понеделник, 23 март 2015 г.

Банкет спасил 50 служители на ВМЗ-Сопот

Заради пролетен банкет 50 служители от ВМЗ-Сопот не са били на работа по времето, когато избухна склад с боеприпаси. Работниците разменили смените си и си тръгнали в 4 ч. следобед, вместо в 8 вечерта. Така те се оказали далече от мястото на експлозиите, съобщава bTV.

Една от тези служителки е Димитрина. Тя работи в завода едва от 3 месеца. „Господ ни варди!“, каза тя. Жената сподели още, че няма опит в подобна работа. Обучават я на място докато започне да разбира какво точно трябва да прави.

Според местни хора, които имат много по-дълъг опит от нея, не е възможно а се случи такъв инцидент без умишлена намеса. „Някой е пипал там“, каза мъж, работил дълги години във ВМЗ.

Ловят такситата Юбер с тайни клиенти

От две седмици транспортното министерство е впрегнало свои служители да наемат таксита от електронната платформа за споделени пътувания Юбер. Целта е те да бъдат използвани като тайни клиенти и така да осигурят доказателства пред съда, че фирмата извършва незаконна дейност. Това се оказал единственият начин да се съберат годни за съда доказателства.
Преди около месец Софийската градска прокуратура разпоредила на три ведомства - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към транспортното министерство, МВР и НАП, да съберат доказателства, че фирмата Юбер България извършва таксиметрова дейност, без да има лиценз, и да й ги предоставят, за да бъде изправена фирмата пред съда. Това стана, след като сигнал до прокуратурата подадоха от браншовото сдружение "Такси". Преди това таксиметровите фирми се оплакаха в транспортното министерство от нелоялната конкуренция на Юбер. Ведомството обаче не можеше да направи нищо, защото инспекторите му не могат да спират частните коли, които се използват от Юбер, а само лицензираните таксита. Частни коли могат да се спират за проверка само от Пътна полиция. Само че, когато те правят това срещу автомобили, които незаконно извършват превози срещу заплащане, досега трудно намираха доказателства, защото обикновено пътникът отрича, че е платил на шофьора.
Така единственият възможен начин за събиране на годни доказателства се е оказал "тайният клиент". В същото време депутатът от БСП Георги Кадиев започнал да събира данни за дейността на Юбер, за да предложи промяна в законодателството, която да узакони тази дейност.

500 години след смъртта си Ричард III бе погребан повторно, след като тлените му останки бяха открити при разкопки на паркинг

Повече от 500 години след смъртта си Ричард III бе погребан повторно – този път с почести монархът намери покой сред стотици британци, събрали се да отдадат дължимото на последния си владетел, загинал в битка. В позлатен дъбов ковчег знаменитият крал бе изпратен с почести, след като тлените му останки бяха открити от археолози при разкопки на паркинг преди 3 години.

Събитието без прецедент се състоя в университета в Лестър в неделя. Тялото на краля намери покой, след като обиколи церемониално няколко града в региона, а накрая се завърна в Лестър и бе препогребан.
Ричард III e убит в сражението край Босуърт през 1485 г. Дълго време гробът му бе неизвестен, докато не бе открит през 2012-а. Учените откриха, че владетелят е бил погребан набързо, най-вероятно защото градът тогава е бил в ръцете на привърженици на бъдещия крал Хенри Седми.

Смъртта на Ричард Трети поставя края на династията на Плантадженетите и на власт идват Тюдорите. Шекспир го представя като тиранин, убил двама принца, за да заеме престора, но други историци твърдят, че през вековете той е очернян съзнателно, за да бъде утвърдена династията на Тюдорите.
Управлението на Ричард Трети продължава малко повече от 2 години – той е убит на 22 август 1485 г. в битката при Босуърт.

На тази дата: 23.3.1915 г. Роден е легендарният снайперист Василий Зайцев

На 23 март 1915 г. е роден Василий Зайцев – Герой на Съветския съюз, унищожил по време Сталинградската битка 252 войници и офицери от Вермахта и неговите съюзници, включително приоритетните 11 противникови снайперисти.
Веднага следва да се каже, че изборът да се разкаже за Василий Зайцев не е в преекспонирания му образ от съветската пропаганда със силно преувеличени подвизи. Той не е и най-резултатният съветски снайперист – пред него в мрачната класация на смъртта са 56 снайперисти (плюс двама германски и един финландски), а абсолютен лидер в световната военна история е Михаил Сурков със 702 точни изстрела. Пред него е дори Людмила Сидоренко с 309 победи. Зайцев обаче безспорно води с 225 поразяващи попадения за 37 дни (10 ноември – 17 декември 1942 г.) – средно по 6 всеки ден.

Василий Зайцев е роден в Южен Урал. Още на 12 г. получава от дядо си ловна пушка и скоро става отличен ловец. Когато отива на лов, се намазва с лой от барс, за да не го подуши звярът; при лов на вълци се научава да върви по следите им и да стои в засада – всичко това после му помага по време на войната.

Завършва строителен техникум, после счетоводителски курсове. В армията завършва военностопанско училище и става финансист на поделение в Тихоокеанския флот.

Към лятото на 1942 г. Зайцев подава пет рапорта с молба да го изпратят на фронта. В септемврийска нощ на 1942 г., след кратка подготовка за водене на бой в градски условия, е прехвърлен през Волга в Сталинград.

В своя първи бой привършва боеприпасите, влиза в ръкопашен бой с един немец и успява да го надвие.

Още в първите схватки с врага Зайцев се изявява като ненадминат стрелец. Веднъж от разстояние 800 м. от прозорец прострелва трима противникови войници. Скоро се прочува в цялата 62-ра армия. Командващият армията генерал Василий Чуйков, като чува за него, заповядва да му го доведат. Пооглежда го и заедно с медала „За храброст” му връчва истинска снайперска карабина.

Зайцев притежава всички качества, присъщи на снайпериста – остро зрение, тънък слух, издържливост, хладнокръвие, военна хитрост. Умее да си избира най-добрите позиции и да ги маскира, като обикновено се крие, където немците дори не предполагат да се намира враг.

След войната Зайцев издава своите мемоари „Зад Волга за нас нямаше земя”, които със своята сурова откровеност вледеняват кръвта. Публикувана е и в Испания от издателство Crítica.

Зайчев разказва как веднъж наредил на своята група, състояща се от три двойки снайперисти, да не стрелят по немските офицери пред тях, които мислят, че са в безопасност, и се мият вън от окопа. „Това са лейтенанти. Ако ударим малките риби, то голямата риба няма да си покаже главата” – казва той. На следващата утрин се връщат на позицията. Не стрелят по войниците. Накрая се появява нещо значително: съпроводен от снайперист полковник, майор с рицарски кръст и още един полковник, пушещ папироси с дълъг и изискан мундщук. Залпът ги улучва в главите.

И друг път на Зайцев му се е случвало да стреля по офицер с Железен кръст. Изкушил се да стреля в наградния знак малко под гърлото.

Особено се прославя Зайцев със снайперския двубой с германския „суперснайперист”, когото в книгата си нарича майор Кьонигс (според Алън Кларк това е началникът на школа за снайперисти в Цосен щандартенфюрер от СС Хайнц Торвалд), изпратен в Сталинград със специална задача да унищожи руските снайперисти и на първо място Зайцев. За неговото пристигане и името му научават от пленен немски войник. Самият Зайцев на свой ред получава задача да ликвидира противника лично от командира на дивизията Николай Батюк.

След като на един от съветските снайперисти е разбит с куршум оптическият прицел на пушката, а друг е ранен в същия район, Зайцев установява къде е позицията на врага. Германецът се намира източно от тях в сянка, докато руснаците са срещу слънцето и отблясъците от прицелите могат да ги издадат. Търпеливо чакат след обед слънцето да се обърне срещу немеца. Мигновен случаен отблясък позиционира прицела на германеца. Точен изстрел го поваля.

Същата вечер съветският батальон влиза в бой и успяват да се доберат до простреляния противник. Изземват документите и оръжието му. Сега пушката на майор Кьонигс Mauser 98k се намира в експозицията на Централния музей на Въоръжените сили в Москва. За разлика от всички стандартни немски и съветски пушки, при които увеличението на прицела е 3-4 пъти, тъй като с по-голямо увеличение можели да работят само виртуози, прицелът на германеца увеличавал 10 пъти. Това говори за равнището на противника, с който се преборва Зайцев.

Тази знаменита история заема цяла глава в мемоарите на Зайцев. Тя е в основата на сюжета на холивудския филм „Враг до вратата”.

Същевременно историци като британеца Антъни Бивър считат историята за двубоя с майор Кьонигс за чиста измислица. „Никога не е имало немски майор с фамилия Кьонигс” – заявява той. „Аз съм изучил всички отчети на снайперистите за Сталинградската битка, запазени в Централния архив на Министерството на отбраната, и мога с пълна увереност да кажа, че знаменитият дуел между немския и съветския снайперист никога не се е състоял.”

Антъни Бивър е сериозен историк и той не говори празни приказки. Но съпругата на Зайцев разказва за един конфуз с нейния съпруг в ГДР. Впрочем цялото посещение там на Зайцев е гаф. А когато той разказва в един клуб за двубоя с Кьонигс, става една германка и заявява, че е дъщеря на самия Кьонигс. Срещата със Зайцев е набързо претупана и още същия ден е изпратен за Киев.

На Зайцев не е съдено да отпразнува с бойните си другари победоносното завършване на Сталинградската битка. През януари 1943 г. командирът на полка дава заповед 13-те снайперисти да сринат атака на десния фланг на полка. Взрив от мина тежко ранява Зайцев.

Отнасят го в безсъзнателно състояние в болница. Санитарите минават да съберат умрелите. Като виждат, че Зайцев не мърда и не диша, вдигат и него. Върху него политат първите бучки пръст в общия гроб, когато една от медицинските сестри вижда как той си размърдва ръката. После Василий с тази сестра много години поддържа кореспонденция.

Едва на 10 февруари 1943 г. професор Филатов му прави операция в Москва и Зайцев проглежда. Докато продължава лечението му по радиото обявяват, че му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

Връща се в 62-ра армия: ръководи снайперска школа, командва минохвъргачен взвод, после поема рота. Участва в освобождението на Донбас, в битката за Днепър, сражава се край Одеса и на Днестър. Капитан Зайцев посреща май 1945 г. в болница в Киев.

Написал е два учебника за снайперисти, разработил е тактиката за снайперски лов в състав на „шесторки”, когато една зона се прикрива от огъня на три двойки снайперисти (стрелци и налюдатели). Демобилизира се със звание капитан.

Заселва се в Киев. Адаптацията обаче никак не е лесна. Армейските политработници са го използвали за своите цели, напълно са му пренаписали биографията и са го превърнали в легенда. Това предизвиква у него депресия и започва да пие. Скоро обаче се оправя.

Отначало е комендант на киевския Печорски район. Задочно учи във Всесъюзния институт за текстилна и лека промишленост. Работи като директор на авторемонтен завод, директор е на шивашката фабрика „Украйна”, ръководи техникум за лека промишленост.

Умира на 15 декември 1991 г., само десет дни преди да се разпадне СССР. Погребан е в Киев на Лукяновското военно гробище, макар последното му желание е да го погребат на сталинградска земя. Това обаче тогава се оказва невъзможно.

Впоследствие е постигната договореност между кметовете на Киев и Волгоград. На 31 януари 2006 г. прахът на Василий Зайцев тържествено е препогребан във Волгоград на Мамаев курган.

Вицове, март 2015 г.

Котарак с новата си книга

СмЕх

"Тук бяха български туристи" се пише само с три букви!

***

Много ме дразнят снобите ,дето се правят на културни и обсъждат Бетовен ,а не са видели нито една от картините му...

***

Така е... жените обичат истински само
веднъж в живота си... в пети клас...


***

Руският министър на отбраната казва на подчинените си:
- Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски.
- Е, няма лошо...
- Ама май е по-добре да им пратим ракетите.
- Защо?
- Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.

***

Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:
- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.
Става, гледа през прозореца, и какво да види:
Група немци разтоварват камион с тухли.


неделя, 22 март 2015 г.

ДПС спечели Сърница!

Кандидатът на ДПС печели местните избори в Сърница, съобщи самият Неби Бозов пред камерите на БНТ.

Според него той е взел около 60 процента от гласовете, а кандидатът на ГЕРБ Мустафа Аликанов  около 40%.

Победата на ДПС в изборите в Сърница е факт, поне според неофициалните резултати до момента. Данните показват, че за човека на Лютви Местан Неби Бозов са гласували 1867 души от общо гласували 3166 гласоподаватели.

Кандидатът на ГЕРБ Мустафа Аликанов събира 1299 гласа. С това той не успява да привлече на своя страна всичките, подкрепили на първия тур Реформаторския блок 709 души и остава втори.
Обновена!

"Клошарски" протести в цялата страна!

Протестна вълна срещу убийството на "клошаря" Нягол Петров в мол във Варна се навдига в цялата страна.

За днес в морската столица и в София са насрочени две мероприятия под надслов "Не на насилието, солидарност с Нягол". Участниците в тях ще протестират с непретенциозни, "клошарски" дрехи, каквито е носел и мъжът, нарочен за бездомник.

"Неделя 22.03.2015 г. от 14:00 часа. Пред Гранд Мол Варна - търговския център в който "охранители " убиха човек безпричинно с нечовешка жестокост. Да кажем заедно "НЕ НА НАСИЛИЕТО". Нека бъдем там заедно, със стари и непретенциозни дрехи (с каквито е бил убитият Нягол). Нека бъдем бедни, с овехтели дрехи, клошари дори. Но да покажем, че няма да търпим подобно насилие, подобно оскотяване. И бедният има право на живот. Нека бъдем там облечени със стари дрехи, със старите си обувки, с плакати. Нека покажем, че печалбата и измисленото ,"спокойствие", измамното лицемерие не стои над човешки живот", се казва в страницата на събитието във Варна, в която се призовава за протест пред мола, където Нягол беше убит от охранители.

Групата призовава за бойкот и на целия мол (виж снимката).

В същия час, 14 ч, в София се организира флашмоб - пред мола на бул. "Ал. Стамболийски".

"Да подкрепим демонстрацията във Варна , като излезем и в София, за да кажем заедно "НЕ НА НАСИЛИЕТО". Ръка за ръка, един за друг - като брат за брата!", е посланието и на това събитие.  

Взривовете били като бомбаж на компот

„Съжалявам, че ще дам такъв пример, но когато се прави компот – не може да се сравни компотът с изделието, но когато има бомбаж, дали човекът, който е направил компота, е направил грешка при варенето или при затварянето? Може би аналогията не е добра, но така процедираме при нас”, заяви директорът на ВМЗ-Сопот инж. Иван Стоенчев.
„Няма счупени прозорци нито в завода, нито в близките населени места – взривът не е бил толкова силен”, заяви в заключение директорът на ВМЗ-Сопот.

Тези в Сопот явно са развили резистентност към взривове.

И ти ли, Бруте?

Руското издание „Московский комсомолец“ пише в заглавие „И ти ли , Бруте?: президентът на България отказа да празнува 9 май в Москва.“ След което коментира: „Както много европейски лидери президентът на България Росен Плевнелиев отказа да пътува в Москва за празника на 70-годишнината от Победата. 
Натиск на ЕС?  Впрочем, както отбелязаха средства за масова информация, тази година даже празникът, подарен на България от руските войници – Освобождението от османско иго – премина без руски представители“.

Прилив откъсна френски манастир от сушата! Видео

Високи води превърнаха прочутия френски манастир „Мон Сен-Мишел“ в остров в събота. Хиляди посетители се струпаха в Нормандия да видят явлението, което според специалисти има връзка със слънчевото затъмнение.

Манастирът „Мон Сен-Мишел“ – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, е изложен на едни от най-силните океански течения на Атлантика. Така нареченият Прилив на века откъсва древното бенедиктинско абатство от континента на всеки 18 години, но сегашният е ефект от слънчевото затъмнение в петък. Водите, по думите на специалистите, се издигат „със скоростта на галопиращ кон“ и властите предупреждават туристите да се отдалечат от крайбрежието. Сред най-любопитните бяха френският външен министър Лоран Фабиюс и министърът на отбраната Жан-Ив Льо Дриан.

Въпреки че приливът влиза навътре в сушата по цялото северно френско крайбрежие, за „Мон Сен-Мишел“ това е особено драматично, защото до него се достига по тесен провлак.

Грандиозното явление се случва и в други части на земното кълбо – на атлантическото крайбрежие в района на залива Фънди, Канада, предупреждават, че се задава приливна вълна с височина 16 м. Очакват я и на архипелага Огнена земя в Южна Америка, също по северното крайбрежие на Австралия и Бристолския канал във Великобритания.

Последният Прилив на века е бил наблюдаван на 10 март 1997 г., следващият се очаква да бъде на 3 март 2033 г.

Вижте кадри от „Мон Сен-Мишел“, заснети от въздуха: