събота, 22 април 2017 г.

ГергOff

Георги Гергов подаде оставка току що. Аргументът му след два часа дискусия на пленума е, че не иска да разделя партията.

По-рано по време на обсъждането на оставката, което бе първа точка в дневния ред, Гергов е попитал "Еднолична партия ли ще ставаме". Това разказаха участници в Националния съвет на левицата. Той не виждал какво нарушение е направил с пиенето на кафе в офиса му и предупредил, че има много какво да каже, ако тръгне да говори.

Нинова иска оставката му заради организираната от него среща между бизнесмена Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров. Дончев разказа, че разговорът се е случил с посредничеството на социалиста в офиса му в столичния ЦУМ.

Сашо Дончев: Цацаров трябва публично да се извини

"Чакам извинение от г-н Цацаров, ако за него, това е грешка". Това обяви бизнесменът Сашо Дончев по бТВ. Призивът си той отправи към главния прокурор Сотир Цацаров. Преди дни в разпространено онлайн видео от бизнес форум Дончев разказа, че на неформална среща (в последствие оказала се в офиса на БСП функционера Георги Гергов – б.р.) обвинител №1 Сотир Цацаров е похвалил бизнеса му и е запитал защо финансира партия „Да, България” и телевизия Би Ай Ти. По-късно от прокуратурата пък обвиниха Дончев, че се е опитал да оказва натиск по проверка за цените на природния газ.

"Всеки греши, дори и аз на тези години, но това са грешки, които засягат цялото общество", обясни позицията си Дончев.

На въпрос дали ако вместо извинение, получи обвинение бизнесменът отговори: "Съдба, от съдбата си никой не може да избяга. Нямам никакви притеснения".

В интервю пред Нова тв Дончев обясни защо появата на записа, на който той разказва за срещата с Цацаров, се е появил почти месец по-късно. "Случката се състоя на 21 март, малко преди изборите, и ако бях направил опит за публично огласяване тогава на тази история, щеше да се каже, че е предизборен ход и да има омаловажавене на най-важното в случката. Затова тогава замълчах".

Нинова ще подаде оставка, ако Георги Гергов не бъде отстранен от ИБ на БСП

Лидерът на БСП Корнелия Нинова е поискала днес следобед оставката на Георги Гергов като член Изпълнителното бюро на БСП заради посредничеството му за неформална среща между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев. Това обяви лидерът на БСП в предаването „Панорама“ по БНТ.

"Поисках оставката на Георги Гергов от Изпълнителното бюро на БСП. Той отказа да я подаде. Утре свиквам Националния съвет и ще поставя въпроса за оставката. И ако загубя гласуването, ще си тръгна с достойнство," каза тя. Нинова очаква да има силна съпротива срещу това предложение. "Аз нося отговорност за това и я поемам с пълното съзнание какво ще ми се случи от утре нататък. Знам срещу какво се изправям," каза още лидерът на БСП.

Според нея, срещата в офиса на Георги Гергов не е била редна от политическа гледна точка.
„Уважавам позицията на главния прокурор, която е конкретна - нулева толерантност към всеки бизнесмен, който опита да постави себе си над закона и да наложи интересите си“, каза още Нинова.

На тази дата: 22 април 1876 г. е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня

1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня.

Въстанието е подготвено в разстояние само на мвсвц-два, с което се обясняват и неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК (т.нар. Гюргевски комитет), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.

По-сериозна подготовка за бунт е извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая”.

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо”. Заради събитията Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни обаче изненадало комитетите.

Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография”, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.

Вицове, април 2017 г.


СмЕх/Таралеж/


Кое до кога продължава:
1. Феминизмът - до първият достоен мъж.
2. Комунизмът - до първият милион.
3. Атеизмът - до първата въздушна яма по време на полет.

***

Млада жена се съблича и влиза в реката да се къпе. Изведнъж от храстите изскача горският:
– Къпането тук е забранено!
– А защо не ми казахте, преди да се съблека?
– Събличането не е забранено.

***

Лорд излиза от заведение и вижда просяк:
- Ето ти 5 лири, да си купиш пура!
- Сър, аз не пуша.
- Ето ти 10 тогава за бутилка хубаво вино!
- Аз и не пия.
...- Вземи тогава 50, иди в бардак, да си поръчаш момиче!
- Сър, в тази криза изобщо не ми е до мацки, а съм и стар.
- Тогава вземи тези 1000 лири, отиди на този адрес и се покажи на милейди. Нека види как изглежда човек, който не пие, не пуши и не ходи по жени.

***

- Какъв сезон сме?
- Пролет!
- Вчера нали прави снежен човек..
- Да!
- И кара ски?
- Да!
- Е ква пролет е тогава?
- Гадна!

***
- Как се казваш?
- Наполеон!
- Ясно, отиваш при Хитлер, Мусолини и другите.
- Ама аз съм сладкиш...
- Ако ще и коняк да си, отиваш където съм казал, то и аз съм доктор, ама съм в лудница...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 21 април 2017 г.

Разкрития: Руснак искал да спечели 3,9 милиона евро от атентата в Дортмунд

Руснакът Сергей В., задържан днес заради взривяването на автобуса на "Борусия" (Дортмунд), имал намерение да спечели 3,9 милиона евро, твърдят германски медии.

Това е можело да се случи в резултат на падането на курса акциите на клуба в случай, че при експлозиите има тежко ранени или загинали.

Атентатът бе извършен на 11 април, когато футболистите на "Борусия" се отправиха за домакинския си мач срещу френския "Монако" от Шампионската лига. От изпотрошените стъкла бе ранен защитникът Марк Бартра, а мачът бе отложен с един ден.

28-годишният Сергей В. бе арестуван рано тази сутрин в град Ротенбург в провинция Баден-Вюртемберг.

Той изтеглил потребителски кредит и купил пакет акции от 15 000 варанти за 78 000 евро. Варантите представляват ценни книжа, които дават правото на притежателя си да купи пропорционално количество акции на определена цена, в рамките на определен срок. Търгуват се на фондовите борси.

Разследващите в Германия установили, че това се е случило от IP адреса на хотел "Л'Ариве". Там отседнали и футболистите на "Борусия", преди да отпътуват за мача, и Сергей В.
Служители на неназована германска банка предоставили на полицията данни за подозрение в пране на пари срещу руснака.

Сергей поискал стая с изглед към мястото на атаката. Предполага се, че е задействал взрива дистанционно.

При атентата обаче той допуснал една съществена грешка. Докато първата и третата бомба били разположени според плана, вторият и най-важен взрив е бил 1 метър над земята, т.е. твърде високо. Зарядът е пропуснал целта си и гръмнал над автобуса.

Със задържането му обаче е разгадана най-голямата тайна около трите странни писма, бяха оставени на местопрестъплението. По информация на сп. "Шпигел" Сергей В. няма никаква връзка с ислямистката следа и се опитал съзнателно да подведе разследващите по посока "Даеш" ("Ислямска държава").


Фотофакт: Рожденият ден на Волен Сидеров

Рожденият ден на Волен Сидеров  с новите му приятели.

На тази дата: 21 април 1918 г. При въздушен бой над Франция е уцелен и убит „Червеният барон“

На 21 април 1918 г. по време на въздушен бой загива германският „червен барон” Манфред фон Рихтхофен. Куршум попада в областта на сърцето му, но въпреки това той успява да приземи самолета в една нива. Умира две минути, след като е намерен от австралийски пехотинци.

Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е смятан и до днес за „асът на асовете“. Изявявя се като талантлив командир и най-резултатен пилот-изтребител по време на Първата световна война с 80 въздушни победи.

Роден е в Бреслау в Германия (днешен Вроцлав в Полша) на 2 май 1892 г. Произхожда от семейство на пруски аристократи, което предопределя кариера му в армията - на 11 години влиза в училище за кадети във Валдщадт. След това учи във военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, където става отличен стрелец и ездач. Първото си назначение 20-годишният лейтенант получава в кавалерийски полк.

При започване на Първата световна война през 1914 г. отначало участва в настъплението към Русия, но скоро частта му е прехвърлена във Франция, но не участва в бойните действия. За динамичен човек като Манфред скуката е убийствена. Той проявява интерес към авиацията и сам се подготвя за летец-наблюдател. Първите му полети са на 10 юни 1915 г. в Саксония.

Скоро той е изпратен на Източния фронт, където почти всеки ден участва в разузнавателни полети над руските позиции. На финландския фронт лети заедно с пилота оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането.

През август 1915 г. Рихтхофен е изпратен на Западния фронт в свръхсекретното поделение с кодово име „Бригадата на гълъбите”, предназначено за бомбардировъчни операции. Завършва курс за пилоти – според едни информации това става към Коледа с.г., според други завършва авиационната школа в Дьобериц през март 1916 г.

Още в началото на пилотската си кариера младият барон закрепва картечница към горното крило на разузнавателния си самолет. Извършва разузнавателни полети отначало край Метц. След това отново е прехвърлен на Източния фронт, където през юни 1916 г. руснаците предприемат голямо настъпление.

Точно тогава младият барон е забелязан от „бащата на въздушния бой” Освалд Бьолке, отишъл там, за да търси пилоти за своя полк „Въздушен ловец”. През септември 1916 г. той влиза в състава на групата Jasta-2. Сбъдва се мечтата му да стане пилот-изтребител.

По това време въздушните боеве се усъвършенстват. Появяват се устройства за картечници, които позволяват да се стреля през плоскостта на въртящото се витло, без да го засягат. Имелман въвел знаменития си маньовър, позволяващ да се излезе зад врага.

Рихтхофен открива бойната си сметка на „Албатрос”, като на 17 септември 1916 г. сваля британски двуплощник ФЕ-2. Самолетът е маневрен, но разположеният отзад винт го прави отлична мишена за атака в гръб. Смъртно раненият английски пилот успява да се приземи с последни сили. Рихтхофен каца до него, за да се убеди в успеха си. Вечерта в чест на първата си победа той поръчва на берлински ювелир първата сребърна купа.

Броят на победите на Рихтхофен расте бързо. Но на 23 ноември 1916 г. той едва не загива във въздушен дуел с командира на британска ескадрила майор Хоукър. Загива британецът и то на крачки от британската отбрана. Той обикновено лети на остарелия ДH-2 с тласкащ винт, но сега на „Албатроса” е хвърлено предизвикателство от новия бърз и пъргав самолет „Сопвич-Пап” - един от първите британски изтребители, стрелящи през кръга на витлото.

На 16 ноември 1917 г. Рихтхофен е награден с орден „За лична храброст”. Тогава е назначен на Jasta-2. За разлика от британците, германците събират своите най-добри пилоти в елитни подразделения. (Под командването на Манфред служи и неговият брат Лотар, завършил войната с 40 победи.) Техните разноцветно боядисани самолети дават на групата името „Въздушен цирк”.

При понататъшната реорганизация на немските ВВС през юни 1917 г. Манфред фон Рихтхофен вече командва четири групи Jasta, събрани в бойното крило Jagdgeschwader-1 (Fighter Wing 1).

Още през април 1917 г. Рихтхофен изпреварва с победите си вече мъртвия Бьолтке, сваляйки 40 самолета. Той се превръща в оръжие на немската пропаганда. Съюзниците също си имат своите легендарни герои: британецът Албърт Бол (44 победи), французинът Жорж Гинемер (53 победи), американецът Раул Лафбери (16 победи)... Те всички загиват, като последен по ред е Бол – в жесток бой на 7 май 1917 г. той побеждава Лотар фон Рихтхофен (който все пак оживява), но в същия бой Бол загива. Само Манфред изглежда непобедим.

Бащата на Манфред губи слуха си, спасявайки противников войник. Това е пример за сина като летец да бъде изключителен джентълмен. Нарича въздушния бой съревнование, в което целта е да бъде унищожен вражеският самолет, а не човекът. Когато има възможност, той оставя противниковия пилот да се спаси на повредената си машина. Той може би е най-яркият пример за това каква странна порода са летците през Първата световна война. Веднъж без позволение и против правилата прелита със своя самолет над погребалната церемония на известен френски пилот и хвърля букет цветя, с което отдава почит на достойния противник.

Баронът превръща въздушния бой в точна наука. Става и отличен въздушен акробат. Той разстрелва жертвите си от близка дистанция, откривайки огън, когато е уверен, че ще нанесе смъртоносен удар по машината или по пилота. Той не си пада по черния хумор, но веднъж казва: „Аз предпочитам да видя лицето на клиента си”.

През юли 1917 г. се случва нещо почти невероятно – в жестока схватка с шест ФЕ-2 Манфред фон Рихтхофен е тежко ранен в главата. По чудо избягва смъртта, почти ослепял и в полусъзнание успява да кацне със своя „Албатрос”. След три седмици той бяга от болницата и с превързана глава повежда летците си в бой.

След това бойното крило JG-1 преминава на новия триплан „Фокер” – пъргава бойна машина, за която Рихтхофен казва, че се изкачва нагоре като маймуна. Германските ВВС само през 1917 г. поръчват 320 такива изтребителя. Но този самолет не оказва голямо влияние на общия ход на войната. Наистина е лек в управлението и бързо набира височина, но отстъпва по скорост на изтребителите на съюзниците.

Славата на Рихтхофен се обяснява с това, че от септември 1917 г. до деня на своята гибел през април 1918 г. на своя червен „Фокер” той демонстрира уникално летателно майсторство. Летейки на този триплан, Рихтхофен одържа своите 17 последни победи.

Съпротивата на англичаните нараства с всеки изминал ден. С увеличаване на броя на самолетите от ново поколение балансът на силите във въздушното пространство се мести на страната на съюзниците. Сред техните нови самолети се откроява СЕ5А, противопоставящ се успешно на триплощника на Червения барон, а също така и „Сопвич Кемъл”, чието име излиза от двугърбата форма на кожуха, покриващ неговите сдвоени картечници.

Към края на войната „камилите” свалят над 1300 немски самолета. Само победите на Рихтхофен продължават да растат. Поразеният „Сопвич Пап” е неговата 61 победа. Британският пилот на сваления самолет Берд, взет в плен, е неизказно щастлив, че поне оцелял. Един човек обаче не може да обърне хода на събитията.

През април 1917 г. Съединените американски щати обявява война на Германия. Само след пет месеца бойна ескадрила от ВВС на САЩ влиза в битката на страната на англичаните и на французите. Американците летят на френски и английски самолети, тъй като нямат свои. Обаче самото участие на американците във военните действия рязко повдига моралния дух на съюзниците. Времето работи против Германия.

Към този момент Рихтхофен става нещо като национална икона. Но Червеният барон започва да се уморява от своята популярност и с по-голямо удоволствие прекарва свободното си време с любимото куче Мориц. Изглежда, че не само околните, но и самият Манфред фон Рихтхофен е уверен в своята изключителност и безсмъртие.

Финалната глава в живота на Червения барон започва на 21 март 1918 г., само 10 дни преди да навърши 26 г. Тогава отбрани части на Германия се втурват в последното си настъпление на Западния фронт. Докато пехотата настъпва, крилото JG-1 се намира на земята. На разсъмване на 3 април трипланите „Фокер” се вдигат във въздуха. Към 20 април в сметката на Червения барон са отбелязани 80 победи. Последна жертва става „Сопвич Кемъл”, разстрелян почти в упор.

На 21 април знаменитата ескадрила „Въздушен цирк” осъмва базирана на летище край село Капи в долината на река Сома. Рихтхофен води първото звено за патрулиране. Завързват бой с два британски разузнавателни самолета над самата фронтова линия. Жестоката схватка предизвиква зенитен огън на намиращите се отдолу австралийци. Извикана е и ескадрилата на капитан Артър Браун (имащ 10 победи в края на войната).

Рихтхофен веднага си избира лейтенант Мей, който в разгара на боя изстрелва всичките си патрони и се притиска към земята. Намират се над австралийски позиции. Прелитайки съвсем ниско над вражеските траншеи, Рихтхофен нарушава едно от основните правила – никога да не се подлага на ненужен риск. Австралийските картечари откриват огън по прелитащия над тях триплан.

По време на преследването на напразно опитващия се да се измъкне Мей, Рихтхофен се подлага на картечния огън. При това зад опашката му се настанява лично капитан Браун, търсещ сгоден случай да прошие червения „Фокер” с картечен ред.

Не се знае със сигурност какво се е случило. Известно е, че по „Фокера” е стреляно и от земята, и от въздуха. След минута той рухва в полето. Тялото на Рихтхофен е намерено в самолета, ръцете му още стискат пилотажния лост.

На следващия ден Рихтхофен е погребан на гробището край село Бертангу. Аутопсия не е извършвана. След повърхностен медицински преглед е направен извод, че летецът е убит от куршума на капитан Браун. Надписът от неговите врагове на гроба му гласи „На нашия силен и благороден противник”.

Реакцията на един от британските асове Едуард Менок обаче не е така джентълменска. Узнавайки за гибелта на Рихтхофен, той казва: „Надявам се да се е опекъл, докато е падал”.

През ноември 1925 г. тленните останки на Червения барон са извадени и пренесени в Германия, препогребани са на Берлинското гробище на инвалидите.

Въпросът кой със сигурност е пуснал съдбоносния куршум обаче остава открит. Генерал Роуленсън лично поздравява двамата австралийски картечари Иванс и Буйе с победата над страшния ас.

Пилотите обаче твърдо отстояват честта на кралските ВВС и настояват победата да се зачете на майор Браун. Всякакви разследвания вече са практически невъзможни. Никой не броил попаденията, нито от какъв калибър са, още повече под какъв ъгъл са направени пробойните. Съвсем скоро от оборудването на самолета не е останало нищо – всичко е разграбено като сувенири от знаменития ас.

Очевидци на събитията обаче твърдят, че Рихтхофен е ранен в крака и в корема, на пода на кабината имало локва кръв. Като цяло показанията им свидетелстват, че Червеният барон по-скоро е убит от огън от земята, а не от капитан Браун. Истината никога няма да бъде узната. Това е един от митовете към биографията на знаменития ас.

Послеслов

Нито едно четиво за Манфред фон Рихтхофен не може да бъде задоволително пълно, ако поне не се спомене за още двама фон Рихтхофен: за неговия брат Лотар и за неговия далечен братовчед Волфрам.

Лотар фон Рихтхофен е роден на 27.9.1894 г., войната го заварва също офицер от кавалерията. От 6.3.1917 г. служи при брат си като пилот. Под негово ръководство Лотар само за 47 дни удържа 24 въздушни победи. Общо е раняван три пъти. Ден преди последното раняване (13.8.1918 г.) той удържа последната си 40-а победа, когато сваля „Сопвич Кемъл”, пилотиран от английския ас Джон Самърс. Лотар умира на 4.7.1922 г., като няма навършени 28 г.

Волфрам фон Рихтхофен е роден на 10.10.1895 г. Фелдмаршал от германските ВВС от времето на Втората световна война. Той също като братовчедите си започва войната като кавалерист, но през 1918 г. става летец и през март получава назначение в Jasta 11. За половин година до края на войната спечелва осем въздушни победи и заслужва званието „ас”. През 1938 г. става генерал-майор. Съветник е на генерал Франко в Испания. Командва легиона „Кондор” след завръщането му в Германия. Командва 8-и авиокорпус при нахлуването в Полша и бомбардирането на Варшава. Получава 26-и по ред Рицарски кръст с дъбови листа. В кампанията в Русия командва 2-и и 4-и въздушен флот. По-късно ген. Ерих фон Манщайн описва Рихтхофен като „със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война”. Той става един от шестимата фелдмаршали от Луфтвафе в историята на Третия райх. (Останалите са Херман Гьоринг, Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм.) В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12.7.1945 г. умира от мозъчен тумор, докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.

Вицове, април 2017 г.

Пролет в Русия

СмЕх/Таралеж/


Много е хубаво през април...на вън вали сняг, камината бумти...а по телевизията дават коледни филми...

***

В сладкарницата има шоколадови момчета и момичета по 0.60ст. парчето. Каква фигурка да си купя, тате?
- Момче. В него има повече шоколад.

***

"България - първа ядрена сила на Балканите!"
- лозунг на ВиК – Хасково

***

На някакво парти се засичат писател и критик:
- Четох книгата ви.
- Коя, последната ли?
- Най-горещо се надявам...

***

- Тука ли са 40-те девственици ? - пита камикадзето след взрива, вече на оня свят.
- Тука са, ма не можем да ти намерим оная работа…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

четвъртък, 20 април 2017 г.

Сашо Дончев: Георги Гергов организира срещата ми с Цацаров

Бизнесменът Сашо Дончев разкри пред телевизия BiT, че Георги Гергов е посредникът, който е организирал срещата му с главния прокурор Сотир Цацаров. Тя се е състояла в ЦУМ. На тази среща Цацаров, по думите на Дончев си е позволил да отправя определени заплахи към него. Гергов е присъствал през цялото време на разговора и дори е останал след като Дончев си е тръгнал.

Самият Цацаров отрече тези твърдения.

"Срещата не е инициирана от мен. Аз често съм упрекван че нямам такъв навик. Нито веднъж не съм инициирал среща с държавни институции не смятам, че ние имаме нужда от такива парадни пи ар срещи", каза Дончев.

И уточни, че само веднъж е бил част от подобни срещи, когато синдикатите и работодателските организации били разтревожени от фалита на КТБ.

Дончев заяви, че не е финансирал Движение "Да, България". И каза, че никога не е финансирал политически партии. Според него за 27 години сме вървели в обратната посока на това, което сме искали през 1989 г.

"Позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Не се проведе полтиическия разговор за това какво ще се различава новото ни общество от старото", каза Дончев.

Според него има приемственост между хората, които сега реализират новите схеми за принуда със стария репресивен апарат.

"Не разбрахме каква ще е ролята на всеки един от нас. Ние повторихме старото общество, като махнахме член 1 от Конституцията", каза Дончев.

Според него ляво и дясно има и то най-вече по отношение на ролята на държавата. Дончев каза, че десните хора са по-самоуверени и отреждат по-малка роля на държавата.

Цацаров: Не съм заплашвал Сашо Дончев, той искаше да влияе на прокурори

Главният прокурор Сотир Цацаров не е отправял заплахи - нито лични, нито институционални към Сашо Дончев, а твърденията за обратното са неверни и спекулативни. Това гласи съобщение от офиса на главния прокурор. Освен това Цацаров е приел, а не инициирал срещата между двамата - както твърдеше вчера бизнесменът, и най-важното: Сашо Дончев му е искал да "упражни влияние" върху прокурори по текуща проверка, касаеща цената на газа.

Освен това Цацаров уважава неприкосновената свобода на словото, става ясно още от изявлението му.

Ето и целия текст:

"Във връзка с тиражирани в медиите изявления за упражнен натиск върху бизнесмена и издател Сашо Дончев, Пресцентърът на ПРБ представя следната позиция на главния прокурор:

Твърденията за упражнен натиск по отношение на г-н Дончев са неверни и спекулативни. Никога и по никакъв начин нито главният прокурор не е отправял лични или институционални заплахи към г-н Дончев. Направените изявления в този дух са непочтени.

Главният прокурор е приел среща с него като представляващ интересите на една от официално признатите работодателски организации в България. Това не е и първата среща с г-н Дончев. По време на срещата до главния прокурор е отправено искане да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори  при работата им по текуща проверка с предмет дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ. Такава намеса е била категорично отказана.

Главният прокурор счита, че всеки подобен опит за натиск върху работата на прокуратурата и разследващите органи е недопустим. Той подчертава, че ще проявява и занапред нулева толерантност към всеки политик или бизнесмен, който се опитва да постави себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес. Такива опити са несъвместими с правовия ред и задължителното за една демократична европейска държава нормално функциониране на институциите.

Като счита, че твърденията на г-н Дончев са несъответни на действителността и без да коментира нивото на използваната от него езикова стилистика, главният прокурор изразява съжаление, че подобни изявления дават повод за разгаряне на един абсурден и непродуктивен обществен спор. Той изразява убеденост, че този опит за въвличане на прокуратурата в скандал не представлява и опит да бъде спряна работата на институцията по провеждани проверки и разследвания или непосредствено предстоящи действия в интерес на българските потребители на енергия.

Главният прокурор категорично заявява, че уважава свободата на словото и неприкосновеното право на медиите да критикуват и обсъждат всяка публична личност и това е част от задължителните демократичните стандарти в Европа и света. Същевременно той счита, че има граници на личностното и човешко достойнство, чието преминаване противоречи на същите тези нормални демократични стандарти."

"Шоуто на Слави" разказа за "Козия рог" на Валери Симеонов

В мотела „Козият рог“ в Малко Търново, собственост на СКАТ ООД на депутата и лидер на НФСБ Валери Симеонов, се настаняват командировани на границата полицаи и военни. Политикът печели от държавни пари, обяви в шоуто си Слави Трифонов.

Той анонсира разследването на екипа си на пресконференция с напусналия Нова тв Васил Иванов по-рано и покани журналисти на записа на предаването, което по думите на водещия може да не бъде излъчено именно заради разследването, озаглавено "Патриотични игри". Шоуто обаче не бе свалено от ефир.

"Знам, че има хотел, добре, че не настаняват турски военни в него", коментира партньорът на Симеонов в Обединени патриоти Красимир Каракачанов пред сценариста Филип Станев в ролята на репортер. Волен Сидеров също потвърди, че Симеонов има такива имоти, но обясни, че не знае кой отсяда в тях, а дали има конфликт на интереси преценяват съответните комисии в парламента.

Самият Валери Симеонов посъветва Станев да си проверява информацията и допълни "Не ми се мотайте в краката. Пак сте неподготвени, пак сте недобронамерени, така че каквото и да ви кажа, все тая", заяви Симеонов.


На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.
Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове, април 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Според статистиката човек ходи по 1500 км на година. Също така друга статистика твърди, че човек изпива по средно 90 литра алкохол на година. Или ако трябва да бъдем обективни, човек харчи по около 6 литра на 100 км.

***

Жените и с*кса са, като чиновника и рушвета. Отначало - ама как, моля Ви се, не искам, а после е само толкова ли, това ли е, дай още!

***

- Ако още веднъж ви заваря с жена ми, можете да си я задържите!

***

–Жоре, какво правиш?
–Гледам състезание по щанги.
–Мъже или жени?
–Още не мога да разбера...

***

- Докторе, искам да направя нещо за мъжа ми, да бъде здрав и як като бик!
- Съблечете се! Ще започнем с рогата...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

сряда, 19 април 2017 г.

Сашо Дончев: Главният прокурор ми каза, че ставам неприемлив за него

"Бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия БиАйТи, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки", това разказва собственикът на "Овергаз" и издател на вестник "Сега" Сашо Дончев на среща с Дамския бизнес форум на 30 март.

Видеозаписът от събитието е качен в YouTube на 15 април. Цацаров заявил "и аз го гледам и питам вие какво искате да ми кажете. Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите." Дончев му отвърнал: Когато Филчев беше главен прокурор, ми прати барети.

"Нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам вие какво си въобразявате?! Аз не ви се обяснявам, аз ви информирам!

След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем?!", обяснява Дончев. Срещата, за която разказва Сашо Дончев, се е състояла 5 дни преди изборите на 26 март. Два дни след срещата в изданията на Делян Пеевски се появи т.нар. разследване, че Дончев издържал "Да, България".

Видео

Васил Иванов пусна при Слави разследване на колегите си в Нова

Журналистът Васил Иванов в компанията на Слави Трифонов разкри под формата на интервю защо твърди, че в Нова тв е имало цензура и каква е историята, която е трябвало да бъде излъчена в "Шоуто на Слави" снощи, когато предаването бе свалено от ефир.

Трифонов започна с това, че Иванов се свързал с него и обяснил, че иска да разкаже неща, които не можел в Нова тв. Затова поканил разследващия журналист в шоуто си. Двамата пресъздадоха "на живо" на пресконференция какво е било съдържанието. Първо Иванов разказа как след местните избори през 2015 г. Дарина Сарелска го повикала заедно с колеги, за да обяви как повече разследвания за опорочени обществени поръчки с кметове нямало да се правят.

Материалът, разкрит в неизлъченото предаване на "Шоуто на Слави" вчера, за който се твърди, че е бил спрян и в Нова тв, се оказа за обществена процедура на кмета на Златоград. Става дума за сключен договор между градоначалника и фирмата "Арнед пойнт" ЕООД, чийто собственик е депутатът в първия мандат на ГЕРБ Недялко Славов, който след това е областен управител. В мандата на Пламен Орешарски, докато не е в парламента, Славов решил да регистрира фирма, разказа Иванов.

Подробността - Славов и Дарина Сарелска не само са от Злагоград, но и представителят на ГЕРБ е неин девер - тоест тя е съпруга на брат му, стана ясно от разказа. Фирмата на Славов била регистрирана буквално малко повече от месец преди да получи задача от общината срещу 57 336 лв. Поръчката е за „Избор на изпълнител за разработване и въвеждане на правила и методика за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнение на конкретни политики от общинска администрация, детайлно проучване и анализ на състоянието на демографските, социално-икономическите характеристики и тенденции в община Златоград" и договорът е подписан на 24 януари 2014 г. Според Васил Иванов кметът на Злагоград Мирослав Янчев на свой ред е кум на Недялко Славов.

Оказа се още, че Васил Иванов е записвал колегите си в Нова тв в последните месеци, както сам призна. На репликата на Слави Трифонов, че това не е много етично, Иванов отвърна, че било в обществен интерес. Бяха пуснати записи на директорката на Нова тв Силва Зурлева и на колегата му Марин Николов. От разказа на Иванов стана ясно, че след негово разследване срещу кмета на Неделино той и Зурлева били повикани в ДАНС, където имато и прокурор от специализираната прокуратура. По време на разговора разследващите казали, че в екипа на Нова тв има "къртица", която разказвала на кмета какво има срещу него в телевизията. Иванов твърди, че името е станало ясно, когато им представили на бележка името на Дарина Сарелска.

Без коментар!

Какво искаше да каже Цветанов? Продължаваме реформата на съдебната реформа

Цветанов направи анализ на изборните резултати и изброи някои от приоритетите на партията в новото Народно събрание. Един от тях:

"Ще продължим реформата на съдебната реформа", заяви той. Какво точно имаше предвид под това изречение не стана ясно - темата не бе доразвита.

Фотофакт: НСО пази Пеевски, като национално богатство

По риза и преметнал сако на първия ден на 44-ия парламент се появи и бизнесменът и отново депутат от ДПС Делян Пеевски.  

Стана ясно, че Делян Пеевски все още ползва охрана от Националната служба "Охрана" (НСО).

234 депутати се заклеха

Започна първото пленарно заседание на 44-ото Народно събрание, с кворум от 234 депутати.

То бе открито от народния представител от ПГ на „БСП за България“ Тома Томов, тъй като е най-възрастният сред депутатите. "Затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си как този целия декор около вас изчезва", каза Тома Томов към новоизбраните 240 народни представители. 

На събитието присъства президентът на Република България Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, много гости, дипломати и представители на религиозните общности в България.

44-ят парламент започва работа - манекенка, йога и други ще коват законите

44-то Народно събрание на България започва работа днес. По Конституция депутатите в него са точно 240. Днес те ще положат клетва да служат в интерес на народа.

Председателят на парламента ще е Димитър Главчев - за първи път на поста няма да е юрист. Това е и Народното събрание с най-малко юристи сред депутатите - едва 27.

Сред тях има народни представители с по няколко мандата, както и много много нови лица за политиката.

Звънецът на парламента ще бие най-възрастният депутат - журналистът от БСП Тома Томов, такава е традицията. Той ще произнесе реч, с която да открие работата на 44-ия парламент.
Най-младият депутат пак е от БСП. Теодора Халачева е само на 25. Младата социалистка освен бърза политическа кариера може да се похвали и с опита си като манекенка на "Визаж".
Юристите в този парламент обаче са забележително малко - едва 27. Дори и председателят на Народното събрание няма да е правист. Икономистите са 51, финансистите - 17, 28 - са инженерите.

Художествено-творческата интелигенция е доста по-скромно представена. Тук са двамата бивши министри на културата и класици Стефан Данаилов от БСП и Вежди Рашидов от ГЕРБ. Имат и подкрепление - в ролята на депутатка се впуска певицата и актриса Нона Йотова и спътница на Богомил Бонев. Още по време на кампанията тя сподели, че е била поканена, защото младите в БСП харесвали музиката ѝ. Поканата дошла от Крум Зарков, също ново попълнение в парламента, който доста трябва да се постарае, за да заличи спомена от неуместната си "шега" за "дядовците".

В ГЕРБ може и да нямат такива обещаващи млади кадри като Зарков например, но в този парламент бият по всички в графа "източни практики". Депутат от Габрово ще е бившият областен управител и по-бивш и.д. кмет на града Николай Сираков. Той е известен като много напреднал в практикуването на йога, преди години смая с висши умения. Актьорът по образование и сега преподава "хималайска йога с Николай".

Освен йога инструктор в ГЕРБ ще имат и футболен съдия  - синът на кмета на Симитли- 29-годишният Стефан Апостолов.

Фотофакт: Фенове на "Ростов" се разминали на косъм от арест на Червения площад

Фенове на "Ростов" се разминали на косъм от арест на Червения площад преди мача им с ЦСКА Москва (в събота). Полицаите решили, че веят украински знамена...

БТВ пак спря „Шоуто на Слави“. Заради Васил Иванов

За втори път през последните седмици бТВ не излъчи „Шоуто на Слави“. Този път причината е гостуващият в студиото на Слави Трифонов разследващ журналист от Нова тв Васил Иванов, който обяви, че е напуснал заради цензура.

бТВ пусна повторение на старо предаване на Слави, докато вървеше надписът: "Днешният епизод от Шоуто на Слави няма да бъде излъчен, заради несъответствие със стандартите за съдържание".

В писмо до медиите Трифонов обяви, че днес ще даде пресконференция, на която ще присъства и Васил Иванов, и на която ще бъде казана "цялата истина" за неговото уволнение. Водещият обяснява, че е бил предупреден от ръководството на бТВ да не прави интервю с разследващия журналист, но понеже не се съобразил, заради убеждението си, че моралът е по-важен от всичко, предаването му е било спряно. (Пълния текст на писмото на Слави Трифонов вижте по-долу.)

По-рано Васил Иванов публикува във фейсбук предизвестието си до шефа на телевизията Дидие Щосел, в което се посочва, че е подложен на "системна цензура, налагана от Дарина Сарелска, директор на "Новини и актуални предавания". В поста пишеше, че ще разкаже подробности в "Шоуто на Слави".

Мотивът на бТВ за спиране на предаването е, че „представянето на едностранна позиция противоречи на етичните стандарти и на добросъвестнотта. bTV стои твърдо зад спазването на законодателната рамка в страната и високоетичните стандарти“, се казва в прессъобщение на телевизията.

Това е вторият случай, в който от бТВ спират предаване на Слави. В края на март, когато Трифонов пусна отворено писмо до депутатите в новия парламент с претенции за промяна в изборното законодателство, шоуто му също бе спряно.

Вижте пълния текст на писмото на Слави Трифонов:

Уважаеми колеги журналисти,

тази вечер моето шоу беше спряно. Беше спряно отново. Този път причината е следната: на гости ми беше разследващият журналист от Нова телевизия Васил Иванов. В предаването той разкри изключително гнусни и скандални случаи на цензура и корупция, подкрепени с факти и записи. Тъй като предаването е на запис, още преди това получих писмо от мениджмънта на Би Ти Ви да не интервюирам Васил Иванов.

Аз не се съобразих с това искане. Реализирах предаването, защото смятам, че истината и моралът са по-важни от всичко. Интервюирах Васил Иванов, след това получих отново писмо от Би Ти Ви, в което те искат да махна интервюто. Аз отново не се съгласих и предаването беше спряно.

За да научите цялата истина, заповядайте утре на нашата пресконференция, на която ще присъства и Васил Иванов. Часът и мястото ще ви съобщим допълнително.

Вярвам, че истината и свободата на словото са важни не само за нас, а и за вас.

Слави Трифонов

На тази дата: 19 април 1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница

Всеки велик паметник на историята се радва на легенда, свързана с откриването му. Такъв е и случаят с откритата преди 72 години Тракийската гробница на хълма Тюлбето над Казанлък – гробницата с най-виртуозните стенописи, включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Уникалният тракийски паметник е открит случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници от противовъздушната отбрана на града, които копаели галерия за противосамолетно скривалище в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м., с диаметър на основата 40 м. Първоначално войниците копаели от юг и съвсем скоро се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. Според официалната информация, любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.


Стенопис от купола на Казанлъшката гробница.
Легендата обаче мълви, че войниците три пъти правили неуспешен опит да заобиколят
„скалата”, за каквато мислели стената на надгробното съоръжение, прокопавайки тунели от трите му страни. Командирът на взвода разпоредил на подчинените си, че ако и четвъртия път се натъкнат на скалата, да я хвърлят във въздуха с взрив. За късмет, последният тунел извел униформените на входа на гробницата.

Казанлък не е бил бомбардиран никога, но старите казанлъчани разказват, че впоследствие два вражески самолета, които прелитали над града в посока София, вероятно за да се включат в бомбардировките на столицата, били обстрелвани от казанлъшкия ПВО-взвод. Това привлякло вниманието над летците, единият от самолетите се върнал и пуснал над хълма две бомби, колкото за сплашване. Но, за щастие, твърде неточно. Ако се доверим на легендата, която и днес разказват старите казанлъчани, свидетели на Втората световна война, при малко повече желание и по-точен мерник от страна на вражеските летци, уникалната Тракийска гробница сигурно е щяла да бъде хвърлена във въздуха, ведно с противосамолетното съоръжение.
Униформените откриватели на гробницата влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой предмети – знак, че гробницата е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито
ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.

Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Сред малкото предмети, открити в гробницата са
два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от
тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от
растителни мотиви по шията ѝ.
Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата с кости на кон.

След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка тесни златни и спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани
блокове, която в горния си край завършва с остър връх.
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски.

Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие.
Казанлъшката гробница, главен фриз.
Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие.

В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.