събота, 23 декември 2017 г.

Белград се възмути от изкуствена елха за 83.000 евро

Изкуствена елха за 83 000 евро в центъра на Белград възмути гражданите и принуди кмета да отмени контракта с фирмата доставчик, съобщи сръбският сайт Pistaljka.rs. Високата 18 метра елха, украсена с 200 червени топки, бе поставена на главната търговска улица „Княз Михаил“ три дни преди подписването на контракта, разкри електронното издание, което първо установи цената на сделката.

„Белград има една от най-скъпите новогодишни елхи в света, за която гражданите са платили 83 000 евро. 20-метровата естествена елха пред центъра „Рокфелер“ в Ню Йорк струва 25 000 долара без украсата. Белградската е по-скъпа и от най-скъпата елха в света, поставена в луксозния хотел „Emirates Palace“ (Дворец на Емирата). Без диамантите и златото по нея, които вдигат цената й на 11 млн. долара, самата елха струва 10 000 долара.“

Сръбската фирма, продала елхата, се съгласи с анулирането на сделката и за да потуши скандала, остави безплатно изкуственото дърво с украсата му да радва столичани по празниците. Те обаче иронизират кметството, чиято консервативна управа е близка до президента Александър Вучич. Догодина ще има местни избори и Никола Йованович от опозиционната дясна Народна партия, каза, че новогодишната елха е „само върхът на айсберга“ на злоупотребите на управляващото мнозинство в кметството.

Прокуратурата започна разследване на сделката.

Бойко Борисов: Ахмед Доган е мъдър човек. От 27 г. е в управлението

Министър-председателят Бойко Борисов се съгласи с изказването на Ахмед Доган, че в момента управлението няма алтернатива.

Вчера почетният председател на ДПС заяви пред актива на партията си, че ако вотът на недоверие успее, няма да има кой да поеме управлението.

„Доган е един мъдър човек, 27 години е в управлението и сам разбира какво би станало ако вотът успее.

Ахмед Доган знае технологията, а и много добре познава ДПС и им казва: Има ли кой да замести това управление? Няма! И това го знае всяко дете. Сиреч, ние вместо да се съсредоточим за шест месеца да изкараме позитивен дивидент за България, ние искаме да си извадим кирливите ризи на показ“, каза Борисов в предаването „Панорама“ пред БНТ.

Бойко Борисов каза още, че при едни нови избори „няма по-добро какво да се създаде“

„Едни може да тълкуват, че това е жест към ГЕРБ, други – че има някакво сближаване или раздалечаване. Той е направил едно програмно изказване пред партията си“.

Премиерът изключи възможността Валери Симеонов да събори правителството.

Малко по-късно в интервюто Борисов разтълкува какво е имал предвид Доган:

„Той им казва: Ще ги свалим ГЕРБ и патриотите, но когато сме готови да управляваме. Ако го направим сега, след два-три месеца ще ни свалят отново. Той това им каза. Не бързайте – стани да седна! Сега са по-добри от нас. В общи линии това, което Борисов прави, е добро. Нямаме толкова подготвен човек. Това им каза“.

Накрая завърши темата с прогноза какво би станало, ако БСП и ДПС се върнат на власт.

„Ще докарат един нов Орешарски – след три месеца ще падне“.

Пеевски е само депутат

Премиерът отрече да има нещо общо с действията на Комисията за конфискуване на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу издателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев.
„Аз в такива схеми не влизам. Има си независими органи – прокуратура, КОНПИ, които работят по темата.

- Независими?

Абсолютно независими! Гарантирано независими! Аз какво да направя? Да се обадя на КОНПИ?“

Водещият Бойко Василев попита какъв е Делян Пеевски.

„Депутат от ДПС.

- Само това ли?

Ако имаше друго, щяха да го изкарат“.

Бойко Борисов обясни, че в момента „воюват двама олигарха“.

„Ако прегледате сутрин печата и медиите, ще видите точно кои медии на кого са. Никога не съм бил с нито един от тях. По темата „Делян Пеевски“ – човекът, който може да говори за него, е Карадайъ и Ахмед Доган“.

Вота на недоверие
Борисов не скри възмущението си от решението на БСП да внесе вота на недоверие срещу правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ точно в началото на българското председателство на Съвета на ЕС.

„Като идват гости, всяко семейство – поне така в нашето беше, майка и татко ме предупреждават „няма да правиш бели“. Ние искаме да покажем всичките си магарии и всичко, което можем, в тия шест месеца“.

Според премиера именно това е целта на вота на недоверие.

„То затова се прави – да се покаже на света колко сме калпави. Липсата на политическа класа в момента точно това ще направи. На единия ден ще слушат за Западните Балкани, а ще ни слушат в парламента какво говорим един за друг. Ние няма да ги оставим в тоя вот да ни бият нас и да говорят каквото си искат. Още в началото на януари всичко лошо ще го извадим на показ“.

Председателството
България е напълно готова за председателството на Съвета на ЕС.

„Готови сме с всичко, което е необхоодимо да бъде готово. По български маниер винаги накрая почваме да даваме газ за всичко. Справихме се“.

Премиерът обяви, че българският екип има пълна координация.

„Самото председателство е менажиране на един процес, то не е ние да взимаме решенията. Изисква най-висша форма на дипломация, координация и разговори по всички теми, защото някои теми за някои държави е трудно да ги приемат“.

В тази връзка не може да се очаква от България да заема категорични позиции.

„Категорична позиция като председателство може да се изказва, но трябва да бъдем обрани, защото трябва да защитаваме интересите на 27-те. Очакват се изключително напрегнати шест месеца“.



На тази дата: 23 декември 1888 г. Ван Гог отрязва част от ухото си

1888 г. Винсънт Ван Гог отрязва част от ухото си. Това се случва след яростно нощно спречкване с Пол Гоген.

Още през февруари 1888 г. неразбраният от критиката и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуска Париж и се насочва към Прованс. Влияние му оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в т.нар. „рай на Тихия океан” и философства за лечебната сила на слънцето.

Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата.Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини.

Пътувания в околностите на Арл спомагат за осъществяване на близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът”, „Арлезианката: Мадам Жино” и „Пощальонът Рулен”. През август рисува серията слънчогледи. На преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако някой му поеме пътните разноски.

Скоро след пристигането на Гоген обаче се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и разбиранията за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка.

Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Ван Гог се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел - проститутка, при която той ходи редовно в местния бордей. Тя ссе обажда в полицуята, която го намира в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.

Настаняват художника в местната болница. Брат му Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, пристига веднага. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.

Той е лекуван няколкократно до окончателното си отпътуване от Арл и състоянието му видимо се подобрява. Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното” му държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

При фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.

Приятели препоръчват на ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след пристигането си ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки. Те викат д-р Гаше и още един лекар, които скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”.


Вицове, декември 2017 г.

Зимен риболов с водка.

СмЕх/Таралеж/


Първа среща в ресторант:
- Не ям месо, риба, яйца, глутен, млечни продукти и съм алергична към ядки! Не пия, не пуша...
Какво да си поръчам?
-Такси!

***

Двама приятели разговарят в кръчмата.
- Вчера жена ми така ме разстрои, че вече втори ден пия!
- Дааа... Скъпо ни излизат тия жени...

***

С възрастта момичетата спират да пишат писма на Дядо Коледа, не защото порастват, а защото чакат той да им пише пръв.

***

- Откъде си?
- От София.
- Така ли? Откога?

***

Нови проблеми за жените:
- Мъжът ти има биткойни, а ти не знаеш как можеш да ги похарчиш!


Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

петък, 22 декември 2017 г.

България гласува срещу САЩ в ООН и увери, че не очаква влошаване на отношенията

България е гласувала против САЩ и за резолюцията, осъждаща решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел.

Резолюцията, предложена от Йемен от името на арабските страни, бе подкрепена от 128 държави. 9 гласуваха "против": Гватемала, Хондурас, Израел, Маршаловите острови, Микронезия, Науру, Палау, Того и САЩ. 35 се въздържаха.

Ден преди гласуването американският президент заплаши днес да спре финансовата помощ за страните, които гласуват в ООН в подкрепа на проекторезолюцията срещу решението му да признае Йерусалим за столица на Израел. 


"Република България има дългосрочни стратегически и партньорски отношения със САЩ и Държавата Израел и не смятаме, че върху тях ще има отражение заявяването на позиция чрез гласуване в Общото събрание на ООН", се казва в отговор на външно.

Истински истории: В Русия съборили къща на семейство, докато били на гости

Истинска история от „великата“ Русия. Семейство от Волгоград остана без дом докато били на гости при роднини в провинцията, разказва изданието V1.ru.

Както разказва собственичката Людмила Скворцова, която живее там заедно със съпруга си и децата им, тя е разбрала, че къщата им е съборена от съседите си.

Миналата събота заминали на гости при роднини, а в понеделник и позвънила съседката, за да и съобщи, че и събарят къщата. В началото мислихме, че съседката се шегува, разказва Скворцова. После разбрахме, че не се шегува. 

Когато пристигнахме видяхме руини, а под тях беше цялата ни покъщнина. Вещи, документи всичко беше отдолу, казва жената.

Къщата била построена през 1947 г. и редовно си плащали комуналните такси. Там била и адресната им регистрация. Събарянето на къщата тя си обяснява със строящият се срещу нейния дом жилищен комплекс.

Представители на компанията строител й предлагали многократно да съборят дома й, и да вземат парцела.


Людмила Скворцова е подала жалба в полицията във Волгоград.

ВИДЕО


На тази дата: 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски

1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата.

Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с -годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин ¬ редник.

Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”.

През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.

Вицове, декември 2017 г.

Утро на село

СмЕх/Таралеж/


Мъж разказва на приятеля си как е подарил на жена си злaтен пръстен с голям диамант за годишнината от сватбата.
Приятелят:
- Струваше ми се, че тя не иска пръстен, а спортен автомобил!
- Знам това! Но откъде да намеря фалшив спортен автомобил, по дяволите?!

***

Френски войник си спомня за войната в Алжир:
- Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда... Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко!
- Е, поне вода нямахте ли?
- Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жега!

***

Началникът ми се кара за пореден път за нещо. По едно време го прекъсвам:
– Само едно не мога да разбера, защо ме мразите толкова?!
– Нищо лично, аз и себе си мразя понякога...
– За вас е разбираемо, ама защо мразите и мен?

***

Пакетчето чай може да се запарва до седем пъти. На осмия листенцата сами излизат на повърхността, за да видят с очите си тази скръндза.

***


Любов е,когато тя тръшне вратата на колата, а ти се усмихнеш и си помислиш: „Боже, каква яка българка!"

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

четвъртък, 21 декември 2017 г.

Нено Димов: Надявам се да продължим да сме на една маса с Валери Симеонов

"Надявам се да продължим да стоим на една маса с Валери Симеонов".

Това каза министърът на екологията Нено Димов в кулоарите на парламента. Димов се срещна с депутатите от групата на "Обединени патриоти", за да ги запознае с казуса за втория лифт в Банско, който доведе до открит конфликт между Симеонов и премиера Бойко Борисов.

Димов обясни, че е представил пред патриотите казуса в Банско от гледа точка на неговия ресор.

"Независимо от развитието в Банско - коалицията е стабилна. Информирах парламентарната група на "Обединени патриоти" докъде сме стигнали. В момента обработваме информацята, която получааме. Утре е крайният срок, след който ще обобщим информацията и на следващото заседание на Министерския съвет ще бъде гледан Планът за управление", обясни Димов.

Според него управляващите нееднократно са заявили, че проблемът с опашките за лифта в Банско трябва да бъде решен.

Наскоро Симеонов се изказа много остро срещу Борисов и дори заяви, че не иска да го вижда. Повод за недоволството бе именно отлагането на точката за разширяването на ски зоната в Банско.
Вицепремиерът допълни, че Борисов не съдейства за изграждането на втори лифт. И припомни, че в програмата за управление е записано, че трябва да се развива туризъмът. Симеонов изтъкна, че тези текстове не се изпълняат, а се саботират.
Вчера Симеонов реагира гневно и на отлагането с една година на Закона за концесиите по повод концесионирането на плажовете.



На тази дата: 21 декември 1971 г. самолет на БГА „Балкан” катастрофира - загиват 32 души, сред които и Паша Христова

1971 г. самолет на БГА „Балкан” Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.

Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”.

Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.

Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.

Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.

Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма.

Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18.

Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.  

Вицове, декември 2017 г.

Зима е!

СмЕх/Таралеж/


На руснак му откраднали колата, тъжи се в милицията.
- Какво виждаш зад мене - пита милиционерът.
- Портрет. Ленин сред работници.
- И какво държи Ленин в ръката си?
- Каскета си.
- Тъй значи! Ленин сред работници си стиска каскета, да не му го свият, а ти си оставил колата на улицата!

***

- Марче, ожени се за мене, моля те!!!
- Да бе да... Утре ще изтрезнееш и ще размислиш...
- Милo, кълна се, няма да изтрезнея....

***

- Женен ли сте? - пита шивач свой клиент.
- Да.
-В такъв случай ще добавя и таен джоб в сакото...

***

Седи съпружеска двойка и гледат фигурно пързаляне.
Мъжът /замечтано/: Ех, ако бях с нея каква волна програма бих направил !
Жена му: Сега да те видим как ще се справиш със задължителната...

***

"Ако си купите китайско синьо одеяло, много е вероятно сутринта да се събудите като Аватар..."

- Древна мъдрост от Стоков Базар "Илиянци"

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

сряда, 20 декември 2017 г.

Валери Симеонов: ГЕРБ и ДПС пак ни извъртяха

Вицепремиерът Валери Симеонов и един от лидерите на "Обединените патриоти" отново тежко се разгневи на коалиционните си партньори от ГЕРБ.

"Пак ни извъртяха!", написа той във фейсбук.

Причината - гласуваните днес промени в Закона за административния контрол върху стопанската дейност. С тях концесиите за плажовете остават по стария по-облекчен режим за още една година. По предложение на шефа на правната комсия Данаил Кирилов (ГЕРБ) влизането в сила на новия Закон за концесиите по този въпрос се отложи до 1 януари 2019 г. Така концесиите остават по досегашния режим, описан в Закона за Черноморското крайбрежие, и продължават да бъдат изцяло от компетенциите на Министерството на туризма. Процедурата по закона за концесиите е по-тежка, но по-прозрачна.
В поста си във фейсбук Симеонов пряко нападна Министерството на туризма и Николина Ангелкова.

"Явно при това ръководство на министерството България няма да има съвременен и прозрачно-регламентиран туризъм", написа той в социалната мрежа.

Според него "това е поредният саботаж на опитите за въвеждане на нормално управление и реална конкуренция".

Той не пропуска и да подчертае подкрепата на ДПС, за да бъдат приети промените. Изброява и кои плажове на кого от сенчестия бизнес принадлежат. В списъка са и "сараите на Доган-плаж Отманли на ДПС".


Напрежението в управляващата коалиция става все по-видимо. Наскоро Симеонов обвини премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, че го саботира за втория кабинков лифт в Банско. Той заяви, че не иска да вижда министър- председателя, който го "изработил", имайки предвид оттеглянето на решението за промяна на концесионния договор с фирмата "Юлен" за ползване на част от парка "Пирин" за нуждите на ски зоната в Банско.

Арестуваха певица от "Пуси Райът" за плакат срещу ФСБ

Руската полиция арестува днес Мария Альохина от пънк групата "Пуси райът", съобщиха медиите в Москва.

Певицата била задържана пред сградата на Федералната служба за сигурност (ФСБ), където разпънала плакат с надписа "Честит рожден ден, палачи".

Днес ведомството, добило печална слава в съветската епоха под името КГБ, чества 100 години от създаването си. На 20 декември 1918 г. е учредена Извънредната комисия (ЧК), оглавена от Феликс Едмундович Дзержински.
Служителите на ФСБ и днес с гордост наричат себе си "чекисти". Такъв е бил и президентът Владимир Путин.

Заедно с Марина Альохина била активистката Олга Борисова. Тя успяла да се отдръпне. Альохина закрепила плаката към една от колоните на сградата. Тя била задържана заедно с двама фотографи.
Мария Альохина бе задържанапрез март 2012 г. заедно с още две певици от "Пуси райът" - Надежда Толоконникова и Екатерина Самуцевич. Трите бяха обвинени в хулиганство в московския храм "Христос Спасител" по време на организиран от тях пънк молебен.


Певиците се молиха на Исус Христос да освободи Русия и тях от Путин. Те обаче бяха обвинени в оскърбление на религиозните чувства. Трите бяха осъдени на по 2 г. в колония с общ режим. По-късно присъдата на Самуцевич бе заменена с условна.

На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.
Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:


На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е
пилотирал кап. Списаревски
Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да
разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"
 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.
В битката са поразени 8.
Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в
 Централни софийски гробища.
Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове, декември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Зима.Къща.Седя пред камината в хола.Пия уиски,пуша цигара...Спокойствие.Изведнъж с трясък се разбива стената и в хола се натресе един тир.Питам изплашения шофьор:
–За къде бързате,сър?
–За Пловдив!
Викам:
–Ще стигнете по-бързо през кухнята...

***

Домакинята:
-Да ви сложа ли гъби?
-Не, благодаря, аз гъби обичам само да събирам!
-Както желаете! Мога и по пода да ги разпръсна…

***

Моряк се прибира след дълго пътуване и пише радиограма на жена си:
" Шест месеца без секс, в твоя интерес е да ме срещнеш директно на трапа."
Отговорът е:
"Шест месеца без секс В твой интерес е първи да слезеш по трапа."

***

Мъж се бръсне сутринта пред огледалото.
- Ей така, като се избръсна и се чувствам мъж !
Жена му в отговор :
- ...и защо не се обръсна снощи!

***

99% от българите ще си отдъхнат, едва когато Биткойн изчезне, щото не са се закачили за далаверата навреме.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

вторник, 19 декември 2017 г.

Новият австрийски канцлер пътува за Брюксел в икономична класа

Новият австрийски канцлер Себастиан Курц отпътува за Брюксел за първа задгранична визита и за среща с европейските лидери със самолет на австрийския авиопревозвач "Остриън еърлайнс", в икономична класа, въпреки че вече оглавява австрийското правителство.


Съгласно протокола канцлерът трябва да пътува със специален самолет, но Курц пътуваше в икономична класа още като министър на външните работи.

Бизнесдама от Септември с награда от конкурса Мисис Свят! Ми хубава е кво

Ми хубава е кво
Бизнесдамата Танита Стойчева, съпруга на бившия кмет на Септември Томи Стойчев, се върна от конкурса Mrs. Globe 2017 с награда за най-позитивна жена. Световният конкурс за красота се проведе от 4 до 13 декември в Китай.


През октомври Танита, която по лична карта е Стоянка, предизвика фурор с първата си победа на новото за нея поприще. Тогава беше определена за Мисис Глоуб България от авторитетно жури. Победата ѝ отвори пътя към световния подиум, на който тя представи родината.

Сигурно се чудите какво ли прави Бареков


И Леонардо ди Каприо се включи в защитата на Пирин

След като холивудският актьор Джаред Лето изпрати писмо до премиера Борисов за съдбата на природен парк "Пирин", в разговора се намеси и Леонардо ди Каприо чрез своята фондация.

В Туитър, организацията на актьора DiCaprio Foundation сподели кампанията на WWF за Пирин, която има за цел да алармира премиера Борисов за опасностите от разширавянето на ски зоната в Банско.

Текстът на писмото, който се генерира автоматично от системата на сайта WWF, призовава Борисов да вземе мерки казуса, да спаси вековните гори и да опази околната среда.

Преди дни писмо до Борисов прати и Джаред лето. Звездата на филма Suicide Squad и фронтмен на 30 Seconds To Mars е споделил линк в своя Туитър акаунт, в който има близо 5 млн. последователи.

"Присъединиете се към мен и WWF, за да спасим вековните гори на Пирин от разширяването на ски зоната. Споделете и разпространете", е написал Лето в социалната мрежа.


Неговото послание е харесано от над 2,5 хил. потребители и споделено над хиляда пъти.

На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.

Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.

Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.

На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.

От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.

Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.

От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.

На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”

Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.

През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.

Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.

В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.

Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.

Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.

Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.

Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.

Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.

Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.

Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.