събота, 10 март 2018 г.

Фотофакт: Киркоров показа истинския ръст на Путин


На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.
В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Александър Бел никога не е телефонирал на своята съпруга или на майка си, защото били глухи.


Вицове, март 2018 г.

Амстердамските канали през зимата
- Във вашия фитнес клуб имате ли солариум?
- Да, но е само за членове.
- Благодаря! Аз търся за цяло тяло.

***

Най-великото откритие е радиото. Едно копче ... и тишина.

***

- Алоо?
- Да, кажете!
- Не работи рутера...
- Коя лампа свети в този момент?
- Таа у банята, да я угаса ли?

***

Единствената полза от съня за ракрасяване е,че държи грозните заспали!

***

В 16:00 часа възникна пожар в държавно учреждение. От пожара успяха да се спасят само пазача и чистачката... останалите се задушиха в съня си!



петък, 9 март 2018 г.

Валери Симеонов: Няма да се извиня заради руския патриарх


Вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че няма да се извини за думите си по адрес на руския патриарх Кирил. Подобно извинение му бе поискано от лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Симеонов уточни, че в управляващата коалиция има различия, но депутатите ѝ са достатъчни за подкрепа на кабинета.

Радан Кънев: Сидеров надмина всяко мекере, хюмне, ибрикчия


Зарежете Сидеров - той е ясен.

Човек, който може да каже, че в средата на XIX век не е имало българи и така да плюе на цялото Ранно възраждане, на Паисий, на Софроний, на Неофит Рилски, на Васил Априлов, на Иван Богоров, на Чинтулов, на Бозвели, на Иларион Макариополски, на цялата първа фаза на Църковните борби, че дори на Славейков и Раковски...

Каквото и да се каже, е малко. Никога, никога българин не е обиждал така България, народа ни, нацията ни, наследството ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е правил. И затова Сидеров не заслужава тези думи. Много са му.

Но той просто не е българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си.

За друго ми е думата - мълчанието на "Обединените" "патриоти". На ГЕРБ. На Борисов. На Радев. На червените. На разните му там консерватори, божем наследници именно на ранните възрожденски родове. На останалите "патриоти", които скачат като ужилени на всяка дребна провокация и са винаги готови да разгромят разни "прозападни родоотстъпници"... Всички мълчите. Позорно мълчите. Защото ви е страх от господарите на Волен или защото си чакате заплатата от тях?

Мълчанието на агнетата...

За вас, а не за народа си, един велик руснак е написал:

"К чему стадам дары свободы? Их должно резать или стричь." (Стадата свобода не дирят, нож с ножица ги чака пак)

...

Цитатът е от стихотворението "Сеяч" на Пушкин. Ето го цялото в превод на Николай Хрелков:

На свободата син пустинен -
сеяч - аз станах пред зори
- с десница чиста и невинна -
и робството бразди разкри
за новото в живота семе…
Уви, загубих само време -
напразен труд ме умори!

Пасете в мрак, народи мирни -
честта не ви зове на крак!
Стадата свобода не дирят,
нож с ножица ги чака пак,
от род във род наследство мирно:
звънец с ярем, и бич, и мрак!

...

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук.



Сашо Диков започна работа при Слави Трифонов


"Стажантът" Сашо Диков пак ще броди в парламента, но този път от името на "Шоуто на Слави".

Бившият програмен директор на наскоро продадената Би Ай Телевизия не успя да се споразумее с новите собственици за оставане в нея и впоследствие напусна. Получил е обаче предложение от Слави Трифонов да продължи да прави предаването си, в което прави интервюта с депутати и министри в кулоарите на Народното събрание.

Кадрите ще се излъчват в петък вечер, за да може да се обхванат работните за депутатите в пленарна зала дни и парламентарният контрол - от сряда до петък включително. Това разказа самият Диков, който днес правеше в парламента обичайните си интервюта.

Българските емигранти в САЩ братята Павел и Румен Вълневи продадоха преди около месец телевизия Би Ай Ти, която основаха през февруари 2015 г. Новият собственик е телевизионният продуцент Мирослав Янев, работил в тв форматите "Стани богат", "Семейни войни" и "Столът", излъчвани по Нова телевизия. След 2010 г. той е изпълнителен директор на продуцентската компания MediaPro Entertainment, която е част от СМЕ (Central European Media Enterprises), собственик на bTV.

Още в първия ден от встъпването си в длъжност Янев спря всички предавания и остави само новините и спорта.



На тази дата: 9 март 1985 г. кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.
Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.
Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.
Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.
Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./ 


Вицове, март 2018 г.

Оскарите 1943-та
- Колко струва този парфюм "Антонио Бандерас"?
- 100 лева!
- Бреййй... Тц, тц! Нямате ли нещо от Веселин Маринов?

***

Не ме приеха в клуб "Голям и дебел"... Оказа се, че не ставало
въпрос за ръст и тегло...

***

"В Германия се проведе бирен фестивал. Най много бира изпил жител от град Перник, който гледа фестивала по телевизията."

***

Попитали радио Ереван, какво трябва да направи Гришо с парите от наградния фонд, за да докаже, че е истински българин? Радио Ереван отговорило: - Да ги даде на баба си, за да ги хвърли през балкона!

***

"Гост" - това е човек, който идва да пие кафе и ти изпива всичката ракия.



четвъртък, 8 март 2018 г.

Сидеров на амбразурата: България се появила като народ и като нация благодарение на Руската империя


България се появи като народ, като нация благодарение на Руската империя, заяви в студиото на Би Ти Ви лидерът на „Атака” Волен Сидеров.

"В средата на 19 век няма български народ, няма българска нация, никой не знае, че има българи изобщо - ние сме заличени. И това, че се възраждаме като народ, като нация се дължи на Русия, на руския император, който казва отиваме да освобождаваме християнските поробени народи."

Това са думи на Волен Сидеров от тв интервюто му.

Този човек, който най-вероятно е на хранилка в Кремъл е пълен идиот. За сведение на г-н Сидеров, български народ има далеч преди средата на 19-ти век и възраждането на народа ни започва с "История славяноболгарская" на св. Паисий Хилендарски завършена през 1762 г.



Емирът на Катар ни е на гости - ще инвестира!


Хей, Катар, ти роден наш!


Катар има интерес към проекта за изграждане на Институт за устойчиво развитие в България с технология от ЦЕРН.

Това стана ясно по време на срещата между президента Румен Радев емира на държавата Катар Шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, който е на държавно посещение у нас по покана на българския президент.

Тези алабалистики ги слушаме отдавна. Тук публикувам един текст писан от Иван Бедров преди 4 години:


Хей, Катар, ти роден наш!


В покрайнините на София блести новата писта за Формула 1. Русе и Свиленград са свързани от високоскоростен път, по който за няколко часа стигаме чак до Истанбул. Магистрала „Черно море“ вече е готова и задръстванията по българското крайбрежие са само спомен от миналото. 200 млн. катарски долари са превърнали само за две години земеделието в процъфтяващ отрасъл. В някое китно българско градче е изграден българо-катарски регионален център за деца със специални нужди – най-добрият наоколо.

Всяка добра идея получава лесно финансиране от българо-катарската компания за инвестиции. Тя е стабилна, защото най-новата банка у нас е собственост на емирството от Персийския залив. А някъде в покрайнините на Солун, леко вляво от митницата, се издига българо-гръцкият терминал за внос на втечнен газ, от който страната ни печели огромни суми, защото не само внася евтина суровина от Катар, но и продава на останалата Европа. По телевизията дават за кризата между Русия и Украйна, но на никого не му пука, защото България отдавна не зависи само от тръбата на „Газпром“.

Така изглежда светът според прессъобщенията на българските президенти, премиери и министри от последните десетина години насам. Никой не е пропуснал да посети Доха и никой не е пропуснал да се завърне с големи, понякога и огромни, новини.




Кой е руският патриарх Кирил, скарал патриотите?


Председателят на „Атака“ Волен Сидеров поиска лидерът на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов да се извини за „грубите и недопустими нападки“ и „нанесените обиди“ на руския патриарх Кирил.

Става дума за казаното от вицепремиера пред БНТ вчера сутрин, че хората трябва да са наясно какъв е патриарх Кирил – „известен като „цигарения митрополит“ на Русия. От 1996 г. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд. долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. (долара) вино за нуждите на църквата – пак безакцизно. Тоя същият има частен самолет, има вила в Швейцария, на тоя часовникът му е 30 000 и тоя същият да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент?! (…) Това не е източноправославен духовник. Това е агент Михайлов от съветското КГБ – доказано. Второразрядно съветско ченге да дойде да ми казва кое е истина и кое не, няма как да стане“.

КОЙ Е КИРИЛ?

"Парите са зло", това е цитат от проповед на руския патриарх Кирил, който многократно е призовавал за съчувствие и помощ на бедните, отказ от "греховните блага на цивилизацията", заради, които "светът ще затъне в грях".

Но, какъв пример дава самият Кирил, известен с луксозния си живот и слабост към скъпи атрибути на властта, разкрива ru.espreso.tv:

1. Яхта за 4 милиона долара

Кирил беше застнет на луксозна яхта, носеща името на езическата богиня Палада, а преди е била на руския президент Владимир Путин. През 2005 година тя е откупена от "Лукойл" и подарена на руската църква. Яхтата, често е виждана закотвена на Ладожкото езеро, където се намира една от резиденциите на Кирил.

2. Автопарк: Cadillac, Land Cruiser, Mercedes

За своите пътувания руският патриарх ползва само най луксозни автомобили и разполага с обширен автопарк, чиято стойност се измерва в стотици милиони рубли. Кирил разполага с колекционерска съветска "Победа",  кадилак Escalade, Toyota Land Cruiser и Мерцедес S класа.

Руските медии по този повод припомнят думите на Кирил на епархийско събрание през 2012 година. Тогава той напътства свещеничеството: Нека използваме такива превозни средства, които няма да дадат повод на нашите недоброжелатели да дискредитират духовенството".

3. Брониран влак-църква

През 2013 година, за годишнината от покръстването на Русия, Кирил пристига в Киев с брониран и брендиран "църковен влак". В "храм-вагона" се провеждали богослужения. На интериора на "храм-вагона" може да завиди не една църква, а отвън е нарисувана огромна икона.

4. Часовник Breguet за 30 хиляди долара

Аксесоарът е сред любимите на монаха-патриарх. Луксозният часовник Breguet  е на стойност 30 хиляди долара е с корпус от бяло злато, каишка от крокодилска кожа. При едно от посещенията на Патриарха при Путин в Кремъл на официалната снимка часовникът беше забелязан от медиите. Веднага след това на официалния сайт на патриаршията часовникът беше "отстранен" с фотошоп, но отражението в полираната кремълска маса беше забравено.

"След като се появи тази снимка отидох да проверя сам, защото идват много хора и ми подаряват разни неща. И си стоят кутиите, които даже не съм отварял и не знам, че са там. И видях, че действително има часовник Breguet, но не съм ги слагал нито веднъж", заяви по повод скандала Кирил.

5. Вила в резерват

Вилата-храм се намира на черноморското крайбрежие в близост до Краснодар. Разположена е на площ от 100 декара държавен горски фонд, оградена е с 3 метрова ограда с бодлива тел. Имението на Кирил затваря достъпа на местните към морето, а еколози съобщават, че край вилата има много отсечени дървета, независимо, че е резерват.



На тази дата: 8 март празнуваме ден на жената. Честит празник, дами!

Клара Цеткин и Роза Люксембург през 1910 г.
Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, също през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за част от комунистическата идеология.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм чак през 60-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
В съвремието ни у нас празникът се отбелязва по станалия вече традиционен начин – мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, колежки и т.н. Малките деца изработват картички за мама и подаряват цветя на учителките си.

Вицове, март 2018 г.

Честит 8 март

Между приятели...
- Моята жена е лесна за Осми март... Откакто взе книжка, безценни подаръци за нея станаха - нови гуми, пълен резервоар, нови мигачи, шише антифриз...

***


Моля да ми обясните как се прави секс във вана...че вече трети мъж давя...

***

Съседка звъни на вратата на готин съсед посред нощите.
Мъжки глас:
- Кой е?
- Сол да ви трябва?

***

- Скъпи, искам за 8-ми март нещо лъскаво, цвят металик и да вдига от 0 до 100 за 4 секунди!
И той й купил кантар...

***

Промоция:
За всеки мъж, закупил тиган за 8-ми март - подарък каска!



сряда, 7 март 2018 г.

Сидеров иска Симеонов да се извини за "второразрядното съветско ченге"


В изявление на парламентарната група на "Обединени патриоти", подписано от лидера на "Атака" Волен Сидеров се настоява вицепремиерът Валери Симеонов да се извини за думите си към рускяи патриарх Кирил.

По-рано днес пред БНТ Симеонов нарече Кирил "цигарения митрополит на Русия".

"От 1996 г. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. За 14 млрд. долара този хитрец е внесъл безакцизни цигари, за 4 млрд. долара вино за нуждите на църквата. Има частен самолет. Часовникът му е 30 хил. И този същият да има наглостта да раздава правосъдие. Я си представете патриарх Неофит да обяснява на Путин: "Ти знаеш ли Кирил и Методий какви са?" С много повече основание ще го направи", каза Симеонов.

И допълни, че Кирил е агент Михайлов от съветското КГБ.

"Второразрядно съветско ченге да ми казва какво е вярно и какво не - няма да стане", категоричен бе Симеонов.

Ето какво се казва в изявлението на патриотите:

"Парламентарната група на "Обединените патриоти" се разграничава от грубите и недопустими нападки на вицепремиера Валери Симеонов, направени по БНТ срещу главата на най-голямата православна църква в света. Смятаме, че е недопустим подобен език към негово светейшество патриархът на руската православна църква Кирил...

Насояваме вицепремиерът Валелри Симеонв, който е квота на коалиция "Обединени патриоти" в българското правителство, да поднесе извинения на руския патриарх за нанесените обиди"


А Бойко може ли така? Путин играе футбол в Кремъл


100 дни преди началото на Мондиал 2018 в Русия домакините заснеха любопитен клип, с който отбелязват старта на обратното броене. В него дейно участие има и президентът Владимир Путин.

Путин  демонстрира футболни умения заедно с шефа на ФИФА Джани Инфантино. На кадрите двамата майсторски си подават топка.

 

На тази дата: 7 март 1983 е направен опит за отвличане на самолета София — Варна

На 7 март 1983 г. — преди 33 години - е направен опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) на БГА "Балкан", пътуващ по линията София — Варна.

Четирима български младежи отвличат самолет АН-24, 20 минути след излитането на машината от летище София с искане курсът да се промени към Австрия. Това са Лъчезар Иванов (19 г.), Красен Гечев (22 г.), Ивайло Владимиров (17 г.) и Валентин Иванов. Всички имат проблеми: Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

При разпитите след това те заявяват, че идеята им е била да кацнат във Виена и да поискат политическо убежище. Приятел на момчетата им разказал как година по-рано поляк отвлякъл български самолет. Тогава похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако аеропланът не кацне във Виена. В началото на март четиримата купуват билети за самолета до Варна. Кандидат- похитителите се подготвят предварително и се снабдяват с германски марки, с които могат да живеят в Австрия, когато пристигнат. Оръжието, с което е извършено похищението, са четири ножчета, купени от столичен магазин часове преди полета.

Проверката на летището се оказва повърхностна. Ножчетата им не са открити. За да са защитени откъм гърба, те сядат най-отзад, на последните четири седалки в самолета.

Самолетът излита по разписание в 18 часа. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, единият от похитителите опира нож в гърлото на ѝ.

Екипажът и милицията във Варна взема решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. В същото време електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море.

На летището в морската столица пък двама служители – Марта Константинова и Стоян Митков – са преоблечени уж като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София.

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.

Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: "Не го ли виждате, че е с българско яке?"

Четирима командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на ужасената жена.

Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин.

Следва дело със съдия Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. Процесът продължава кратко, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия, които били масово явление в Европа и най-вече в Близкия Изток. Лъчезар Иванов е осъден на 10 години затвор, Ивайло Владимиров – на 7 години, а Красен Генчев – на 9 години лишаване от свобода

България остава единствената държава, изгасила тока на цял град, за да спаси човешки живот.

Вицове, март 2018 г.

Днес ще е пролет

Потънал кораб. Към самотен остров след цяла нощ плуване едва-едва, с последни сили, се приближава по чудо оцелял пътник.
На острова го чака също по чудо оцеляла жена му:
- И къде се мота цял ден? Корабът потъна още вчера!

***

Запознах се с мадама в интернет. Толкова се харесахме, решихме да се срещнем. Оказа се чичка, плешив и с шкембе. Честно казано и сексът не беше кой знае какъв...

***

Ако Поли Генова и Графа сформират дует ще се казва Полиграфа.

***

Един студент по физика записал богословие. Задрямал по време на лекция и лекторът го сбутал:
- Кажете колега, какво е Божията сила?
Студентът се сепнал и отговорил:
- Това е Божията маса по Божието ускорение.

***

Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал:
- На колко години сте?
- Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. - кокетничи тя. - Дъщеря ми е в детската градина.
- Браво! Сигурно е директорка там?