На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и
Великобритания в качеството си на съюзник на Германия, която пък воюва -
ефективно или все още символично, и с двете. България смята, че това ще бъде
по-скоро символично действие и до реални военни действия няма да се стигне.
Въпреки че влиза в съюз с Германия на 1 март същата година,
София не обявява война на враговете на Германия, а се задоволява единствено да
пропуска през територията си германски войски и да изпрати свои в Македония и
Егейска Тракия. Цар Борис III и правителството на Богдан Филов се опитват да извлекат
максималното от един съюз, който истински не желаят, но без който не биха могли
да реализират националните интереси и дори биха поставили страната пред
угрозата да бъде окупирана. България не прекъсва дипломатическите отношения с
друг германски враг - СССР, дори и след като двата страни влизат във война на
22 юни 1941 г.
До края на съюза си с Германия България така и не изпраща
войски на Източния фронт. Макар и САЩ да обявяват война на България през лятото
на 1942 г., до 1944 г. войната между двете страни действително остава
символична. Едва тогава след разгръщането на съюзническите операции в
Средиземноморието и десанта в Италия София е подложена на сериозни
бомбардировки от американски и британски самолети и понася големи щети. Това са
и единствените реални бойни действия на българска територия по време на Втората
световна война, като се изключат изключително маргиналните подривни акции на
подкрепяните от Москва партизани.