събота, 12 март 2016 г.

Плевнелиев праща в Конституционния съд забраната за къмпингуване

Държавният глава Росен Плевнелиев обнародва Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, но ще сезира Конституционния съд на Република България.

Така Росен Плевнелиев реагира на призивите да наложи вето на забраната и глобите за т.нар. диво къмпингуване на разстояние под 100 метра от морския бряг.

"Президентът на Републиката приветства тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм", се казва в разпространена от прессекретариатът позиция.

"Държавният глава обаче очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове. Забраната за отдаването им на концесия и под наем, както и осъществяването на каквато и да е стопанска дейност  върху тях е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна. Не може да се опазят биологичното разнообразие и екосистемите на тези плажове и да се съхрани естественото им състояние, ако се застрои ивицата зад тях.

Трябва да уважаваме и потребността на част от българските граждани да почиват не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Тук е отговорността и ролята на държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Президентът няма правомощия да иска създаването на конкретни правила  нито чрез вето, нито чрез законодателна инициатива, но призовава народните представители и Министерския съвет своевременно да направят това."

Министерството на културата обвини кмета на Пловдив в лъжа

След близо седмица прехвърляне на отговорност между институциите заради започналото събаряне на тютюневия склад на ул. "Одрин" в Пловдив, Министерството на културата направи неизвестните с едно по-малко:

Знаела ли е община Пловдив, че сградата е паметник на културата?

Първоночалната реакция на кмета Иван Тотев бе, че в общината няма информация сградата да е паметник на културата. Министерството обаче публикува документ, който твърди точно обратното.

"В общините следва да се съхраняват документите за обявените и декларирани паметници на културата. Припомняме, че на 6 януари 2014 година Министерството на културата е уведомило община Пловдив, че тютюневият склад на ул.”Одрин” № 8 , на чието място е предвидено да се изгражда хотел, притежава статут на културна ценност и се намира в защитена територия и всички проектни намеси подлежат на съгласуване по реда на Закона за културното наследство", съобщи министерството.

ОТГОВОР ОТ ОБЩИНАТА: ПОЛУЧИЛИ СМЕ ПИСМОТО ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, НО...


По повод разпространеното писмо от Министерство на културата от 6.01.2014 година и тиражираните внушения в някои пловдивски медии, бихме искали да уточним, че въпросният документ е получен в Община Пловдив на 09.01.2014 г. След тази дата Община Пловдив не е одобрявала проектна документация и не е издавала строително разрешение за посочения обект.

Категорични сме, че до този момент в Община Пловдив няма получена заповед от Националния институт за недвижимо културно наследство, с което тютюневият склад на ул. „Одрин” 8 придобива статута на единична недвижима културна ценност. Полученото писмо няма характер на документ, определящ сградата на „Одрин” 8 за паметник на културата.


Обновена!

Отнемат привилегии на почетните консули, Прокопиев, Гергов и още 62-ма

Голяма част от привилегиите на почетните консули на чужди държави у нас да отпаднат. Това ще предложи до седмица външният министър Даниел Митов.

Той е обещал падане на привилегиите пред премиера Бойко Борисов на последното заседание на Министерския съвет.

“Ние тук можем да кажем, че на почетните консули сме дали да се движат с червени номера, да ползват облекчения и изобщо права, каквито няма никъде в Европейския съюз. Ходят с ескорт или с какво ли не”, одобрява плановете на Митов премиерът Бойко Борисов.

На почетните консули, които обикновено са български граждани (виж списъка долу), ще им бъдат отнети дипломатическите номера, които ги пазят от санкции при нарушение на правилата на пътя, разказва часови ежедневник.

Вниманието към тях било насочено от МВР, след като са получени множество сигнали за спиране на пешеходни пътеки, на забранени места, както и агресивно шофиране.

Покрай отнемането на тази привилегия ще бъдат прегледани и останалите - като например освобождаване от ДДС и мита за покупки, които са свързани с консулската им дейност.

Според източници в Министерството на финансите много от почетните консули теглели обратно ДДС за автомобилите си и други луксозни вещи.

Прокопиев, Гергов и още 62-ма са дипломати

64-ма са акредитираните в България почетни консули, показва справка на МВнР, която е актуализирана за последно през февруари т.г.

Сред тях са известни бизнесмени като издателят на “Капитал” Иво Прокопиев (Канада), Борислав Сарандев (Шри Ланка), собственикът на “Приста ойл” Пламен Бобоков, който представлява Украйна в Русе. В Пловдив почетен консул е собственикът на “РозаИмпекс” Димитър Георгиев.

Пловдивският бизнесмен и член на БСП Георги Гергов е почетен консул на Русия в Пловдив. Тази страна е и сред малкото, заедно с Италия и Румъния, които имат по няколко. Русия има почетен консул и в Бургас - Тонко Фотев, който през 2009 г. бе обвиняван в блудство.

Строителният предприемач Светослав Глосов е консул на Мароко, Борислав Дионисиев представлява Малдивите, а юристът Иван Тодоров - Антигуа и Барбуда.

Банкерката Цветелина Бориславова е почетен консул на Исландия, а спортният юрист Ивайло Дерменджиев - на Кения. Бившата шефка на “Хюлет-Пакард” у нас Саша Безуханова е консул на Люксембург, а Светослав Джамбов е на Малайзия. Максим Бехар представлява Сейшелите, Виктор Меламед - Тайланд.

Почетен консул на Монголия е собственикът на “Балкан консулт” Пенчо Иванкин, на Монако е търговският адвокат Сергей Пенев. Бизнесмените Митко Солаков и Тихомир Трендафилов представляват Казахстан съответно в Благоевград и Пловдив.

Индиана Трифонова представлява Австралия от 1996 г. и е най-дългогодишният почетен консул в България.

Албания пък има почетен консул в Пловдив - бизнесмена Аристир Димо. Собственикът на “Интеркомплекс” Ехиязир Узунян представлява Армения.

Почетен консул на Бангладеш пък е първият български космонавт Георги Иванов, а Беларус е представена в Бургас от Атанас Попов. Гана също има почетен консул, това е Господин Господинов - художник, бивш пилот, който твърди, че се е срещал с НЛО, докато управлявал Ту-154. Гвинея се представлява от Ердинч Рамадан, който се занимава със земеделие и се свързва с ДПС .

Германия има няколко консули - в Пловдив Мариана Чолакова, а във Варна заедно с Франция ползва услугите на бизнесмена Недялко Неделчев. Франция има почетен консул и в Пловдив - шефката на Алианс Франсез Теофана Брадинска. Споделен консул във Варна имат и Дания, Норвегия и Швеция - бизнесмена и бивш спортист Константин Дараданов. Съсобственикът на Свети Влас Динко Динев е консул на Грузия в Бургас. Захари Кушев, който търгува с пестициди, е почетен консул на Еквадор. Пловдивският общинар Владимир Кисьов е на Екваториална Гвинея. Членът на съвета на директорите на “Нове” Борис Халачев - на Естония. Балтийската държава се представлява в Бургас от Петко Русинов.

Израел също е с двама почетни консули - медика проф. Константин Методиев, а в Бургас е бизнесменът от туризма Орлин Мандов. Бившият шеф на общинския съвет на Варна Красимир Симов е почетен консул на Индонезия, а общинарят и бизнесмен, близък до НДСВ, Христо Досев, представлява Испания в морската столица.

Италианските почетни консули са 3-ма, всички са италианци. Йордания също има техен човек за почетен консул - Хасан Халаф-Бармауи.

Журналистът и преподавател Рафаел Алварадо Димитров е почетен консул на Колумбия. Латвия се представлява от юриста Александър Попов, а Мавриций от бизнесмена и директор на AG Capital Христо Илиев. Михаил Михайлов, също бизнесмен, представлява Мали в София, а адвокатът Борислав Боянов - Малта. Пенчо Ралчев е почетен консул на Мексико. Юристът Даниел Тиенда Гонзалес-Мендиондо е на Перу, а туроператорът Румен Ганчев - на Република Южна Африка.

Трима са и румънските почетни консули - Евгения Попеску в Бургас, Стефан Райчев (“Меком”) в Силистра и Коста Гривов (Гривас) във Видин. Едита Благоева е почетен консул на Словакия, а бизнесменът Ивайло Йотов - на Уганда. Управителят на “Контракс” Йордан Йорданов е почетен консул на Унгария, а занимаващият се със строителство и имоти грък Йоаким Каламарис представлява у нас Уругвай.

Собственикът на “ТехноЛогика” Огнян Траянов е почетен консул на Филипините, а бившият представител на “Нокиа” у нас Красимир Ганчев е на Финландия. Зденка Боевова представлява Чехия във Варна, а собственикът на “Белвю Пропъртис” и приватизатор на “Електрон прогрес” Георги Крумов е консул на Чили в София.

Шведът Гьоран Свенсон е почетен консул на държавата си в столицата. Той е президент на Българо-скандинавската камара.

На тази дата: 12 март 1894 г. започва продажбата Coca-Cola

1894 г. започва продажбата Coca-Cola в бутилки. Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.

В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време.

След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката Jacob's Pharmacy в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.

Считайки, че две „C” ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама се появява във вестник „Атланта Джърнъл” и приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка”. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола.

Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г., той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.

На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл”, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща”. Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.

До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън - Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани”. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка, която се използва от 1886 г., е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ” на 31 януари 1893 г.

Компанията продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.

„Кока-Кола” започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но предприемачите, които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана „Кока-Кола” за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.

За първи път напитка „Кока-Кола” напуска САЩ през 1900 г., когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.

Рецептата на „Кока-Кола” е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк” в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.

Името на напитката пък идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх


–Моше, вярно ли си дал на бандитите всичкото злато и пари?
–Ами, да... завряха ми поялник отзад и ми сложиха ютия на топките и ги включиха в контакта.
–И ти? Веднага ли ги даде?
–Е,не, бe... да чакам да се навърти и сметка на електромера ли?

***

Купих си книгата " Екзотични, трудни за установяване отрови". Само я оставих на шкафчето.
Мъжът ми , вече трети ден води децата на градина , готви , пере ....

***

- Кажете ми на чист български език какво ми е, докторе?
- Много пиете, приятелю.
- Напишете ми го на латински, за да го покажа на жена ми.

***

Да спориш с жена това е като четене на лицензионните споразумения.
Накрая игнорираш всичко и избираш „Съгласен съм“.

***

Aфриканско племе канибали приема бежанци от всички страни.

***

Всяка сутрин нови вицове

петък, 11 март 2016 г.

България е с най-неграмотните деца в ЕС, но с най-много висшисти

България е с най-висок процент на ученици с ниски постижения по четене, математика и природни науки сред всички 28 членки на Европейския съюз. Това констатира мониторинговият доклад на Европейската комисия за сектор „Образование“ за изминалата година, който ще бъде представен на изложението „Образование без граници“, което ще бъде открито днес в НДК.

В същото време България е сред държавите-членки на ЕС с най-висок процент на лицата на възраст между 20 и 34 години, завършили висше образование и заемащи работни места, които традиционно не изискват такава степен на квалификация.

Друг недъг на българското образование е, че процентът на заетост на наскоро дипломиралите се е 52,6%, а за ЕС този дял възлиза на 70,8%.

България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот.

Около половината от всички студенти в България учат в шест от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм, сочи картината на българското образование, направена от Брюксел.

На започващия днес форум ще участват високопоставени представители на Европейската комисия и ще отговарят на въпроси за българското образование и постигнатите резултати.

Освен това на форума в София се събират около 200 представители на всички нива на образователната система в България – ректори на университети от цялата страна, директори на училища от цялата страна, началници на регионални инспекторати (РИО), представители на местната власт, министерства и много други.

Депутатите решиха да разкрият доклада за КТБ!

Депутатите решиха да разсекретят доклада на фирмата "Аликс партнърс", извършила разследването за несъстоятелността на КТБ. След като се твърдеше, че в договора с тази фирма има клауза за конфиденциалност, това ще стане чрез специален закон, прието от парламента по предложение на депутатите от ДПС Йордан Цонев, Делян Пеевски, Петър Чобанов и др. Цонев и Чобанов са подписали и сходно предложение, направено от ГЕРБ.

В чл. 12а, ал. 2, т. 12 от закона се добавя следният текст: "Временният синдик е длъжен, независимо от договорни клаузи за конфиденциалност, след приемане на доклада на наетите по тази точка лица да го публикува на електронната си страница, с изключение на препоръките по събиране на вземанията, направени в доклада."  В преходните разпоредби на законопроекта се предвижда разпоредбите му да се отнасят и за заварени производства и сключени по тях договори.

Масов женски бой в самолет...

Женски бой се разигра в самолет, пътуващ от Балтимор за Лос Анджелис. Машината на Spirit Airlines тъкмо била кацнала в Ел Ей, когато две дами започнали спор, но очевидно думите не били достатъчни. Затова решили да решат разногласията си с юмруци и размяна на удари.

Причината – след като самолетът се приземил, две от пътничките решили да пуснат силно музика. Тогава някои от другите пасажери помолили дамите да спрат музиката.

Те обаче категорично отказали и провокативно попитали: „Какво ще направите?”. Тогава започнала и размяната на удари, дърпане и, разбира се, класическо скубане. Пет жени се включили в боя, докато другите пасажери снимали с телефоните си и се забавлявали.

Както може да се очаква, биещите се са били млади срещу по-възрастни.

И петте обаче са задържани в полицията на Лос Анджелис.

През това време любителските клипове на боя станаха хит в интернет. Акко мислите, че това - петима да се бият, а 100 да снимат с телефоните, е само български патент, грешите.

Видео



Депутатът Хюсеин Хафъзов бе заснет в молитвен дом за ислямски фундаментализъм

Скандалният вече бивш депутат от ДПС Хюсеин Хафъзов бе заснет по време на негово посещение в молитвен дом в столичния "Люлин", в който се проповядват идеите на ислямския фундаментализъм.

Хафъзов е уловен от камерите на "Господари на ефира" да пристига в храма преди времето за молитва. След него на мястото пристигат дипломатически коли от Либия, Йемен, Судан и Румъния.

В двора на храма се вижда и една от катафалките, подарък от Турция към Главното мюфтийство.

Теренът е собственост на фирмата "Смолян Интернасионал". Съдружник в нея е Хусейн Одех Абу-Калбайн, чието име фигурира в доклад на бившия американски посланик Джон Байерли като председател на фондация Тайба.

Основателят на тази фондация, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Тайба е целяла чрез дарения да направи Главното мюфтийство зависимо от тези средства. Целта им била радикализиране на българското мюсюлманско население.

ВИДЕО

ГДБОП пази кучетата от тричане

Царевското село Бродилово се сбогува с тачен години наред обичай.

Тъжната за местните хора новина съобщи организаторът на събитието Крум Крумов.
"Трябваше да го направим миналата събота, 5 март, но селото беше завардено от жандармерия, бопаджии и ченгета. Шефът на полицията застана в центъра на Бродилово, а 20 буса с тъмни стъкла обикаляха навсякъде, за да пречат на провеждането на ритуала. Псевдоеколозите ликвидираха цяло българско село", сподели с минорен глас Крумов и посочи, че заради тях буксува развитието и на Банско с пускането на втори лифт.

Организаторът на зрелището с въртене на кучета над водоем се отказал от идеята да се тричат плюшени кучета. Подобно намерение той изрази миналата година.

"Това е подигравка с ритуала и с нас. Отказахме се и няма да го правим. Всички ме питат ще го има ли обичая, за да дойдат. Сега оставаме без една вековна традиция", не крие разочарованието и гнева си Крум.

Той спечелил дело в Районния съд в Царево и магистратите отменили глобата му от 500 лв. Тя му била наложена именно в качеството му на инициатор на събитието.

"Наскоро дадоха на убиец на котка година и четири месеца затвор. А убиец, който прегази момиче на пешеходна пътека, получи три години условно. Нормално ли е това? Сами си направете изводите", сподели Крумов.

Тричането бе инкриминирано като престъпление през 2011 г. Срещу събитието се обявиха еколози, а на тяхна страна застана и Бойко Борисов. Нарушителите подлежат на санкции от 50 до 250 лева.
Полицията още тогава се опита да предотврати изпълнението му, но местните започнаха да го изпълняват тайно на различни места или ден преди това.

Днес вече и тайно не може да се изпълнява ритуалът, защото също е забранено, а дори да се направи, няма как да се събере голяма публика.

"Ние не искаме да се крием, а се гордеем с този обичай. Но нека се знае - за нас на тричането не е сложен край", обяви Крум Крумов.

Как се забавляват децата на руските буржоа

Каква криза? Погледнете как живеят децата на руските милионери и си помислете дали такава наистина съществува. Дори и вашият хладилник да е отдавна пуст, пише „Експрес Газета”.

В този свят на суперколите, малките кученца и бутилките скъпи питиета за стотици долари „кризата” е, когато вашата платинена карта е отхвърлена заради превишен лимит в скъпарски бутик на тропически остров.

В социалната мрежа Instagram неизвестни ентусиасти са създали профила „Богатите руски деца”, който събира снимки на малките привилегировани. Профилът е аналог на страницата на западните им колеги „Богатите деца в Инстаграм”.


На път от Лондон за лекция в московският МГИМО.
Докато мама и тате красят кориците на Forbes отрочетата на богатите също искат изява, като
искат да се разбере, че трябва да се живее не само красиво, но и на показ.

Например, Анна Фурсова – дъщеря на чувал с пари от Ростов на Дон, се снима или на фона на казино в Монте Карло, или пред палмите в Сен Тропе.

Неин колега по богатство пък ползва суперкола за една камара пари като куче, което да тегли
шейничката му пред имението на родителите си.


На свой ред Данил Александрович публикува в мрежата селфита с известни политици. В личния си профил той приветства кризата. „Правилата, написани на книга, станаха още по-лесни за промяна, ако имате достатъчно пари”, пише той.

Аня ФУРСОВА в Монако.






На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове, март 2016 г.

Една тайна по-малко...

СмЕх


По еврейските кабеларки, пускат порнофилмите на обратно. Така клиентите стигат до оргазъм накрая, когато проститутката върне парите на клиента...

***

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

***

Църковен покрив с гръмоотвод издава липса на увереност...

***

Разговарят двама арменци:
- Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията?
- Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.

***

- Каква е разликата между инфлация и хиперинфлация?
- Ако отидете в магазина с торба пари и сте оставили торбата на входа, а ви откраднат парите, е инфлация. А ако не откраднат парите, а торбата - хиперинфлация.

***
Всяка сутрин нови вицове

четвъртък, 10 март 2016 г.

Ловецът на бежанци Динко Вълев попадна в "Дейли мейл"

Самопровъзгласилият се за ловец на бежанци Динко Вълев от Ямбол стана герой на "Дейли мейл". В най-четения вестникарски сайт в света Мейл онлайн го описват в подробен текст с много снимки.

Самосъздал се ловец на бежанци е организирал банди от бдителни доброволци, които да патрулират и ловят нелегални бежанци в България, пише сайтът.

Динко Вълев, на 29 г., е успял да се снабди с две бронирани машини, с които обикаля неравния терен край град Ямбол по границата с Турция.

Той казва, че реакцията на населението била толкова положителна, че сега вербувал още хора, за да разшири операцията си. той дори иска българското правителство да го финансира и да плаща за всеки заловен бежанец.

Той смята всеки нелегален мигрант за джихадист и отхвърля обвиненията, че тероризира пленниците си. 
"Бих описал дейността си като спортна. Не може да твърдите, че спортистите са насилници", казва той.

Вълев казва, че хората идвали при него с атевета и кучета да помогнат в лова на нелегални
имигранти. Други, включително и той, ловували на коне. Когато бъдат заловени, имигрантите били предавани на полицията, казва той.

Хайките, организирани от Вълев, бяха заклеймени от Хелзинкския комитет, който поиска властите да прекратят лова на имигранти, наричайки го незаконен и престъпен. В изявление за "Дейли мейл" техен говорител каза: "Вълев признава, че е наранявал тези хора. Жертвите му включват мъже, жени и деца, които бягат от Сирия. В един от инцидентите той ги е принудил да лежат по очи на земата за половин час след като ги тероризирал със смъртни заплахи. В друга хайка за бежанци се хвали, че преследвал мъж известно време преди да го залови. Той неколкократно прави обидни забележки за бежанците и е ясно, че планира да увеличи доброволческиге си части, за да хваща повече хора, търсещи убежище. Още по-тревожно е искането му държавата да финансира операцията му и да плаща за всеки заловен бежанец. Той не само сее страх от бежанците в българското общество и подбужда хората да се отнасят към тях с отвращение и враждебност и да ги отхвърлят, но иска и действията му да бъдат подкрепени."

Изявлението на Хелзинкския комитет вместо подкрепа от властите предизвика голяма ответна
реакция с организирана петиция в подкрепа на Вълев. Само за първите няколко часа тя събра 2000 подписа, пише "Дейли мейл".

Сред коментарите има един, който казва: "Нашата държава не се грижи за българите. Време е българите да се обединят. Аз се гордея с това, което прави Динко."
Друг добавя: "Динко е герой. Имаме нужда от повече хора като Динко. Затвор за членовете на Хелзинкския комитет, не за Динко, предатели!

Създадена бе и страница във Фейсбук в негова подкрепа. потребителят Христо Димов пише: "Нека подкрепим Динко срещу българофобите от Хелзинкския комитет! Хората ги бият по шосетата, по дискотеките, всеки ден и всяка нощ стават обири, а искат да бъде наказан Динко Вълев, който ни пази от бежанците и подпомага граничарите в работата им !"  

Пред БНТ Динко Вълев каза, че е стартирал патрулите след като  станал жертва на нападение от мигранти и е решен да ги лови и да се погрижи да бъдат изгонени от страната. Той каза, че искали да откраднат мотопеда му и крещели Аллах! Той каза: "Аз не правя никаква организация просто каня хората да се присъединят към мен! Бих описал това като вид спорт, не можете да кажете, че спортистите са насилници. В същото време служа на обществото като подкрепям българите."

Междувременно той не скри факта, че се отнася към всеки нелегален имигрант като към джихадист. В телевизионно интервю Вълев каза, че се уверява, че всеки заловен нелегален имигрант е предаван на полицията.

Полицията все още не е взела мерки срещу ловеца на бежанци, въпреки че вътрешният министър Румяна Бъчварова помоли местните да подават сигнали ако имат информация за незаконни дейности, завършва дописката в Мейл онлайн. 

Депутати на Гоце се жалват, че Димитър Байрактаров (ПФ) нарекъл партията им „АБВ Гъзъ”

Депутати от АБВ са подали жалба в парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика срещу колегата си от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров.

Причината са обиди към абревиатурата на партията на Георги Първанов и към нейни представители.

В жалбата на АБВ цитират и реплика на Димитър Байрактаров. Тя е от пленарно заседание на Народното събрание. Тогава Байрактаров се подиграл с абревиатурата на партията на Първанов и казал „а бъ въ гъ зъ”.

Днес се очаква парламентарната комисия по етика да разгледа жалбата срещу депутата от ПФ на закрито заседание.

Приеха задължителното гласуване на първо четене

Ще гласуваме задължително на избори. Това решиха депутатите, които днес приеха на първо четене промените в Изборния кодекс.

Предложението беше прието със 121 гласа "за", 27 "против" и 21 "въздържал се".

Проектът, въвеждащ задължително гласуване, е внесен от Патриотичния фронт.

Той предвижда и санкции за негласувалите - за работещите ще има глоба от 50 лв., а за социално слабите - спиране на помощите за 3 месеца. Предложението на патриотите въвежда и активна регистрация, както и увеличаване на прага на преференциите за общински съветници - от 7% от избирателна квота да стане 50 % от нея.

Патриотите искат да се въведе и забрана за раздаване на награди и поощрения за гласувалите над 2 лв.

5 фирми печелят почти всички обществени поръчки

Едни и същи четири-пет фирми печелят с огромна успеваемост обществени поръчки в последните 9 години. Това каза бившият финансов министър от първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков. Според него има картел в сферата на строителството.

Една от фирмите е участвала в 400, а е спечелила над 390. Това означава, че всичко е преразпределено предварително, каза той. По думите на Дянков две от тях са споменатите от премиера и се твърди, че са свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев. Другата е свързана с друг депутат от ДПС.

Според него това, че премиерът спира обществени поръчки, значи, че някой не си върши работата.

По думите му тази схема е започнала по времето на тройната коалиция, продължила е при правителството на ГЕРБ и се е засилило при управлението на Пламен Орешарски.

Симеон върна на Русия икона, подарена от последния руски император Николай II

Симеон Сакскобургготски върна в Москва икона, подарена от последния руски император Николай II на цар Борис III. Това разказа председателката на фонда „България-Русия” Светлана Шаренкова, която е член на делегацията, прудружаваща патриарх Неофит по време на посещението му в руската столица.

Симеон е в Москва, за да присъства на награждаването на българския владика от Международния обществен фонд „Единство на православаните народи” (МОФЕПН).

Сакскобургготски дари иконата на руския патриарх Кирил и така я върна в родината й след 120 години. След раждането на Борис III през 1894 г. от руския императорски двор постъпва настояване престолонаследникът да бъде посветен в православната вяра. Това, обаче, става едва след две години, когато Борис е кръстен лично от Николай II. Тогава руският монарх го дарява с кръщелна икона на Свети Николай.

Пред Кирил Симеон разкрил, че семейството му никога не се е разделяло с иконата, която била и в емиграция, и в изгнание, а през 2000 г. се върнала в България заедно с Царя. Днес той решил да върне реликвата в историческата й родина, допълни Шаренкова.

Това станало по време на обяд в Покровския манастир в присъствието на българския патриарх Неофит и придружаващата го делегация. Когато връщал иконата, Симеон се разплакал, а Кирил бил дълбоко трогнат от жеста. Българските и руските владики два пъти ставали на крака и пеели „Многая лета” за царя.

Руският патриарх посрещна с полагащото се уважение както Симеон, така и дядо Неофит. Той високо оцени и мястото на българския патриарх в православния свят.

Варненци с най-евтиното гориво и най-скъпите таксита!

Общинският съвет във Варна удовлетвори искането на таксиметровите компании да повиши отново минималните цени на услугата. С гласуваните вчера промени минималната цена на таксиметровия превоз за километър през деня става 0.75 лв., а през нощта - 0.85 лв. Според решение на съветниците максималната цена за превоз не може да надхвърля 2 лв. на километър през деня и 3 лв. през нощта.

Общинския съвет гласува с 33 за и 5 въздържали се новите цени. И това не е изненада, след като собственика на една от най-големите таксиметрови фирми е общинския съветник Антраник Шакариян , влязъл от квотата на БСП.

Така варненци  са с най-евтиното гориво и най-скъпите таксиметрови услуги в страната.

Би Би Си: Българи за първи път употребяват символа „@“

Това се случва още през ХIV век за думата „Амин“. Оригинала се пази в библиотеката на Ватикана.

Най-ранната документирана употреба на символа @ е в български препис на гръцка хроника от ХIV век, съобщават британците от Би Би Си, цитирани от Дартснюз. Ръкописът се съхранява в библиотеката на Ватикана, а @ е използван като първа буква в думата „Амин“, с която завършват молитвите. Мистерия е защо символът е използван точно в този контекст.

@ вече е символ на интернет ерата, защото се използва за означаването на имейлите, но има широка употреба и в социалните мрежи. Въвеждането му в интернет езика е благодарение на Рой Томлисън, който се смята за изобретател на електронната поща. Той за първи път ползва @ като разделител между името на потребителя и адресът, на който кореспонденцията трябва да бъде изпратена. Това се случва преди повече от 40 години – още през 1971 г., когато Томлисън работи в мрежа с общо 3 компютъра.

Изобретателят на имейла избира точно този символ, защото много рядко се използва в операционните системи и не би могъл да създаде софтуерни проблеми. Изследователят Кейт Хюстън разказва пред Би Би Си, че символът се е използвал често при печатарите през ХIХ век. Той е означавал, че всичките тези книги/вестници могат да се купят за тази цена. Символът пробива на компютърните клавиатури, защото и през 20 век е продължавал да има бизнес предназначение, обяснява Хюстън. Примерът е следният – 12 батерии@1 евро (at the price of – на цената на), което означава, че 12 батерии се продават за 1 евро.

През 2000 г. италианският академик Джорджо Стабиле публикува своето изследване за символа, което установява, че всяка нация го използва в различен смисъл. На турски означава роза, за норвежците е свинска опашка, за гърците е символ на малко пате, докато за унгарците е червей. Французите, испанците и португалците го използват за означение на своя старовремска мерна единица за тежест и обем, а за италианците това е символ за амфората, която в античността също е била мерна единица за количество.

Стабиле открива символа в писмо от 1536 г. между търговци, което е изпратено от Севиля до Рим. В него той е използван като абревиатура за амфора. Но най-ранната документирана употреба на символа се оказва на български език в религиозен текст близо 200 години преди това. Той е от 1345 г. и се съхранява в Апостолическата библиотека на Ватикана.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.
В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Александър Бел никога не е телефонирал на своята съпруга или на майка си, защото били глухи.

Вицове, март 2016 г.

Народе????

СмЕх


Търсенето на втория чорап нещо зацикли... намерих под дивана половинка забравена ракия...


***

Най - актуалния спорт в момента е РАФТИНГ! Ходиш из МОЛ-а и гледаш рафтовете.

***

Резултати от проведената акция "Ден без псувни"
- пълна парализа в работата на всички автосервизи.
- спрени всички товаро-разтоварни и хамалски операции.
- футболистите въобще не разбраха указанията на треньора преди мача.
- местните жители не можаха да дадат смислен отговор на въпроса " Къде?"
- учителките в детската градина въобще не успяха да сложат децата да спят.

***

-Чух че учиш английски?
-Yes.
- Колко думи научи?
- Two.
- Само две??
- Yes.

***

При ветеринаря:
- Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца - какво да го правя?
- Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!

***

Всяка сутрин нови вицове.

сряда, 9 март 2016 г.

Разкрития: Нашенец с новото „Бугати Широн“ за 5 млн. лева

Продължават слуховете около името на нашенския бизнесмен, който си поръча новата най-бърза серийна кола в света – „Бугати Широн“. От щанда на компанията в „Пал експо“ отказаха да съобщят кой е щастливецът, броил близо 5 милиона лева за изумителното бижу.

Запознати твърдят, че това е Ваньо Алексиев шеф на транспортната фирма „Биомет“.

Ваньо Алексиев не е публично популярен, но е един от най-заможните нашенци. Компанията му е един от най-големите български превозвачи и извършва почти всички видове транспорт – пътнически, товарен, международен, както и специализиран с хладилни камиони.

От новия модел на „Бугати“ ще бъдат произведени само 500 бройки, като цената на всяка от тях е 2,4 млн. евро, без в тази сума да бъдат включени данъците и таксите. Най-бързата серийна кола в света е с разграфен до 500 км/ч скоростомер. В стандартен режим максималната скорост е 380 км/ ч. За достигането на 420 км/ч колата се нуждае от активирането на допълнителен специален ключ.

Автомобилът разчита на 16-клапанов двигател, развиващ мощност от 1500 к.с. и 1600 Nm въртящ момент, като максималната скорост е ограничена по електронен път на 420 км/ч за движение по обществени пътища. Двигателят на автомобила работи в комбинация със 7-степенна роботизирана скоростна кутия с 2 съединителя. Хиперколата е получила и система за задвижване на четирите колела с възможност за блокировка както на предния, така и на задния диференциал.

Ваньо Алексиев е известен със страстта си към луксозните автомобили, като бижуто в колекцията му е черно „Ламборгини Авентадор“ на стойност 1 млн. лева. Освен топ модела на състезателната марка, той притежава още 2 уникални автомобила „Ролс-Ройс“, които сам признава, че почти не вади от гаража.

Шефът на "Стратфор": Гответе се за война в Източна Европа

Джордж Фридман
Във всяко столетие избухва „системна война” и 21 век няма да направи изключение, твърди пред Business Insider основателят на аналитичната компания "Стратфор" Джордж Фридман. Според него, войната ще се води в Източна Европа и Близкия Изток.

Освен това ще има и война по море между САЩ и Япония. Бойни действия вече се водят- в Сирия и Източна Украйна. В тези райони групировки, поддържани от други държави се сражават с властите. Пример за пълномащабна война е и случилото се през 2003 година нахлуване на САЩ в Ирак.

Двете досегашни световни войни станаха катастрофични по своите мащаби доказателства за нестабилността на световната система за сигурност, която позволи да се водят бойни действия като обикновена външна политика, а не като крайно средство.

След Втората световна война всички държави строиха своите политически системи с идея бъдеща война да бъде предотвратена, но това засега не дава достатъчно добри резултати.

Според Фридман всяка международна система има своите сериозни недостатъци и сегашната не прави изключение. „Когато държави като Германия, Китай и Русия са в упадък и криза и на тяхно място се издигат други, това води до системни войни. Това ще се случи, засега все още не е достигнат фаталният баланс. Така че гответе се за война, след като станат системните промени”, казва експертът.

Според Фридман, в момента във възход са Япония, Турция и Полша. Затова вероятно сблъсъците ще започнат в Източна Европа и в Близкия Изток. „Опасна е не процесът на западане на едни и възхода на други държави, а позицията, която страните заемат, когато преминават на ново равнище”, смята той.

Борисов защитил колегата Станишев

"Колкото и странно да ви звучи, защитих колегата Станишев."

Така Бойко Борисов отговори след половинчасов разпит на въпроса какви показания е дал по делото срещу предшественика си. Премиерът каза още, че е запознал съдиите с огромния документооборот, който влиза всеки ден в Министерския съвет.

Борисов беше този, който подаде сигнала в прокуратурата за загубени 7 документа. По думите му сега вероятно това се е случило поради небрежност.

Радан Кънев: Борисов е загубил качеството си да манипулира, без да лъже

Лидерът на ДСБ Радан Кънев упрекна чрез личния си профил във фейсбук премиера Бойко Борисов в лъжа. Повод за критиките му станаха твърденията на Борисов, че две от трите големи съдилища в България се ръководят от ДСБ.

Кънев заяви, че Борисов лъже и така България губи един силен политик. Според него силната страна на премиера е била в умението му да манипулира публиката без да лъже пряко и загубата на това умение отнема на българската политика един силен водач, комуто мнозина честни хора са възлагали надежди.

Ето какво написа Кънев:

Със значително интелектуално усилие и немалко тъга, дочетох безкрайното програмно интервю на г-н Бойко Борисов с Полина Паунова

И тъгата не е, защото премиерът обявява за свой основен, може би единствен враг ДСБ и РБ. Умният политик познава реалната атернатива и заплаха, а политическият интелект на г-н Борисов не бива да бъде подценяван. Той е в правото си да атакува там, където го боли. БСП и ДПС отдавна са му съюзници, макар и слаби. Опасността за неговата власт идва отдясно.

Не е и защото - за първи път - изсипва куп преки неистини (по-просто казано - лъжи) по адрес пряко на мен, на ДСБ и на РБ. Този въпрос ще се опитам да изчистя в личен разговор. Отдавна благородството не задължава (а законът забранява) този тип конфликти да се решават по традиционния начин, по който е приключил политическият спор между Аарън Бър и Аликзандър Хамилтън. А недостойната алтернатива е да се замеряме с обвинения през медиите, подобно на перачки на мегдана, което някак си не ни отива.

Натъжен съм, защото силната страна на г-н Борисов беше именно умението да манипулира публиката без да лъже пряко. И загубата на това умение отнема на българската политика един силен лидер, комуто мнозина честни хора възлагаха големи надежди. Бойко, който лъже, не е надежда, а просто разочарование.

Натъжен съм и защото близо двата милиона българи с десни убеждения, които през годините подкрепяха ГЕРБ, гласуваха за реформи, справедливост и борба с мафията. За дясно управление и измитане на БСП и ДПС, а не за "балансьор". Поемането от ГЕРБ на ролята на балансьора в българската политика върви с определени задължения, които преди изпълняваше ДПС - да спира реформите, да пази статуквото в съдебната власт, да поддържа политическата тежест на мафията в службите и прокуратурата. За съжаление, вече има и видими резултати.

Ролята на балансьора е тъжна. Колкото и да е силна и богата политическата му машина, той е нежелан политически партньор и рядко е предпочитан избор на независимите от машината граждани...

PS. Междувременно, КС удари в сърцето здравната реформа на Петър Москов, а парламентарното мнозинство не се съобрази с премиера и продължи операцията по задържане на КЗК в лапите на олигархията.

Winter is coming?

По-късно в парламента Кънев коментира и конкретните обвинения на Борисов. Той каза, че за пръв път се е срещнал с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на приема на американското посолство по случай пристигането на новия посланик. С председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов пък не се познавал лично, въпреки че се е явявал на дела пред него като адвокат.

Вижте кандидатите за КЗК

 Днес парламентарната икономическа комисия ще изслуша кандидатите за членове на новия състав на Комисията за защита на конкуренцията. Мандатът на предишното ръководство изтече през септември м.г., но поради различни политически неразбории нов състав не беше избран. Една от причините беше и неуспялата инициатива за създаване на нов надзорен орган, който да обедини КЗК и Комисията за защита на потребителите.

Комисията се състои от седем членове, в чийто брой влизат председател, заместник и петима редови членове. Те имат петгодишен мандат, като нямат право да бъдат преизбирани според приетите през м.г. промени в Закона за защита на конкуренцията.

За попълване на нейния състав бях издигнати 11 кандидатури:

Анна Янева (предложение на БСП). Била е два пъти зам.-министър с ресор "Икономика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (в правителството "Станишев") и Министерството на икономиката и енергетиката (в кабинета "Орешарски").
Като зам.-министър е отговаряла за Агенцията за обществени поръчки, Българската агенция за инвестиции и Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия.

Красимир Витанов (предложен от депутати от СДС заедно с депутата от БНД Борислав Великов). Реформаторите не успяха да се обединят около обща номинация - ДСБ и избраниците от гражданската квота в групата отказаха да участват в процедурата заради съмнения в прозрачността на номинациите и забавянето на самия избор. ДБГ имаха своя номинация, която обаче не мина през одобрението на Блока, защото партията на Меглена Кунева в последно време зае два поста - министерският на самата Кунева в образованието и шефството в транспортната комисия в парламента след оставката на Гроздан Караджов.

В момента Витанов е управител на държавното дружество "Екоинженеринг-РМ", което е под шапката на икономическото министерство, начело с лидера на СДС Божидар Лукарски. Преди това обаче по времето на кабинета "Орешарски" Витанов е назначен за председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз", където е до 2015 г. Той има стаж назад в годините в дирекция "Обществени поръчки и концесии" на КЗК като младши експерт. Участието му във фирмата "Юропроджектс Пойнт" като юристконсулт го свързва с хора, близки до съпругата на президента на ПЕС Сергей Станишев - Моника Станишева.

Стамен Гърбелов (предложение на Български демократичен център - коалицията "Народен съюз"). Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", магистър по Право на ЕС от Университет "Карлос Трети", Мадрид, Испания.

През 2008 г. започва работа в КЗК, от 2015 г. е директор на дирекция "Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне".

Николай Илчев (предложение на АБВ). От 2006 г. е адвокат в Адвокатска колегия - Велико Търново, общински съветник втори мандат. От 2015 г. е зам.-председател на Общинския съвет във Велико Търново. Беше кандидат за кмет на града през м.г. от листата на АБВ.

Калина Павлова (предложение на БДЦ, групата около бизнесмена Христо Ковачки). Завършила е право във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", работила е като юрисконсулт в компанията на Ковачки "Ел Ем Импекс", както и в "ОЗК-Застраховане", когато столичната Общинска банка беше под контрола на компании, свързани с Христо Ковачки. От 2012 г. е адвокат на свободна практика.

"Калина Д. Павлова е освен пример за съвременна, еманципирана и успяла жена, но и за любяща и отдадена на семейството и традициите съпруга", пише емоционално в мотивите за нейното предлагане.

Росен Желязков (предложение на ГЕРБ за председател на КЗК). Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", започва кариерата си като юрисконсулт и достига до длъжност кметски наместник в район "Средец", Столична община. 

Бил е секретар на Столична община, главен секретар на Министерския съвет, председател на управителния съвет на Института по публична администрация.

Като длъжностно лице беше замесен в т.нар. афера "Костинброд" с бюлетините за парламентарните избори през 2013 г., но беше оправдан от съда.

Георгица Стоянова (ГЕРБ). Завършила е прево в ЮЗУ "Неофит Рилски". 11 години и шест месеца от кариерата ѝ преминават като експерт - юрист и директор на дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на отбраната, където работи и към момента.

Кирил Добрев (БСП). Депутатът от БСП е магистър по "Финанси" и инженер геолог. Син на покойния бивш вътрешен министър Николай Добрев. Народен представител в 4 парламента.

Пламен Киров (ДПС). Бившият съдия в Конституционния съд проф. д-р Пламен Киров изненадващо се появява като кандидат, предложен от ДПС, въпреки че позициите му в публичната сфера са свързани най-вече с бившия президент и лидер на АБВ Георги Първанов. През 2002 г. Киров става секретар на държавния глава по юридическите въпроси, а през 2005 г. оглавява правния съвет към президента, който по това време е Първанов. Следващата година е предложен за конституционен съдия от квотата на държавния глава.

Димитър Кюмюрджиев (ПФ, предложен за зам.-председател на КЗК). Юрист, с над 5-годишен стаж като член на КЗК (1997-2003 г.). В момента е зам.-министър на отбраната.

Кирил Дойчинов (предложен от Муса Палев, депутат, изключен от ДПС). Юрист, в момента управител на консултантско дружество "Ер Джи Консултинг Лимитид". Започва работа в КЗК през 2005 г., остава там 4 години, преди да отиде в Агенция "Пътна инфраструктура", където заема ръководни длъжности.

На тази дата: 9 март 1985 г. кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.
Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.
Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.
Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.
Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./