събота, 18 февруари 2017 г.

"Луковмарш" тръгна из София

Малко преди старта на т.нар. "Луковмарш" кметицата на София Йорданка Фандъкова е издала разпореждане проявата да се прекрати, съобщи "Фокус". Причината - информация, постъпила в Столичната дирекция на вътрешните работи, че чужди граждани, участващи в пронацистки групировки, се присъединяват към шествието.

Информацията за криминално проявени полски граждани, участващи в организирана група, занимаваща се с пронацистка пропаганда, е изпратена от подразделението на Интерпол в полската столица Варшава.

Въпреки информацията, че столичната кметица спира шествието, малко след 18 ч
подрръжниците на ген. Христо Луков - главен водач на силно повлияния от национализма и фашизма Съюз на българските национални легиони от 1942 г. до смъртта си година по-късно, тръгнаха от НДК по столичния булевард "Васил Левски" със знамена и името на Луков на уста.
И тази година Столичната община не беше съгласувала шествието, въпреки заявката на организаторите от крайнодесни организации. Съгласувано и съответно - одобрено от общината е само поднасянето на венци пред къщата ген. Христо Луков.

Преди дни отново имаше призиви и контрапротест с искане факелното шествие на националисти в чест на толкова спорна историческа фигура като ген. Луков да бъде забрането и спряно. И тази година въпреки всичко марш има.

Организаторите на шествието смятат, че това е една от най-цивилизованите и добре организирани прояви в София всяка година и предупрежденията за възможни инциденти са спекулации. Оттам заявиха, че на контрапротестите срещу тях преди дни били докарани анархисти от Гърция.

Разкрития: Следственият разпит на Васил Левски в Софийския конак

Неколцина актьори ще пресъздават пред публика всяка събота и неделя съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873 г. 

Въстановката ще бъде в залите на Националната галерия, където в четвъртък ще бъде открита изложбата „Васил Левски – символи и епоха“ с картини, на които е изобразен Апостола. 

Представени са редки документи и снимки на Дякона и негови съратници в борбата срещу османското владичество. Експозицията е наредена в памет на българина, дал живота си за Освобождението. Левски е обесен на 19 февруари преди 143 години.

Съдебно-следственият разпит на Левски в Софийския конак е проведен в пет дни – 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1873 г. 

Всяка дума на българина и всеки въпрос на съдиите, записвани от турския писар, са запазени в архивите на отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Папките със записите от разпитите на Васил Левски стоят заключени в подземията на имперската канцелария в Истанбул до 1931 г., когато българското разузнаване успява да прибере в София няколко вагона безценни свидетелства за историята ни, откупени като стара хартия от Османските архиви, разказва председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ Васил Василев – организатор на изложбата и възстановката.

Протоколите започват с въпроса „Какво е името ти?“ и завършват с присъдата „смърт чрез обесване“.

„Обикалях, за да давам упование на българите“, казва Левски пред турските съдии.

Не издава никого.

Извадка от съдебно-следствения разпит на Васил Дякон Левски

Разпит на Васила
5 януари 1873

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

– Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?

– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.

– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространените от тебе книжа?

– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. От там заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

– Как ти посочваха тия знаци?

– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията…
(…)

с. 188

– Колко време обикаля?

– С тая година обикалям три години.

– Къде е постоянното ти местожителство?

– Никъде не живеех постоянно…

(…)

– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

– Никого не познавам.

– Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная…

– Заедно с Димитра ние сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.

– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не [трябва] да ги познавам…

с. 192

Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873

– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?

– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?

– Не ги познавам и тогава не ги познавах.

– И куриерите ли не познаваше?

– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.

– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?

– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше – той знае.

(…)

– Докъде се простираха границите на твоята дейност?

– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

– Как се казват [там] кафеджиите?

– Имената им не зная.
– Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?

– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.

(…)

– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?

– Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо не ми влизаше в работата.

– Не познаваш ли никого в село Царацово?

– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.

– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?

– Не си спомням.

– Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?

– Не зная.

(…)

с. 194
Нови въпроси към Дякона

– Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!

– Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.

– Защо отрече преди малко?

– На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?

– Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?

– В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.

– Кои бяха в Ловеч?

– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би познавам лицата [им], но имената им не зная.

(…)

с. 195

– За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизаха в комитета.

– Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.

– Кого познаваш в Пловдив?

– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, той не го приел.

– А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!

– Имаше някакви момчета, но имената им не зная…

[Подписал]: Васил Дякон Левски

(…)

Нов разпит на Васил Дякон Левски
7 януари 1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?

– Трябва да е името на Тетевенския комитет.

– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?

– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?

– Ако ги видя лично, може би зная имената им, но не си ги спомням…

(…)

с. 197

– А бе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?

– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената…

– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?

– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч…

(…)
– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

с. 204

Нов разпит на Васил Дякон Левски
9 януари 1873

– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?

– Колко оръжие, колко мюсюлмани, [18] колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание].

– Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо…
– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?

– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те били писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

с. 205

– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите (бел. ред. мухтар – българин, селски старейшина в турско време) са били записвани от юшурджиите (бел. ред. – лице, което събира данък в натура – десятък за земеделско производство) – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите (бел. ред. беглик – лице, закупило от държавата правото да събира данъка беглик – за овце и кози) – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления…

(…)

с. 206

– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?

– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Цитат на деня: Скъпи мои булки, невести, моми – не ви знам кой какъв е

"Скъпи мои булки, невести, моми – не ви знам кой какъв е, и това ще мине. Българският народ има силен инстинкт, убеден съм, че тези, които ни се разсърдиха, сега ще знаят – каквото обещаем го правим. Затова и малко обещаваме".

Това обръщение използва премиерът на два пъти и лидер на ГЕРБ към женската организация на партията в Стара Загора.

Той допълни, че ако хората искат по друг начин да им се харчат парите – могат да изберат друга партията. Това е най-хубавото на демокрацията. Затова като усетим, че нещата не са приемливи за всички – най-добрият ход на демокрацията е избори", каза още Борисов.

Продължава разпада на Обединените патриоти

Валентин Николов последва Димитър Байрактаров и отказа да е депутат на Обединени патриоти.

Коалиция „Обединени патриоти” е безпринципна и нейната единствена цел е собственото оцеляване на партиите, които я съставляват, както и на лидерите им. Това се заявява в декларация, разпространена до медиите от  бившият народен представител от Патриотичния фронт и председател на комисията  „Борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“ Валентин Николов, както и Ивелин Пейчев – общински председател на НФСБ в Добрич и зам.-председател на Общинския съвет, активът от членове и симпатизанти на коалиция „Патриотичен фронт“ в областта.

 „Ние категорично се разграничаваме от коалиция „Обединени патриоти“, както и от решенията и начина, по който се вземат”, заявяват те. И посочват, че, според тях, тя е абсолютно безпринципна. „Нейната единствена цел е собственото оцеляване на партиите, които я съставляват, както и на лидерите им. Не одобряваме участието в тази коалиция на ПП Атака, тъй като, нейният лидер - патриот е осъден по няколко съдебни дела за хулиганство. Освен това г-н Николов е осъдил същият по две дела - за клевети спрямо него и семейството му. Не изразихме тези аргументи преди президентските избори, поради факта, че Валентин Николов беше член на парламентарната група на ПФ към него момент и не искахме да бъдем упрекнати в саботаж на изборите. Но всяко търпение си има граници.  Тук е мястото да напомним и факта, че в 41-ото Народно събрание Валентин Николов и още десет депутати напуснаха парламентарната група на Атака, поради причини, които бяха изложени подробно във всички национални медии”, се заявява в декларацията.

В нея Валентин Николов заявява, че не желае да участва в изборите за 44 Народно събрание, независимо дали ще е номиниран за кандидат за народен представител.

Изтеглиха кукла от пазара в Германия - можела да шпионира

Говореща кукла, която може да стане обект на хакерска атака с цел шпионаж, бе изтеглена от търговската мрежа в Германия, предоха ДПА и Ройтерс.

Куклата се казва Кайла и е проектирана от американската компания за играчки "Дженезис тойс".

Софтуерът й позволява да разговаря с децата, което става по следния начин: програма разпознава гласа, блутут устройство се свързва с приложение, което търси в интернет отговори и накрая тези отговори са прочетени от куклата в отговор на въпрос на детето, което си играе с нея.

Така обаче има риск хакери да проникнат в софтуера и в несигурното блутут устройство и да шпионират детето, докато то си играе с куклата.

Ето защо Кайла бе забранена в Германия по препоръка на Германската федерална агенция за мрежите (регулаторен орган за всички видове мрежи в комуникациите, енергетиката, транспорта).

Куклата Кайла започва да се продава през 2015 г. и досега от нея са продадени най-малко 1 милион екземпляра, сочат данни на производителя.

Радан Кънев: Изборът е между "Нова република" и Бойко Борисов

Т.нар. РБ-2, коалицията на Местан и НПСД - това е пространството на ГЕРБ в българската политика. Голямата опасност в политиката е БСП, но огромният проблем с ГЕРБ е, че връщат БСП на власт. ГЕРБ идваше на власт на крилете на крилете на недопускането на БСП, но след това управляват по същия начин. И ще ви го каже всеки човек от бизнеса.

Това заяви водачът на "Нова република" Радан Кънев пред Нова тв. На въпрос дали би защитил бившите си партньори от Реформаторския блок, които бяха министри в кабинета "Борисов 2" от "атаките", дошли с ревизията, направена от служебното правителство, Кънев заяви:

"Тези министри първо бяха много тежко атакувани от ГЕРБ. Сигналът за атака дойде от Бойко Борисов. Предупреждавахме за това в продължение на повече от година. Но заради непрекъснатото им подлагане и плонжиране пред Борисов, ГЕРБ превърна тези хора от своя патерица в своя изтривалка."

По думите му тезата, че "дясното е разделено на три" е невярна, защото изборът всъщност е между Бойко Борисов и "Нова република", защото дясното обединение е единствената алтернатива.

"Въпросът в България сега е има ли алтернатива на надпреварата между ГЕРБ и БСП в социалистически популизъм, който във властта се превръща в социалистическа кражба", заяви Кънев. И добави - "Не съм от тези, които заявяват, че ще дадат трети непълен мандат на Бойко Борисов", припомняйки, че лидерът на ГЕРБ няма нито един пълен мандат нито като кмет, нито като премиер.
Водачът на "Нова репубрика" припомни, че е поискал прошка от хората за компромиса, който бе направен с влизането във властта през 2013 г. След това отговори на въпрос защо в редиците на дясното обединение има хора, които бяха и в ГЕРБ:

"Милиони хора, честни хора, десни хора от онази първа вълна на ГЕРБ през 2007 г. повярваха на Бойко Борисов, че ще махме БСП от власт. Но когато видяха, че става дума за социалистическо управление като манталитет - напуснаха".

На тази дата: 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София

1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът” и „Джингиби” (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София (днес това е в центъра на града). На мястото, където било издигнато бесилото на Васил Левски, е издигнат паметник.

Вицове, февруари 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


- Искам да имам толкова пари, че да мога да си купя самолет. - Че за какво ти е самолет? - Абе не ми трябва самолет, толкова пари ми трябват!

***

Германците купили завода "АЗЛК" и решили, вместо Москвич да произвеждат Мерцедес. Настроили линията, пуснали я - излиза Москвич! Сменили машините изцяло с германски, преоборудвали целия завод, пускат линията - излиза Москвич! Сменили персонала, само германци (даже охраната и чистачките), пускат линията - Москвич!
На отсрещния хълм стоят Чапай и Петка, гледат през биноклите и Чапай казва:
- Петка, аз като ти разправях, че мястото е прокълнато, ти ми се смееше...

***

След представление, хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригента казал:
- Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.

***

– Мамо, мамо, да знаеш какъв виц чух!
– Разкажи го, де!
– О, не, мамо, аз съм много малка за такива вицове.

***

Шeф извиĸвa ceĸpeтapĸaтa cи:
– Πpeпишeтe тoвa пиcмo. Bиe cтe нaпиcaли oт мoe имe "Cĸъпи пpиятeлю" нa тoзи мoшeниĸ, бaндит и гaнгcтep!
– A ĸaĸвo oбpъщeниe дa yпoтpeбя?
– "Cĸъпи ĸoлeгa"!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


петък, 17 февруари 2017 г.

И президентшата с охрана, защото била застрашена

Съпругата на президента Десислава Радева е с охрана от Националната служба за охрана (НСО), тъй като имало заплаха за сигурността ѝ. Това става ясно от съобщение на службата, във връзка с публикации в медиите, че Радева се вози в автомобил на НСО и има охрана.

Традиционно, от НСО се оправдават, че мотивите за охраната не могат да бъдат оповестени, тъй като са държавна тайна. От там обясняват, че решението за охраната е взето от комисия, в която влизат началникът на НСО Ангел Антонов, главният секретар на МВР Георги Костов и председателя на ДАНС Димитър Георгиев.

Неведнъж с решения на комисията са оправдавани решения, за които не е съвсем ясно каква е мотивировката. В същото време новият Закон за НСО разширява значително кръга от лица, които могат да се ползват от облагите на службата.

В съобщението на НСО за конкретния случай е посочено единствено, че законът позволява членовете на семействата на президента, на премиера и председателя на Народното събрание да имат охрана, когато "се констатира наличие на конкретна застрашеност, произтичаща от заплахи за безопасността на съответното лице/а или рискове от извършване на посегателства срещу личността му/им, включително актове на тероризъм, по смисъла на НК".

По силата на посочените правни норми исканата информация представлява държавна тайна. По тази причина НСО не може да коментира публикации в медиите, нито да разгласява информация за предоставена охрана: субекти на застрашеност, степен на застрашеност, вид, обхват и времетраене на охраната, изменение или прекратяване на охраната, се посочва още в съобщението от НСО.

Нередности и забавени поръчки в МВР, МО и АПИ, отчете Герджиков

Поради зачестилите спекулации по смените на областни управители, бих искал да подчертая, че освобождаването е осъяествено изцяло в рамките на закона с решения на министерския съвет. От страна на правителството не са изпращани каквито и да било писма, адресирана до конкретни личности. Решенията по тези въпроси са публични. Това заяви на проф. Огнян Герджиков на пресконференция относно ревизиите по министерства на новото служебно правителство.

"Политическата коректност изискваше областните управители да бъдат така добри да подадат оставки, тъй като те са част от предишното управление, а Министерски съвет можеше да реши кои от тях да останат. Имаше един случай, в който областен управител от Перник искаше отпуска по време на предизборния период, при положение, че областните управители имат сериозни задачи за осигуряване на изборния процес".

Междувременно, още в началото, се сдърпа вербално с Сашо Диков. "Знам, че сте радетел и борец за правда и истина, ще си говорим за всичко, каквото искате, но не и днес. Днес ще е само по това, което е планирано. Господин Диков, моля ви.. Успокоихте ли се вече, ще ви обърна внимание по-късно", заяви служебният премиер.

"Проверката на Министерствата я разпоредих на 30 януари. Докладът обобщава състоянието на ведомствата с акцент на обществените поръчки. Проверките са извършени от ведомствените контролиращи органи. Има единични случаи на административни и технически пропуски, които не се отразяват на законността на обществените поръчки: неспазване на срокове за сключване да договор например. Това са министерство на финансите, на транспорта, на младежта и спорта, на околната среда и водите, на образованието, на туризма, на здравеопазването", каза Герджиков.

"Различно е положението в други министерства. В МО са проведени 113 процедури за възлагане на обществени поръчки. Прекратени са 31. В резултат са подписани 120 договори. Установени са нарушения по 45 от 82 - повече от половината, на закона за обществените поръчки и други нормативни актове. 9 са с наличие за измама и са предадени на военната прокуратура, останалите са изпратени на агенцията по финансова инспекция", каза още Герджиков.

Той посочи, че в обществената поръчка на АПИ за поддръжка на АП Хемус и тунелите по аутобана е проведена е през 2015. Докладвани са нарушения, каза още Герджиков.

„Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.  - обществена поръчка на граждани. Има процедура проведена при липса на конкуренция. За извършеното нарушение са сезирани агенцията за държавен финансов контрол и сметната палата”, заяви той..

„Забавяне в стартирането на процедури за обществени поръчки. Това се вижда при Министерството на земеделието и граните. Неизпълнението на този ангажимент може да доведе до риск и спиране на програмата за развитието на селските райони”, каза Герджиков.

„Зачестили са случаите по които има данни за картелни споразумения. Има практика от страна на търговци в определен сектор, които уреждат реалната икономика. Трудно се доказва такова нещо, поради което не е налице подобен сигнал”, добави служебният премиер.

„За 14 дни не може да се направи по-пространен и дълбочинен анализ. Министерствата ще продължават да правят анализ на случващото се. Това все пак няма да е акцент на правителството. Неговият акцент е да подготви едни       честни и справедливи избори”, натърти Герджиков

„Към министрите съм отправил настояване – всички обществени поръчки, които са неотложни да бъдат възложени по всички правила на закона и да бъдат проследени от инспекторатите. Подробности от доклада могат да бъдат потърсени от министерствата и агенциите”завърши премиерът.

Деца с пушки пазят Левски - „Гениална" идея

На тази дата: 17 февруари 1909 г. Умира славният индиански вожд Джеронимо

1909 г. умира прославеният вожд на индианското племе чирикауа Джеронимо. „Прозяващият се” е един от най-известните индиански вождове. Като военен предводител на апачите чирикауа, Джеронимо се бори за запазване на техните земи в продължение на 25 години. 79-годишният вожд си отива от пневмония, след като три дни преди това вечерта пада от коня си и лежи на земята до сутринта.

Политиката на всички американски правителства по отношение на индианците е строго последователна: изтикване от техните обширни територии и въдворяване в резервати, а непокорните да бъдат избивани. Още през 1872 г. първите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени.

През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.

През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре.

През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността „Търки крик” в резервата „Белите планини”, където чирикауа и белопланинските апачи се опитват да се научат на земеделие. Между тях обаче има стари вражди и след една година Джеронимо със 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца.

След продължителните битки накрая неговата група остава с едва 16 воини, 12 жени и шест деца. Против тях са изпратени 5000 войници от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца през 1886 г. групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.

На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. В отмъщение обаче за неговата съпротива групата му е обявена за военнопленници за почти 30 години, като са държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома.

От 1200 души чирикауа, настанени в резервати, остават 265. През 1905 г. Джеронимо моли американския президент Теодор Рузвелт да го върне обратно при племето му в Аризона, но получава отказ.

Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от останалите живи се смесват с мескалеро, а другите остават около форт Сил. В тези две места днес живеят техните потомци.

Съществува легенда, според която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските войници. Чакали го отвън, но той и така и не излязъл. По-късно войниците чули, че той е някъде наоколо. Все още не е открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва „Пещерата на Джеронимо”.

Вицове, февруари 2017 г.

6 месеца след Олимпиадата в Рио.

СмЕх/Таралеж/


Ако жена ти каже "Ще видим", то нищо няма да видиш.

***

Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото:
- Колега, имам една добра и една лоша
новина.
- Започни по-добре с добрата новина - казала другият.
- Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че
объркахме входа.

***

На въпроса: "Какво постигнахте в живота си?" американският пенсионер отговаря: - "Благоденствие"! Китайският пенсионер: - "Много деца и внуци! Българският: - "Най-после пенсионна възраст"...

***

На 6-тия ден от плаването Мравоядът отишъл при Ной:
- Вярно ли само две мравки си взел, бе?

***

Предпочитам шопинга пред психотерапията, щото харча същите пари, ама после имам нови ботушки.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Разкрития: Синът на премиера Герджиков "лапнал" 30 хиляди от “Автомагистрали” ЕАД

Огнян Герджиков със сина си Светослав
Политологът Антон Тодоров показа документи, според които синът на служебния премиер Огнян Герджиков – Светослав Герджиков, е получил от държавното дружество “Автомагистрали” ЕАД голяма сума пари за правни услуги .

Герджиков – джуниър в качеството си на юрист и на управител на “Вектор 97” сключва договор за правна защита с държавното дружество “Автомагистрали” ЕАД, и за 5 месеца е получил сумата от 30 000 лева.