1946 г. правителството на Княжество България внася в Народното
събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване
на народна демократична република. Проектозаконът е приет на следващия ден
единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители.
Референдумът се провежда на 8 септември с.г. От 4 509 354
имащи право на глас граждани в него участват 4 132 007 (91,63%). 92,72% от
гласувалите са за република, а 4,37% - за монархия. Така на 16 септември 1946
г. България е обявена за Народна република.
Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които
твърдят, че намиращата се на наша територия Червена армия е оказала по някакъв
начин влияние върху резултатите. Само че Съюзната контролна комисия за цялата
си 3-годишна дейност (до 15.9.1947 г.) не е констатирала нито един случай
Съветската армия да се е намесвала във вътрешния обществено-политически живот у
нас. Всичко си е наша българска работа.
Вторият съществен довод на монархистите е, че по това време
е действала Търновската конституция, и че в нея изобщо не е предвиден
референдум като форма и средство за промяна на конституцията.
Любопитен факт е, че с мотива, че с референдум не може да се
променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. главният
прокурор Иван Татарчев внася искане до Конституционния съд за установяване на
противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва
да направи това.