събота, 21 април 2018 г.

Има заподозрени за атаката срещу Скрипал


Британската полиция е установила самоличността на ключови заподозрени за атаката срещу бившия шпионин и неговата дъщеря. За това съобщава британският в. "Дейли Телеграф", позовавайки се на свои източници в разследването.

Властите предполагат, че Сергей Скрипал е бил отровен в дома си в Солсбъри от група, изпратена в Обединеното кралство от Русия.

Тя е обработила с отровно вещество в течен вид дръжката на входната врата на жилището на бившия разузнавач.

Експерти отбелязват, че ще е много трудно да бъдат повдигнати обвинения.

Очаква се разследването да продължи още няколко месеца.



Остров с размер на футболно игрище, на който живеят 1000 души


Ако  мислиш, че е тясно в метрото или в кооперацията, в която живееш, то трябва да опиташ живота в Санта Крус дел Истеле – островът с размер на футболно игрище. На малката площ са разположени 97 къщи, в които живеят близо 1000 души.

Райското място е част от Колумбия, въпреки че местните жители рядко имат контакт със страната, ако не са туристите. А тези, които вече са били там признават, че на острова триумфира отборният дух. Семейства, нуждаещи се от помощ, винаги могат да разчитат на подкрепата на своите съседи и вместо парични отношения, те си съдействат чрез различни услуги.

Така например, ако някой има нужда от нова прическа, може да се отблагодари с риба или да се погрижи за децата на фризьора. Иначе повече от половината население е младо. Улиците винаги са пълни, но това е разбираемо предвид малките размери на града.

Децата от най-ранна детска възраст се научават да плуват и да ловят риба и прекарват целия си ден на плажа. На острова няма насилие, никога не е имало въоръжен конфликт и хората не се притесняват от престъпления.

Островът все пак има своите проблеми като ограничено снабдяване с питейна вода, липса на канализация и замърсяването с отломки. И въпреки всичко, местните признават, че са щастливи. Благодарни са за това, което имат и се радват на малкото земя под краката им.

По  Guardian

Ким обяви: Спираме опитите с ракети, затваряме ядрения полигон


Северна Корея вече няма нужда от ядрени и ракетни опити, обяви днес държавният ръководител Ким Чен Ун, цитиран от световните агенции.

Севернокорейският лидер заяви, че считано от днес, страната му ще затвори своя полигон за ядрени изпитания, ще спре да прави такива тестове и ще прекрати изстрелванията на междуконтинентални балистични ракети. Решението е било взето на заседание на Централния комитет на управляващата Корейска трудова партия вчера.

Ким аргументира този драматичен обрат с факта, че Северна Корея вече е проверила оперативността на ядрените си оръжия. Затова нямаме нужда от нови ядрени и ракетни опити и полигонът в северната част на страната изпълни своята мисия, каза той.

Това изявление бе разпространено от севернокорейската държавна информационна агенция КЦТА и препредадено от южнокорейската Йонхап.

"Ние никога няма да използваме ядрено оръжие, ако против нашата страна няма ядрена заплаха или провокация", дава да се разбере Северна Корея. Тя ще съсредоточи "всичките си усилия върху създаването на силна социалистическа икономика и мобилизирането на човешките и материалните ресурси на страната с цел рязко повишаване на жизнения стандарт на (населението)".

Северна Корея обещава да не предава ядрено оръжие и технологии на други държави. КНДР ще се присъедини към глобалния процес на ядрено разоръжаване.

Северна Корея, в съответствие със своята нова стратегия за развитие на социалистическа икономика, възнамерява да активизира диалога с международната общност за защита на мира на Корейския полуостров и на цялата планета, се казва още в изявлението.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп приветства изявлението на севернокорейския лидер Ким Чен Ун и и обяви, че очаква с нетърпение да се срещне с него, предадоха световните агенции.

"Северна Корея се съгласи да прекрати всички Ядрени Опити и да затвори важен обект за (ядрени) опити. Това е много добра новина за Северна Корея и за Света - голям напредък! Очаквам с нетърпение нашата Среща на върха", написа Тръмп в Туитър.



На тази дата: 21 април 1918 г. При въздушен бой над Франция е уцелен и убит „Червеният барон“

На 21 април 1918 г. по време на въздушен бой загива германският „червен барон” Манфред фон Рихтхофен. Куршум попада в областта на сърцето му, но въпреки това той успява да приземи самолета в една нива. Умира две минути, след като е намерен от австралийски пехотинци.

Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е смятан и до днес за „асът на асовете“. Изявявя се като талантлив командир и най-резултатен пилот-изтребител по време на Първата световна война с 80 въздушни победи.

Роден е в Бреслау в Германия (днешен Вроцлав в Полша) на 2 май 1892 г. Произхожда от семейство на пруски аристократи, което предопределя кариера му в армията - на 11 години влиза в училище за кадети във Валдщадт. След това учи във военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, където става отличен стрелец и ездач. Първото си назначение 20-годишният лейтенант получава в кавалерийски полк.

При започване на Първата световна война през 1914 г. отначало участва в настъплението към Русия, но скоро частта му е прехвърлена във Франция, но не участва в бойните действия. За динамичен човек като Манфред скуката е убийствена. Той проявява интерес към авиацията и сам се подготвя за летец-наблюдател. Първите му полети са на 10 юни 1915 г. в Саксония.

Скоро той е изпратен на Източния фронт, където почти всеки ден участва в разузнавателни полети над руските позиции. На финландския фронт лети заедно с пилота оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането.

През август 1915 г. Рихтхофен е изпратен на Западния фронт в свръхсекретното поделение с кодово име „Бригадата на гълъбите”, предназначено за бомбардировъчни операции. Завършва курс за пилоти – според едни информации това става към Коледа с.г., според други завършва авиационната школа в Дьобериц през март 1916 г.

Още в началото на пилотската си кариера младият барон закрепва картечница към горното крило на разузнавателния си самолет. Извършва разузнавателни полети отначало край Метц. След това отново е прехвърлен на Източния фронт, където през юни 1916 г. руснаците предприемат голямо настъпление.

Точно тогава младият барон е забелязан от „бащата на въздушния бой” Освалд Бьолке, отишъл там, за да търси пилоти за своя полк „Въздушен ловец”. През септември 1916 г. той влиза в състава на групата Jasta-2. Сбъдва се мечтата му да стане пилот-изтребител.

По това време въздушните боеве се усъвършенстват. Появяват се устройства за картечници, които позволяват да се стреля през плоскостта на въртящото се витло, без да го засягат. Имелман въвел знаменития си маньовър, позволяващ да се излезе зад врага.

Рихтхофен открива бойната си сметка на „Албатрос”, като на 17 септември 1916 г. сваля британски двуплощник ФЕ-2. Самолетът е маневрен, но разположеният отзад винт го прави отлична мишена за атака в гръб. Смъртно раненият английски пилот успява да се приземи с последни сили. Рихтхофен каца до него, за да се убеди в успеха си. Вечерта в чест на първата си победа той поръчва на берлински ювелир първата сребърна купа.

Броят на победите на Рихтхофен расте бързо. Но на 23 ноември 1916 г. той едва не загива във въздушен дуел с командира на британска ескадрила майор Хоукър. Загива британецът и то на крачки от британската отбрана. Той обикновено лети на остарелия ДH-2 с тласкащ винт, но сега на „Албатроса” е хвърлено предизвикателство от новия бърз и пъргав самолет „Сопвич-Пап” - един от първите британски изтребители, стрелящи през кръга на витлото.

На 16 ноември 1917 г. Рихтхофен е награден с орден „За лична храброст”. Тогава е назначен на Jasta-2. За разлика от британците, германците събират своите най-добри пилоти в елитни подразделения. (Под командването на Манфред служи и неговият брат Лотар, завършил войната с 40 победи.) Техните разноцветно боядисани самолети дават на групата името „Въздушен цирк”.

При понататъшната реорганизация на немските ВВС през юни 1917 г. Манфред фон Рихтхофен вече командва четири групи Jasta, събрани в бойното крило Jagdgeschwader-1 (Fighter Wing 1).

Още през април 1917 г. Рихтхофен изпреварва с победите си вече мъртвия Бьолтке, сваляйки 40 самолета. Той се превръща в оръжие на немската пропаганда. Съюзниците също си имат своите легендарни герои: британецът Албърт Бол (44 победи), французинът Жорж Гинемер (53 победи), американецът Раул Лафбери (16 победи)... Те всички загиват, като последен по ред е Бол – в жесток бой на 7 май 1917 г. той побеждава Лотар фон Рихтхофен (който все пак оживява), но в същия бой Бол загива. Само Манфред изглежда непобедим.

Бащата на Манфред губи слуха си, спасявайки противников войник. Това е пример за сина като летец да бъде изключителен джентълмен. Нарича въздушния бой съревнование, в което целта е да бъде унищожен вражеският самолет, а не човекът. Когато има възможност, той оставя противниковия пилот да се спаси на повредената си машина. Той може би е най-яркият пример за това каква странна порода са летците през Първата световна война. Веднъж без позволение и против правилата прелита със своя самолет над погребалната церемония на известен френски пилот и хвърля букет цветя, с което отдава почит на достойния противник.

Баронът превръща въздушния бой в точна наука. Става и отличен въздушен акробат. Той разстрелва жертвите си от близка дистанция, откривайки огън, когато е уверен, че ще нанесе смъртоносен удар по машината или по пилота. Той не си пада по черния хумор, но веднъж казва: „Аз предпочитам да видя лицето на клиента си”.

През юли 1917 г. се случва нещо почти невероятно – в жестока схватка с шест ФЕ-2 Манфред фон Рихтхофен е тежко ранен в главата. По чудо избягва смъртта, почти ослепял и в полусъзнание успява да кацне със своя „Албатрос”. След три седмици той бяга от болницата и с превързана глава повежда летците си в бой.

След това бойното крило JG-1 преминава на новия триплан „Фокер” – пъргава бойна машина, за която Рихтхофен казва, че се изкачва нагоре като маймуна. Германските ВВС само през 1917 г. поръчват 320 такива изтребителя. Но този самолет не оказва голямо влияние на общия ход на войната. Наистина е лек в управлението и бързо набира височина, но отстъпва по скорост на изтребителите на съюзниците.

Славата на Рихтхофен се обяснява с това, че от септември 1917 г. до деня на своята гибел през април 1918 г. на своя червен „Фокер” той демонстрира уникално летателно майсторство. Летейки на този триплан, Рихтхофен одържа своите 17 последни победи.

Съпротивата на англичаните нараства с всеки изминал ден. С увеличаване на броя на самолетите от ново поколение балансът на силите във въздушното пространство се мести на страната на съюзниците. Сред техните нови самолети се откроява СЕ5А, противопоставящ се успешно на триплощника на Червения барон, а също така и „Сопвич Кемъл”, чието име излиза от двугърбата форма на кожуха, покриващ неговите сдвоени картечници.

Към края на войната „камилите” свалят над 1300 немски самолета. Само победите на Рихтхофен продължават да растат. Поразеният „Сопвич Пап” е неговата 61 победа. Британският пилот на сваления самолет Берд, взет в плен, е неизказно щастлив, че поне оцелял. Един човек обаче не може да обърне хода на събитията.

През април 1917 г. Съединените американски щати обявява война на Германия. Само след пет месеца бойна ескадрила от ВВС на САЩ влиза в битката на страната на англичаните и на французите. Американците летят на френски и английски самолети, тъй като нямат свои. Обаче самото участие на американците във военните действия рязко повдига моралния дух на съюзниците. Времето работи против Германия.

Към този момент Рихтхофен става нещо като национална икона. Но Червеният барон започва да се уморява от своята популярност и с по-голямо удоволствие прекарва свободното си време с любимото куче Мориц. Изглежда, че не само околните, но и самият Манфред фон Рихтхофен е уверен в своята изключителност и безсмъртие.

Финалната глава в живота на Червения барон започва на 21 март 1918 г., само 10 дни преди да навърши 26 г. Тогава отбрани части на Германия се втурват в последното си настъпление на Западния фронт. Докато пехотата настъпва, крилото JG-1 се намира на земята. На разсъмване на 3 април трипланите „Фокер” се вдигат във въздуха. Към 20 април в сметката на Червения барон са отбелязани 80 победи. Последна жертва става „Сопвич Кемъл”, разстрелян почти в упор.

На 21 април знаменитата ескадрила „Въздушен цирк” осъмва базирана на летище край село Капи в долината на река Сома. Рихтхофен води първото звено за патрулиране. Завързват бой с два британски разузнавателни самолета над самата фронтова линия. Жестоката схватка предизвиква зенитен огън на намиращите се отдолу австралийци. Извикана е и ескадрилата на капитан Артър Браун (имащ 10 победи в края на войната).

Рихтхофен веднага си избира лейтенант Мей, който в разгара на боя изстрелва всичките си патрони и се притиска към земята. Намират се над австралийски позиции. Прелитайки съвсем ниско над вражеските траншеи, Рихтхофен нарушава едно от основните правила – никога да не се подлага на ненужен риск. Австралийските картечари откриват огън по прелитащия над тях триплан.

По време на преследването на напразно опитващия се да се измъкне Мей, Рихтхофен се подлага на картечния огън. При това зад опашката му се настанява лично капитан Браун, търсещ сгоден случай да прошие червения „Фокер” с картечен ред.

Не се знае със сигурност какво се е случило. Известно е, че по „Фокера” е стреляно и от земята, и от въздуха. След минута той рухва в полето. Тялото на Рихтхофен е намерено в самолета, ръцете му още стискат пилотажния лост.

На следващия ден Рихтхофен е погребан на гробището край село Бертангу. Аутопсия не е извършвана. След повърхностен медицински преглед е направен извод, че летецът е убит от куршума на капитан Браун. Надписът от неговите врагове на гроба му гласи „На нашия силен и благороден противник”.

Реакцията на един от британските асове Едуард Менок обаче не е така джентълменска. Узнавайки за гибелта на Рихтхофен, той казва: „Надявам се да се е опекъл, докато е падал”.

През ноември 1925 г. тленните останки на Червения барон са извадени и пренесени в Германия, препогребани са на Берлинското гробище на инвалидите.

Въпросът кой със сигурност е пуснал съдбоносния куршум обаче остава открит. Генерал Роуленсън лично поздравява двамата австралийски картечари Иванс и Буйе с победата над страшния ас.

Пилотите обаче твърдо отстояват честта на кралските ВВС и настояват победата да се зачете на майор Браун. Всякакви разследвания вече са практически невъзможни. Никой не броил попаденията, нито от какъв калибър са, още повече под какъв ъгъл са направени пробойните. Съвсем скоро от оборудването на самолета не е останало нищо – всичко е разграбено като сувенири от знаменития ас.

Очевидци на събитията обаче твърдят, че Рихтхофен е ранен в крака и в корема, на пода на кабината имало локва кръв. Като цяло показанията им свидетелстват, че Червеният барон по-скоро е убит от огън от земята, а не от капитан Браун. Истината никога няма да бъде узната. Това е един от митовете към биографията на знаменития ас.

Послеслов

Нито едно четиво за Манфред фон Рихтхофен не може да бъде задоволително пълно, ако поне не се спомене за още двама фон Рихтхофен: за неговия брат Лотар и за неговия далечен братовчед Волфрам.

Лотар фон Рихтхофен е роден на 27.9.1894 г., войната го заварва също офицер от кавалерията. От 6.3.1917 г. служи при брат си като пилот. Под негово ръководство Лотар само за 47 дни удържа 24 въздушни победи. Общо е раняван три пъти. Ден преди последното раняване (13.8.1918 г.) той удържа последната си 40-а победа, когато сваля „Сопвич Кемъл”, пилотиран от английския ас Джон Самърс. Лотар умира на 4.7.1922 г., като няма навършени 28 г.

Волфрам фон Рихтхофен е роден на 10.10.1895 г. Фелдмаршал от германските ВВС от времето на Втората световна война. Той също като братовчедите си започва войната като кавалерист, но през 1918 г. става летец и през март получава назначение в Jasta 11. За половин година до края на войната спечелва осем въздушни победи и заслужва званието „ас”. През 1938 г. става генерал-майор. Съветник е на генерал Франко в Испания. Командва легиона „Кондор” след завръщането му в Германия. Командва 8-и авиокорпус при нахлуването в Полша и бомбардирането на Варшава. Получава 26-и по ред Рицарски кръст с дъбови листа. В кампанията в Русия командва 2-и и 4-и въздушен флот. По-късно ген. Ерих фон Манщайн описва Рихтхофен като „със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война”. Той става един от шестимата фелдмаршали от Луфтвафе в историята на Третия райх. (Останалите са Херман Гьоринг, Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм.) В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12.7.1945 г. умира от мозъчен тумор, докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.

Вицове, април 2018 г.


Жените като цяло са по красиви от мъжете. За това в секс магазините ги продават цели.


***

Никога и за нищо на света не поправяйте нещо сама вкъщи! Поправих крана в банята и вече час и половина се опитвам да докажа на мъжа ми, че нямам любовник...

***

- Колко е наемът на този прекрасен апартамент?
- Ама, господине, това е магазин за алкохол!

***

Комар след като ухапал наркоман, цели два часа мислел, че е свръхзвуков изтребител...

***

От тези Великденски празници, едно сурово яйце за застройка на супата - нямам.



петък, 20 април 2018 г.

Кметицата: Ръцете ми не светеха като елха


Иванчева показа и интересен лист. "Ръцете ми не светеха като елха. Светна отстрани. Това идва от листа, на който писах показания", изкрещя тя.

Иванчева бе категорична, че по пръстите и дланите й също не е имало светлина.  Тя показа бележка с написан ръкописен текст, като обясни, че човекът, който стои зад акцията срещу нея е някой си Румен Р.

Почти невиждано шоу с кметицата на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова се заформи в спецсъда, който гледа мерките за неотклонение. Двете са в стъклен "аквариум" на зала 5, предвиден за най-опасните престъпници, който дори и съдебните репортери не си спомнят кога за последно е използван.

Собственикът на фирма "Ваклин груп" - Александър Ваклин - е човекът, който ги е натопил с подкуп, казаха още двете. Според тях единствено вярно е, че те е трябвало да строят детска площадка в "Младост", но това е било доброволно.
"Не ни е дал нито пари, нито е върнал", каза Иванчева.

Тя заяви, че са ги ударили преди изборите умишлено. И посочи Румен Русев - зам.-кмет по строителството - като организатор на всичко, защото искал да заеме поста й.

След като самото дело започна, съдия Пламен Панайотов попита Иванчева свалили ли са й белезниците, а вместо нея отговори адвокатът й Марин Марковски:

"Те ги слагат само на улицата, г-н съдия."


 Как кметицата броила парите с нос!


"От изявите на прокуратурата стана ясно, че има по жабката малко вещество (светещия агент, с който се бележат банкноти, б.р.). Аз искам да попитам: когато се броят парите, как се броят - удряш си главата в жабката ли?"

Това каза днес Марин Марковски - адвокат на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева, по време на пледоарията си в опит да я изведе от ареста. Марковски приведе в нейна полза и изявленията на строителния предприемач Александър Ваклин - че се е срещал със самата кметица само веднъж и "тя се държала отвратително".

"Когато един кмет иска да вземе пари, той трябва да бъде поне малко любезен - каза Марковски. - Един кмет може да взима преписката, може да пречи, но в никой случай не може да се кара на този, който е дошъл да му губи времето."

Освен назад по дясната длан, Иванчева имала светещо вещество и по носа. И тъй като нямало отпечатъци по банкнотите, единственият извод е да ги е броила с нос.

Другата - Биляна Петрова имала индикиращото вещество по горната страна на пръстите на лявата и дясната ръка, а също около устата и по деколтето на дрехата.

Спецсъдът гледа дело за мярка за неотклонение. Всичко започна с почти невиждано шоу с кметицата и заместничката й Биляна Петрова. Двете са в стъклен "аквариум" на зала 5, предвиден за най-опасните престъпници, който дори и съдебните репортери не си спомнят кога за последно е използван.


70 000-те евро "на Иванчева" ги няма: върнали ги на главния свидетел



По делото срещу Десислава Иванчева, зам.- кметицата на "Младост" Биляна Петрова и бившия кмет на района Петко Дюлгеров има протокол, че 70-те хиляди евро подкуп са върнати от КПКОНПИ на предприемача Александър Ваклин. Това стана ясно днес по време на съдебното заседание по гледане на мярката за неотклонение на тримата. Парите са върнати от служител Деньо Денев, който хем е свидетел, хем работи в КПКОНПИ, хем има данни, че с още двама свидетели (служители) наблюдавали срещи между тримата - нищо, че антикорупционната комисия няма проследяващи правомощия.

"Ние нямаме предмет на престъплението. Предметът на престъплението не е доказателство вече, защото него го няма – той е върнат на свидетеля Ваклин", каза адвокат Мариана Тодорова, която защитава Биляна Петрова.

"Върховният касационен съд има богата практика по въпроса - наказателно дело без основното доказателство", каза и Марин Марковски, който е адвокат на самата Иванчева.

Това обаче импонира на казаното от прокуратурта и КПКОНПИ на извънредна пресконференция, че 70-те хиляди евро са били на изнудвания бизнесмен.

Положението не се проясни повече от изказването на прокурор Илиян Рангелов: че прокуратурата не е връщала парите и са по делото (но от протокола, цитиран от адвокатите, става ясно, че ги е върнала КПКОНПИ - б.р.)

Марин Марковски допълни, че едно веществено доказателство може да го няма по делото, а да се снима - каквато вероятно ще е тезата на разследването - само ако не може да се приложи, т.е. - ако става въпрос например за скала.

Това обаче не е единствената странност по делото.


Спецсъдът остави в ареста кметицата на "Младост" Десислава Иванчева



Обновена!

Захариева за Цацаров: Дали се страхувам? Не - не се


"Ако ме питате дали се страхувам – не, не се. Но аз съм миролюбив човек и считам, че всичко против, което имаме, трябва да се изчисти.

Дали са преминали границите? Да, продължавам да считам това!"

Така тази сутрин вицепремиерът по правосъдна реформа Екатерина Захариева отговори в Нова тв на въпрос - страхува ли се, след като вчера откровено бе нападната от главния прокурор Цацаров в синхрон с шефа на "Антикорупция" Пламен Георгиев.

"Много рядко някой се кара с главния прокурор", отбеляза тази сутрин водещият в Нова телевизия Виктор Николаев.

Освен че заяви, че не я е страх, Захариева поясни, че изказването й е било по-дълго и било в отговор на журналистически въпрос.

"Разбира се, че уважавам работата на колегите, които разкриха и са работили за разледване и разкриване на това престъплентие – което, разбира се, ще каже съдът", продължи вицепремиерката и външен министър.

Да, тя знаела, че арестуваната трявало да стои толкова дълго, защото изискванията на НПК са такива, поясни Захариева. Както и напомни, че година е работила по препоръките след международния анализ на прокуратурата - да се облекчи процедурата в НПК за събиране на доказателства.

Захариева сякаш рязко е премислила и за "анализа":

"Говорих за такъв анализ на доказателствата - дали е трябвало да бъде с белезници, дали е трябвало да седне и т.н.

Това е много похвално, но това не означава, че не трябва да правим анализ на ситуацията - да видим какво сме допуснали. Аз като вицепремиер искам да показвам резултати в борбата с корупцията – но не означава, че не трябва да си направим анализ."

След което заяви, че не харесва, когато нещата се представят в черно-бяло.

"Нали не е тайна за никой, че тази община определено не беше добре. Много пъти са получавани сигнали и Столична община е обвинявана, че неща се слагани на трупчета...

О, изцяло съм съгласна, че стига пътни карти – време е за дейстие", заяви Захариева по повод другото изказване на обвинител № 1, че било време "за действиее", а не за пътни карти. (макар че Захариева стана мишена, защото поставя под въпрос процедурата по задържане при случая, а не съществото - дали да се ловят корумпирани, б.р.).

Те се чували с Цацаров за последно покрай случая с Желяз Андреев, иначе ще се радва да се видят с него.

- Не бива наистина да приемаме всичко като лична нападка, напротив – това е начин да ставаме по-добри - миролюбиво предложи Захариева.

- Това лична нападка ли беше - попита я Виктор Николаев.

- Ами не знам – питайте г-н Цацаров. Аз лично не съм изразила позиция, която да отговаря на целия кабинет, защото не сме го обсъждали на МС.



Факти от миналото: Писателят Димитър Талев е пратен в комунистически лагер само заради 1 изречение


„На завой“ е първият български политически роман.


Написан е от Димитър Талев през 1930-те години и публикуван през 1940 г. Заради само 1 изречение Талев е пратен в лагер след деветосептемврийския преврат:

"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."

Русия и Сирия почистват мястото на химическата атака в Дума


Според изявление на говорителя на Държавния департамент Хедър Науърт Русия и Сирия „почистват“ мястото на химическата атака в сирийския град Дума, предава Ройтерс, цитирана от Агенция Фокус.

Говорителят на Департамента заявява, че на инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) не е осигурен достъп до мястото на предполагаемата химическа атака.

„Ние имаме достоверна информация, според която руските представители работят със сирийския режим да осуетят и забавят достъпа на инспекторите до Дума“, заявява Науърт на брифинг.

„Руските представители работят със сирийския режим, ние вярваме, да почистят местата на предполагаемите атаки и да премахнат доказателствата за употреба на химическо оръжие“, добавя тя
Също така според нея „хората са били притискани от Русия и Сирия да променят разказите си“.

На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.
Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове, април 2018 г.

Пчеличка в цвете
- Дай на един мъж риба, и той ще е сит един ден.
- Научи го да лови риба и ще се отървеш от него в почивните дни.

***

Признак че сте навършили 40:
Вече не правите необмислени глупости.
Правите глупости, напълно осъзнато и с удоволствие.

***

Толкова съм зле в отглеждането на цветя, че ми изсъхна саксията.

***

Ало лотарията, може ли вече да спра да печеля коли, че нямам място вече в гаража.

***

- Ако мама се смее на шегите на тате, значи у нас има гости.
Пешко, 5 г.

четвъртък, 19 април 2018 г.

За първи път от 60 г. Куба с президент, който не е от семейство Кастро


Досегашният вицепрезидент на Куба Мигел Диас-Канел беше избран от парламента за президент на страната.

Той е първият кубинец на поста, който не е от семейство Кастро, за последните 60 години.

За кандидатурата на Диас-Канел гласуваха 603 от 604 депутати. Той беше единственият кандидат да наследи Раул Кастро начело на страната.

Според кубинската конституция председателят на Държавния съвет е едновременно глава на държавата и правителството и се избира за срок от 5 години.

Раул Кастро беше президент в продължение на 10 години. Преди него неоспорим лидер на Куба беше Фидел Кастро.

Тютюнопроизводителите получиха 85 млн. лв., а премиерът - романа "Тютюн"


Представителите на тютюнопроизводителите благодариха на премиера за 85–те млн.и му подариха романа "Тютюн" на Димитър Димов.

Премиерът, поемайки двата тома на романа предаде единия на министър Порожанов, а другия остави за себе си. Явно ще си менкат томовете.

Да носочим прожектора към финансирането на кампанията на президента Румен Радев


Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов поиска днес повече
светлина за финансирането на кандидат-президентската кампания на Румен Радев през 2016 г. Тази седмица в лекция в УНСС държавният глава поиска същото за обществените поръчки на властта.

"Нека носочим прожектора към финансирането на кампанията на президента Румен Радев през 2016 г. Всичко беше на тъмно. Някой излезе ли да каже: "Дайте прожектора да насочим към финансирането на президента Радев", заяви Цветанов на брифинг в кулоарите.

По думите му, хора, които са социално слаби, внасяли доброволни вноски от по 400 лева и обясни, че това се прави, тъй като за тази сума няма изискване да се декларира произхода на средствата.

"Искам да попитам президента, след като ще говорим светлината нека осветим начина, по който беше направено всичко това. На тъмно беше взето решението от страна на БСП за издигането на Румен Радев за президент. На тъмно беше взето решението при провеждането на тази среща с г-н Решетников. Корнелия Нинова (лидерът на БСП - б.р.) и до ден днешен отрича, че имало такава среща, а ген. Решетников казва, че такава среща има. Имало ли е изследване, възложено от института на Решетников за правилния профил и човек, който да бъде номиниран", допълни Цветанов.

Според него единствената цел в момента на президента и БСП е страната ни да се отклони от евроатлантическия си път. На въпрос какво е било решението на ГЕРБ в 41-ото Народно събрание да замрази депутатските заплати, Цветанов отговори, че е било съобразено с икономическата обстановка в страната.

"В момента имаме 3.9% икономически растеж. Темата за субсидиите отново излиза на дневен ред. По-добре е държавата да подпомага дейността на политически партии, отколкото икономическите кръгове да финансират", заяви Цветанов.

"По-добре депутатите да получават заплата от държавата, отколкото да са хрантутници на определени кръгове."
По предложението да се намалят и почивните дни на депутатите, Цветанов даде пример със себе си, като заяви, че постоянно работи през уикендите, времето, в което повечето българи почиват. А той жертва време, което би могъл да прекара със семейството си, за да бъде сред хората и да ги запознава с управленската политика на ГЕРБ.

"Като народен представител на база тези пари, които получавам, нито веднъж, където съм отишъл в страната не съм се възползвал от командировъчно“, заяви той.
"От всичките ни действия, участвайки в политиката, няма нещо, от което да се срамувам пред българските избиратели“, заяви накрая дясната ръка на Борисов.



Евреите се засегнаха от намеци на шефа на спецпрокуратурата


Организацията на евреите в България "Шалом", която представлява българската еврейска общност в рамките на Световния еврейски конгрес, е силно обезпокоена от напълно неуместния намек, направен днес от ръководителя на Специализираната прокуратура Иван Гешев по време на пресконференцията по повод вчерашния арест на кмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева.

Организацията на евреите в България "Шалом" винаги е изразявала своята подкрепа за правомерните действия на българските власти според съществуващото законодателство. Необяснимо е как и защо Световният еврейски конгрес беше даден като пример за световна сила, която ще се намеси във вътрешните дела на страната, ако органите на реда не спазват дословно наказателно-процесуалния кодекс.

"Подобно сравнение уронва престижа и накърнява доброто име на една от най-авторитетните еврейски организации в света, която има специално приятелско отношение към България и винаги е оценявала високо усилията на държавата да се бори с антисемитизма и езика на омразата. За съжаление, конкретният пример показва точно обратното и създава чувство на тревога", каза по повод случилото

Ето думите на Гешев по повод зрелищния арест на Иванчева: "Ако бяхме я преместили някъде, тя пак ще твърди, че някой й ги е сложил тези пари. В колата има кашон на задната седалка. Ако бяхме я отстранили да не присъства - каквато възможност имахме, пак щяхте да ни обвините в пиар акция, а ние се борим за правата на хората! Пак щяха да кажат, че те са много добри, че има конспирация и щеше да се намеси Световният еврейски конгрес..."

САЩ обвиниха Сирия, че не допуска инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия


Министърът на отбраната на САЩ Джим Матис обвини сирийското правителство, че бави допускането на инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия до местата на предполагаемата химическа атака. Това е стратегия, която е била използвана и в миналото, предаде БТА.

"Ние сме съвсем наясно, че това забавяне е наложено на делегацията от режима, но също сме съвсем наясно как са действали в миналото и не са допускали никого до местата, където е използвано химическо оръжие", казва Матис. Той добавя, че паузата след подобно нападение се използва, за да се прочистят доказателствата, преди разследващият екип да получи достъп.

На тази дата: 19 април 1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница

Всеки велик паметник на историята се радва на легенда, свързана с откриването му. Такъв е и случаят с откритата преди 72 години Тракийската гробница на хълма Тюлбето над Казанлък – гробницата с най-виртуозните стенописи, включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Уникалният тракийски паметник е открит случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници от противовъздушната отбрана на града, които копаели галерия за противосамолетно скривалище в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м., с диаметър на основата 40 м. Първоначално войниците копаели от юг и съвсем скоро се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. Според официалната информация, любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.


Стенопис от купола на Казанлъшката гробница.
Легендата обаче мълви, че войниците три пъти правили неуспешен опит да заобиколят
„скалата”, за каквато мислели стената на надгробното съоръжение, прокопавайки тунели от трите му страни. Командирът на взвода разпоредил на подчинените си, че ако и четвъртия път се натъкнат на скалата, да я хвърлят във въздуха с взрив. За късмет, последният тунел извел униформените на входа на гробницата.

Казанлък не е бил бомбардиран никога, но старите казанлъчани разказват, че впоследствие два вражески самолета, които прелитали над града в посока София, вероятно за да се включат в бомбардировките на столицата, били обстрелвани от казанлъшкия ПВО-взвод. Това привлякло вниманието над летците, единият от самолетите се върнал и пуснал над хълма две бомби, колкото за сплашване. Но, за щастие, твърде неточно. Ако се доверим на легендата, която и днес разказват старите казанлъчани, свидетели на Втората световна война, при малко повече желание и по-точен мерник от страна на вражеските летци, уникалната Тракийска гробница сигурно е щяла да бъде хвърлена във въздуха, ведно с противосамолетното съоръжение.
Униформените откриватели на гробницата влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой предмети – знак, че гробницата е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито
ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.

Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и к
Сред малкото предмети, открити в гробницата са
два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от
тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от
растителни мотиви по шията ѝ.
ости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата с кости на кон.

След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка тесни златни и спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани
блокове, която в горния си край завършва с остър връх.
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски.

Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие.
Казанлъшката гробница, главен фриз.
Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие.

В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

Вицове, април 2018 г.

Ако "Титаник" беше потънал в наши дни.
Турист бяга от канибал и вика с последни сили:
- Остави ме намира! Трябва да храня жена и 4 деца!
- Аха, а моите да умират от глад ли?

***

- Келнер, в халбата ми има само пяна!
- Ами това показва че бирата е хубава.
- Може, обаче аз не съм дошъл да се бръсна...

***

Орнитолозите съобщават, че непрелетните птици, виждайки ситуацията в страната, също са потеглили на някъде!

***

Гинес регистрираха най-бързото изкачване по кариерна стълба, след като на бригада работеща на дъното на кариера съобщиха, че изплащат аванса.

***

Всъщност Кама Сутра е била учебник по борба. После обаче някакъв простак дорисувал картинките... и станало страшно!



сряда, 18 април 2018 г.

Премахването на къщи в пловдивската Арман махала продължава


Премахването на незаконните къщи в пловдивската Арман махала продължава днес, въпреки протестите на собствениците им пред съда в Страсбург, съобщава bTV

Постройките са собственост на ромски фамилии, които заведоха дело срещу българската държава в Европейския съд за правата на човека.


Преди два дни правозащитни организации се опитаха да спрат премахването на незаконните постройки на улица „Павел Бобеков“ с аргумента, че държавата ще трябва да изплаща финансови обезщетения, ако бъде осъдена в Страсбург.

От местната власт обаче са категорични, че събарянето ще продължи, въпреки протестите.

От 2016 г. досега в махалата са разрушени близо 20 незаконни сгради, построени на общинска земя. Остават по-малко от 10. Целта е да отвори място за нов булевард, който ще минава през квартала.

За разлика от предишните акции обаче, днес събарянето преминава без напрежение и полиция.

В крайна сметка хората разбраха, че така трябва да бъде, че това е чужд имот, каза кметът на район „Северен“ Ральо Ралев.

Днес ще бъдат съборени пет къщи. Собствениците на една от тях са в чужбина, а на друга са прибрали каквото са успели от нея, вкл. тухлите.