събота, 4 юни 2016 г.

In memoriam: Мохамед Али- танцьор, пеперуда, повече от сграда

/Таралеж/ 

Каква тъжна загуба, въпреки че от години знаехме, че се задава! Мохамед Али, който почина в петък във Финикс, на 74 г., беше най-фантастичната личност на своята ера, самосъздал се герой, с такова физическо остроумие, политическа предизвикателност, световна слава и могъща оригиналост, каквито не биха могли да хрумнат на нито един писател.

Роден като Касиус Клей в Луисвил, Кентъки, по време на сегрегацията, той беше кльощаво схватливо момче, син на рисувач на рекламни надписи и чистачка, което се научава да се боксира на 12 г., за да си отмъсти, че са му откраднали колелото. В крайна сметка става най-прочутият човек на планетата, известен като изключителен спортист, съчетаващ рядката комбинация от мощ, импровизация и скорост; майстор на римувани прогнози и подигравки; пример и символ за расова гордост; боец, отказал да участва във войната във Виетнам; проповедник, сепаратист, интеграционист, комик, актьор, танцьор, пеперуда, пчела, човек с огромен кураж.

В своята ранна кариера той обявява принадлежността си към движението „Ислямска нация“, освобождава се от своето „робско име“ и няма нищо против да загуби титлата си в тежка категория, за да не се бие във Виетнам, заради което е колкото охулван, толкова и възхваляван. Милиони намразват Али, защото той застрашава тяхното чувство за расов порядък; в отказа си да отговори на очакванията той е толкова дестабилизиращ за много американци, колкото за много боксьори в тежка категория, които не можеха да разберат защо той просто не стои в средата на ринга и не се бие като истински мъж. Той беше радикална фигура за мнозина американци и години наред мнозина отказваха да го нарекат с новото му име.

„Аз съжалявам Али и мразя това, което той представлява“, написа колумнистът Джими Канън. Ред Смит, най-уважаваният от всички спортни журналисти, сравни Али с „немитите боклуци“, осмелили се да протестират срещу войната. Но през последните десетилетия, когато болестта Паркинсон започна да надделява над неговия талант да говори и да се движи, отношението на нацията се промени и той се превърна във фокус на универсална привързаност. Хората, с които се срещаше на благотворителни вечери, по летища, на спортни събития, се обръщаха към него сякаш е папата или Далай Лама и ако той успееше да прошепне някоя шега или закачка, или просто да отвори широко очи по онзи стар негов комичен начин, те оставаха с чувството, че са срещнали източник на чудеса.

Касиус Клей живеше в скромна къща на „Гранд авеню“, сравнително приятна улица с други черни семейства, не в най-бедния черен квартал на Луисвил. Той беше от средната класа, „но черната средна класа, черната южняшка средна класа, която изобщо не е като бялата средна класа“, ми каза писателката Тони Морисън, когато работех по книга за Али. (Като редактор в „Рандъм хаус“ Морисън е работила по автобиографията на Мохамед Али „Най-великият“.) Касиус е бил кръстен на аболиционист от Кентъки от 19 век – военен командир, наследил 40 роби и освободил ги, след като се върнал от войната в Мексико. Известно време е бил емисар на Ейбрахам Линкълн в Русия, но се връща в Кентъки, за да работи за каузата на аболиционистите. Касиус – момчето, боецът – е слушал истории за своя прапрадядо, израснал във фермата на аболициониста, „но не в качеството си на роб. Не, господине!“, както разказва Клей-старши, бащата на Али.

Луисвил, когато Касиус е растял през 40-те и 50-те години на 20 век, е бил град на
сегрегацията. Американският апартейд. Не толкова враждебен, колкото Джаксън или Мобайл, но достатъчно лош. В киносалоните като „Савой“ белите сядали при оркестъра, черните – на балкона. Повечето останали кина били само за бели, също като магазините в центъра. Имало бели училища, бели кънтри клубове, бял бизнес. Блайдън Джаксън, черен писател от Луисвил, който бил около 40-годишен, когато Клей растял, написал:

„От моята страна на завесата всичко беше черно: домовете, хората, църквите, училищата, парка „Негро“  с парк-негровата полиция… В Америка имаше два града Луисвил и две Америки.“

Това е детството, в което Касиус вижда как на майка му е отказано да получи чаша вода на обяд след тежък работен ден с чистене на подове и тоалетни на бели семейства. Такова е било ежедневието в расовата уредба на Луисвил.

Бащата на Касиус бил мъж с несбъднати мечти. Той не вярвал на белите и се чувствал възпрепятстван да стане истински художник, вместо да рисува само знаци и табели. Пиел твърде много и понякога мъката му избивала в насилие. Той е причинил доста болка, както казва един от приятелите на Али, на семейството си. Майка му на име Одеса била обичайният обект на неговата ярост и юмруци, както и утехата и успокоението на момчето. Одеса първа разбрала, че нейният син е много бърз с устата и с лявата ръка.

„Той винаги много говореше – разказва тя. – Много упорито се опитваше да говори още като бебе, не спираше да плещи, джагара-джугара, хората се смееха, а той клатеше лице и пак плещеше. Не съм виждала никой друг да говори с такава скорост, просто светкавично. И никога не стоеше мирен. Веднъж лежеше до мен, когато бе бебе на шест месеца, и нали знаете как се въртят и протягат бебетата – той имаше малки мускулести ръце – той така ме удари в устата, че ми изби един зъб, разклати съседния и се наложи да извадят и двата. Затова винаги казвам, че неговият пръв нокаут беше в моята уста.“
Като спортист и изпълнител, Клей се учи и копира множество източници: от арогантното поведение на професионални борци, от работата с краката и боксовия стил на Шугър Рей Робинсън. Но никоя публична фигура не му е повлияла по-дълбоко от Емет Тил, момче от Чикаго, което по време на семейно посещение в Мъни, Мисисипи, е убито – както се твърди – заради това, че се е загледал в бяла жена. Според историята, 14-годишният Тил се осмелил да нарече бяла касиерка „бейби“, и няколко дни по-късно бели мъже се появили в къщата, където бил на гости, извлекли го от леглото, застреляли го в главата, увили трупа му с бодлива тел и го изхвърлили в реката. Ужасът, който Касиус изпитал от гледката на разкъсаното лице на Тил от страниците на сп. „Лайф“ и черната преса, му помогнали да се убеди в ограниченията на своите възможности като черно дете от Юга.

„Нямаше нищо за правене на улицата – казва той пред един журналист, припомняйки си своето детство. – Хлапетата хвърляха камъни, стояха под уличните лампи цяла нощ, пиеха или пушеха, нищо друго.“

В гимназията бележките на Касиус в десетки клас били толкова лоши, че той трябвало да повтаря годината. Кариера в професионалния футбол или баскетбол би могла да му осигури колеж, но той смятал, че това няма да стане. Неговият път бил боксът. В клас той мечтаел за бокс, боксирал се със сенки по коридорите. Започнал да тренира първо в залата на местен полицай на име Джо Уилсън и още като тийнейджър показал невероятни умения. Бил изключително дисциплиниран, всяка сутрин излизал по тъмно и тичал в парка. Имал свръхестествена самоувереност още тогава. Той бил Най-великият практически още преди да се качи на ринга. Още в тези дни Клей използвал рими, вдъхновени от Огдън Наш, за да предрича провала на опонента си.

На училищните събирания той се изправял пред съучениците си, докато приятелски настроеният директор го представял като „следващия шампион на света в тежка категория. Това момче ще направи милиони долари!“

В клас не му било лесно, затруднявал се да прочете и една книга, но бил интелигентен и попивал знания по всякакви начини. Като бързо развиващ се боец, той натрупал победи на състезанията „Златните ръкавици“, което накарало неговият ментор Джо Уилсън да каже:

„Истината е, че единственото нещо, което Касиус ще трябва да прочете, е данъчната си декларация. И аз с голямо удоволствие ще му помогна.“

Но когато накрая той стана олимпийски шампион, той не толкова впечатли боксовите журналисти, колкото ги озадачи. Дори А. Дж. Ивлинг, най-добрият от пишещите за бокс, се чудеше на странния му стил на размятане на крайници. Отказът на Клей да обменя удари с противници по традиционната мъжка мода, начинът му на танцуване около опонента, светкавично бързият удар от бедрото… всичко това изглеждаше неправилно по някакъв начин.

(…)

Питър Хамил, млад либерал, който в крайна сметка стана огромен фен на боксьора, пише в „Ню Йорк поуст“:

„Касиус Клей е млад мъж с много очарование, изправен пред опасността да стане ужасно скучен.“

Историята сочи, че спортната кариера и животът на Касиус Клей в следващите години е точно обратното на скучен. Мохамед Али е основното вълнение и провокация в разгара на борбата за граждански права, Виетнам и Черната сила. Между 1964-а и 1980-а се случва една история – историята на Али, която нито една книга не може да улови точно. Твърде много триумфи, твърде много кризи, краища, фалшиви краища, завръщания, комични избухвания, изпитания и трагични сцени.

Единственото обикновено нещо в боксовата кариера на Мохамед Али е, че той остана твърде дълго на ринга и завърши увреден. Всичко друго бе прекомерно голямо: победата през 1964-а, когато взе победата от Сони Листъм (и извика към репортерите: „Аз съм кралят на света!“), приятелството (и раздялата) с Малкълм Екс, присъединяването му към „Ислямска нация“, вихрушката от брилянтни битки в средата на 60-те, отказът от военна служба, приемането на постоянен престой в затвора, загубата на титлата, годините в изгнание. Али не бива да бъде бъркан с политически лидер или мислител, но той имаше политическа тежест като символ на отказа и на черната гордост. И заедно със значението си като символ, особено за младите хора, протестиращи против включването им във войната, той притежаваше несравним блясък дори сред рок божествата от онова време. Когато Али се би с Джо Фрейзър за първи път в „Медисън скуеър гардън“ през март 1971 г., фотограф край ринга за сп. „Лайф“ бе Франк Синатра. Когато Али отиде в Заир, за да се бие и победи Джордж Форман, го последваха доста писатели, а в своя текст „Битката“ Норман Мейлър описа мача, показвайки най-добрите си комично-епични качества.
(…)

Спортните постижения на Али бяха гигантски, не на последно място защото той ги постигна на ръба на ужасни физически наранявания. Вижте третия му бой с Джо Фрейзър в Манила, двамата мъже едва не се унищожават. По-късно Али признава, че никога не е бил по-близо до смъртта. А Фрейзър, който презира Али, защото му се е подигравал, наричайки го „горила“ и „Чичо Том“, казва:

„Нанасях му удари, от които сграда би паднала.“

Али, който спечели, след като хората в ъгъла на Фрейзър решиха, че той е твърде изтощен и ослепен, за да продължи, признава, че и той, и Фрейзър вече никога не били същите след третия бой.

„Пристигнахме в Манила като шампиони – Джо и аз, а се върнахме като старци“, казва Али.

Той не беше сляп за двуличието и бруталността на „играта“, която бе неговият професионален живот. Източник на неговата слава беше спорт, в който расата често е грозен елемент от историята, а целта на състезанието, в което един човек удря друг, докато един от тях падне безчувствен, да се опиташ да докараш другия до временно мозъчно увреждане (нокаут). Али пожъна милиони от играта и въпреки че понякога бе със смесени чувства по отношение на историята и на спектакъла, в който двама човека се бият, особено когато един черен се бие с друг, той имаше възможността да се наслаждава на плодовете на играта и богатството, което тя му донесе, но също така познаваше историята на спорта – за Джон Съливан, който в един момент отказа да се бие с претендентите за титлата, за Джим Джефрис, който каза на света, че ще се пенсионира, когато не останат бели мъже, с които да се бие. Али знаеше добре как Джак Демпси избягваше черните боксьори, след като взе титлата. Той беше виждал как бойците преди него бяха спонсорирани, менажирани и експлоатирани от мафиоти. Спомняше си от детството как хората зад Джо Луис го бяха научили да не се опълчва на Бяла Америка.

„Те стоят около нас и казват: „Добър бой, момче, добро момче, добра работа“ – каза Али през 1970 г. – Те изглежда не смятат, че боксьорите имат мозъци. Не смятат, че можем да бъдем бизнесмени, хора или интелигентни. Бойците са просто зверове, които идват да забавляват богатите бели хора. Да се удрят един друг, да си чупят носовете, да кървят, да бъдат показвани като маймуни на тълпата, които се избиват заради нея. А половината тълпа е бяла. Ние сме точно като двама роби на ринга. Господарите взимат двама от нас, по-едрите черни роби, и ни карат да се бием, докато те се обзалагат: „Моят роб може да смачка твоя роб“. Това виждам аз, когато гледам как двама черни се бият.“

Кой съвременен спортист, на много по-ниско ниво от Али, е говорил с такава политическа задълбоченост, многозначност и ангажираност?

Когато правех проучванията си за книгата си за Али, интервюирах един от неговите основни ранни противници на ринга – Флойд Патерсън, който очевидно страдаше от деменция, предизвикана от многобройните удари. Патерсън едва можеше да свърже две изречения. Сони Листън, друг негов ранен съперник, умря няколко години по-рано от свръхдоза. Али, от своя страна, живееше с жена си Лони във фермата им в Бериен Спринг, Мичиган. Той страдаше от Паркинсон и е трудно да се повярва, че общият сбор удари (от Фрейзър, Ърни Шейвърс, Кен Нортън, Лари Холмс, от живот в битки) не е поне отчасти виновен за неговото състояние. Но в него нямаше и следа от съжаление. Двамата гледахме кадри от битките му с Листън и той не можеше да се въздържи да похвали по-младото си „аз“.

Повече от поколение след неговото оттегляне, и сега, след като го няма, Али и неговата история остават познати навсякъде по света. Колцина днес знаят името на настоящия световен шампион в тежка категория? Историята на Мохамед Али ще надживее много спорта, с който той се захвана преди 62 години в Луисвил, за да отмъсти за кражбата на любимото си червеното колело.

И нещо последно: в „Григ тиътър“ в Бъркли, снощи, Пол Саймън пееше The Boxer. Преди последния куплет  той спря и каза на публиката:

„Съжалявам, че трябва да ви кажа това, но Мохамед Али току-що е починал.“

Дейвид РЕМНИК, Ню Йоркър


В същото време някъде в Горна Баня

/Таралеж/ 

Министър-председателят се появи да разцъка тенис на кортовете в Дипломатическия клуб в Горна Баня.

Поводът бе турнир за известни личности, приятели на този спорт, организиран от световна фирма за екипировка.

Бизнесменът Николай Гигов, спортните легенди Йордан Лечков и Любо Ганев, проф. Огнян Герджиков, издателят и политик Мартин Захариев, депутатът Борислав Великов...
Това бяха част от ВИП-овете, които днес трябваше да се сблъскат с бойките сервиси на премиера Борисов.

Владика Антоний: Искаха ни 120 000 евро за участие във Всеправославния събор

/Таралеж/ 

Св. Синод напълно категорично няма да участва във Всеправославния събор на о. Крит - отменен е полетът с отряд 28, отменени са и резервациите в хотелите.

Това каза тази сутрин Западно и Средноевропейски митрополит Антоний пред бТВ. Той каза, че не е внесена и таксата от 120 000 евро, която БПЦ е трябвало да депозира вчера за събора, но не това е основното.

Основната причина е формализирането на този висок форум, който не дава по никакъв начин диалог. Т.е. - ние трябва да отидем проформа и да гласуване нещо, което нямаме право да дискутираме и да променяме.

Както е известно, голяма част от забележките на няколко от поместните правослъвни църкви са към подготвените предварително документи, които на място няма да се дискутират и променят.

При положение, че ние не можем да дискутираме и да променяме, светият Синод не намира основание да похарчи тези пари, каза западноевропейският владика.

Сред важните въпроси, по които няма консенсус, той посочи тези за отношенията с останалия християнски свят (т. нар. икуменизъм, б.р.)

На критиките от Калин Янакиев, че БПЦ "обслужва отдавнашното желание на руската църква" съборът да не се проведе, Антоний отговори кратко.

Нямам информация РПЦ да е отменила своите резервации.  Всяка автокефална църква взима своите решения самостоятелно.

По повод скандалите около бившия вече предстоятел на храм-паметника "Св. Ал. Невски" - Дионисий, Антоний каза, че зарята на Великден е само формалният повод за отстраняването му. Митрополитът обяви, че има "натрупване във времето" около архимандрита.

Като че ли скандалите в църквата са на мода и са явление, което се котира в българското общестно, каза той.

Западноевропейският владика каза, че в св. Синод има комисия, която ще разгледа всички жалби срещу Дионисий, както и депозирания негов доклад, т.е. -  и двете позиции.

Всичко това е обект на разследване. Жалко е, че по някъкъв начин църквата се олицетворява със съвременната действителност на ниските морални ценности, обяви той.

Не трябва под давление на тълпата и емоционално да бъдат решавани един или друг проблем.

Аз мисля, че архимандрит Дионисий има своите качества, но трябва да си вземе и поуките.

Антоний, който често се включва в еко каузи, каза още че прозвището "зеленият митропорлит" му допада. Самият той ще чисти днес Северния парк с министър Илияна Василева и студенти от Богословския факултет в равмките на иинициативата "Да изчистим България за един ден".

Всеки един човек трябва да подкрепи това и особено БПЦ, която е морален стожер на паството - трябва да подсещат и за нашите задължения към творението. Човекът е венец на творението и трябва да се грижи за него, да бъде добър стопанин.

Най-вече в лицето на БПЦ хората трябва да виждат пример, който да следват.


Ако не знаете: Пекин е във Виетнам! Видео

/Таралеж/ 

Разпалена в поредния парламентарен спор с левицата, Цвета Караянчева от ГЕРБ уверено обяви, че столицата на най-голямата азиатска държава Китай се намира във Виетнам.

"Всички се изсмяхме на това, което говори г-жа Нинова (бел.ред. лидерът на БСП). Историческата заслуга за замразяването на фондовете се дължи на БСП! Недоумявам и тази загриженост на БСП за похарчените евросредства. Единствената лента, която преряза Пламен Орешарски, е на ресторант в Пекин", заяви Караянчева.

Председателят на парламента Цецка Цачев обаче я поправя, че лентата била във Виетнам.

"Е, то Пекин е във Виетнам", отвърна Караянчева.

"Това, което е построил ГЕРБ, не може да го стигнете никога. Камък върху камък не сте сложили. Омръзна ни да слушаме вашите пламенни комсомолски речи", заключи тя.

ВИДЕО

На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод


/Таралеж/ 

На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на
автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.
Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.

Причини за конфликта

Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.

През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.

През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.

В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.

Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.

Модификацията на булдозера

Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.

Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.

Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.

Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.

С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).

За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.

Отмъщението на Химейер

На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.

Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.

След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.

Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.

Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.

Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).

Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.

След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.

„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.

Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.

На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.

Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.

Съдбата на булдозера

На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.


Вицове, юни 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 


Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

***

Две жени се обличат в съблекалнята на басейна.
Едната си слага мъжки гащи. Другата я пита:
- Откога носиш мъжки гащи?
- Откакто мъжът ми ги намери под леглото.

***

15-ти век. Стои принца, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото. А там: "Точа мечове. Изгодно."

***

- Извинете, седнали сте моето място.
- Вашето място? И как може да докажете?
- Мога. Оставих си на него сладоледа.

***

Журналист интервюира милиардер:
- Кажете ми, какво Ви помогна, за да успеете?
- Убеждението, че парите не играят никаква роля в живота. Важна е само работата!
- И това Ви е помогнало да забогатеете?
- Не, станах богат, когато успях да убедя своите подчинени в това.

***

 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 3 юни 2016 г.

Парламентарната група на БДЦ се разпадна

/Таралеж/ 

Парламентарната група Български демократичен център се разпадна, след като петима от депутатите я напуснаха. Това са зам.-председателят на парламента Явор Хайтов, Румен Йончев, Светлин Танчев, Георги Ковачев и Борислав Иглев.

И петимата са част от новата партия "Народен съюз", която води разговори с АБВ за нов парламентарен и политически съюз. Оставащите 9 депутати - 8 от партията на Христо Ковачки "Български демократичен център" и Мартин Иванов - Данона, от партията на Николай Бареков "България без цензура", са под минимума от 10 депутати за съществуване на парламентарна група.

Така всички стават независими и губят място в ръководството на Народното събрание и в парламентарните комисии, макар именно постовете в тях да станаха повод за напускането на петимата депутати.

До раздора в парламентарната група на БДЦ се стигна след като хората в партията на Ковачки започнаха да подкрепят правителството.

Конкретният повод петимата да подадат заявленията си за напускане днес беше пренареждане на представителите на БДЦ в парламентарните комисии. По предложение на съпредседателя на групата д-р Красимира Ковачка представители на "Народен съюз" бяха извадени от ключови комисии.

На Румен Йончев беше отнето председателското място в постоянната комисия по политиките за българите в чужбина и го зае Стефан Кенов, съпредседател на партията БДЦ. Росен Петров влезе във вътрешната комисия на мястото на зам.-шефа на парламента Явор Хайтов, съпартиец на Румен Йончев.

Белег на ниска политическа хигиена и опит за извиване на ръцете на парламентаризма - така квалифицира Ковачка отпора, който дават от "Народен съюз". "Демокрацията не е да се съберат три вълци и едно агне и да се разберат какво да ядат на вечеря, отговори й Светлин Танчев.

"Не съм виждал такъв прецедент - една парламентарна група да се разправя от парламентарната трибуната. Ние поне го правим през медиите", отбеляза от трибуната съпредседателят на групата на Реформаторския блок Радан Кънев.

Независимият депутат Георги Кадиев също взе думата по темата, който заяви, че ГЕРБ стоят зад разцеплението в БДЦ. "Аз си спомням изказването на Борисов - аз не се бъркам в чужди партии, не се бъркам във вас. Вие си отглеждате опозиция. Разбихте РБ, създадохте проблеми в ПФ, и сега и в БДЦ. Ако сега трябва да говори Цветан Цветанов, който стана и поиска удължаване на времето за да се приеме втора точка. Защото втора точка е много важна за нас? Не, защото той стои зад това", каза Кадиев.


Пак поникна канабис до детска площадка във Варна

/Таралеж/ 

Стръкове с канабис отново поникнаха до детска площадка във Варна.

Новият канабис е поникнал до новооткрита площадка, намираща се на стотина метра от другата, която бе обградена с наркотика.

И двете площадки са изградени и обслужвани от една и съща фирма. Тогава кметът на район „Приморски” заяви, че явно семената са донесени с пръстта насипвана за градинките, и че озеленителите нямат вина. И новата площадка е обрасла с марихуана, вместо цветните лехи, които да радват погледа.


Разкрития: Чиновничка с 10 бона заплата

/Таралеж/ 

Шефката на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева получила близо 10 000 лв. заплата за месец. В момента премиерът Бойко Борисов се подписва под 4700 лв. месечна заплата, а президентът Росен Плевнелиев получава 5600 лв.

За март Белева е изработила над 100 часа извънреден труд и е начислено възнаграждение от 9795,85 лв., става ясно от фиш за заплатата й, с който „Труд“ разполага. Индивидуалната месечна заплата вписана във фиша е 3 700 лв. , към тях са добавени и още 1350 лв. за минал месец. Нанесени са и три графи за извънреден труд – първата за 87,27 часа – 3210 лв., втората за 13,11 часа – 551 лв. и още 984 лв.

При регламентирана 40-часова работна седмица това означава, че чиновничката е била неотменно в министерството по 12 часа на ден. Любопитно е как са начислени 3761 лв. към заплатата на шефката на инспектората за въпросните 100 часа извънреден труд, след като в Закона за държавния служител е записано, че продължителността на извънредния труд за година не може да надвишава 150 часа, а за месец - 30 часа. Там е предвидено за седмица да не се работи повече от 6 часа извънредно.

На въпрос на „Труд“ на какво основание ръководителят на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева получава месечно възнаграждение над 9000 лв., от ведомството отговориха следното: „Размерът на брутната заплата на ръководителя на Инспекторат е определен в съответствие с разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (ПМС №129 от 26.06.2012 г., посл. обн. в ДВ, бр. 36 от 13.05.2016 г.). Подобни заплати в държавната администрация според тази наредба няма.

Белева освен шеф на инспектората оглавява и директорския борд на Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс. „Труд“ пише още, че депутати на няколко пъти са предупреждавали, че има явен конфликт на интереси и че не е редно да се съвместяват двата поста - контрол над дейността на лечебните заведения и на шефовете им и в същото време да оглавяваш директорски борд, но Белева продължава да е и на двете места.

Оказва се, че когато главният секретар на здравното министерството Пламен Кенаров отсъства от работа, най-често го замества Пенка Белева.


На тази дата: 3 юни 1989г. в Русия става най-тежката железопътна катастрофа

/Таралеж/ 

На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.


Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.


Вицове, юни 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 


- Откъде знаеш толкова добре арменски?
- В училище учителя по английски беше арменец.

***

В Тел Авив живеят най-отзивчивите хора: на обявата "Кой е изгубил портфейл с 5 000 евро?" се отзоваха 200 000 човека.

***

Прасетата си играели щастливи в кочината. Изведнъж влезнал вълкът. Всички застанали на
място и го гледали напрегнато. Вълкът казал:
- Асаламалейкум!
Прасетата въздъхнали с облекчение:
- Благодаря ти, господи, мюсюлманин е!

***

Проблемът на миналия Век е, че потъна „Титаник“, а не „Аврора“!

***

Журналист пита милионера:
- Коя е най-голямата радост, която ви донесоха парите?
- Жена ми спря да готви.

***

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 



четвъртък, 2 юни 2016 г.

Путин вдигна минималната заплата на 100 евро

/Таралеж/ 

Путин подписа указ, с който минималната работна заплата в Русия се увеличава от 1 юли. Тя ще достигне до 7500 рубли и ще облагодетелства около 1 милион души. Курсът на едно евро за 3 юни т.г. е равен на 74.84 рубли, съобщава ТАСС. За сравнение в България от началото на тази година минималната работна заплата е 420 лева.

Законът беше приет на 17 май от Думата и одобрен на 25 май от горната камара на парламента - Съвета на федерацията.

С нормативния акт се вдига минималното заплащане с цели 20,9 на сто. По данни на авторите на документа значителното повишение ще бъде усетено от около 1 милион работници и служители. От тях 87 процента са заети в държавни и общински учреждения, а 13% - в извъндържавния сектор.

За социалната придобивка пръв се обяви лидерът на управляващата партия "Единна Русия" и премиер на страната Дмитрий Медведев. Той няколко пъти повдига важния въпрос на партиини форуми. А в парламента законопроектът беше внесен от шестима депутати на управляващите.

Увеличението идва на фона на продължаващите икономически санкции срещу Русия, наложени от Запада заради анексирането на Крим.


Деца закусиха с вафли Бойко в училище

/Таралеж/ 

Шоколадови вафли с лика на Бойко Борисов вместо полагащите им се закуски раздадоха на ученици в Монтана, съобщи Нова тв.

Вафлите били дадени на децата за последният им учебен ден в Трето основно училище в града.
"Затова си позволих в последния учебен ден да им дадем нещо сладичко и трайно - да хапнат, когато огладнеят. Поръчах на фирмата доставчик, с която имаме сключен договор чрез обществена поръчка, да достави на учениците вафли", заяви директорът на ОУ "Д-р Петър Берон" Мариана Калеева.

Вафлите били доставени и раздадени на децата от втори до четвърти клас в понеделник. Част от тях били в синя опаковка, със звездички и от едната страна със снимка на премиера. От фирмата, която ги е доставила, отказаха коментар. Не всички ученици обаче получили от тези с премиерския лик.
Вафлата с образа на Бойко Борисов нашумя преди повече от три години. Неин производител е фирма в град Лясковец. Собственикът днес отказа да коментира дали се познава с премиера и дали той му е дал разрешение да използва неговата снимка. За директорката обаче вафлите оттук нататък ще са като обица на ухото.


Първият сайт на кирилица е: курза.ею.

/Таралеж/ 

Неизвестен евроскептик регистрира сайт в първия български домейн на кирилица с просташкото название курза.ею. Домейнът на кирилица бе подготвян цели седем години и стартира официално вчера.

Не е ясно колко нашенци са регистрирали сайтове в него.

Сайтът курза.ею. има много бедно съдържание – в него пише само „Едни добре похарчени 12 лева”. Това очевидно е таксата за регистрация.

Слон подгони Арнолд Шварценегер в Африка

/Таралеж/ 

Арнолд Шварценегер бе подгонен от слон по време на сафари в Африка. Самият той пусна видеоклип в „Инстаграм”, като написа написа:

"Някой от нас трябваше да си сменя панталоните след тази случка", съобщава "Нова телевизия".

Пресаташето на Арнолд Шварценегер потвърди, че видеото е „истинско и неподправено".

Любопитно: Ретро разходка из Златни пясъци

Първата копка на Златни пясъци е направена на мястото на днешния хотел „Лилия“ през 1956 г, а на 30 юни 1957 г. е открит първия хотел – „Родина“, посрещнал първите си туристи. Врати отварят и ресторантите „Калиакра“, „Морско око“, „Казино“, „Старият дъб“, „Златна рибка“ и бар-сладкарница „Домино“. Проектът на курортния комплекс е възложен на екип от 30 български архитекти, а изграждането му минава през три етапа.

През първия са били построени малки, главно двуетажни хотели по плажната ивица. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия. Последният етап от строителството на Златни пясъци е приключен през 1966 г., когато влизат в експлоатация хотелите „Москва“, „Метропол“, „Ерма“, „Диана“, „Екселсиор“, „Зорница“, „Сердика“, „Славей“, „Мадара“. Година по-късно туристи посрещат и високите хотели „Варшава“, „Хавана“, „Царевец“, „Трапезица“, които окончателно оформят втората линия на комплекса.

Същата година са открити две атракционни заведения – „Кукери“ и
„Цигански табор“. Строителството обаче не спира и през следващите три години новостите в курорта са свързани с хотелите „Копривщица“, „Камчия“, „Перла“, както и със символа на курорта 18-етажния хотелски комплекс „Интернационал“, предлагащ киносалон, плувен басейн с минерална вода, лечебен сектор, бар, сладкарница, фризьорски салони и др.

Капацитетът на курорта изграден тогава е 70 хотела с 15 000 места. Умелото съчетание на хотелите, битовите заведения и другите сгради с природните дадености превръща Златни пясъци в първокласен международен курорт за семеен туризъм.Територията около курорта е уникална със своите растителни видове и крайморска растителност.




На тази дата: 2 юни - Денят на Ботев


/Таралеж/ 

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни 1876 г.

През годините този ден на почит неколкократно е сменял името си. От 1953 до 1988 г. се е наричал  Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Поклон!

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.

През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".

Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.

Вицове, юни 2016 г.

Най-накрая докараха асфалт

СмЕх/Таралеж/ 


Наскоро в Берлинският зоопарк установили, че заради хаоса на митница, вместо купения самец орангутан, преди десет години са им изпратили студент, пристигнал в Германия по обмен. Полицията си блъска главата, кой тогава е учил в Берлинския унивесрситет?

***

- Какво правиш?
- Гледам Олимпиадата, вдигане на тежести.
- Мъже или жени?
- Още не знам.

***

Късно вечерта, при катаджия спира човек и го моли да му развали 100 лева. Отговор:
- Нямам, едва сега застъпвам...

***

- Здравей, Извънземни! Нека да ти стисна ръката!
- Внимавай, землянино! Кой ти каза, че това е ръка?

***

Ватикана. Наши дни.
Всеки ден за прием при Папата идват двама евреи. На въпроса по каква работа отговарят "По лична работа".
Не ги пускат,и така минава точно година. Накрая се наложи да кажат на Папата за странните посетители. Той се разпоредил да ги пуснат за аудиенция при него.
Влизат те при Папата.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте Папата?
- Аз съм.
Единия евреин изважда от джоба си някакъв лист:
- Някой от тези хора познавате ли?
Папата гледа листа - репродукция на "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са от нашите Светци. Апостоп Петър, Апостил Павел...Ето -и Исус.. Да, знам ги всички...
Другия евреин изважда от джоба някаква хартия:
- При мен остана от моите предци сметката. Тогава те за вечерята не са платили...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

сряда, 1 юни 2016 г.

Музей на корупцията в Румъния

/Таралеж/ 

Докато продължават политическите спорове дали Румъния е задминала България или пък е обратното, северните ни съседи вдигнаха още малко летвата. Този път румънците превърнаха корупцията в изкуство.

„Музеят на корупцията“ наскоро „отвори врати“. Последното е в кавички, защото музей като сграда, която можеш да посетиш, няма. Има сайт, който предлага виртуална разходка сред картини, вдъхновени от най-невероятните случаи с подкупи в Румъния.

Можете да се разходите сред картините, както и да се подложите на тест за корупция, който изпитва обаче не склонността ви да приемете подкуп, а дали сте запознати с най-шумните случаи.

Музеят е дело на дигиталната агенция „Kinecto Isobar", чийто екип изучил подробно десетки случаи, за да избере най-невероятните, както съобщава агенция „Медиафакс“.

"Някои подкупи са толкова невероятни, че човек не може да различи дали са били реалност или са измислени: от милиони евро до овце или бутилки с минерална вода“, казва Дениса Армасу от агенцията.

Приемане на подкуп в гробище, картини и златни кюлчета, седем еднакви врати в град Бухуш, мост в канавка – всичко това е изобразено върху рисунките, а символите говорят достатъчно на румънската публика.

Например картината с гробищата е свързана с бившия финансов министър Дариус Валцов, който бе обвинен в получаване на подкупи, докато е бил кмет на румънския град Слатина. Според румънските медии той е използвал прикритието на гробищния парк, за да получава подкупите.

Музеят може да бъде разгледан и с помощта на видео клип.