събота, 1 септември 2018 г.

Основен ремонт на Борисов III


Премиерът Бойко Борисов инспектира как 
вървят ремонтите във Варна.
Придружен е от кмета Иван Портних.
Премиерът Бойко Борисов намекна днес и за още смени на министри в кабинета, но категорично отказа да назове имена.

Във Варна, където е на летен университет с младежите от ГЕРБ и инспектира ремонтите в града, Борисов заяви:

"Новите министри ще съгласуваме с колегите от коалицията, имам идеи, имам предложения. Те ще бъдат пак от ГЕРБ, защото са от нашата квота. Имам претенции към още министри, но това, като се съберем с колегите, ще го говорим... Не може да допусна да се хвърля сянка върху цялото управление заради една или друга грешка".

Ние носим политическа отговорност и неслучайно на два пъти съм давал оставка, за да я понеса, припомни премиерът и лидер на ГЕРБ. Относно призивите на БСП за оставка на целия кабинет, той заяви "Ако някой иска да дестабилизира държавата в момент, в който светът се тресе и е видно, че те сами не могат да управляват... Аз разбирам да кажат: искаме избори, защото така, така и така ще управляваме. Какво беше служебното правителство, на БСП ли беше?!"

По-късно, пред участниците в семинара, Борисов припомни какви са ги вършили от БСП, когато са управлявали. Той спомена за скъпите хеликоптери, сделка на тройната коалиция.

"Всичко е купувано без абсолютно нищо, нито договори за гаранция, нито за поддръжка, без абсолютно нищо - така стоят. А БСП накрая и два правителствени Еърбъс-а за 150 милиона евро, каква молба беше накрая на ония хора да им върнем единия, каква молба!"

"Имаше времена, когато БСП премиерът им играеше хоро, когато бяха загинали в катастрофа войничета. Спомняме си кой беше вътрешен министър тогава!", каза Борисов предвид известния инцидент при кабинета на Жан Виденов.

"Да, пет писма са изпратени до фирмата да си оправи пътя, да, има строителен надзор, да, има приемателна комисия, над 20 хора. В края на краищата, когато е имало сигнали, че пътят е опасен, министърът е длъжен да стои там, на пътя, ако трябва - и да го предотврати, за това се носи политическа отговорност. Същото казах и за коланите - да, натискът на бранша, на лобитата толкова години да се не се поставят колани, щото автобусите били стари, това са допълнителни инвестиции, щели да загубят. Тука няма да има компромиси повече и няма да отстъпя пред никого. Който иска да вози хора, ще си смени седалките, ще инвестира и ще си направи автобуса такъв, какъвто трябва", заяви премиерът.

На 3 септември законопроектите за промени в Закона за движение по пътищата влизат в парламента - и между първо и второ четене всичко това ще бъде направено, каза Борисов.

Септември ще бъде май


Първата половина на настъпилия септември ще става за плаж, останалата ще е с мирис и хлад на есен, която иначе настъпва на 23 септември в 4 часа и 54 минути.

Очаква се леко застудяване около 4 септември и превалявания за първия учебен ден - 15 септември.

Най-високите температури ще бъдат между 28 и 33 градуса, а най-ниските - между 3 и 8 градуса. Средните месечни температури ще бъдат около нормата, която за равнините е между 18 и 21 градуса, за високите места - между 15 и 17 градуса, а за планините - между 3 и 8 градуса.

На тази дата: 1 септември 1983 г. Изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет

1983 г. военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство.

„Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк - Сеул, но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж.

Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг” над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.

На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.

В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я опипват стратегическите скоростни самолети SR-71.

„Боингът” започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км северно. По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с „Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат. След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.

На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат шест изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват. Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата. За четири часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км от курса, като се насочва към остров Сахалин.

Срещу „Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 в 3.42 и 3.54 ч. местно време. В 4.16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.

Задачата да свали „Боинга” се пада на заместник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 секунди с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.

Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние, но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.

След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.

В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч, която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. По-късно е установено, че „Боингът” всъщност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.).

В 4.26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад „Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото. Самолетът планира 7-8 минути от височина 9000 м и пада в океана.

След като става ясно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират. След два месеца съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите черни кутии.

През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Риба Трион

Чета те, ама не ти пиша, щото беля чушки...

***

Една баба от Габрово за фейсбук:
- Много хубаво нещо! Все едно гости имаш, а не трябва да ги храниш!

***

Българинът когато е щастлив яде и пие, а когато е тъжен - пие и замезва...

***

Мъжката гордост се намира в гаража Това в гащите е... женско щастие!

***

Побързайте да купите! Алкайда е пуснала световна географска карта "Най-безопасните градове в света!"

петък, 31 август 2018 г.

Приятелка на президентшата - отговорник за пътя край Своге


Приятелка на президентшата Десислава Радева е била шеф на дирекцията в Агенция "Пътна инфраструктура", водила проекта за ремонт на пътя Мездра-Своге.

Стела Попниколова, съпруга на регионалния министър Спас Попниколов в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, е оглавявала дирекцията, съобщи "24 часа", като се позова на дългогодишни служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Но освен това Попниколова е в една фондация с Десислава Радева и Мирела Божинова - "Живата вода на България".

Тя е била шеф на дирекция “Управление на проекти, финансирани с национални и кредитни средства” и е от Бургас, като Десислава Радева.

Попниколова е работила в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) между 2011 и края на 2014 г. като шеф на дирекцията. Асфалтирането, което е част от рехабилитацията на целия проект от близо 83 км е приключило през 2014 г. А самият път е пуснат в експлоатация през декември 2016 г.

"24 часа" припомня, че и Цвета Тимева, секретар на президента Радев по регионална политика, е работила в АПИ и е имала отношение към въпросния път. В периода 2001 – 2011 г. тя последователно заема различни длъжности в дирекция "Експлоатация и поддържане на републиканските пътища", която има пряко отношение към строежа на всички нови пътища в цялата страна.

По-рано днес Камарата на строителите в България настоя президентът Румен Радев да се извини на 200 000 души, които работят в бранша.

"КСБ изразява своите искрени съболезнования към близките на загиналите и към пострадалите от тежкия инцидент край Своге. Инцидентът на пътя за Своге е голяма човешка трагедия. Свидетели сме на сериозната ангажираност на всички разследващи органи и желанието им виновните да бъдат разкрити и да понесат своята отговорност. Ние вярваме, че следствието и прокуратурата ще установи причините и виновниците за инцидента".


Борисов е поискал оставките на 3-ма министри, заради катастрофата край Своге


Оставките на трима министри заради катастрофата край Своге е поискал премиерът Бойко Борисов.

Това са вътрешният министър Валентин Радев, транспортният Ивайло Московски и регионалният Николай Нанков.



Интелектуалци срещу откриването на паметник на Пенчо Кубадински


Група интелектуалци се обявиха срещу издигането на паметника на Пенчо Кубадински в град Лозница. Монументът в памет на висшия функционер на БКП, ръководил Възродителния процес срещу българските турци, трябва да бъде открит в родния му град на 6 септември, когато се навършват 100 години от рождението му. Писмото е адресирано до президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и до областния управител на Разградска област Гюнай Хюсмен.

„Апелираме към Вас, като представители на отговорните институции в Република България, да се намесите, за да бъде спряно и отменено откриването на паметник на Пенчо Кубадински в Лозница – един от пряко отговорните както за осъществяването на т.нар. „възродителен процес“, така и за цялостната политика на БКП през 70-те и 80-те години на ХХ век“, се посочва в писмото.

Интелектуалците споделят недоумението си как при действащ от 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен „някой в България се опитва да увековечи паметта на един от емблематичните комунистически функционери до 1989 г.“.

„Обръщаме се както към държавните институции, така и към гражданите на Лудогорието – да не допуснат в центъра на един свободен български град да се издигне бюст, който поругава спомена за жертвите на комунистическия режим и по същество се опитва да пренапише историята, като реабилитира тоталитарната диктатура чрез възвеличаване на едно от нейните лица“, казват интелектуалците.

На тази дата: 31 август 1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на Джак Изкормвача

1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.
д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца.

Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно, към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.

Вицове - само сока, август 2018 г.


Режисьор прави кастинг за новия си филм и казва на поредната кандидатстваща актриса:
- Госпожице, изобразете нещо еротично, но с неочакван край.
- А! Аааа!... Аааааа!... Ааааа-а-а-а-апчих!

***

Питат шотландец:
- Какво правите за да заспите бързо?
- Броя жените от които съм си искал...
- Що не броите овце?
- Аааа... това беше само един - два пъти...

***

На двора:
- Топката още летеше към прозореца, а децата вече играеха на криеница!

***

Бях на среща на класа, 30 години от завършването. То едни бради, мустаци, шкембета... А за мъжете да не говорим!

***

- Моше, построих къща.
- С колко стаи бе, Авраме?
- Една.
- То, от по-малко няма смисъл...

четвъртък, 30 август 2018 г.

На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.
След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -
около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.

Вицове - само сока, август 2018 г.


Деца, не вярвайте на родителите си, когато казват:
- Като пораснеш, можеш да станеш какъвто си поискаш!
Ето, аз съм на 38 години, а още не съм Батман...

***

Няма лошо да тичаш след някоя жена... Стига да не е Ивет Лалова...

***

Съпругата към окъснелия си мъж:
- Я по-добре си признай веднага всичко, че започна ли да си фантазирам, жална ти майка!!!

***

Пластичен хирург съветва сина си, също пластичен хирург:
- Сине, търси си умна жена... хубава можем и ние да я направим...

***

Исках да станат космонавт, докато не разбрах, че ги принуждават да се връщат.

сряда, 29 август 2018 г.

Френски и британски рибари се биха заради лов на миди! Видео

Френски и британски рибари се изправиха едни срещу други в битка заради лова на миди в Ламанша.

Около 40 френски корабчета атакуваха 5 съда под британски флаг заради лова на миди в пролива.

Недоволството на французите е заради решение на Европейската комисия отпреди 15 години, което разрешава на британците да събират миди целогодишно.

На френските кораби това е забранено от средата на май до края на септември.

Среднощната битка в Ламанша се разрази, тъй като френските рибари се опитват да запазят голям район, богат на миди.

Британският екоминистър обяви, че неговите сънародници имат правото да са в района. Френските власти обаче решиха да изпратят допълнителни полицейски лодки, за да предотвратят нови стълкновения.



Варна, лято 2018 г. - таланти на всяка крачка


Красота: Новият лимитиран звяр на Bugatti


Bugatti Chiron (вероятно) е най-бързият шосеен автомобил в света. Ако активирате специалния "Top Speed" режим, той е електронно ограничен до скорост от 420 км/ч. От Bugatti обаче посочват, че реалната върхова скорост без ограничение ще е най-вероятно повече от 450 км/ч.

Компанията вече обяви новия си модел – Bugatti Divo. Супер спортният автомобил е изключително лимитиран – ще бъдат създадени едва 40 бройки като всяка от тях струва 5 милиона евро. Без да са готови, колите вече са разпродадени на хора, които притежават и Chiron.

Кръстен е на френския състезател Албер Диво, който през 20-те години на миналия век два пъти печели прословутото състезание "Тарга Флорио" по планинските пътища на Сицилия с Bugatti.

В случая на Divo говорим за автомобил, който е едновременно и по-бърз, и по-бавен от Chiron, върху който е базиран. Как се получава така?

Chiron е създаден с идеята да е изключително комфортен като същевременно ускорява до 100 км/ч по-бързо, отколкото самолет Boeing 747 при излитане. Това означава, че на права отсечка колата е умопобъркващо бърза.

Divo, от своя страна, е с електронно ограничение на скоростта до "само" 379 км/ч. То обаче може да премине през прословутата пръстенообразна писта Nardo с осем секунди по-бързо от Chiron.

Nardo е собственост на Porsche – друг дъщерен бранд на VW AG, също като Bugatti, и често се използва при разработката на спортните коли от висок клас.
Инженерите на компанията са отделили месеци в опити да направят Divo възможно най-бърза при завоите чрез премахване на около 35 килограма от тежестта и осигуряване на 90 кг повече притискаща сила (downforce или сила на тежестта). Колата притежава същия осемлитров 16-цилиндров двигател с 1479 конски сили като Chiron, но благодарение на новите си аеродинамични елементи генерира около 455 килограма обща притискаща сила.

Тя е мярка за това в каква степен въздухът, минаващ над колата, я притиска към земята. Мислете за това като за обърнат самолет – вместо да издига колата, за да полети тя, то я притиска към земята при завои.

Повече притискаща сила се равнява на повече скорост, когато се взимат завоите. Оттам идва и разликата. Или както казва президентът на Bugatti Щефан Винкелман: "Divo е създаден за завои".

По колата има множество подобрения, чиято цел е да насочват въздуха точно там, накъдето инжeнерите на компанията искат. Хиперагресивната, напомняща за изтребител предница намалява съпротивлението, докато в същото време подобрява движението на въздуха около колата. Предният спойлер спомага за по-голям натиск към земята, а също така насочва въздуха навътре, за да подобри охлаждането.

Въздухът може да е от основно значение за скоростта на Divo, но също така играе основна роля и за спирането на колата. Има четири различни зони, от които въздух се насочва към спирачките, за да ги поддържа хладни. Защото все пак с високата скорост идва и голямата отговорност... спирачките ти да не прегряват.

Покривът на колата създава въздушен канал, което помага за насочване на въздуха към отделението на двигателя. В задначата част на колата е масивният 180-сантиметров заден спойлер, който е с 23 процента по-широк от този на Chiron. Неговата височина може да се регулира. Прави го и автоматично в зависимост от избрания режим за шофиране и условията на пътя.

Същевременно налице са множество козметични промени, чиято идея е да са своеобразен поклон към работата на Bugatti в началото на 20-и век, когато компанията изработва купета на автомобили и ги прикрепя към съществуващи шасита.

Промяната в дизайна има за цел да покаже, че Divo е самостоятелна кола, а не просто някаква модификация на Chiron.

40-те коли ще изкара над 200 милиона евро на Bugatti, макар че не се знае каква част от парите всъщност покрива разходите и каква ще е чистата печалба. Един стандартен Chiron се продава на цени, които започват от 2,4 милиона евро.

На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се
обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.

Вицове - само сока, август 2018 г.


Пещера Проходна, „Очите на Бога“. 
Община Луковит, Стара планина, България
Служителка по телефона: - Кажете си ЕГН-то? Клиентът: - Моето ли? - Еми, ако можете,
кажете моето...

***

“Дееба скапаната държава” - мислеше си Пешо, неуспявайки да уцели контейнера за боклук, от осмия етаж!

***

Самоковските стриптизьорки не излизат от торта, а от чувал с картофи...

***

Откакто Пена си сложи халка на пъпа, започна да прилича на граната!

***

На протест: - За какво протестираш? - Ми, щото нямам работа... - Ето ти визитка, утре в 9 ч. започваш при мен! - Еееее, ти па от 3000 човека баш мен ли уцели?

вторник, 28 август 2018 г.

Фотофакт:Ориент експрес във Варна




Симеон Сакскобургготски: Грозно е да ме принудят към второ изгнание


"Има един момент, в който си мислех колко би било грозно да ме принудят и то в една демократична България към второ изгнание".

Така Симеон Сакскобургготски коментира пред журналисти съдебните дела за т.нар. царски имоти.

Наскоро Софийски градски съд постанови, че "Врана" е собственост на държавата, а не на Сакскобургготски.

"През 1946 г. получихме един списък и то от Отечественофронтовското правителство, а не някакво монархическо, за имотите. След това през 1998 г. се потвърди собствеността, а изведнъж започнаха всички тези много неприятни и унизителни за мен преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции е тежко", каза още Сакскобургготски.

Според него в цялата сага има политически отенък.

"Мисля, че това е откровено, защото ако се погледнат фактите в една цивилизована, демократична и европейска страна, частната собственост е неприкосновена", поясни Симеон.

Според бившия премиер хората, които са се заели "да го тормозят" трябва да знаят как е бил възпитаван от родителите и дедите му, какво е тяхното разбиране за държавно, частно и лично.

"При наличие на днешните обичаи и навици мога да кажа много повече, но днес сме тук по друг повод", каза още Сакскобургготски.

Той и съпругата му присъстваха в Рилския манастир на панахида по повод 75 г. от смъртта на цар Борис III.

Фотофакт: Камион надвисна над Лъвов мост в столицата


На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:



Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.
Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.
И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.
Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.
Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”