събота, 4 март 2017 г.

Биткойнът мина цената на златото

Криптовалутата биткойн достигна рекорден връх, като за пръв път надмина цената на златото, предаде БиБиСи.

При затваряне на борсата още в четвъртък дигиталната валута достигна 1268 долара, а унция злато - 1233 долара. В петък пък достигна 1298 долара.

Само за последните три месеца стойността на един биткойн е нарастнала с 30%. Причината за това е голямото търсене в Китай. Там обаче властите твърдят, че биткойнът се ползва за прикрито изнасяне на пари от страната.

Виртуалната валута се ползва изключително много на черния пазар, поради анонимността и липсата на държавен контрол върху нея. Въпреки това, през 2014 г имаше срив в стойността, която обаче отдавна е компенсиран. В момента има около 15 милиона биткоина в обръщение.

Над 100 китайски депутати са милиардери

Сред китайските депутати има над 100 души, които са милиардери, а най-богатите 209 имат общо състояние, което се равнява на годишния брутен вътрешен продукт на Белгия. Това показва доклад, представен на годишната пролетна парламентарна сесия на управляващата Комунистическа партия, предаде БГНЕС.

Според доклада всеки от най-богатите 209 китайски депутати от над 5100-те делегати на Общокитайското събрание на народните представителиима състояние на стойност над 2 милиарда юана, което се равнява на около 290 млн. долара.

Заедно те са собственици на близо 3.5 трилиона юана (около 507 млрд. долара) – сума, която е почти равна на годишния БВП на страни като Белгия, Швеция, Полша.

По-голяма част от най-богатите делегати са бизнесмени, а не политици, които са изградили кариера във вътрешността на държавния апарат.

Независимо от мащабната антикорупционна кампания, чието начало даде президентът Си Цзинпин през 2013 г. за да прочисти редиците на Комунистическата партия, ръководителите на частни бизнеси остават добре дошли в коридорите на властта в Пекин.

И докато държавният глава да обеща да изкара от бедността 45 млн. души до края на 2020 г., неговото управление изглежда се отразява добре и на най-богатите политици.

Стоте милиардери в законодателната власт на страната са увеличили общото си състояние с 64% от 2013 г. насам, когато Си Цзинпин пое кормилото на властта, показва още статистиката.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове, март 2017 г.

Последните снимки на "Титаник"

СмЕх/Таралеж/


Жена звъни на съпруга си:
- Можеш ли да говориш?
- Мога.
- Слушай тогава...

***

Господине, вие ме обидихте и затова ви извиквам на дуел! Какво оръжие избирате - пистолет или шпага?
- Избирам шпагата!
- Добре. За мен тогава остава пистолета!...

***

Слабо известен факт е, че на "Български Пощи" дължим редица открития, например синьото сирене, оцета и стафидите.

***

Гpyпa тypиcти paзглeждa Лyвъpa. Cлeд мнoгoчacoвa oбиĸoлĸa из зaлитe нa мyзeя, eĸcĸypзoвoдът ĸaзвa:
– Aĸo имaтe няĸaĸви въпpocи, мoля, aз cъм нa вaшe paзпoлoжeниe.
– Kaжeтe, – oбaждa ce eднa дaмa, – c ĸaĸвo тъpĸaтe пoдa, зa дa блecти тaĸa?


***

- Вие за подстригване ли сте?
- Не, дойдох да прочета това списание Ева от 2012-та...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 3 март 2017 г.

Радан Кънев: Аман от кралимарковци и политически девици

Председателят на дясното обединение Нова Република Радан Кънев обяви в Стара Загора, че само смела десница може да се противопостави на подготвяната коалиция между БСП и ГЕРБ. При представянето на листата на Нова Република с водач Петър Славов, Кънев припомни вчерашното изявление на Борисов в национален ефир, че ще търси коалиция с БСП.

„Борисов показа, че е хвърлил бялата кърпа. Показа, че знае, че с комунистическото си управление е докарал отново комунистите на власт. И за да спаси кожата си, той е готов да закара десните избиратели към комунистическо правителство", каза Кънев.

Лидерът на Нова Република обясни още, че не могат да бъдат истинска десница тези, които не се противопоставят на задаващата се коалиция между ГЕРБ и БСП.

„Кой може да спре червените да крадат два пъти повече, отколкото са крали досега? Този, който полегна два пъти на ДПС и не изкара докрай и втория си мандат? Или другият Крали Марко, който каза, че в името на властта е готов да се прегърне с БСП? Или патриотите? Или нашите бивши колеги от Реформаторския блок, които показаха, че в името на политическото оцеляване са готови да се съюзят с хората на Бареков, които са гласували за Пеевски като шеф на ДАНС", попита Кънев.

Според него в следващия парламент свестните и десните хора в България няма да имат мнозинство, защото всеки обича да гласува за властта.

„Но когато всички са на власт, народът е в опозиция. Трябва да има смела опозиция в парламента. Аман от кралимарковци, ама и аман от политически девици. Защото често политическите девици са се оказвали леки жени по-късно в политиката".
Политическият говорител на Нова Република Трайчо Трайков призова всички политически сили да заемат ясна позиция срещу идеите за „Европа на различни скорости".

„Това е истинският тест за политиците – който обича България, трябва остро да се противопостави на плановете за „Европа на различни скорости" и да работи неуморно за единна национална позиция на България – и да не допуснем да останем на практика извън Европейския съюз. Нова Република е единствената политическа сила, която защити българския интерес", продължи той.

Трайчо Трайков каза, че не страда от излишна скромност и че достойните политици, които могат да защитят мястото на България в обединена Европа, са в Нова Република.

Председателят на предизборния щаб на Нова Република Стоил Яков каза, че „днес една банда страхливци, скрити удобно зад паравана на властта, искат да продадат родината ни, да изгонят децата ни в чужбина".

„Една банда от крадливи и алчни мишоци, която се коалира и договаря на цената на нашето бъдеще. Днес само Нова Република може да гарантира, че шайката продажници от БСП и ГЕРБ няма да поробят бъдещето на децата ни. Днес само Нова Република може да гарантира, че няма да позволи да разграбят земята ни и да разрушат природата ни. Днес само Нова Република има силата да запази свободата на България", каза още Яков.

Том Ханкс подари машина за еспресо на журналистите в Белия дом

Актьорът Том Ханкс подари машина за еспресо на акредитираните към Белия дом журналисти, като ги призова да продължат "справедливата си борба за истина, правда и защита на американската традиция", съобщава БНТ.

Думите на актьора идват на фона на нападките на американския президент Доналд Тръмп срещу пресата. Това е третата машина за еспресо, която Том Ханкс подарява на пресцентъра в Белия дом. Първата той изпрати, когато президент беше Джордж Буш младши, след като с изненада разбра, че там липсва такава. Вторият си подобен подарък Том Ханкс направи през 2010 г., по времето на Барак Обама, защото първата машина се развали.

Този път той придружи подаръка си с текст, призоваващ за борбеност, и гравюра на американски войници. Още по време на кандидат-президентската си кампания Доналд Тръмп нарече медиите "непочтени", а някои от тях "врагове на народа". Миналия уикенд той наруши старата традиция и обяви, че няма да участва в ежегодната вечеря с кореспондентите в Белия дом на 29 април, като по-късно обясни, че не иска да бъде "хипокрит".


3 март - развенчаване на седем мита за Освобождението.

„Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"
Екзарх Антим Първи

Доц. д-р Момчил Дойчев развенчава митовете за ролята на Русия за освобождението на България. Акценти от труда на Дойчев, в който отрича седем мита:

Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението.

„Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България.

Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.

Този мит се основа на комплекс за малоценност - дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа.

Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев - предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век.

Комплексите за малоценност все пак произтичат и от определени исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано.

Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси.

Образно и геополитически казано, те се изразяват в това, че сме в „чрево адово" - това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.

В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода.

Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители... Именно това дава основание на Стоян Михайловски пише, че българите са освободени, но не и свободни - в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.

1. Първи мит - Освобождението е еднократен акт, състоял с подписването на Санстефанския предварителен договор за мир.

Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение.

Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлско въстание, решенията на Цариградската конференция, участието в Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война, обявяването на българската независимост, Балканската и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война, та до днес.

Националната митология на всеки народ е неизбежна част от неговото национално съзряване. „Въобразяването", т.е. самоосъзнаването на всяка нация е дълъг исторически процес.

„Въобразяването" на българската нация започва сравнително късно - чак към края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век, ускорява се бързо през 60-те и 70-те години, минава през възстановяването на независимата българска църква, за да се достигне до изграждането на новата българска държава след 13 юли 1878 г.

Процесът на освобождение не спира с този етап. Следващият етап е двуединен - освобождаване и на останалите под турска власт българи - около една трета от българския народ остава в пределите на Османската империя и след Съединението.

Пряко свързан с освобождението е и въпросът за независимостта на държавата. Една освободена страна не значи, че е независима.

Обявяването на българска независимост на 22 септември 1908 г. е само формален акт. Формално България е васално княжество под сюзерититета на султана, но фактически то е много по-малко зависимо от Османската империя, отколкото от своята „Освободителка" - Руската империя.

В този смисъл борбата за независимост придобива двояк израз - като стремеж към премахване на формалния васалитет (който пречи на страната да бъде равноправен субект в международните отношения) и към постигане на фактическа независимост - икономическа и политическа от Великите сили и най-вече от Русия.

2. Втори мит - Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.

Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция.

Интересите на империите по това време, на всички без изключение, е да не се създаде голяма независима държава на Балканите.

В резултат на недалновидна политика, патриотарски илюзии и митове настъпват националните погроми през 1913 г. и 1919 г. Битката за освобождение на националното етническо пространство завършва с провал. А през 1944 г. настъпва краят на независимата българска държава със съветската окупация и окончателния отказ от бленуваното национално обединение.

Това поражда не само дълбока покруса, но и силни негативистки комплекси, които се проявяват особено силно днес. Неслучайно духът на отрицанието е основна българска народо-психологична характеристика.

3. Трети Мит, че руските войски на 3 март „са освободили целокупна България", но „лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор

Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано - фактическо примирие са следните:

Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийският санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътят от Одрин до Сан Стефано.

В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.

До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.

Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.

Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин.

Никой окончателен мирен договор не може да даде на победителката повече земи, отколкото тя е окупирала по време на войната. Това е закон, който не може да бъде отменен по никакъв начин.

Например по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Пруската армия стига до Париж, но към обединена Германия не е присъединена окупираната Североизточна Франция, а само Елзас и част от Лотарингия.

При това положение, особено когато не са окупирани Македония и Беломорието, а и цяла Североизточна България, не може да се очаква новосформираното българско княжество да е разположено в българските етнически граници. Впрочем тайните предварителни договорки на Русия с Австро-Унгария и Великобритания изключват това предварително.

Разпространеният от русофилско-комунистическата пропаганда мит, че Западните сили са извечни „врагове на България", защото са предотвратили създаването на велика Санстефанска България, и до днес участва в хибридната война против опитите ни да създадем европейска, свободна и независима България.

Санстефанска България не е свободна и независима, а васално княжество, което трябва да остане под контрола на Русия, докато тя прецени, че положението „се е стабилизирало".

В тайните руски документи тази България се обозначава като "Балканска област" и „отвъддунавска територия".

Санстефанска не е целокупна историческа България, защото Русия отнема от България Северна Добруджа за себе си и по-късно я разменя с Румънска Бесарабия. Нишко и долината на Българска Морава са предадени по прелиминарния договор на Сърбия. Но Сърбия е окупирала и български територии чак до Драгоман и Трън, както и Кула на северозапад.

Едва с Берлинския договор тези земи - Цариброд, Трън и Кула - се връщат на България.

Благодарение на Великобритания и Германия в Берлин останалите под турска окупация Варна и цяла Североизточна България, както и Софийският санджак се дават на Княжество България.

Признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград естествена и разумна българска етническо-конфесионална граница на Екзархията (наистина без Беломорието, в което българите са конфесионално разделени - патриаршисти, екзархисти и мюсюлмани!), но за сметка на това с цяла Добруджа и с целия Нишки санджак - е в интерес на българските национални интереси, защото е въпрос на време присъединяването на Беломорието.

Тончо Жечев пише, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика и вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предотвратила естествения път към освобождението и независимостта на българите в рамките на и без това разпадащата се Османска империя.

Санстефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси.

С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили, които го възпират.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена.

Защото българското освобождение, постигнато в резултат и на руската експанзия към топлите морета, ни е донесло много повече отрицателни, отколкото положителни последици. Това произтича от факта, че руският фактор се е проявявал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически. Да не говорим за днешната му енергийно-икономическо-политическа роля.

Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа - от войните за наследството на Османската империя до повторното „освобождение" през 1944 г., и догматично-идеологическа - подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.

Истинската роля на Русия се проявява най-ярко при борбите на българския народ за църковна (духовна) самостоятелност, за национално освобождение и за истински независима българска държава.

И в трите случая официалната руска политика са противоположни на българските национални интереси - Русия подкрепя Цариградската патриаршия, а не българските църковни дейци, всячески е пречила на българите самостоятелно да се освободят и води борба  против българската независимост, след като ни е „освободила".

Особено важно е да се разбере ролята на Русия за нашето освобождение и независимост. Русия се бори не за освобождението на православните братя-славяни, а за да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите.

Последното, което Русия би желала, е да се постигне една обединена, независима и силна България в нейните естествени етнически, исторически и геополитически граници.

Както се изразява един руски дипломат през 1914 г. „това е кошмар за интересите на Русия".

Русия като велика сила се стреми към постигане на едно уравновесяване между България, Сърбия и Румъния, които, разбира се, смята за своя "естествена придобивка".

Директорът на Азиатския департамент (тайната полиция на Руската империя) Мелников пише през 1881 г. до руския консул в Русчук дълго писмо за политиката на империята спрямо Княжество България и текущите задачи на агентите.

В него между другото се казва: "Вие говорите, че не сме воювали за някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради някакви си братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства..."

Още по-парадоксално е, че ни освобождава държава, която държи в робство не само десетки други народи, но и собствения си народ.

Когато пристигнали в България, обикновените руски бойци се дивели от какво освобождават своите братя - българите имат собствени общини, църкви, училища. Те притежават собствени къщи, имат своя частна собственост - поземлени имоти, добитък, а някои занаятчийски и дори промишлени предприятия. За всичко това руските селяни могат само да мечтаят - та доскоро те са били продавани като добитък от своите господари - помешчиците.

Свидетелства не друг, а Ф. Достоевски:

„...Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население"... та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях - поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия - и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" - кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."

4. Санстефанският мит и "русофилското суеверие"

Санстефанският мит и до днес омагьосва сърцата на наивните българи, които смятат, че „Велика Санстефанска България" е била волята на "Освободителката".

Разбира се, за Русия „Сан Стефано" е блъф за вътрешно-руско и най-вече за българско ползване. „Не можеше Александър Втори да въодушеви своя народ за войната с Турция, като разкрие истинската цел на Империята - завземането на Цариград и контрола над Проливите - не - той облече действителната задача на войната в идеологически одежди - освобождението на жестоко потиснатия православно-славянски народ", пише през 1939 г. философът Димитър Михалчев.

Руската дипломация умело създава един прекрасен мит, за да формира, както се изразява Димитър Благоев, онова „русофилско грубо политическо суеверие", което ще доведе до национални погроми, но и досега омагьосва много патриотарски и крайно националистически настроени българи.

До сключването на Берлинския договор Русия изобщо не разглежда България като бъдещ политически субект.

За нея това е окупирана в резултат от войната територия.

По правило Русия първо „освобождава", а после присъединява завоюваните територии и народи под една или друга форма към империята - такава е съдбата на Крим, Украйна, Полша, Финландия, Грузия, Армения, Средна Азия. В руските дипломатически документи от онова време „отвъддунавската територия" никъде не се нарича България.

5. Пети мит - Русия иска да има велика и независима Санстефанска България

Договорът в Сан Стефано за Русия няма реално значение. Той има само идеологическо-пропаганден смисъл.

Има руски защитници в България, пише социалистът Кръстю Раковски през 1895 г., които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голям недостатък - те не четат руските вестници...

Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея... Наопаки - една слаба и разпокъсана България - ето идеалът на руската дипломация".

6. Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България.

Даваме думата отново на Кръстю Раковски: "Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт... ако русите влязат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ.

Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго".

7. Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. „Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор".

В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.

Автор на текста е доц. д-р Момчил Дойчев, преподавател по Теория на политиката в Нов български университет.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2017 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/


Шотландец станал министър. Кметът на неговия роден град решил да му подари мерцедес. - Не мога да го взема. Всички ще оценят това като рушвет. - Ами тогава да Ви го продам за двайсет долара? - Така може. Ще купя два.

***

Двама равини се срещат пред синагогата в събота.
- Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра - нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека.
- Това е нищо - казал другия. - Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна - нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата - петък!

***

В Китай се яде всичко, което лети без самолетите,
всичко, което плува без корабите
и всичко, което има крака без масите.

***

Може да се каже, че разбирам и от вино. Винаги мога да различа мерло от ариана.

***

Жена ми е готова за политик - снощи ми наговори един куп глупости, остави ме без пари, скъса ми нервите и накрая изкара мен виновен за всичко…

 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


четвъртък, 2 март 2017 г.

Издателите на "Прас Прес" обявиха война на Пеевски, защото е скрил вестника

Издателите на сатиричния вестник "Прас-прес" обявиха война на Делян Пеевски, защото е скрил изданието им и не дал възможност на хората да си го купят. Свързаните с Пеевски фирми контролират голяма част от разпространителската мрежа в страната. Първият брой на "Прас Прес" излезе в сряда с тираж 10 000 бройки.

Първоначално издателите бяха щастливи, че вестникът им се е изчерпал изключително бързо, но после бързо се разбра, че истината вероятно е съвсем различна.

"Вече няма никакво съмнение за новия вестник "Прас прес". Вероятно Пеевски е наредил да го пъхнат под рафта и да не го продават. Няма друго обяснение, след проучванията, които направих", написа издателят Иван Бакалов във Фейсбук.

"Започваме война с Пеевски. Той ще бъде и момичето на броя в следващия брой. Ако си мислят, че ние сме Неделко с неговия вестник "Ретро", много се лъжат", написа Бакалов във "Фейсбук".

Той дава няколко примера от своето проучване. На входа на "Метро" в София са доставени само три броя от вестника, а поне 50 души са питали за него. В подлеза при хотел "Плиска" е доставен за продажба един брой.

"Продавачката ме позна и ми се моли да уредя нещо, и 100 броя можела да продаде. На високооборотно място като павилиона пред университета са доставени 5 броя (това е най-голямото количество, доставяно някъде), свършили още рано сутринта. От Орлов мост до Ситняково от общо 9 места за продажба на вестници, вестникът е доставен в 3 броя на реп до Райфайзенбанк. Така е и около Съдебната палати и др.", пише Бакалов.

Разкрития: Дмитрий Медведев с огромни имоти от корупция

Руският Фонд за Борба с Корупцията на опозиционера Навални разпространи разследване за тайните огромни имоти на премиера на Русия Медведев.

Дмитрий Анатолиевич Медведев е ръководител на една огромна, схема за корупция на много нива, според ФБК.

Ръководителят на управляващата партия "Единна Русия" е собственик на недвижими имоти в цялата страна, той притежава огромни парцели земя в най-елитните райони, притежава яхти, апартаменти в Русия и в чужбина, според Навални.

Премиерът и доверените му хора са разработили престъпна схема, която не се основава на офшорна компания, както често се случва, и фондации с нестопанска цел.

Структурата на тази престъпна схема е толкова сложнa, че ни отне няколко месеца да я разплетем казват от ФБК.

ВИЖТЕ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ

Борисов: В Европа има премиери по три мандата

"В Европа има премиери по три мандата".
Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отговори пред Нова ТВ на въпрос дали иска да бъде отново премиер. Ако ГЕРБ спечели изборите, то Борисов би бил премиер за трети мандат.

Лидерът на ГЕРБ заяви, че ако партията е втора на избори, тя ще остане в опозиция и няма да прави опит за състави правителство. Той припомни примера с БСП, която като втора партия създаде правителството на Пламен Орешарски, Ако ГЕРБ е с първи резултат ще търси коалиция с Реформаторския блок и Обединените патриоти.

"Те в своите изказвания посочват добри неща, които сме направили. Те са първите, с които ще разговарям и приемливите за нас", каза Борисов.
Той нарече твърденията, че Веселин Марешки е обгрижван от ГЕРБ, "манипулация и лъжа".

"Ние подадохме оставка не защото нямахме парламентарно мнозинство, а и като акт на морално действие", каза още Борисов.
За пореден път той заяви, че назначеното служебно правителство на президента Румен Радев няма как да няма нищо общо с БСП.. Борисов припомни, че президентът Росен Плевнелиев също се е опирал на кадри на ГЕРБ, когато е назначавал своите две служебни правителства.

"От какво ни е страх да си покажем хората, които ще изпълняват програмите. Те са с новите лица, моите са стари, овехтели, износени".
 Така Борисов коментира за пореден път несъстоялия се дебат с Корнелия Нинова. Той повтори, че според него дебатът е трябвало да бъда "мач в две полувремена" - първо експертите, а после лидери. Нинова обаче искала само и единствено те двамата да дебатират. Борисов уточни, че от страна на ГЕРБ са щели да учстват Владислав Горанов, Томислав Дончев, Екатерина Захариева, и Лиляна Павлова.

"Вече графикът ми е пълен. Угодих им на всичките капризи. Тя ме разиграва", каза Борисов по повод възможността дебат все пак да има в близките дни.
"Можеше да извадя ген. Попов като независим кандидат и двама летци да се състезават. Това правилно ли е? Защо тогава трябва да има политически партии"
Така Борисов коментира победата на ген. Румен Радев на президентските избори, който бе издигната като независим кандидат, подкрепен от БСП.

Борисов изтъкна, че Екатерина Захариева като правосъден министър е направила много повече за съдебната реформа в сравнение с извършеното от нейния предшественик Христо Иванов.

"Ще питате ДПС и БСП. В ГЕРБ няма модел #Кой. Ние сме си партия, която няма нищо общо с този модел".
Това каза Борисов на въпрос дали все още съществува моделът #кой. Той изтъкна, че Делян Пеевски не е бил депутат на ГЕРБ.

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

ВИДЕО


Вицове, март 2017 г.

Просто си четат книга

СмЕх/Таралеж/


- Скъпи, когато се оженим, аз ще споделям с теб всичките ти проблеми и страдания.
- Но аз нямам никакви проблеми или страдания!
- Когато се оженим, ще имаш...

***

Въпрос към радио "Ереван":
- Кои са вечните въпроси в България?
Отговор на радиото:
- Вечните въпроси в България са два - "Кой е виновен?" и "Какво ще правим сега?"
- А знаете ли кой е вечният отговор?
- Вечният отговор е само един - "Е*а ли му мамата!"

***

Вечният проблем във футбола е, че тези, които могат всичко, седят само по трибуните.

***

Първо карате малките момиченца да вярват в дядо Коледа, после се чудите що след време се женят за дебели чичковци, дето им носят подаръци...

***

Прошка от мъж трябва да се иска веднага… докато не е разбрал, колко му е хубаво без теб…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


сряда, 1 март 2017 г.

Първият брой на "Прас-прес" бе изкупен

Първият брой на новия сатиричен вестник "Прас-прес" – орган на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи, излезе на пазара в сряда и бе изкупен буквално за часове.

Зад новото издание, което първоначално ще излиза на всеки два месеца, а впоследствие ще стане и седмичник, стоят карикатуристите Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки, Чавдар Николов и журналистът Иван Бакалов.

Основното съдържание на "Прас-прес" ще бъдат карикатурите, безмилостно и дори невъзпитано осмиващи властта, а статиите ще бъдат само допълнение към тях. Точно обратното на обичайните вестници.

На осемте страници на "Прас-прес" ще бъдат публикувани сатирични текстове от автори като Здравко Попов, д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев. Първият брой на вестника излезе в тираж от 10 000 броя.


ЕС може да върне визите на САЩ, заради България

Европейският парламент ще приеме утре резолюция, в която се очаква да призове за връщане на визите за гражданите на САЩ, които пътуват до ЕС. Това сочи програмата на двудневната сесия на ЕП в Брюксел, предаде БТА.

Евродепутатите отчитат, че Европейската комисия е задължена по закон да върне временно визите за гражданите на САЩ заради отказа на Вашингтон да предостави безвизов достъп за гражданите на пет държави от съюза - България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния. В проекта на резолюцията евродепутатите призовават ЕК до два месеца да предприеме необходимите законови мерки.

През 2014 г. ЕК формално установи, че САЩ все още изискват визи за някои граждани на ЕС. Заради това ЕК трябваше до 24 месеца да предложи връщането на визите за гражданите на САЩ - действие, което не е предприела с обяснението, че това би било сложно и скъпо, уточнява БТА.

Дори ЕК да предложи връщане на визите, ЕП и Съветът на ЕС могат да възразят.

ЕС след Брекзит

Днес ЕП ще се запознае с доклада на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за бъдещето на ЕС. Евродепутатите ще обсъдят въпроса за нарушенията на правото на свободно движение на граждани на ЕС, които пребивават във Великобритания, и експулсирането им след шестмесечен период на незаконен престой. ЕП ще изиска последните данни за заявленията за пребиваване във Великобритания, отказите за пребиваване, издадени от британските власти и случаите на експулсиране на граждани на ЕС от Великобритания.