Забравили отбивка за Бургас на магистрала "Марица"

Автомагистрала „Марица“ остана без отбивка за Бургас. Предвижда се аутобанът да е дълъг

117 километра и да свързва „Тракия“ със Свиленград и ГКПП Капитан Андреево.

Проектантите и строителите на първите километри от магистрала „Марица“ са забравили да направят важна отбивка от нея. Това заяви шефът на Агенция "Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров.

„На мястото, на което аутобанът се свързва с „Тракия“ при пловдивското село Плодовитово, няма отбивка за Стара Загора и Бургас“, обяснява Лазаров.

По думите му, когато в края на годината цялата магистрала „Марица“ бъде готова, идващите от Свиленград превозни средства ще трябва да се качат на „Тракия“, но в посока София, да пътуват десетина километра до пътния възел при Оризово и там да обърнат в обратната посока, ако искат да стигнат до Стара Загора или Бургас.

Сега според Лазаров държавата ще трябва да плати от бюджета няколко милиона лева, за да може този пътен възел да се проектира и изгради. Това ще стане чрез мост над „Тракия“.

Строителството на останалата част от „Марица“ закъсня и според най-актуалните графици аутобанът трябва да е напълно готов до края на септември.

След скандал отложиха дебатите в парламента по новия дълг

Депутатите отложиха гласуването на ратификацията на новия външен дълг. Предложението дойде от лидера на НФСБ и съпредседател на Патриотичния фронт (ПФ) Валери Симеонов. То бе гласувано на два пъти и в крайна сметка бе прието със 115 глаза "за", 59 "против" и двама "въздържал се".

"Да се спре с първосигналните реакции и първосигналното гласуване", мотивира се Симеонов.

"Да продължим дебатите, българският народ чака да види нашето решение. Грозен алъш-вериш върви. Нямате нужда от цяла седмица да ви купят и продадат. Трябва да го гласувате! Ако трябва да се ходи на избори, ще се ходи на избори", опонира му Георги Кадиев (БСП).

 "Имаше достатъчно време всички да се запознаем. Г-н Симеонов, един политик трябва и да чете, не само да говори глупости", каза Йордан Цонев (ДПС).

Гласуването бе последвано от викове "Оставка" от страна на БСП. Подобни викове от ляво имаше и вчера.

Народното събрание продължава обсъждането на 16-те млрд. лева

Народното събрание ще продължи обсъждането на ратификацията за 16 млрд. лева. Вчера депутатите влязоха в спор именно по този въпрос, а финансовият министър Владислав Горанов проведе срещи с коалиционните партньори. На този етап подкрепа за ратификацията са изразили само от Реформаторския блок.

Очаква се да бъде обсъдено и създаването на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 година, а предложението е внесено от депутата от АБВ Кирил Цочев и група.

При гласуване на тези две точки, на първо четене ще бъде гледан и Законопроектът за енергийната ефективност, внесен от Министерски съвет.

“Дякон Левски” – Ревю

Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък. Нека отдадем дължимото и на онези злощастници, които все още стоят на седалките си в зала 1 на НДК, безпомощно загледани в една точка. Докато от полуотворените им усти се процежда мазна слюнка, те кротко чакат някой добър самарянин да им подари ваучери за лоботомия.

Честно казано нямам намерение да водя спор за историческата прецизност на филма – не съм пурист, отраснал с устава на БРЦК и тефтерчето на Левски под възглавницата, за да коментирам доколко са достоверни патетичните словоизлияния, пикантно овкусени с кухи философски напъни (когато в една от сцените камерата достига птичи поглед осъзнаваме, че Апостолът на свободата води пламенния си монолог, застанал лице в лице с търпелив и безмълвен слушател – висок каменен зид). За разлика от непорочните като пръдня на еднорог госпожици в киносалона, не се възмутих от каруцарските псувни на дякона (след като цялата Османска империя го издирваше под дърво и камък, човекът наистина беше оставен на самотек в една каруца). Дори ми допадна усърдието, с което всеки герой във филма разговаряше на майчин език, без това да му пречи да се разбира с останалите: някои дискусии се водеха едновременно на три различни езика. Изключение правеше британският лорд Бонър, който си служеше с перфектен български и обикаляше като „миндовата кучка” из всевъзможни църкви и манастири, за да бие свещениците и да вдига скандали. Гореспоменатият благородник беше посветил живота си в търсене на мощите на св. Игнатий – нездрава и шизофренна обсесия, която в течение на филма прерасна във фетиш към гледжосани гърнета.

Историята на Левски (всъщност умело изигран от Веселин Плачков) често оставаше на заден план, изместена от други сюжетни линии, които започваха и свършваха в нищото. Появяваха се десетки герои, чиито хаотични действия бяха изпълнени с безсмислие и пропити с неуместна мелодрама. Разнообразие внасяха заснетите на бавен каданс тупалки, в които с безупречна кеч стилистика български селяни и хайдути правеха зашеметители и задушаващи тръшвания на турски заптиета и черкези. Резултатът беше неповторим кинематографичен оргазъм – бойни съчетания в най-добрите традиции на „Матрицата“, „Хитър Петър“ и пилотните епизоди на „Спартак – Кръв и пясък“.

Но нека обърнем специално внимание на няколко жизнеутвърждаващи проявления на Апостола, чието най-голямо премеждие в новата българска история всъщност се оказва появата му в четиричасовия опус магнум на Максим Ганчев:

Левски песнопоеца – Непокорното момченце Васил е поверено на своя вуйка изедник – архимандрит Василий. През целия път към светата обител малчуганът мърмори, че не иска да живее в манастир, но едва минута, след като е прекрачил прага на храма, го осенява чудодейна сила. С талант и магнетизъм, присъщи за принцеса от филмче на Дисни, той започва да реди църковнославянски песнопения, които биха засрамили Йоан Кукузел и Григорий Цамблак взети заедно.

Левски разбивача на женски сърца – Красива млада даскалица, носеща на ръце висока камара книги, върви по тясно каменно мостче, докато Апостолът небрежарската лешпери отдолу. Една книга пада от върха на купчината и очевидно подхвърлена от Левски, се връща на мястото си, летейки с изящна парабола в забавен каданс. Минута след това дяконът се появява от плът и кръв. Изразителният му поглед пресича този на девойката. Лицето ѝ грейва в малоумна усмивка, зашлевено от мокрия парцал на любовта. Оказва се, че освен умението да подхвърля предмети с прецизността на чевръст уличен жонгльор (демонстрирано няколко пъти по време на филма), Левски е изкачил и друго стъпало на еволюционната стълбица. С непогрешим рентгенов взор, той вижда, че в десния ботуш на даскалицата се крие камъче. Дяконът енергично разрешава и този казус, събувайки хубавицата на улицата, докато тя се опитва да запази равновесие, притисната под тежестта на няколко килограма учебни пособия и възрожденска литература.

Не повече от поглед е достатъчен на Левски, за да възпламени искрата на любовта и у друга своя последователка – грешната турска хубавица Лейля, която се подвизава из православните манастири, предрешена като светска дама с изтънчения творчески псевдоним „госпожица Татарска“. Останах с впечатлението, че последната се оказва забременена от собствения си баща или настойник Мохарем бей. Той прекарва часове наред, въздишайки по нея, докато съзерцава пошло червено цвете в малка керамична саксия, което полива с вряща вода от чайника.

Докато всички нетърпеливо очакват съдбата на заловения Левски, имаме безкайна сцена с някакъв неугледен дебел турчин, когото очевидно обсипват със злато и „кандърдисват“ хем да построи бесило и изкове ковчег за Левски (защото нямало кой друг), хем, ако е възможно, да вземе бременната обезчестена Лейля за съпруга. С други думи – разиграва се поредната сапунена драма с герои, от които никой в нито един момент не се интересува.

Левски самоубиеца – Дяконът влиза в Къкринското ханче, поглежда критично обявата за залавянето си, залепена от вътрешната страна на вратата, след което любезно поздравява чакащите го заптиета. Поръчва им вино, докато ханджията настървено му дава указания как да се измъкне. Вместо да напусне, Левски демонстративно оставя оръжието си, спокойно очаквайки да го застрелят или заловят. Преди края на нелепата сцена, един от турците изпълнява маане в чест на любимата си Гюлтен. Ако се беше явил на музикално реалити, щяха да го поздравят за изящната орнаментика.

Левски е категоричен в желанието да посрещне съдбата си. Той не само отхвърля и без това мързеливия опит на един доктор да пререже въжетата му със скалпела си, но в деня ня екзекуцията сам се затичва към бесилото, докато дебелият палач се мъчи да го догони. Ако ръцете му не бяха вързани сигурно щеше лично да надене клупа на шията си.

Няколко почетни споменавания:

Филмът е изпълнен с десетки видения и ретроспекции на събития, които не получават дори бегло обяснение. Прилича на част от двойно по-дълга режисьорска версия, но дори да има такава, никога не бих я гледал, независимо с какви облаги изкушават порочната ми душа.

Култовата сцена, в която БУКВАЛНО около 30 или 40 статисти – мустакати чичковци и забрадени лелки – се изреждат да се кълнат във вярност на революционната кауза. В един момент очаквах да видя и някой заблуден познат, на когото са пробутали 10 лева, за да надене калпак и да се снима в тази отегчителна безкрайна сцена.

След като получава за подкуп сандъче с жълтици, подъл родоотстъпник предава тайни документи на турската армия. Действието се развива на някаква поляна. Издайникът и жена му или курвата му (чиято гола цица беше отчаян приом за привличане на изгубеното внимание в третия час на филма) отварят сандъчето и започват да хвърлят пари във въздуха, заливайки се от смях. Наподобяват наркомани на хероинови инжекции или чичо Скрудж, докато се гмурка като делфин в купчините монети, запълнили трезора му в Дъкбург.

Бой между сръбски проститутки на пазара в Белград (без коментар).

Различни мъже стрелят по други мъже с повод и без повод – понякога стрелят по своите, друг път стрелят във въздуха, трети път в храстите край реката. Важно е да има гърмежи и да летят тела.

Всички женски образи са тотално безлични. Лишени от идентичност и собствен характер, те служат като спомагателно средство, за да се движи сюжетът напред, но той или безпомощно буксува на място, или блуждае в унизителна за здравия разум безпътица.

Създателите на филма и техните роднини очевидно присъстваха на премиерната прожекция в Зала 1 на НДК. От време на време отривисти аплодисменти избухваха в напълно неподходящи моменти от филма – разголена цица на изнасилвана жена – ръкопляскания; плиткоумна шега, съчинена от сценарист с умствения капацитет на четвъртокласник – ръкопляскания; пламенен патриотичен призив на ниво рецитал в селско читалище – ръкопляскания. Първоначално многохилядната публика беше благоразположена и откликваща. Впоследствие всички изпитваха убийствено отегчение и неудобство от разиграващия се на екрана водевил и спорадичните гузни ръкопляскания умираха още в зародиш.

Във филма има както много добри, така и обидно бездарни актьори. Още веднъж адмирации за Веселин Плачков, който поне според мен, дава най-доброто от себе си. За естествен фон на събитията служат разнообразни, естествени и много красиви локации. Някои режисьорски и операторски решения грабват окото – включително и видяното в трейлъра, което ме накара с нетърпение да очаквам едно вълнуващо преживяване. За огромно разочарование филмът представлява четиричасов безпорядък от нахвърляни една връз друга сцени без логична последователност и фокус. И докато всички технически несъвършенства могат да бъдат извинени с евентуалната липса на средства, нищо не може да оправдае нескопосаният мързелив сценарий и пълната безпомощност да се вдъхне живот, човечност, динамика и смисъл на една от най-вълнуващите глави от българската и европейската история.

Марин Трошанов

Ветко Арабаджиев прекръсти "Японския" на жена си

Пловдивският олигарх Ветко Арабаджиев, който в края на миналата година купи Японския хотел в София, в началото на тази година го кръсти на жена си.

Впоследствие след „революцията от 89 година“ за мнозина той стана хотел „Кемпински – Зографски“. Днес обаче той има ново име – хотел „Кемпински – Маринела“, както се казва съпругата на олигарха.

Маринела и Ветко Арабаджиеви са са една от най-успешните бизнес двойки в България. Имат хотели в родния си Пловдив, няколко огромни комплекса в Слънчев бряг, хотел в Пампорово и комплекса „Елените“ до Свети Влас.

Зевзеци се отбелязват, че все пак хотелът все още е „Кемпински – Маринела“, а не „Маринела – Кемпински“, което вече щеше да бъде шок и за международните пазари.

Жената на Ветко Арабаджиев, чиято страст са нестандартните интериозни решения, е оставила отпечатък вурхо доскоро смятания за най-стилен хотел в София. Специфичния вкус на Маринела се проявява най-вече във фоайето, което е украсено с огромни изкуствени бели пауни, разположени сред червени рози. Веднага срещу входната врата те посреща и рекламен автомобил, заобиколен от пернатите.

Освонта тема на разговор на дългогодишните клиенти н Японския напоследък не е само смяната на името му, но и нетрадиционният интериор, който се въприема нееднозначно от гостите му.

На тази дата: 19.2.1963 г. СССР се съгласява да изтегли войските си от Куба

1963 г. СССР се съгласява да изтегли войските си от Куба. Още през 1959 г. радикални политически групировки, ръководени от Фидел Кастро, извършват революция в Куба срещу корумпираната олигархия на диктатора Фуанхенсио Батиста.

След така стеклите се събития Никита Хрушчов решава да се възползва от ситуацията и да привлече острова към Източния блок и Москва. През 1960 г. Хрушчов изпраща в Хавана специалния си пратеник Анастас Микоян, който да проучи какви хора са извършили Кубинската революция. Микоян харесва Кастро и му обещава кредит от 100 млн. долара и евтин съветски петрол срещу кубинска захар.

Скоро започва изпълнението на план „Анадир”, който има за цел да настани в Куба група съветски войски с преобладаващо участие на ракетни части. Дружбата укрепва, когато след разгрома на организираното от ЦРУ нахлуване в залива Кочинос Кастро обявява революцията в Куба за социалистическа. После обаче го вбесява договорката на Москва с Вашингтон, постигната през главата му при Карибската криза през 1962 г. Все пак през 1963 г. Кастро отива на посещение в СССР и силно е впечатлен от видяното. През 1974 г. съветският ръководител Леонид Брежнев връща визитата.

За кратък период от време подопечният остров на Фидел Кастро се сдобива с ракетна площадка и ракети с близък обсег на действие. Обстановката в Карибско море се изостря и на 24 октомври 1962 г. американския президент Джон Кенеди обявява морска блокада на острова.

Даден е ход на Карибската криза. Положението се усложнява в следствие на две събития, случили се по това време. Първото от тях е, че корабите пренасящи оръжие от СССР за Куба не спират своите рейсове. Второто е, че на 27 октомври над Острова на свободата е свален американски разузнавателен самолет Ю-2. За няколко дни светът е изправен пред възможността във всеки един момент да избухне Трета световна война.

Разразилата се криза на Карибите приключва по мирен начин в края на октомври 1962 г. И този път разума в Белия дом и Кремъл надделява, въпреки че и Кенеди и Хрушчов имат какво да си доказват един на друг. Битката за Куба безспорно е битка за чест и престиж за двете световни сили.

Между 1976 и 1980 г. СССР влага 1,7 млрд. долара в строителство и реконструкция на мощности за кубинската индустрия. Между 1981 и 1984 г. Куба получава средно по 750 млн. долара съветска военна помощ годишно. През 1985 г. обменът със СССР заема 70% от цялата кубинска търговия.

Нещата драматично се променят след перестройката. Михаил Горбачов също гостува в Куба - през 1989 г. Но ако дотогава СССР е плащал за кубинската захар 11 пъти над пазарната цена, вече плаща само три пъти повече. Ако през 1989 г. Куба е получавала по 13 млн. тона нефт годишно, през 1993 г. количеството вече е 3 млн. тона. След разпускането на СИВ през 1991 г. Куба на практика остава без никаква външна подкрепа.

Вицове, февруари 2015 г.

Добро утро!

СмЕх

Арабски шейх се влюбил в наша девойка. Баща ѝ разказва на приятелите си:

- Накратко, той ми каза: ако ми я дадете за жена, то аз ще заплатя за нея толкова злато, колкото е теглото ѝ. И аз му отговорих, че по такъв въпрос не трябва да се бърза. Да поговорим след месец!

- Да, прав си! Тези шейхове с техните странни желания и възможности... Трябва да помисли момичето.

- Какво има да му мисли! Трябва да се храни!

***

- Вече два месеца ползвам вашия мехлем " За здрави колена" , а ставите продължават да ме болят. Няма никакъв ефект. Вие сте мошеници!

- Момент! Вашите колене са болни, нали така?

- Да.

- На нашия мехлем, на ясен български език, с главни букви пише: "За здрави колена"!

***

От филма за Левски не очаквах историческа достоверност. Очаквах накрая да дойде Тити Папазов, да се разплаче и да го спаси".

***

Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да й помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:

- Какво става? Голяма ли е повредата?

- Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

Избихме 3000 украински бойци, хвалят се сепаратистите

Избихме между 2000 и 3000 украински бойци, които бяха в капан в Дебалцево, заявиха военни от самопровъзгласилата се Донецка народна република, цитирани от Интерфакс.

В телефонен разговор с агенцията един от сепаратистите заявил: "Поне 2000 войници са убити в Дебалцево".

"Предполагаме, че около 10 000 украински войници бяха обкръжени в Дебалцево. От тях 3000 са унищожени", съобщил за Интерфакс зам.-министърът на отбраната на т.нар. Донецка народна република Едуард Басурин. 

Киев не дава никаква информация за загинали войници в града. Но се съобщава, че в Артемовск са настанени в болницата 167 ранени при изтеглянето на войската. Украински депутат обаче твърди, че има сведения за десетки трупове в моргата на здравното заведение без да се знае точния им брой.

Нерде Монако, нерде Разград

Наградата "Футболист на годината" заприлича на „Банкер на годината“.  Там Цецо Василев печелеше всяка година, тук пък Влади Стоянов и Дяков бяха подредени преди Димитър Бербатов. WTF както казват американците. Пълна глупост.  Къде е Бербатов, къде са Влади Стоянов и Дяков? Нерде Монако, нерде РЯзград? Не се подигравайте с Бербатов.

.

Радан Кънев: Не гласуваме и не обсъждаме нов дълг!

Най-същественото е, че няма нов дълг. Не гласуваме и не обсъждаме нов дълг преди бюджета за 2016 година. Това написа в профила си във Фейсбук лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев.

Както е известно, днес в парламента се разгоряха остри страсти относно искания от кабинета дълг от 16 млрд. лева.

От БСП проведоха митинг протест, а към тях се присъединиха и от „Атака”.

По време не заседанието на Министерски съвет дори премиерът Борисов намекна за оставка, ако заемът не бъде гласуван.

По-рано през деня финансовият министър Владислав Горанов и Радан Кънев проведоха консултация. След срещата си двамата влязоха в стаята на Патриотичния фронт в Народното събрание, като отказаха да коментират дали са постигнали някакво споразумение. Владислав Горанов разговаря с представители на всички парламентарни групи.