събота, 3 март 2018 г.

Варна чества 3 март!

Снимка "Таралеж"

Варненци започнаха празненствата по повод Националния празник- 3-ти март с литургия в Катедралния храм „Св. Успение Богородично“, предава репортер на „Таралеж“.

Веднага след нея започна тържественото издигане на националния флаг.

Пред паметника на Граф Игнатиев граждани, политици и представители на областната и местната администрация поднесоха венци.

Снимка: "Таралеж"
След това множеството с шествие се насочи към Морската градина и стигна до Мемориален паметник на украинските войни, където също бяха положени венци. 

Накрая множеството се отправи към Паметника на руските войни, пред който се състоя поклонение и полагане на венци с военен ритуал.


Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват руския патриарх


Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват и отправят закани към руския патриарх Кирил, който в момента е на посещение у нас по случай националния празник днес.

Това става ясно от редица публикации в социалните мрежи от хора, които се оплакаха, че служители на МВР са ги накарали да подпишат документа.

Гражданинът Иво Дошев публикува клип, в който се вижда как полицаи го посещават в дома му с твърдения, че има сведения за отправени заплахи от негова страна към патриарх Кирил. Той нарече действията на МВР "полицейски тормоз".

Полицаите твърдят, че ГДБОП и НСО получили сигнали, че са отпровяни заплахи от негова страна във Фейсбук. Пред OFFNews Дошев коментира, че изобщо не е споменавал патриарх Кирил в свои изказвания в социалната мрежа.
Едно семейство също е било посетено от органите на реда. "Съпругът ми и аз сме огромна заплаха за патриарх Кирил", написа потребител Lisa Samsona.

Според нея полицаите са посетили дома им след постове в социалните мрежи, в които твърдели, че семейството публикува заплахи за руския църковен глава.



Честит празник!


Църквата, която накара всички да отидат въоръжени на сватба


Десетки хора са се събрали за благословия в църква, стиснали в ръка своето полуавтоматично оръжие: любопитна гледка, която обаче по своеобразен начин илюстрира пропастта в САЩ между защитниците на свободата да си въоръжен и привържениците на по-строгия контрол върху оръжията.

Тази картина може да се види в църква в Нюфаундленд, градче от селските райони на щата Пенсилвания в американския Изток, където 68 процента от населението е гласувало за Доналд Тръмп през 2016 г.

Това обаче не е коя да е църква, а Църквата на светилището (разклонение на Обединителната църква, по-известна като сектата на Мун), ръководена от Хьон Джин-мун, малкия син на пастор Мун, починал през 2012 г.

Хьон Джин-мун - хомофоб и близък до твърдата десница според правозащитната организация "Садърн повърти ло сентър", наблюдаваща екстремистите групировки - проповядва религия, обединяваща оръжия и молитви: той идва на церемонията, придружен от трима въоръжени мъже в камуфлажни дрехи и редовно води предаване в Ютюб, следено от около 2000 абонати, с полуавтоматична пушка AR-15 пред себе си.

В събота той организира вечеря "в знак на благодарност към президента Тръмп", приходите от която бяха за американската асоциация на притежателите на оръжия "Гънс оунърс фаундейшън".

Последователите на тази Църква са далеч от тълпите, които събираше Мун в апогея си през 70-те години на миналия век. В неделите Църквата на светилището се посещава от около 200 души плюс неустановен брой вярващи, главно в Корея или Япония, които следят церемониите по интернет, както каза един от висшите й представители Тим Елдър.

В сряда Църквата организира колективна сватба, към които Мун старши толкова обичаше. Само че с нововъведение - синът поощри участниците (около 500 души) да демонстрират волята си да защитят семейството и религията си, носейки полуавтоматично оръжие от типа AR-15 - с празен пълнител и спуснат предпаздител.
Отдавна планираната церемония се падаше точно в деня, когато гимназистите от Паркленд, щата Флорида, се върнаха отново в училището си, 15 дни след като бивш ученик, въоръжен с AR-15, уби там 17 души.
Напълно законната церемония можеше да мине незабелязано, но поради дебатите за оръжията, подновени от трагедията, близкото начално училище остана затворено за деня. Десетина души протестираха пред църквата с плакати с текст: "Боготворете Бог, а не оръжията" или "Бог не благославя оръжията". Събитието беше отразено от няколко телевизионни камери.

Колкото и маргинална да е тази религиозна общност, мнозина от нейните последователи смятат, подобно на много американци, че тези драми не оправдават приемането на по-строго законодателство.

"За съжаление, в голяма част от света хората изглежда мислят, че единствените, които трябва да имат оръжие, са тези, които ни управляват", обяснява Андрю Кеслър, адвокат, дошъл с пушка AR-15, купена преди няколко месеца.

"Не смятам, че е доказано, че ако има по-малко оръжия, ще има по-малко насилие", казва той.

Кеслър, който отдавна е ловджия, казва, че е започнал "да гледа по-благосклонно на притежанието на оръжие" именно в тази църква, превърнала оръжията в символ "на суверенитета" на своите вярващи.

Джон Пол Харис от съседния град Скрантън, носи шапка на Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие. На 68 години той е "горд пожизнен член" на влиятелното американско оръжейно лоби.

"Надявам се никога да не ми се налага да използвам оръжие срещу човек, но в тази страна навсякъде, където законите за оръжията са най-стриктни, престъпността е най-висока", подчертава тай.

С култа си към оръжията Църквата на светилището на моменти изглежда като военизирана организация.

"По същество ние вярваме в една мирна полиция, в мирна милиция", потвърждава един от доброволците, помагащи по време на церемонията, Кайл Тофи. "Просто трябва да сме съсредоточени върху Бог, когато сме въоръжени", казва той.



Фотофакт: Гинка Върбакова с чанта “Ермес” в парламента!


Купувачката на ЕРП-то демонстрира положение и в тоалета и аксесоарите, които разходи в парламента.

Показа се с черна чанта от Ермес. Справка с цените на марката показва, че моделите варират между 8 и 30 хил. долара.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2018 г.

Топъл чай за студеното време

Учтив СМС от възпитан мъж към разпасаната му жена:
- На майка те моля, прибери се у дома!

***

Постарай се да изглеждаш добре, защото твърдението, че не е важно какъв си отвън, а какъв си отвътре важи само за хладилника!

***

Ако дълго търсиш смисъла на живота,неизбежно намираш бутилка алкохол.

***

Посред зима един рибар отива да лови риба. Пробива една дупка в леда и тъкмо да хвърли въдицата, някакъв зад него му казва:
- Няма риба!
Рибарят отива на друго място.
Онзи пак му казва:
- Няма риба!
Рибарят се обръща и разгневен го пита:
- Кой си ти, бе?
- Аз съм пазачът на хокейната площадка!

***

Ако жена ти каже "Само не се притеснявай!" Вече е късно да се притесняваш.



петък, 2 март 2018 г.

Южна Африка започва конфискация на земите на белите


Паника разтърси Южна Африка, след като парламентът реши да подкрепи започването на процедура за промяна на конституцията, която да позволи земята да бъде отнемана от белите без компенсации, предаде Ройтерс.

Решението бе гласувано на 27 февруари. Промяната няма как да бъде извършена веднага. Но хората започнаха да се притесняват. Новоизбраният президент Сирил Рамапоза заяви вчера, че иска да има преговори по въпроса. Той обаче е твърдо решен да разреши "веднъж завинаги" проблема с расовото неравенство при собствеността.

Управляващият Африкански национален конгрес (АНК) отдавна обещава поземлена реформа. Въпросът е особено чувствителен 24 години след края на апартейда, отбелязва Ройтерс. Белите все още притежават повечето земя в Южна Африка, след като векове наред са извършвали брутално заграбване.

При встъпването си в длъжност преди две седмици Рамапоза обеща да ускори предаването на земята на чернокожите. Но изтъкна, че безопасността и производството на храните трябва да бъдат съхранени.

"Скоро ще инициирам диалог с ключовите играчи... Няма нужда някой от нас да изпада в паника и да започва да бие барабаните на войната", каза президентът в парламента.

"Този някогашен грях, извършен, когато нашата страна е била колонизирана, трябва да бъде решен по начин, който ще поведе Южна Африка по пътя напред", допълни той.

Правозащитната група "Африфорум" заяви, че ще започне международна кампания за информиране на чуждите правителства и инвеститори, че "правото на собственост в Южна Африка е под заплаха". Организацията представлява предимно бели южноафриканци. Оттам смяат, че чуждите инвестиции в страната няма да бъдат гарантирани, ако бъдат приети плановете за отнемане на земята без компенсации.

Според изпълнителния директор на "Африфорум" Кали Крил конфискацията "може да разпали конфликт в страната". Той не даде подробности, но обеща, че групата ще лобира пред търговските партньори на Южна Африка и ще помоли страните, чиито граждани притежават там земя, да окажат натиск върху Претория да спре отнемането.

АНК одобри политиката на конфискация на конференцията си през декември 2017 г. Партията обеща да го направи по начин, който няма да подкопае безопасността на храните в Южна Африка, която е производител номер 1 на царевица на черния континент.

Но все още не е ясно кога ще бъде извършена промяната на конституцията. Лошият пример със съседната Зимбабве е налице.

Зимбабве се опари и вече връща земята
В края на 2017 г. властите в Зимбабве започнаха постепенно да връщат фермите на белите, завзети насила от чернокожите по времето на Робърт Мугабе.

През 2000 г. Мугабе одобри нахлуванията във фермите и ги оправда с възстановяването на дисбалансите от колониалната епоха. В резултат хиляди фермери избягаха от страната. А безработицата скочи до 96 на сто, тъй като огромен брой чернокожи работеше именно в тези ферми.

Последва хиперинфлация и бе отпечатана банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара. По номинална стойност тя отстъпва само на отпечатаната през 1946 г. в Унгария банкнота от 100 квинтилиона пенгьо.

В края на 2017 г. Мугабе, управлявал 37 години, бе свален с преврат.



На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.


Вицове, март 2018 г.

Накратко за времето

Снегът ще се стопи рано или късно, важното е да сме живи и здрави!
От общината


***

Моше към касиера, броейки заплатата си:
- Дали сте ми 100 шекела по-малко!
- Така е, но предният път съм Ви дал 100 повече! Тогава защо мълчахте?
- Първата грешка Ви простих, ама втората ми идва в повече!

***

Прегледах си хороскопа за днес:
-здраве - звездите ти се усмихват
-пари - звездите ти се усмихват
-секс - звездите умират от смях..

***

- В депресия съм. Дебела съм и съм самотна.
- Глупости! Покажи ми къде си дебела!?
- Да бе! А не искаш ли да ти покажа и къде съм самотна?

***

Една жена, при паркиране, ударила голяма боклуджийска кофа. От нея излязло едно цигане и попитало:
- Како, сами ли ще се разберем, или ще викаме КАТ?



четвъртък, 1 март 2018 г.

Гинка Върбакова в парламента: А как може 28-годишна жена от Крушовица да купи Техноимпекс?


Новият собственик на ЧЕЗ Гинка Върбакова обяви, че се чувства жертва на политическа атака и "безпрецедентно сатанизиране" и е готова да съди всички, отправили ѝ обидни квалификации.

Това стана по време на съвместното заседание на комисиите по енергетика и за контрол на службите за сигурност, която обсъжда покупката на ЧЕЗ от компанията "Интерком България".

Новата собственичка взе думата първа по време на заседанието. В изказването си Върбакова нападна директно лидера на БСП Корнелия Нинова:

"Политици от една партия попитаха как може 42-годишната Гинка от Стамболийски да си купи ЧЕЗ. Бих върнала с въпроса -как може млада дама от село Крушовица на 28 години да си купи "Техноимпекс"?"

Върбакова каза още, че през последните дни е чула много клевети по свой адрес и е готова да търси правата си по съдебен път. "Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, да говорят, че сме поставени лица, че участваме в схеми за скрито придобиване. Който твърди подобни неща - трябва да го докаже в съда. Ще съдим всеки, който твърди това", закани се тя.

Очаквано част от заседанието бе проведено при закрити врата. За това настояла лично Върбакова в писмо до депутатите. В него посочила, че иска да разкрие всички подробности, но в договора има клауза за конфиденциалност, затова настоява да говори за финансирането и офертата само пред хора с достъп до класифицирана информация.

Според Върбакова тя е станала жертва на "безпрецедентна кампания" срещу компанията й, а също така на политическа и икономическа постановка. Тя каза още, че зад това стоят и интереси на нейни конкурени, които са искали да купят ЧЕЗ. По думите ѝ "яростното политизиране на продажбата" дори е достигнало до степен на "сатанизиране". "Някои политици видяха в тази сделка единствено и само възможност за повишаване на политическия си рейтинг", добави тя.
Върбакова заяви, че е дошла на заседанието, за да отговори на въпросите и да отхвърли обвиненията, че няма опит и финансови възможности. "Ще отговорим на всички спекулации, на грозните определения, които бяха отправени към нас. Убедени сме, че това е наше законно право и единствено отговорно поведение в тази ситуация", каза тя.

Собственичката на "Интерком България" изреди имената на всички адвокатски кантори и консултантските фирми, с които е работила по сделката, с изключение на банките. За втори път днес тя изрази готовност да включи в сделката българската държава. Тази своя готовност Върбакова за пръв път даде след срещата си с премиера Бойко Борисов.

По думите ѝ двамата са се запознали днес.



Борисов искал пълен контрол над сделката за ЧЕЗ, Гинка заминава за Чехия


Премиерът Бойко Борисов е изразил намерение държавата да поеме контрола над електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Това стана ясно след срещата му с Гинка Върбакова, собственик на "Инерком", фирмата, който се включи в сделката.

Пред медиите Върбакова каза, че заминава за Чехия, където ще се срещне с представители на държавната компания ЧЕЗ, за да ги убеди, че българската държава може да бъде надежден партньор. Тя каза, че лично тя няма против държавата да участва в сделката.

„Обсъдихме обстановката, която се създаде със сключването на нашата сделка и притесненията, които изразяват всички. Водихме разговори за това, че премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме и върху компанията, която ще придобием“, заяви Върбакова.

Тя каза, че е склонна държавата да има участие в сделката. "Склонна съм да прехвърля договора, който имам, стига продавачът да даде съгласие", заяви Върбакова в присъствието на финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев.




Гинка май няма да купи ЧЕЗ, банките се оттеглят


Развихрилият се около продажбата на ЧЕЗ на малко известната "Инерком" на Гинка Върбакова политически скандал е принудил банките, участнички в сделката, да се оттеглят.

Това пише сайтът Mediapool, позовавайки се на източници в банковите среди.

След възмутените коментари на Бойко Борисов от вторник и общополитическото съгласие, че стратегическите за националната сигурност активи на ЧЕЗ не бива да попадат в съмнителен инвеститор с малък опит и неясно финансиране като "Инерком", банките оттеглят ангажимента си към сделката, посочва Mediapool.

Така наречените "писма за комфорт" са ангажимент за финансиране с много условия, но при измерим политически риск. В момента този риск вече е неизмерим, коментира банков източник. Това означава, че Върбакова няма как да осигури всичките 342 милиона евро, каквато е общата стойност на сделката.

Всъщност най-достъпният за правителството инструмент да осуети продажбата е да нареди на Българската банка за развитие, чийто приницпал е Министерството на икономиката, да оттегли писмото за подкрепа. Твърди се, че това вече е сторено, макар към момента Българската банка за развитие да отрича каквото и да е участие. Министърът на икономиката Емил Караниколов е наредил на надзорния съвет на ББР да извърши пълна проверка на случая с фигуриращите в информация от Чехия данни за нейно участие в сделката. Резултатите й ще бъдат обявени като приключи.



На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.
Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.

Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.


Вицове, март 2018 г.

Марс е единстената планета населена
изцяло с роботи(около7)

- Скъпи, ти колата изкопа ли от снега?
- Вече трета изкопах... и отново не е нашата!

***

По време на извънреден телефонен разговор премиерите на България и Чехия договориха повторно излъчване на сериала "Жената зад щанда"

***

Василиса Прекрасна била просто невероятна!
Вдигне дясната ръка - появява се езеро; вдигне лявата - лебеди плуват в езерото. Вдигне още 200 грама - започват и по-сложни халюцинации...

***

Който измисли, как колите сами да си изтръскват снега, като кучетата... ще спечели много пари.

***

К’ви времена настанаха! Бедните ядем пържоли и мек хляб, а богатите - семки и глухарчета...



сряда, 28 февруари 2018 г.

Ким Чен-ун и баща му използвали бразилски паспорти, за да получат визи за западни страни

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун и баща му Ким Чен-ир са използвали бразилски паспорти, за да кандидатстват за визи, за да посетят западни държави през 90-те години на миналия век, съобщи Ройтерс, позовавайки се на петима висшестоящи източника от сили за сигурност в Западна Европа.

Известно е, че управляващото семейство в Северна Корея използва документи за пътуване, издадени под фалшиви имена, но конкретните примери са много малко.

Ройтерс показва фотокопия на бразилски паспорти, издадени на Ким Чен-ун и баща му, под чужди имена. В паспортите са използвани снимки на двамата с имената Josef Pwag и Ijong Tchoi
Паспортите са издадени от посолството на Бразилия в Прага и са били валидни от 26 февруари 1996 г. до 25 февруари 2006 г.
"Това показва желанието на семейството за пътуване и подсигуряване на възможност да избягат от държавата", обясняват източниците.

Източник от Бразилия, поискал анонимност, обяснява, че двата документа са легитимни.
Четирима други източници потвърждават, че паспортите са използвани за кандидатстване за визи в поне две западни страни. Не е ясно дали по тези документи са издадени визи.

Паспортите може да са използвани също така за пътуване до Бразилия, Япония и Хонконг.

Посолството на Северна Корея в Бразилия е отказало коментар по въпроса. Външното министерство на Бразилия пък обяви, че е започнало разследване по въпроса.


Японски вестник съобщи през 2011 г., че Ким Чен-ун е посетил Токио като дете през 1991 г. с бразилски паспорт.

Фотофакт: Човекът, който каза, че ще влезе в училищата, за да спаси децата


На тази дата: 28 февруари 1966 г. в село Павел пада най-големият метеорит у нас

Най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.

Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в музей в София, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

Местните хората обаче и до днес разказват за събитието.

И не могат да се примирят, че след като го предали години по-късно в столичния музей “Земята и хората”, той изчезнал.

Защото този метеорит води следите си именно от село Павел. По официални данни у нас има сведения за 5 метеорита, всичките каменни.

“Случило се е на 28 март 1966 г. В този ден се сеело арпаджик. Следобед, когато работата приключвала, се чуло свистене и гръм от падащ от високо предмет. Хората помислили, че е паднала бомба от самолет”, разказват беловласи жители на Павел.

Пръв се опомнил звеноводът Борис Дочев. Той предупредил кооператорите да напуснат мястото, защото предметът може всеки момент да избухне. И работата хич не била за подценяване - на мястото на удара се образувала дупка с размери около 60 на 80 см.
Дочев уведомил тогавашния кмет на селото Ангел Панайотов. Той наредил теренът да бъде охраняван през нощта, да не се доближава никой до обекта, за да няма нещастни случаи.

На другия ден от военното поделение в Свищов пристигнала сапьорска група. Тя установила, че това не е военен снаряд и няма да се взриви. След като разкопали, хората открили, че падналият предмет е ъгловат черен камък, който все още парел, бил голям колкото два мъжки юмрука, но изключително тежък за размерите си. Толкова бил твърд, че с парченце от него можело да се реже стъкло.

После учените установили, че това е метеорит. Той дълго се е съхранявал в основното училище в селото, после в кметството и най-накрая бил предаден в музея “Земята и хората” в София. Оттам обаче изчезнал. “Настояваме да се разбере какво се е случило с метеорита”, искат от селото.


Вицове, февруари 2018 г.

Напомням, че скоро е 8 март, за да няма проблеми.
Големият плюс на българските майстори е, че на практика могат да оправят всичко с парче тел.
Големият минус е, че дори и да имат на разположение всякакви машини, инструменти и консумативи, пак ще го оправят с парче тел.

***

- Маце, на колко си?
- На 23.
- Кога ги навърши?
- Преди 8 години.

***

Мъж, яде баничка в кварталната баничарница. Намира косъм...
- Какво има в тая баничка?
- Как какво, яйца...
- Трябва да ги бръснете...

***

На призива, да не се пътува в лошото време, се отзоваха само снегорините!

***

- Защо гладуваш?
- За да се харесвам на мъжете.

- На знаех, че мъжете харесват гладни жени!


вторник, 27 февруари 2018 г.

Готвачът на Путин сключил петролна сделка със Сирия

Руската компания "Евро Полис" сключила юридически обвързващо споразумение за работа в Сирия.

Това съобщи руското издание The Bell. Компанията се ръководи от олитарха Евгений Пригожин, наричан Готвача на Путин.

Договорът бил подписан малко преди боя на 7 февруари край град Дейр аз Зур, при който в резултат на американска въздушна атака са загинали между няколко десетки и неколкостотин наемници от руската Частна военна компания (ЧВК) на Вагнер. За нея медиите също смятат, че е контролирана от Пригожин и че доброволците идват с нея след подписване на договор с "Евро Полис".

От края на 2016 г. "Евро Полис" водела преговори със сирийското правителство за участие в освобождаването, охраната и разработването на петролни находища в арабската република. В The Bell научили за подписаните контракти от два руски източника, запознати с хода на преговорите.

Договорките били постигнати през януари 2018 г., твърди един от източниците. В края на същия месец Министерството на енергетиката в Москва обяви за подписването със Сирия на "пътна карта" по възстановяването, модернизирането и строителството на нови енергийни обекти на територията на страната. Ведомството не разкри подробности за документа. Но Рияд Хадад - посланикът на Дамаск в Москва, уточнява пред The Bell, че през януари енергийните министри на двете страни подписали не една, а две "пътни карти" - за работа в сферата на енергетиката и в петролния отрасъл. В документите са залегнали постигнатите по-рано споразумение с конкретни руски компании. Една от тях е  "Евро Полис", потвърждава дипломатът.
"Подписаните споразумение са необходими, за да бъдат контролирани вече съществуващите договорености и определените приоритетни проекти", уточнява дипломатът.

Делът на Пригожин в Сирия
В края на 2016 г "Евро Полис" подписала меморандум за желанието си да работи в Сирия. От документа ставало ясно, че компанията иска една четвърт от целия петрол и газ, добити в Сирия на териториите, отвоювани за правителството на Башар Асад.

От "Евро Полис" обещали да освободят от "Ислямска държава" и противниците на сирийската власт находища и обекти на нефтопреработващата инфраструктура, а след това да ги охраняват.

Същевременно Пригожин инвестирал пари в ЧВК на Вагнер, като си правел сметката покрай печалбата от военните действия да получи някакви дивиденти. В началото "основният акцент" бил направен главно върху сирийския петрол.
В края на миналата година АП публикува документ, приличащ на чернова на договора на "Евро Полис" с правителството в Дамаск и сирийската Генерална петролна корпорация. В него става дума също, че компанията поема "задължението да освободи" петролните и газовите находища в част от Сирия, след което да извършва на тях добив, да се занимава с преработването, транспортирането, съхраняването и реализирането заедно с Генералната петролна корпорация.

Не се знае в какъв вид всички тези договорки са влезли в заключителното споразумение. От посочените за връзка телефони на "Евро Полис" не отговорили на позвъняванията на The Bell. Евгений Пригожин, пресслужбите на Министерството на енергетиката и на сирийското министертво на петрола и минералните ресурси не отговорили на запитванията на изданието.

Боят край Дейр аз Зур
В. "Комерсант" писа няколко дни след трагедията, че причина за инцидента, завършил с предполагаемата гибел на руски наемници, е опитът на сирийски "едри бизнесмени, подкрепящи в момента Башар Асад", да превземат петролни и газови находища, контролирани от кюрди, съюзници на САЩ. Това твърдеше пред вестника руски военен източник.

"Целият разчет е бил, че след артилерийския обстрел нашите бързо ще превземат с щурм находищата, кюрдите ще хвърлят оръжието. А американците вече няма да удрят своите хора, когато избухне близък бой", разказва източникът, който някога е служил с част от загиналите наемници.

Според него в онази нощ бойците от ЧВК на Вагнер били 600.


Той също така твърди, че руското военно командване в Сирия не дало разрешение за настъплението срещу находищата, тъй като го сметнали за "опасна самонадеяност".


ПИБ, Булбанк и две офшорки финансират сделката за ЧЕЗ

Две български частни банки и две офшорни компании са дали финансовите гаранции за българското дружество „Инкерком“, което беше избрано от чешката държавна енергийна компания ČEZ за купувач на българския й бизнес.

Това твърди чешкото онлайн издание lidovky.cz. Изданието цитира данни от подадената от „Инкерком“ оферта до ČEZ. Според тях разпределението на средствата е следното:

Собствени средства на Инерком: 20 милиона евро
Търговското финансиране от Score Trade: 67 милиона евро
Търговското финансиране от Global Victory Trust: 100 милиона евро
Банков заем от УниКредит Булбанк: 180 млн. евро
Банков кредит от ПИБ: 80 млн. евро
Рефинансиране на съществуващи заеми от Българската банка за развитие: 65 млн. Евро

Така описаната от чешкото издание конструкция на привлечено финнасиране обаче надхвърля значително неофициално обявената договорената цена по сделката. До момента най-спряганата цифра за продажбата на активите на ČEZ в България е 320 млн. евро. Най-вероятно в сумата, за която са предоставени източниците на финансиране е включен и заемът от 120 млн. евро, отпуснат на ЧЕЗ от Еврoпейската банка за възстановяване и развитие. Според условията по него, в случай на смяна на собствеността, кредитът става предсрочно изискуем.

Забележително е също, че в схемата за финансиране е описано и рефинансиране на задължения през ББР. От българската държавна банка обаче наскоро отрекоха да участват в схемата по кредитиране на придобиване на активите на ЧЕЗ.


Това се отбелязва и от Lidovky. Сделката е коментирана в чешките медии и от премиера на страната в оставка Андрей Бабиш. Пред собственото си издание Lidové noviny (LN) Бабиш твърди, че е потресен от сделката и настоява, че главният изпълнителен директор на CEZ Даниел Бенеш трябва да обясни на Надзорния съвет какво се случва.

Референдумът на БСП за Истанбулската конвенция влиза в НС

Референдумът за Истанбулската конвенция по инициатива на БСП, влиза на дневен ред.

Тази седмица той трябва да бъде разгледан в парламентарната комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Това трябваше да стане още миналата седмица, но по технически причини точката отпадна от заседанието.

Въпросът, който от левицата искат да поставят на национално допитване, е "Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11.05.2011 г.?".

В края на януари от БСП внесоха 74 подписа на народни представители. По закона за прякото участие на гражданите в управлението, за иницииране на национален референдум са нужни подписите на най-малко 1/3 от депутатите.


Междувременно от ГЕРБ прехвърлиха горещия картоф конвенцията на Конституционния съд за тълкувание, а малко по-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че ратификацията се отлага до постигане на обществен консенсус по темата.

Бай Ганьо у Иречека: Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца...

Покрай посещение на Гинка от Пазарджик в Прага за покупката на ЧЕЗ се сетих, че и друг българин по-рано е дохождал до Прага.

Цитат от „Бай Ганьо у Иречека“:


„… Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“

400 кг кокаин са открити в руското посолство в Аржентина

Властите в Аржентина разкриха схема за трафик на наркотици в Европа през руското посолство в Аржентина. По първоначална оценка стойността на партидата е над 50 милиона евро. В мрежата са участвали поне 5 души - двама аржентинци и трима руснаци, като по данни на "Асошиейтед прес" един от тях е бил служител на посолството. Единият от участниците се крие на територията на Германия.


Вътрешният министър Патрисия Булрич съобщи за операцията, в която са открити 12 куфара, пълни с 389 кг кокаин. По думите ѝ в нея са помагали и руски полицаи, а съвместното разследване е продължило над една година в двете страни.


Сигнала подал през декември 2016 г. руският посланик, който съобщил, че открил наркотици в помещение на училището към посолството. Куфарите се появили през юли, донесени от служител на посолството, който през същата година напуснал мисията.



За да проследят мрежата, аржентинците подменили кокаина с брашно и монтирали в куфарите устройства за GPS проследяване. В четвъртък източник на ТАСС и РИА "Новости" от министерството на външните работи каза, че акцията не е била разгласена, "за да не се попречи на съвместните оперативни действия".

На тази дата: 27 февруари 1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага

1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Доброволно се предава германския гражданин и заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.

На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири години.

Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.

Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран.

Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва (1934 г.).