1945 г. Червената армия влиза в нацисткия концлагер Аушвиц в
Полша. В състава на
Червената армия по време на операцията има руснаци,
украинци, чеченци, татари, грузинци и казахстанци.
На 26 септември 1941 г. Рудолф Хьос получава заповед да
построи допълнителен трудов лагер за 100 000 руски военнопленници в областта
Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, отдалечена на около 3 км от
концентрационния лагер Аушвиц I.
Националсоциалистите изчакват построяването на лагера, след
което принуждават населението от тази област да напусне своите домове.
Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят
необходимия материал.
Построен първоначално като работнически лагер за
военнопленници и други арестанти да бъдат принудително заети с работа за СС,
впоследствие функцията на лагера бързо бива променена. В началото на 1942 г. в
Аушвиц руски комисари и негодни за работа арестанти били първоначално убивани
чрез „Циклон Б”, а в края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните
опити. Аушвиц приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил
дейността си на концентрационен и работен лагер.
Новите затворници идвали ежедневно с влакове от цяла
окупирана Европа. Веднага били разделяни на групи. Първата се отправяла веднага
към газовите камери - предимно жени, деца, старци и всички, които не минат пред
комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на
работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса около 405 000
затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г. Третата група, в
която влизали близнаци и малки хора, били отвеждани за различни медицински
експерименти, в частност при д-р Йозеф Менгеле, известен като „ангел на
смъртта”. В четвъртата група попадали жени, които нацистите използвали за
прислужници и лични слуги.
През 1943 г. на терориторията на лагера е сформирана
съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври
1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Дейността на някои
крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е била прекъсната още от
ноември 1944 г. Пещите за горене са били демонтирани и е трябвало да бъдат
отново построени във все още считания за сигурен концентрационен лагер
Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко
преди освобождаването на лагера през януари 1945 г.
Между 17 януари и 23 януари 1945 г. са били евакуирани едва
60 000 арестанти и с маршова стъпка към изток преселени. В лагерите и външните
постове 7500 арестанти са били оставени, тъй като са били прекалено слаби или
болни, за да могат да маршируват. Повече от 300 са били разстреляни. Предполага
се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото
преместване на червената армия.
Първоначално главният лагер Моновиц е бил освободен преди
обяд на 27 януари 1945 г. от частите на 60-та армия на Първи украински фронт по
заповед на Павел Курочкин. От изоставените там задържани (данните показват, че
са наброявали от 600 до 850 души) 200 са умрели в последвалите дни на
изнурение, въпреки оказаната медицинска помощ.
В памет на жертвите от лагера през 1947 г. Полша създава
музей „Аушвиц-Биркенау” на територията на лагера. От 1979 г. тази област е
въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.
През 2015 г. вече е готов и пълният списък на служителите в
нацисткия концлагер. Това заяви прокурорът от Института за национална памет
Лукаш Грамза. По думите му в списъка фигурират имената на около 9500
надзиратели и други служители в лагерния комплекс.
Целта на следствието, което се осъществява в сътрудничество
с съдебните власти в Германия, е изправяне пред правосъдието на останалите живи
членове не персонала на Аушвиц.
Не се шегуваме – във Венецуела цената на 1 галон бензин (3.78
литра) е равна на една пета от пенито - или точно 0.002 долара.
