събота, 9 септември 2017 г.

Фотофакт: Георги Гергов поведе хорото на червената опозиция

Пловдивският бизнесмен Георги Гергов, който преди време бе разжалван от Изпълнителното бюро на БСП по настояване на лидера на Столетницата Корнелия Нинова след скандала ЦУМ-гейт, събра червени съмишленици в пловдивския си хотел Санкт Петербург, разкриват прелюбопитни снимки, публикувани на сайта no comment.

Според публикацията сбирката, която е започнала на 8 септември и е продължила до малките часове на 9 септември, била един вид "тийм билдинг" за вътрешната опозиция в Столетницата и да постави основите на фракция, която да се стреми към коалиционно управление между БСП и ГЕРБ.

Гергов вдигал настроението на тесен кръг съмишленици в хотела си и поел изцяло разходите за банкета и настаняването им. Замисълът бил Гергов ще провери на кого точно в партията може да разчита за сформиране на вътрешно опозиционно движение в БСП.

За лидер на отцепниците щял да бъде избран Атанас Мерджанов, твърди No Comment.
На снимките от сбирката в хотел Санкт Петербург се виждат Асен Гагаузов, Атанас Мержданов и бившият председател на партията Михаил Миков.

СмЕх от СоциализЪма

„Девети септември“! Лозунги на социализма


Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като
мечка? (От агитационен плакат за чистотата)

***
Не слагай чужди тела в устата си!

***
Дръж  маркуча си в изправност!

***
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! /Лозунг от болница/

***
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. /Тодор Живков/


***

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и НРБ! /Лозунг в цирка/

***

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

***

Говоренето на чужди езици - забранено!
надпис в автобусите в Югозападните Родопи по време на "възродителния процес".


Всички луди - на борба за мир!

агитационен надпис в лудница.


***
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!

***
Народната милиция - биещото сърце на Партията!

***
Час по-скоро да приберем хляба на народа!(в АПК)

***
Братски комунистически привет на всички комунистически партии, с изключение на китайската! (от доклад на партиен конгрес)


Девети септември
Девети септември ми даде сандалки
За да тичкат краченцата малки
Девети септември ми даде геврече
Яж! - девети септември ми рече
(съвсем истинско стихотворение от реалния соц.)


Библиотекари охраняват бюста на Васил Коларов 
пред Народната библиотека в София.

Почетните стражи


Драмата се разигра пред Народната библиотека в София, чийто патрон беше Васил Коларов. Библиотекар, пожелал да остане анонимен, разказва: “Всеки 24 май давахме караул при неговия бюст. Бяхме с автомати, но в пълнителите нямаше патрони. Разводач ни беше директорът на библиотеката. Сменяше ни през два часа - мъж и жена.” 

“Един празник се случи много горещ - свидетелства книжовният работник. – Жега като през август. Върху челото на Коларов можеше да изпържиш яйце! Застъпвам с една колежка, нежна като фиданка. Не е ходила в казармата, не знае какво е постови. В два часа подир обед се свлече на земята. Започнахме да я пръскаме с вода, извикахме линейка. Докторите казаха, че е слънчев удар.”





София с излаз на море


Юристи от Министерството на 
правосъдието
копаят плавателния канал 
Панчарево-Павлово.
София с излаз на море Това щеше да се случи, ако беше реализиран плавателният канал Панчарево-
Павлово. Идеята е на Вълко Червенков, който мечтаеше да превърне столицата във втора Венеция. През 50-те години започва яростно копане.

В трудови бригади кирки и лопати въртят учители, лекари, юристи и кинодокументалисти, които междувременно запечатват на лента епохалното дело. В своите “Задочни репортажи” Георги Марков пише: “На спирка Павлово по линията на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: “Тук ще бъде пристанище Павлово”.

Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса - след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.”




Резултатите от изборите гонеха 100 процента


Резултатите от изборите гонеха 100 процента В епохата на социализма изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Тъкмо затова в ония години гласуването бележеше световни рекорди.

 На парламентарните избори през 1976 г. във Видински, Сливенски и Ямболски окръг гласоподаването е точно 100 процента. Няма кьораво, няма сакато - всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99. После иде Ловешко с 99,86 и Врачанско с 99,82.

На тази дата: 9 септември 1944 г. Преврат или революция?

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

Вицове, септември 2017 г.

Това чувство, когато си изпил 3 литра бира и отиваш
в тоалетната.

СмЕх/Таралеж/


Ако някой ви е ядосал, трябва да знаете, че ще се наложи да напрегнете 42 мускула, за да се намръщите и само 4, за да му покажете среден пръст!

***

Говорят, че жените били прекалено емоционални. Явно не са виждали мъж, губещ на компютърна игра.

***

Тъпо е да си купуваш булчинска рокля. Я си я сложиш 3-4 пъти, я не.

***

Катаджия изрежда пред пийнал шофьор:
- Значи сте пил - един джин, две ракии и две бири! Сметката ви е 50 лева!

***

Истинският мъж винаги знае какво иска. За случаите, когато не знае, си има жена.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

петък, 8 септември 2017 г.

Научен труд изчисли цената на проститутките в Москва

Средната цена на пазара на проститутки в Москва през 2015 г. е 3818 рубли на час (около 110 лв.). Това показва изледване, публикувано от Висшето училище по икономика.

За целите на проучването експертите анализират 1800 профила на проститутки в един от най-големите сайтове, предлагащи сексуални услуги в Москва.

Общият диапазон на секс услугите е между 1500 и 10 000 рубли.

Но има много странични фактори, които влияят върху ценообразуването, подчертават учените.

Така например професионална качествена фотография на момичето увеличава стойността й с 16,7% за час.

Допълнителните екстри като услуги за двойки, видеозаписи, самостоятелен превоз и др. вдигат разходите за клиента със 7,6%.

В същото време близостта на апартамента от центъра на една спирка от метрото намалява стойността на визитата с около 5 на сто.

Учените обясняват този факт с високите наеми в центъра на руската столица, което дава основание на момичетата да смятат, че атмосферата в домовете на тези клиенти е по-комфортна.

Специалистите са установили, че цената на един час работа за проститутка с пътуване е почти два пъти по-висока - 7211 рубли. Това се дължи не толкова на пътните разходи, колкото на рязко нарастващия риск от измама или насилие.
Изучавайки ценообразуването на пазара на проституцията, от Висшето училище по икономика съставят колективен портрет на момичетата, които предоставят сексуални услуги в столицата.

Те са средно на 29-годишни, с височина около 170 см, с тегло 57 кг и трети размер на гърдите", констатирали учените.

Някои клиенти предпочитат по-млади, но други държат на по-възрастни.

За тази цел въпросниците на проститутките са разделени на две групи: до 27 години включително (105 души) и над 27 години (95 души).

Оказва се, че възрастта не е основният фактор за ценообразуване, отбелязват изследователите.

"Интернет променя незаконния пазар на секс услуги в търговската мрежа. От една страна, глобалната мрежа позволява да се премахне „институцията на медиаторите“ (сводниците) и да се намалят рисковете на улицата. От друга страна, това е улеснение за изследователите на  този пазар: информацията за него е станала по-достъпна, което означава, че има шансове да се оцени обемът, динамиката, да се разбере връзката между разходите за услуги и доходите в легалния бизнес", заключават авторите на сериозния научен труд.


На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори моста през 75-та

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.


Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.


Вицове, септември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


– Кой филм ще гледаме?
– „Акули убийци".
– Аааа за какво се разказва?
– За кон, който иска да стане певец...

***

Желая да се запозная с млада, красива и умна жена,която да ме разбира от два шамара!

***

Корабостроителният завод сключил договор с Асан и бригадата му за боядисването на един кораб. Изтекъл срокът и в уречения час Асан се появява в счетоводството да си иска хонорара.
- Какъв хонорар бе, вие сте боядисали само едната страна!
- Ми да, сичко е както си е по договор.
- Е как по договор, бе?!
- Ми ето го договора - цитирал Асан:
- "От една страна - бригадата на Асан, от друга страна - корабостроителният завод...

***

- През Септември истинската Жена има аромат на Чушкопек...

***

Само първата бутилка вино струва скъпо.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Ето кой плати на експерта Калин Митрев 425 000 евро

Кой е плащал на българския представител в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Калин Митрев за експертизата му в Азербайджан? "Биволь" намери отговора на този въпрос като част от разследване към Проекта за разкриване на организирана престъпност и корупция (OCCRP) и откри интересни факти за работодателя на съпруга на Ирина Бокова.

Вчера Митрев обясни, че плащанията, които са го включили към списъка на изтъкнатите европейци в т.нар. Азербайджанска перачница, са били в резултат на тригодишен договор с местна фирма, която тогава е работела по голяма държавна програма за предотвратяване и контрол на периодичните наводнения в поречието на Кура и Арас. Той сподели за тях опита си с големи проекти, получил съответния голям хонорар и съвестно си платил данъците върху него. Митрев дори уточнява фирмата - Avuar Co MMC.

Международния екип журналисти бързо прави проверка на фирмата и намира собственика - Агаселим Сеидов. "Биволь" и партньорите им обаче установяват редица несъответствия с версията на Митрев.

Като за начало в сайта на азербайджанската Агенция за обществени поръчки няма договор на Avuar-Co MMC към местното Министерство на извънредните ситуации през 2012 и 2013 г., които да са свързани с консултация. Има 4 договора с тази фирма, но те са за доставки на оборудване.

Общата сума за четирите поръчки е около 300 000 долара, т.е. значително по-малко от хонорара на Митрев, който е поне 425 000 евро.

Журналистите продължават търсенето и тъй като фамилията на Сеидов е рядка, бързо го намират във фейсбук. Както отбелязват и те, външността и облеклото му изобщо не подсказват, че той би могъл да е мотор на голям проект "с участието на много местни и чужди частни фирми и публични организации" и то в които е участвал високоплатен международен експерт.
В крайна сметка местните журналисти се свързват със Сеидов и установяват три неща. Първо, да, това е той. Второ, не може да си спомни за проекта свързан с „Кура-Араз“, макар че той би трябвало да е основен в портфолиото на компанията. И трето - фирмата вече е закрита.

Азербайджан обвини Армения
Междувременно скандалът около доклада на  Проекта за разследване на корупция и организирана престъпност продължава с пълна пàра в Азербайджан, където властите панирано откриха обичайния заподозрян за виновник - съседна Армения. Говорителят на президента на страната Али Хасанов заяви пред медиите днес:

"Бързото развитие, независимата вътрешна и външна политика на Република Азербайджан, която е конституционна, демократична държава, сериозно засяга някои заинтересовани среди, особено Армения и арменското лоби. Доклади, съдържащи предубедени твърдения и субективни възгледи на непрозрачни организации като OCCRP, създадени да обслужват известни цели, се подготвят по заповед на анти-азербайджански центрове и мрежи и след това се разпространяват в световните медии."
Според Хасанов основната цел на тази кампания е да се наврети да репутацията на страната в международен мащаб и да се оклеветят чужденци, помогнали на Азербайджан.

А "арменска връзка" той намира във факта, че един от основните автори на доклада е с арменско гражданско, както и това, че един от съавторите на статия по темата в "Гардиън" е арменка.

"Арменското лоби и представителите на анти-азербайджанските мрежи и медии, които са повлияни от арменското лоби, допринасят за широкото разпространение на този материал в световните медии", обяснява Хасанов.
По негови думи такива "предубедени твърдения" е имало и преди.

Цветан Василев: „Дунарит” винаги е бил цел на Пеевски и Борисов

На 6 май 2016 г. американската адвокатска кантора „Бейкър и Макензи” направи презентация в Държавния департамент на САЩ по казуса КТБ. Този казус се наблюдава отдавна. Това обясни проф. Антоанета Василева в последната част на интервюто на Люба Кулезич по телевизия BIT с нея и съпруга й банкера Цветан Василев.

„Който използва закона като боздуган, следите му миришат нечовешки”, цитира тя сръбски автор. Този мирис вероятно се е разнесъл извън пределите на България и има институции, които наблюдават този процес. В края на 2016 г. международен консултант по международна политика и бизнес, който се занимава с разузнаване, финансово разузнаване, сигурност, антитероризъм и пр. ни се обади, обяснява Василева.

"Бившият американски губернатор Бил Ричардсън не би си сложил името под апликация, в която номинира за извършител на престъплението главния прокурор на страна членка на ЕС – Сотир Цацаров“, обяснява Цветан Василев.

Сега апликациите са на бюрата на отделните служители на Държавния департамент. Крайното решение трябва да бъде одобрено от тях, от демократи и републиканци, от президентската администрация, допълва сем. Василеви.

„Дунарит” винаги е бил цел на Пеевски и Борисов. Сталийски беше притежател на 50 % чрез подставено лице от 2010 г. до 2013 г. После през 2014 г. през Пеевски. Сега решиха, че им се полага както КТБ, така и завода, казва Василев.

Бисер Лазов заявява: „На мен ми се падна честта да наследя част от наследството на Цветан Василев. Взел е активи за 150 млн. лв. Част от тях ги е споделил с едни хора, други с Пеевски, посочва проф. Василева.

Спрямо „Дунарит” приложиха ченгесарски подход: аз ти правя проблем, после ще те оправя. Те повдигнаха несъществуващи обвинения на борда на директорите, не е ясно за какво, но вероятно, че са вписали новия акционер „Емко” в капитала на „Дунарит”

„Дунарит” като компания има дълг към 20 юни 2014 г., когато затваря КТБ. След като се разрешават цесиите от квесторите, мениджърите на „Дунарит” тръгват да търсят решение за спасяването на фирмата и го намират чрез цесии, на които кредитор е Едоардо Миролио. По някакъв начин Пеевски придобива всичките активи на Миролио, след закриването на банката. Миролио междувременно става притежател на 85% от „Техномаркет”, както и вземанията на Миролио и на фирмите му от „Дунарит”. Неизвестната офшорка "Виафот" си е едно към едно свързана с Пеевски. На всичкото отгоре офшорната фирма и на българската й дъщеря с 500 лв. капитал са регистрирани на адрес „Цар Борис”, където бяха офисите на фирмите. Това е наглост, арогантност и показност.

След като мениджърите направиха всичко възможно да спасят „Дунарит”, да осигурят максимално връщане на кредитите на майката на „Дутарит” ,„Хедж инвестмънт”, която ми е записана на мен и към която има претенции един друг кокер шпаньол на Пеевски – Пламен Георгиев. След като не успяват, включват целия арсенал – КОНПИ, данъчни, прокуратура, само и само Пеевски да овладее дружеството, защото по това време в дружеството има над 65 млн. лв. кеш, които са запазени само за плащане на задълженията на „Дунарит”. Единствената причина „Дунарит” да не изплаща задълженията си към „Виафот” е, че тече съдебен спор между синдиците и „Виафот”. Това е престъпление. Досега трябваше да има обвиняеми в лицето на синдиците, на шефа на ДКК и в лицето на министърчето „подтръчко”, както казват сърбите, Караниколов. Защото без съдебно споразумение банката купува вземане, което е оспорила и продължава да оспорва в съда. Прицелилите се в „Дунарит” попаднаха в своя капан. Борисов се появи като Александър Матросов", обясни подробно Цветан Василев.

Там където свършва правото, започва тиранията. Ние вече на това сме свидетели, онагледява ситуацията, в която се намират както тя и съпругът й, така и цялото българско общество проф. Василева.

Ако толерирате това, вашите деца ще са следващите. Ние не търсим съчувствие, а справедлив процес, казва още тя.

Иво Андрич е казал: „Не е прост този, който не може да чете, а този, който чете и приема всичко за истина. Българи, четете и мислете, такъв призив направи Цветан Василев към българското общество.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:
         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."
      
Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.
      
Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...
         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.
       
През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.
       
На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.
       
Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.
       
Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове, септември 2017 г.

Капки за очи

СмЕх/Таралеж/


- Скъпа, женени сме от 20 години и ти си нежна с мен само, когато ти трябват пари...
- Какво...не е достатъчно често ли ?!

***

Полицаят:
- Вие, какво!? Не видяхте ли знака? Тук може да се кара само в едната посока!
- Аз да не карам в двете!

***

- Какво съдържа нашенското седем степенно меню?
- 6 ракии и една салата!

***

Пояснение на спечелила от националната лотария:
- Търкам, търкам и той взе, че стана!

***

Бар в Харлем, пълен само с негри, влиза мулат.
Бармана (иронично):
- Слушам ви, Ваша светлост...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

сряда, 6 септември 2017 г.

Любопитно: Как жена издаде Царя на кокаина на Милано

След 23 години укриване от правосъдието, дългата ръка на закона застигна Роко Морабито, бос на ндрангетата- калабрийската мафия. "Царят на кокаина на Милано" е един от десетимата най-търсени мафиоти в Италия. Заловен е в Уругвай.

Роден е в малкото градче Африко, в южната провинция Реджо Калабрия на 13 октомври 1966 година и носи звучния прякор - у Тамунга, който идва от името на голям военен немски джип - Dkw Munga, с който върви по улиците на родния си град.

В Милано е забелязан в началото на деветдесетте години сред известни заведения и барове, където процъфтява разпространението на наркотици.

Залавянето

Морабито е арестуван в хотел в Монтевидео, но е живял далеч от столицата. Той е имал фалшив бразилски паспорт, с който съответно е получил уругвайска лична карта. Живеел е в Уругвай от десетина години. Но не в някоя пещера или мазе, криейки се от полицията. Морабито е обитавал луксозна вила заедно с жена си и дъщеря си.

Заедно с него е арестувана и вероятната му съпруга - жена от Ангола с португалски паспорт. По време на грандиозната операция по залавянето им уругвайската полиция е конфискувала 13 мобилни телефона, пистолет, 12 кредитни карти, чекове в долари и 150 снимки за документи, готови за нови фалшиви паспорти.

Именно благодарение на жена му, полицията стига до мафиота, който години наред й се изплъзва.

Още през 2004 година, карабинерите от Милано откриват, че жена му се движи в зоната на Сао Паолу - Бразилия. Тогава Италия иска от бразилските власти да я издирят и да я следят с надежда така да стигнат до мъжа й. Пистата се оказва правилна. И в Уругвай, полицията стига до Морабито благодарение на жена му. По време на ареста в хотел в Монтевидео двамата са заедно.

Морабито има присъда за мафиотска дейност, трафик на наркотици и други тежки престъпления. Според италианския вътрешен министър Марко Мините "успешното залавяне е плод на много доброто международно сътрудничество между уругвайската полиция и италианските сили за сигурност".

Говори се обаче, че през тези 23 години нелегалност Роко Морабито се е връщал неколкократно в Италия и в Милано. Известно време е бил и в Бразилия.

В Уругвай той се подвизава под името Франсиско Антонио Капелето Соуза. 51-годишният бос се е представял за бизнесмен, който работи за износ. Само че износът му е бил най-вероятно на наркотици, а красивата вила в луксозното градче Пунта дел Есте, Бевърли Хилс на Уругвай е била щаб-квартира на наркооперациите.

Всъщност Морабито напуска Милано по спешност през 1994 година, когато прокуратурата издава първата заповед за ареста му заради международен трафик на дрога.

Според слуховете дълго време търсенето на мафиотския бос не е било толкова усилено, нищо, че става въпрос за лице, осъдено на 30 години за наркотрафик и мафиотска дейност. Доскоро разследващите считаха, че приятелката му - Паула Мариа де Оливейра Корейра, на 54 години, има "политически чадър", който гарантира "неприкосновеността" на съпруга й.

Фаталната грешка

Но истински фаталната грешка на Морабито се оказва записването на дъщеря му на училище. 13-годишното момиче е регистрирано с истинското си име. Непростима грешка за мафиотски бос в нелегалност от 23 години, който е в Уругвай от повече от 10 години.

Официално Морабито е задържан за притежаване на фалшиви документи, след това уругвайския съд веднага се свързва с италианските служби, които изпращат международната заповед за арест на мафиота.

Младият мафиот, който завладява Милано

Роко Морабито пристига в Милано, още ненавършил 25 години. През 90-те години той е младата надежда на чичо си, известен бос от ндрангетата от фамилията Морабито - Паламара - Бруцанити.

Агенти под прикритие на полицията го хващат, докато плаща за дрога на стойност 13 милиарда италиански лири - 13 милиона евро, от които 2,9 милиона кеш. Става въпрос за количество близо 1 тон.

Благодарение на фамилията си, той става един от най-важните търговци на наркотици в Северна Италия. За целта изгражда сериозни връзки с Бразилия.

Морабито обича хубавия луксозен живот. Кара големи луксозни коли и пръска пари в луксозни заведения.

До 1992 година има собствен бар, който е на негово име и на това на приятелката му. Има две луксозни вили в града и една по-малка къща в провинцията, близо до Павия.

Днес всичките имоти на негово име в Италия са конфискувани, къщата в провинцията е превърната в библиотека. В имотите му са открити вградени бункери, както и джакузи на тавана, заобиколено от две мраморни колони.

В следващите 30 години Морабито ще трябва да се задоволи с удобствата на някоя от килиите в затворите със строг тъмничен режим в Италия. За радост на полицията, която след 23 години може да си отдъхне.


На тази дата: 6 септември 1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия

1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Вицове, септември 2017 г.

Моята активност на работа

СмЕх/Таралеж/


- Скъпи, там в ъгъла има мишка.
- Добре.
- Скъпи, ама тя много скърца...
- Е, ти какво искаш сега, да стана и да я намажа с грес ли?

***

- Скъпа, искам да сложа целия свят в краката ти...
- Бе я се разкарай оттук с тоя глобус, бе!

***

Тя: Играеш ли тенис?
Аз: Защо?
Тя: Дясната ръка изглежда доста по - силна от лявата.
Аз: Ааааа, да. Много играя тенис...

***

Беше и толкова тъжно и самотно, че Жоро почна да я утешава както може... А можа само два пъти...

***

- А бе, вярно ли е, че жена ти е французойка?
- А ми, глупости, едни от квартала я научиха...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/