Бедствие в Бургас и Смолян!

Обявено е бедствено положение в общините Бургас и Смолян. В Бургас са евакуирани 120

души. Снощи са евакуирана 10 души от кв. „Долно Езерово” и вилно селище „Черниците”. Те са настанени в общинските социални домове. Затворен до сутринта е бил пътят Ветрен – Бургас, Бургас – Долно Езерово – Лукойл и пътят за с. Извор.

Към момента затворен остава пътят за кв. Долно Езерово, тъй като от единия до други си край кварталът е непроходим, заради многото вода. Общо наводнените къщи са 120 основно в кварталите „Долно Езерово” и „Лозово”, има и 10 къщи в кв. „Сарафово”, съобщи кметът на Бургас Димитър Николов. Той пътува към „Черниците” и Ченгене скеле.

Водата продължава да приижда. Новината за Смолян съобщи пред Радио „Фокус” - Смолян Красимир Шотаров – директор на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - Смолян. Прелива река Черна в града.

Населението е оповестено, изтеглено е и няма опасност за хора и техника. Електрозахранването в град Смолян е възстановено, обобщи Шотаров. Имало е прелели реки в Триград и Змеица. Айтоски проход е затворен. Изцяло затворен за движение е пътят Белово – Юндола заради паднали дървета, които се отстраняват, съобщи дежурният в Областно пътно управление – Пазарджик.

В момента екипи на ОПУ и РД ПБЗН са в района на засегнатите участъци и провеждат дейности по отстраняването на дърветата и почистване на пътното платно. Алтернативният маршрут е по пътя Варвара – Велинград – Юндола. Снежната покривка е около 15 см по това направление. Две села в Община Рудозем са откъснати от света заради свлачища.

Освободиха българите в Судан

Шестимата пилоти на "Хели ер" в Судан са освободени. Тe се намират в град Ида, Южен

Судан, откъдето с хеликоптер ще бъдат транспортирани до Джуба -столицата на Южен Судан.

Новината беше потвърдена от шефа на "Хели ер" Георги Спасов.

На тази дата: 1.2.1945 г. Произнесени са и изпълнени смъртни присъди срещу български политици по Дело № 1

Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно са

 Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

На 1 февруари 1945 г., точно преди 70 години, са произнесени и изпълнени смъртните присъди срещу български политици по Дело № 1 на т. нар. Народен съд. До края на процесите на Народния съд през април 1945 г. на смърт са осъдени общо 2730 души.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). 

Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Съдиите в Народния съд, начело с главния обвинител Георги Петров.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите",
тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

"По време на Народния съд младежта настоява за 

сурово наказание на фашистките престъпници", 

гласят заглавията на вестниците

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна.
Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Вицове, февруари 2015 г.

Медицинска клавиатура

СмЕх

Водех доста спокоен живот, докато жена ми не забеляза, че съседката мие асансьора с моите боксерки.

***

Селска бръснарница. Бай Михал бръснаря бръсне клиент от града. От дясно малко поработи, от ляво минава, пак от дясно. В краката му жълт котарак следи процедурата: Заедно с майстора минава ту от дясно ту от ляво.Клиента:

-Котарака ви май е дресиран!?

-Ааа, не! Ухо чака...

***

- В БДЖ климатиците имат две степени - "Сауна" и "Фризер".

- А какво означава БДЖ ?

- Много си тъп ,Саше ....Означава - "Боже Докарай ме Жив"

***

Стар морски вълк си пие бирата ,а до него се приближава красиво девойче:

- Чичо,вярно ли е ,че ви е ухапала акула?

- Вярно ,вярно е, мойто момиче...

- А къде?

- Това вече не е вярно.

***

Хората се делят на два типа: такива, за които Ерих Мария Ремарк е жена и такива, за които Ерих Мария Ремарк са брат и сестра.

***

На нея тъкмо и омръзна да му крещи и той взе,че я помоли да се успокои...И като се почна....

***

Надпис в тоалетна на Северния полюс: "Като се изпикаеш - подпри струята в ъгъла!"

***

Всяка сутрин нови вицове

Правописна грешка струва 8,8 милиона лири на британците!

През 2009 г. уелската фирма Taylor & Sons (Тейлър и синове) е голяма, успешна и стабилна
инженерна фирма във Великобритания. Основана през 1885 година, с над 3000 клиенти, и е ръководена вече над век от същото семейство, което е поставило табелката пред вратата на централата в Кардиф.

Тогава се случва нещо, което сега ще струва 8,8 милиона лири на британския данъкоплатец, разказва Guardian.

Държавната агенция "Companies House", еквивалент на нашата Агенция по вписванията, обявява, че Taylor & Sons влиза в ликвидация. Информацията бива моментално продадена на агенциите за кредитен рейтинг. За три седмици почти всички клиенти прекъсват поръчките и за два месеца фирмата рухва.

Проблемът е, че "Companies House" е трябвало да махнат едно "s" - защото фирмата, действително обявила фалит, е Taylor & Son. Нямаща нищо общо с Taylor & Sons.

"Загубихме цялото доверие в нас, всичките ни клиенти смятаха, че сме в ликвидация", разказва Филип Дейвисън-Себри, който в този момент е във ваканция и получава десетки обаждания с въпроса защо бяга от страната.

"Companies House" поправя грешката три дни след публикуването й, но както стана ясно, вече е твърде късно.

Taylor & Sons съдят държавната агенция и печелят след 4 години. Финалната сума още не е произнесена, но специалистите и адвокатите на уелските инженери смятат, че щетите ще бъдат оценени на 8,8 милиона лири или над 17 милиона долара. Които ще трябва да бъдат платени от държавния бюджет.

220 лeва пенсия за учител през 1896 г., толкова и днес!

Жители на с. Подгорица при връчване на пенсионните им книжки, 1942 г

Пенсия на учителка - 219 лв. и 91 ст. след 30 години учителски стаж. Пенсия на генерал след

19 г. служба в армията - 789 лв. Тези данни са били валидни към 1896 г., малко след като в България е създаден пенсионен фонд, който е прототип на сегашния НОИ.

Парадоксално, но през 2014 г. средната учителска пенсия е около 250 лв., а генералската е на тавана от 840 лв.

Историята на социалното и в частност на пенсионноосигурителното осигуряване в България започва 8 години след Освобождението, с приемането на Закона за пенсиите за инвалидност на военните лица от 11 ноември 1886 г. 

Той е считан за доста несъвършен, затова някои приемат за първи подобен акт Закона за пенсиите на учителите от 15 декември 1888 г. (влязъл в сила на 12 януари 1889 г., след публикуването му в бр. 4 на Държавен вестник), прокаран от правителството на Стефан Стамболов. С него започва изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия.

В първите пенсионни закони са прокарани сравнително ниски норми за прослужено време и пределната възраст за пенсиониране. 

Това дава възможност да се пенсионират млади служители с малко трудов стаж, нещо, което се отразява зле на пенсионните фондове и затова впоследствие постепенно законите се изменят, като се увеличава прослуженото време и възрастта за добиване право на пенсия. В началото пенсионните удръжки са 3 на сто,за да достигнат през 1943 г. на 12,5 на сто.До войните за национално обединение, размерът на пенсиите дава възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. 

След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на ХХ век и е възобновен отново по време на Втората световна война.Като цяло пенсионното осигуряване до 1944 г., макар и добре организирано и натрупало значителни ресурси, има сравнително малък обхват – почти не се отнася до населението, занимаващо се със земеделие, а то е представлявало доста голяма част от българското общество по онова време. 

Едва при Иван Багрянов, министър на земеделието в кабинета на Георги Кьосеиванов, през 1942 г. е приет Закон за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.

Една от първите лични пенсионери е бившата учителка Рада Киркович, родена в Копривщица през 1848 г., която е учителствала 23 год. и 4 месеца – от 1. IX. 1866 г., (т.е. от 18-годишна възраст) до 8. I. 1896 г., на която дата е пенсионирана с 219 лв. и 91 ст. месечна пенсия. Пенсията е била прекратена на 9. XII. 1941 г., т.е. след като е получавана в продължение на 45 години.

По военното ведомство един от първите пенсионери е бил зап. ген. Рачо Петров, роден през 1861 г. Пенсиониран е на 17. XII. 1896 г. след 19 год. и 2 месеца служба с пенсия 789 лв. месечно.Ежегодно държавата изразходва за пенсии:През 1923 г. – на 18 870 пенсионери 38 090 292 лв. През 1925 г. тази сума значително отскача и достига до 115 239 987 лв.; през 1930 г. за пенсии се изразходват 842 505 634 лв., а през миналата 1942 г. на 53 702 пенсионера държавата е изплатила пенсии за 907 790 062 лв. – но без временното увеличение и еднократните помощи, с които сумата е кръгло 1 млрд. 171 млн. лв. За 1943 г. се предвижда кредит за пенсиите за изслужено време 1 млрд. 300 млн. лв.

Карикатурите на Краси

Данъкоплатец

Краси Петров рисува специално за „Таралеж“

Съветът на Европа: В България полицията изтезава хора!

Изтезания и психически и физически тормоз от страна на полицейски служители в България над задържани.

Това са само част от ужасяващите заключения на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ), констатирани при последната му мисия у нас в началото на миналата година. Докладът описва проверки, правени в периода 24 март - 3 април 2014 г. Публикуван е на 29 януари тази година.

Делегацията получилa множество жалби за умишлено физическо малтретиране на лица, задържани от полицията (включително непълнолетни и жени), както в момента на задържането, така и и по време на разпит (с оглед извличане на признания или получаване на информация), пише в документа.

Предполагаемите случаи обикновено се състояли от шамари, юмруци, ритници и удари с палката. В някои от случаите полицаите били обвинени буквално в изтезания като удари с палката по стъпалата на краката, удари с палки в лицето, токови удари ч,ез електрошокови оръжия, т. нар. тейзъри.

Според предполагаеми пострадали, които са били задържани в сградата на Националната следствена служба на столичния бул. "Г.М. Димитров", те са били карани да клякат и да се изправят с автомобилни гуми около вратовете си като едновременно с това са били удряни. Имало оплаквания и от психически тормоз - за да направят задържаните самопризнания. В противен случай са били заплашвани семействата им, пише още КПИ.

Следва описването на различни интервюта, при които проверяващите са допуснали, че в действителност е имало упражнено насилие в НСлС, позовавайки се на медицинските прегледи на предполагаемите пострадали, в които се упоменавали нараняванията, но не и от какво са били причинени.

В заключение се посочва, че още докато е траело посещението, от МВР са уверили проверяващите, че има политика на "нулева толерантност" по отношение на подобни издевателства, както и че всички униформени минават през специални курсове и обучения. Били уверени и че правната рамка е подобрена. Така например за употреба на тейзър трябвало да има специално разрешение от старши полицейски служител.

"Въпреки че Комитетът взема под внимание тези мерки, констатациите на делегацията му по време на посещението през 2014 г. ясно показват, че лицата задържани от полицията в България все още са подложени на значителен риск да бъдат малтретирани", се казва в заключение.

Като негатив се посочва и че не е била спазена препоръката от 2010 г. да се изготви единна система, в която да се събират всички оплаквания от полицейско насилие, както и информация за наложените дисциплинарни и наказателни производства в случаите, в които е била установена вина при униформените.

На тази дата: 31.1.1606 г. Екзекутиран е Гай Фокс

На 31 януари 1606 г. е убит английският войник Гай Фокс, известен с опита си за покушение срещу английския крал Джеймс I, останал в историята като неуспешния Барутен заговор.

А у нас Гай Фокс придоби популярност в последните години, когато характерната усмихната маска с неговия лик стана запазен знак на протестите срещу АСТА и символ на интернет движението „Анонимните“.

Маската е препратка и към главния герой V - борец за свобода и анархист, от комиксите и филма V for Vendetta, който крие лицето си с нея.

В края на 16 в. и началото на 17 в. Англия е управлявана от яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 години преди това.

Английските католици се надяват на промени в законите и отменяне на наложените върху тях

ограничения от страна кралицата. Джеймс обаче не бърза да промени установения ред от Елизабет и това довежда до идеята на група млади англичани кралят да бъде премахнат.

Първоначалната идея е на Робърт Кейтсби, който предлага да взривят сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото семейство (кралица Анна и синът Хенри) на 5 ноември 1605 г. Така шансът да бъде убит кралят, неговият наследник и голяма част от членовете на Парламента става голям.

Заговорниците се подготвят старателно. Те прокопават тунел в изоставено подземие на Камарата на лордовете. После от лондонския район Ламбет съумяват да превозят по Темза и да скрият в подземията 36 бъчви с барут, купен от Холандия. Общото количество на барута е около един тон и със сигурност е щяло да разруши сградата на парламента до основи.

Изборът на заговорниците барутът да бъде взривен от Гай Фокс не е случаен. През 1592 г. роденият в Йорк 22-годишен отявлен католик Фокс продава земята, наследена от баща му, и отива да служи в католическата армия на Испания срещу холандските протестанти. По време на дългогодишната си военна служба той придобива значителен опит при боравенето с експлозиви, което е най-вероятната причина да бъде привлечен от заговорниците Уинтур и Кейтсби.

Един от участниците в заговора, осъзнавайки, че може да загинат и много невинни хора, изпраща анонимно писмо до своя приятел лорд Монтигъл, в което го призовава да не посещава Парламента на 5 ноември. Часове след това писмото попада в ръцете на краля и след обиск на подземието е заловен Гай Фокс, готов да запали фитила на барута.

Макар Гай Фокс да не е нито инициаторът, нито главният организатор на заговора, неговото име става легендарно и символ на „Барутния заговор”, защото дълго време се счита, че той е единственият заподозрян.

След жестоки изтезания и разпити, Фокс разкрива имената на другите заговорници. Текстът с неговите собственоръчни признания, написани с трудно разбираем почерк заради инквизициите, и сега се съхранява в Националния архив на Великобритания.

Всички заговорници са заловени, обвинени в държавна измяна , в опит за убийство и са осъдени на смърт. Те са публично екзекутирани в центъра на Лондон в двора на катедралата „Св. Павел”.

За Гай Фокс е отредена специална смърт: отначало да го бесят (без да го оставят да умре в примката), после да му потрошат всичките кости и накрая да го разчекнат на четири части. Свидетели обаче твърдят, че на Фокс страхотно му провървява, защото вратът му е счупен при бесенето и той умира мигновено още тогава. По този начин той избягва публичните мъчения и унижения, които по това време са обичаен ритуал преди екзекуцията.

След като барутът в Парламента е обезвреден, жителите на улиците около Уестминстър узнават каква опасност им се разминава и още същата нощ започват да празнуват спасението си. Те запалват по улиците огньове. С времето тази традиция прераства в по-грандиозно събитие и на 5 ноември в огньовете започват да горят чучела на Гай Фокс, символ на „Барутния заговор”. Чучелата са наричани гай (guy), после тази дума се отнася за зле облечен човек, докато в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж.

След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни намерения.

С „Барутния заговор” е свързана още една британска традиция, която строго се спазва по-скоро като ритуал - това е церемониалното оглеждане на всички подземни помещения на сградата на Парламента, което се устройва преди откриването на всяка сесия.

Вицове, януари 2015 г.

СмЕх

Двама ВиК техници, стар - опитен и млад - стажант, стигат до мястото на повредата - канализационно-отходна шахта, вътре лайна догоре!

Стария без колебание се съблича и се гмурка вътре. След малко изплува:

- Ключ 16!

Младия подава. Онзи пак се гмурка, изплува:

- Ключ 20!

Младия подава...

Минава време, стария се помотал там, изплува - фекалиите се оттичат. Аварията е ликвидирана. Излиза от шахтата, поизчиства се, и с гордост произнася:

- Учи се, младежо, иначе цял живот ще подаваш гаечни ключове!

***

Бай Стамат и колегата му Ламби човъркат нещо в уличен кабелен канал.

- Извинете госпожо, бихте ли ми подали онзи кабел? -моли Бай Стамат преминаваща жена.

- Заповядайте - услужливо подава жената оголения кабел и отминава.

- Видя ли бе Ламби, че е нула. А ти фаза та фаза

***

В аптеката:

- Ще може ли таблетки за отслабване.

- Извинете, но преди пет минути ви продадох десет опаковки.

- Не се нахраних.

***

Жена към мъжа си:

- Стига си седял пред тоя телевизор...Какво има толкова той което аз да нямам..?

Мъжът отговаря:

Mute...

***

Един Форд запалил през зимата... И го кръстили Фокус.

***

Всяка сутрин нови вицове