събота, 29 септември 2018 г.

На тази дата: 29 септември 1960 г. Никита Хрушчов прекъсва заседание на ООН, като удря с обувката си по банката

През есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.
Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял. Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от речите си заплашително показва юмруци.

С чехла срещу „лакеите на империализма”

Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е 12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези "лакеи на империализма".

Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв начин? В протокола не пише нищо за това.

Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните - светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.

Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя не посочва по какво точно е ударил.

Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно? Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че без обувка.
Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си, имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее. Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва, всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на другите.

Винаги готов за буйство

Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани, но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.

Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана реакцията на залата - "смях".

Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.
Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И все пак историята си остава забавна.

Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.

В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите репресии, защото не е заподозрян в недоверие.

Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител – "селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота, откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден диктатор.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Есен

Киркор и Гарабед ученици. Учителят:
- Гарабед, какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Като порасна, искам да водя жена си по скъпи ресторанти, да й купувам скъпи бижута, да й подарявам ферарита, лаборджинита, яхти...
- Киркор, а ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Преди исках да стана пътен полицай, ама сега искам да стана жена на Гарабед...

***

Снощи сънувах ужасен кошмар - че съм станала веган... Трета пържола ям вече и още не мога да се успокоя!

***

Колкото и да си добър в нещо, винаги има някое азиатско хлапе, което е по-добро от теб.

***

Дете пита майка си:
- Мамо, кой е този Тръмп?
- Това е третият президент на САЩ по времето на Путин...

***

Среднощен чат. Той: - А ти как си облечена в момента? Тя: - С розови бикини. Той: - По-точно? Опиши ми! Тя: - 90% памук, 10% полиестер!

петък, 28 септември 2018 г.

Видеофакт: Бит ли е репортерът на "Господари на ефира"?

Трети ден една от централните теми в българските медии е посегателството над репортера на "Господари на ефира" Димитър Върбанов в склад за хранителни стоки във Велико Търново в сряда вечерта.

Случаят предизвика реакцията на премиера Бойко Борисов от Ню Йорк, който в четвъртък "разпореди" извършителите да бъдат задържани и срещу тях да бъде стоварена "цялата строгост на закона". Няколко часа по-късно Районната прокуратура във Велико Търново обвини двама души в причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Върбанов и ги задържа за 72 часа, докато съдът разгледа искането за постоянния им арест.

Кадри от охранителните камери във въпросния склад обаче показват по-различна гледна точка. На тях се вижда как двама мъже избутват репортера до вратата на склада, отварят я, след което го добутват навън и я затварят след него. Камера, разположена от външната страна на вратата, показва как Върбанов сам пада на земята, след което оператор от екипа му започва да го снима. Репортерът остава на земята за известно време, подпрян на лакът и говори пред камерата на колегата си. Впоследствие той ляга по гръб, а операторът му звъни по телефона. Накрая на мястото пристигат двама полицаи.

В този момент Върбанов продължава да лежи по гръб, държейки се с дясната ръка за лицето. Униформените му помагат да стане, след което, олюлявайки се и куцайки с единия крак, журналистът отива до близка пейка и сяда, давайки вид, че физическото му състояние не е добро.

ВИДЕО



Македонската делегация напусна залата на ООН, когато на трибуната застана президентът на страната Георге Иванов


Македонската делегация напусна залата на ООН, когато на трибуната застана президентът на страната Георге Иванов. Заместник-министърът на външните работи Андрей Жерновски, който присъства на Общото събрание на ООН напусна залата по време на обръщението на президента Иванов.

 "Напуснахме залата на ООН по време на речта на Иванов, защото не искахме да даваме легитимност на неговата скандална реч, изпълнена с манипулации, омраза и създаване на врагове. Откритият призив за бойкот на референдума и грубата злоупотреба с тази трибуна е истински призив за самзоизолация, но и крайно безотговорно спрямо сегашните и бъдещите поколения", каза още Жерновски.

В речта си Георге Иванов отправи тежки критики срещу Договора с Гърция, който слага край на 27-годишния спор за името. Според него това било "историческо самоубийство". Той отново повтори, че няма да гласува в неделя. Иванов открито и директно разкритикува представители на САЩ и ЕС, които през последните две седмици посетиха македонската столица и призоваха за одобряването на Договора от Преспа.

 „На 30 септември няма да отида да гласувам и аз знам, че и вие скъпи сънародници, ще вземете мъдро решение. Гласуването по време на референдум е право, а не задължение", каза още Иванов от трибуната на ООН.


На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево

1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.

Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.

В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.

Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.

Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.

Вицове - само сока, септември 2018 г.


Купувач влиза в магазин за наливен алкохол.
- Половинка "Сунгурларска"!
Продавачът налива от един бидон половин литър ракия, вади етикет "Сунгурларска", залепва го на бутилката и го подава на клиента.
- Половинка "Поморийска"!
Продавачът отново налива от бидона, вади етикет "Поморийска", лепва го на бутилката и подава на купувача.
- Половинка "Сухиндолска"!
Продавачът вади трета бутилка, пак налива от бидона, лепва етикет и подава.
- И половинка "Сливенска перла"!
- "Сливенска перла" няма!
- Как няма, бе? Нали виждам, че бидонът е пълен с ракия.
- Ракия има - етикет няма.

***

- Който се смее последен му е най- слаба тревата!
древна холандска поговорка.

***

Случва се, срещаш някого и още от първия момент знаеш, че искаш да прекараш живота си без него.

***

Надпис в столова:
- Докато има вода на чешмата, ще има допълнително таратор!

***

Mладеж поканил девойка за първа среща в ресторант. Донесли менюто и момичето почнало да избира най-скъпите неща.
Младежът не се зарадвал много, но се успокоявал с мисълта, че след вечерята може ..да му излезе късмета. Когато обаче тя поръчала за девети път, не издържал и я попитал:
– Винаги ли толкова много ядеш?
– Не, само като съм в цикъл!

четвъртък, 27 септември 2018 г.

На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък

1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.

Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.

На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.

През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.

Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.

Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Ей това е багер - Bagger 288

Жените са по-слабия пол... Освен когато затварят вратата на колата...

***

На краниста от каменоломната Харалампи му беше писнало от баницата да му се пада късметът "издигане в кариерата"...

***

Искам жена, която да ме гледа така, както българин гледа как паяк вдига чужда кола.

***

Излязох навън. Малко закъснявах... благодарение на вятъра обаче подраних с пет минути!

***

Канибал се върти, не може да заспи и си мисли: – Кой съм аз? Защо ме има на този свят? Жена му: – Казвах ти да не ядеш интелектуалци.....!

сряда, 26 септември 2018 г.

Видеофакт: Тръмп се хвали пред лидерите в ООН, залата му отвърна със смях


Американският президент Доналд Тръмп разсмя държавните лидери, присъстващи на Общото събрание на ООН в Ню йорк, с хвалба за постиженията по време на управлението си.

Реакцията в залата, която избухна в неочакван смях, очевидно изненада Тръмп.

"За по-малко от две години моята администрация постигна повече от почти която и да е от предишните в историята на страната ни... Истина е", каза президентът. В този момент присъстващите в залата започват да се смеят, а той поглежда озадачено и отговаря с чувство за хумор: "Не очаквах тази реакция, но всичко е наред." Репликата му предизвика още смях и аплодисменти.

ВИДЕО

На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

Станислав Петров
На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 

Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.
  
Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Жизненият цикъл на кафето

- Този учител по какво преподава?
- До обяд по трудово. После пие две ракии и следобед преподава пеене и философия.

***

Човек не може да твърди, че е чувал всички възможни диалекти, докато не влезе във "Фантастико" в Студентски град.

***

Момичета, трябва да знаете, че за да усетите пеперуди в корема, първо трябва да влезе гъсеница!

***

Беше прекрасен ден, пееха птички, аз вървях бодро и си свирках, когато насреща ми изкочиха две ченгета:
- Тръгвай с нас за свидетел!
И тогава чувството ми за хумор ме подведе:
- Що бе, да не се жените, а?

***

Сериозни отношения са когато не я викаш у вас да гледате филм, а сериал.

вторник, 25 септември 2018 г.

"Аз вечерАх с царо и му казАх да оди да се опрай с ония ора, че са решили да му вземат имотите"


Тежки обвинения отправи от ефира на БНТ бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. Темата бе т.нар. Царски имоти, а Спасов разказа за своя среща с тогава столичния кмет, днес премиер - Бойко Борисов, от която се разбрало, че още тогава Борисов е знаел за апетити към царските дворци и е казал на Симеон Сакскобургготски "да оди да се опрай с ония ора".

Както е известно, след отказа на съда да върне на Сакскобургготски и семейството му двореца "Врана" бившият премиер и приближените му обвиниха магистратите, че са се поддали на политически натиск. Сакскобургготски даде заявка, че ще търси правата си в чужбина. Днес на въпрос: "Има ли поръчка, както твърдите?", Спасов отговори:

"Най-добре да зададете този въпрос на г-н Борисов. През 2009 година още като кмет ме извика в кабинета си и ми каза:

"Аз вечерАх със царо и му казАх да оди да се опрай с ония ора, че са решили да му вземат имотите."

От този разговор аз не продължих с въпросите, не знам точно кои са "ония ора" - само мога да подозирам. От това, което разбирам, е, че царят не е пожелал да удари коляно пред онези хора. За разлика от приносителя на тази информация."

Спасов посочи още, че бившият цар в действителност се чувства "омерзен". Най-вече от твърденията на Пламен Ранчев - бивш депутат на левицата, който оглавяваше парламентарната комисия за царските имоти. Наскоро Ранчев даде интервю пред "Капитал", в което разказва, че дори след изгонването си от България през 1946 година царското семейство е продължавало да получава финансови средства, предавани му в изгнание в куфарчета от агенти на Държавна сигурност (ДС).

"Преди месец излезе гнусна като милиционерска храчка лъжа от Пламен Ранчев. ДС финансирала царя по време на изгнанието с някакви милиони, с някакви куфарчета. Арогантността, алчността, парвенющината сега чука на двореца "Врана", за да влезе и да го окупира и него. Как да не е омерзен човек, като вижда това?!", посочи Спасов.

България между Уганда и Монголия по икономическа свобода


България се нарежда между Уганда и Монголия по икономическа свобода. С оценката си 7,41 от максимална 10 страната ни е №46 сред 162 държави в света, показва „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2016-а – последната година, за която има официални данни за всички страни.

На първите две позиции остават Хонконг (8.97) и Сингапур (8.84). Топ 5 допълват Нова Зеландия (8.49), Швейцария (8.39) и Ирландия (8.07). В челната десетка влизат още САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162-те държави. Представянето им се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 точки съответстват на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

 По-високи доходи на човек от населението;

 По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;
 По-малък дял на хората в бедност;

 По-дълга продължителност на живота;

 По-добра защита на гражданските свободи;

 По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. при 7,40 т. в миналогодишното, с което страната запазва 46-тото място. Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък, коментират от ИПИ.

Съседна Румъния, например, е далеч пред нас - заедно с Германия тя дели 2-ата позиция. Изпреварват ни още Литва, Естония, Дания, Малта, Кипър, Холандия, Финландия, Латвия, Люксембург, Панама, Норвегия, Армения, Панама, Чехия, Албания, Португалия, ОАЕ, Израел, Руанда, Катар, Япония, Йордания, Швеция, Ботсвана, Перу.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

• Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

• Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всички 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

• Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

• Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.

Но докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната.

Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост.

Първата среща между Борисов и Тръмп продължи 3 секунди


Българският премиер, който води нашата делегация в Ню Йорк, явно много е държал да се снима с американския президент Доналд Тръмп, защото след речта му бързо отива до мястото му, заедно с преводачката си, която явно този път има задачата да ги снима.

Двамата се здрависват, след което Борисов проверява кадъра на телефона ѝ, явно го одобрява, и снимката се появява във Фейсбук профила на ръководителя на правителствената пресслужба Севделина Арнаудова.

На тази дата 25 септември 1940 г. Добрич е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на България


Днес празнуваме 78 години от възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между България и Румъния, след блестяща международна дипломация на цар Борис III, защото, по силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., Румъния си присвоява Южна Добруджа. 

Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г. На 7 септември е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и с Указ № 87 от 19.09.1990 г. на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.

Вицове - само сока, септември 2018 г.


Гръцка седмица в Lidl - никой не работи.


***

Изповед на един мъж:
- Ако някой ден се покая и вляза в манастир... то манастирът ще е девически...

***

В омагьосан кръг съм. Психиатърът ми каза да си намеря жена, а жените ми казват да ида на психиатър...

***

Всъщност, когато жена застане пред гардероба, не се чуди какво да облече... Тя знае какво, но го няма.

***

- Богатите, когато гледат ценоразписа им е все едно в каква валута е!
- Ми то и на бедните им е все тая!

понеделник, 24 септември 2018 г.

В същото време в Ню Йорк


На тази дата 24 септември 1925 г. Правителство на България иска бежански заем от 3 000 000 английски лири

1925 г. Български бежански въпрос: 42- то Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.
Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.

Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Бежанците тогава са над 15 000 души.

Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.

Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г.

При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 души българи.

Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

С костюм в бара

- Най-много Пари от Българският футбол е изкарала Николета Лозанова...


***

- Защо няма жени водолази?
- Защото не могат да мрънкат под водата!

***

Интервю за работа.
- Писали сте в CV-то си, че сте били работник в социалната сфера, както и психолог... Бихте ли обяснили по-подробно?
- Барман.

***

Знаете ли, че:
- Ако не си се оженил до 27, после вече ти е рано...

***

Големият проблем при сглобяване на мебели от ИКЕА ми е - да разбера защо липсва детайл №6, и защо има два детайла с №9?

неделя, 23 септември 2018 г.

Любопитно: Полицаят, който се превърна в беглец


Той е рус, висок и синеок. Има 11 години опит в полицията, владее бойни изкуства и поддържа отлична физическа форма. Харесва баскетбола и свири на пиано. Но далеч не е перфектният мъж. Дори напротив – зад тази добре изградена фасада се крие истинско чудовище.

Животът на Даниъл Уилям Хайърс-младши минава през пълен обрат. От полицай в Чарлстън, щата Южна Каролина, той се превръща в едно от имената в списъка с най-издирвани престъпници.

И има защо – Хайърс първо е обвинен в малтретирането на 10-годишно момиче, а след това и в убийството на съпругата си. Той обаче успява да изчезне безследно и в продължение на цели 13 години се укрива.

Сега, според информации в китайски медии, той не само е жив, но и най-накрая е арестуван. В случай, че информацията се потвърди, ще се окаже, че Хайърс не само е успял да се измъкне от Щатите, но и да изгради нов живот в Китай, работейки като учител по английски.

И живеещ в сенките, за да не бъде открит от дебнещите го американски власти.

Един болен ум

През 2004 г. Хайърс работи като училищен полицай в гимназията "Уест Ашли". Работи в полицията в Чарлстън от вече 6 години.

Самотна майка на малко момиченце се запознава с полицая в карате школа, която детето посещава. С течение на времето високият, русокос Хайърс се превръща в нещо като бащинска фигура за детето.

Той позволява на момичето да си играе с фаровете и сирената на патрулната му кола, а по-късно започва да я кара до карате школата и при други излизания. Майката на момиченцето по-късно признава, че е била много наивна, за да даде на полицая достъп до детето си. Тя дори позволява на Хайърс да води детето в магазин от веригата WalMart, за да пазаруват заедно. Именно тма наяве излиза истинската му същност.

Според властите Хайърс е малтретирал малкото момиченце в магазина – галел я е и я е карал да го докосва.

Детето се е страхувало твърде много, за да направи нещо. Полицаят я заплашва и й казва, че ще има големи проблеми, ако каже на някого. Все пак петокласничката разкрива всичко на майка си след като в училище е гледала видео за неуместни докосвания от други хора.

Полицията арестува Хайърс през ноември 2014 г. за извършване на развратни действия върху дете на възраст под 16 години. Той е освободен под гаранция, но също така е и уволнен от работата си.

"Тайната" съпруга

След арестуването на Хайърс властите разбират, че той всъщност има съпруга. Нещо, за което дори някои от най-близките му хора не подозират.

"Нямахме представа, че той има жена. Никога не я е водил на каквито и да е специални събития, които сме организирали", разказва местният учител по карате Дейл Кокър.

Майката на малтретираното момиченце е чувала за съпругата. Хайърс й разказал, че жена му се е върнала в Бразилия, за да подаде молба за развит.

Съпругата на Хайърс - Мила.
Според публикация в Post and Courier, полицаят е срещнал съпругата си Людмила (Мила)
Араухо по време на круизно пътешествие до Маями през 1995 г. Тогава Хайърс е бил на 22, а Мила – гражданка на Бразилия – едва на 15. По това време тя е свенливо и слабо момиче, което е на почивка с приятели.

Според разказа на брата на Хайърс – Скот, полицаят дори е отишъл на посещение в Бразилия заради Мила. През останалото време всяка нощ е говорил по телефона с нея. Този странен романс кулминира в брачна церемония през август 1997 г. По това време Мила е само на 16 години.

Нейният баща се противопоставя на връзката заради възрастовата разлика между дъщеря му и младия американския полицай, но в крайна сметка отстъпва. Самата Мила живее в своята красива любовна история без да подозира, че тя ще й коства живота.

Оказва се, че Хайърс е излъгал майката на малтретираното момиче за съпругата си. Мила всъщност е в Щатите и подкрепя съпруга си след като той е задържан по обвиненията в сексуално малтретиране. Отхвърля молбите на баща си да се върне в родната си Бразилия.
През март 2005 г. на Хайърс са повдигнати нови обвинения – за умишлено престъпно сексуално поведение с непълнолетна и извършване на развратни действия върху непълнолетна заради тормоза над малкото момиченце. Опозореният полицай трябва да се яви в полицейското управление, но не го прави.

Вместо това същата сутрин той застрелва 24-годишната си съпруга в тила от упор, докато тя спи.

През този ден адвокатът на Хайърс го търси, но не може да се свърже с него. Заради това звъни на неговата майка – Линда. Жената отива в дома на двойката, но не смее да отвори вратата на спалнята и иска помощ от съседа. Малко след 17 ч. той открива тялото на Мила.

Става ясно, че след убийството Хайърс е избягал от града. Обявена е награда от 25 000 долара за информация, която би довела до залавянето му. По-късно е издадена и заповед за международното му издирване.

От Южна Каролина до Китай

Бившият полицай е видян за последно около 13:50 ч. същия ден зад волана на червения "Шевролет" на Мила. Колата е открита три месеца по-късно в Ларедо, Тексас - градче, намиращо се по границата на САЩ с Мексико.

Дни след убийството на съпругата му, Хайърс е забелязан на охранителни камери да изтегля стотици долари от банкомат в магазин в окръг Колтън, на около 80 км от дома му. След това обаче следите му се губят.

През годините от 2005-а насам полицаи често са проверявали съобщения за това, че Хайърс е бил забелязан на места като Колорадо Спрингс и дори Торонто, Канада.

През това време се натрупват и повече детайли за живота му. Зам.-федералният шериф Денис Суско разказва, че Хайърс е живял двойствен живот - посещавал е проститутки и е бил чест гост в стриптийз-клубове. Възможно е бившият полицай да е имал връзки и с други непълнолетни момичета.

Историята става още по-странна, когато през септември 2018 г. се появява информация, че Хайърс най-накрая е арестуван – 13 години след убийството на съпругата му и последвалото го бягство.

Той е задържан на изненадващо място – в Шанхай. Според блога Shanghaiist бивша студентка от Китай, която понастоящем живее в Калифорния, вижда Хайърс в списъка на американските федерални шерифи с най-издирвани престъпници и го разпознава.

Жената твърди, че Хайърс е бил нейн учител по английски в Китай. Бил популярен, защото е висок и красив. Опитал се да ухажва нейна приятелка, но когато тя му отказала, той започнал да й изпраща порнографски снимки.

Американските власти все още не се потвърдили това, че Хайърс е арестуван в Китай. Коментарът им по темата за момента е, че се "работи с международните партньори".

И така остава отворен въпросът дали сексуалният хищник, застрелял своята "тайна съпруга", най-накрая е бил открит след 13 години криене в сенките.

по The Daily Beast

На тази дата: 23 септември 1875 г. 15-годишният Били Хлапето- легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път

1875 г. 15-годишният Хенри Маккарти (Били Хлапето) - легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път. Баща му е неизвестен и до ден днешен, предполага се, че е умрял млад. Скоро след смъртта му Били и майка му Катрин - ирландска перачка, се преместват в Индиана, където тя се омъжва повторно, преди да издъхне от туберкулоза.

Той е бил нисък на ръст, със завладяващи сини очи, гладки бузи и издадени предни зъби. Много вестникарски репортери го описват като обаятелен и приятен. Били бил известен също като приветлива личност и шегаджия.

Според историците убитите от него са най-вероятно четирима: двама, които се заяждат с него по баровете, и двама заместник-шерифи. Хлапето започва престъпната си кариера като крадец на дрехи, после на добитък, а към края на живота си той се бие на губещата страна в междуособици в окръг Линкълн. Именно тогава шерифите успяват да арестуват за пръв път невръстния престъпник - датата е 23 септември 1875 г.

Корумпиран съдия го обвинява в убийството на местен шериф и Били е принуден да бяга от въжето. Сензационното му избавление е по първите страници на вестниците: с белезници на ръцете и окови на краката, Били успява да се измъкне, като преди това успява да се сдобие с пистолет и пушка и застрелва двама надзиратели. Три месеца по-късно той загива от ръката на шерифа Пат Гарет при неизяснени обстоятелства.


Били Хлапето - от убиец, до символ на Дивия Запад


Уилям Хенри Маккарти – един от примерите за това, как никому неизвестен престъпник и бандит, убиец на най-малко 8 души, може да се превърне в национална икона. Веднага ще се сетите за кого става дума, когато вместо рожденото му име, научите псевдонима му – Били Хлапето.

Според легендата Били Хлапето е убиец на 21 души, но по-правилно е да се приеме, че от куршумите му загиват само 8. Не е сигурно кога точно е роден. Историците, занимавали се с биографията му стигат до заключение, че се ражда на 23 ноември 1861 година в Ню Йорк. Баща му остава неизвестен, знае се, че майка му е Катрин Маккарти. Омъжва се повторно, но малко след сключването на втория си брак почива от туберкулоза.

Фактите около живота на Били Хлапето са много спорни, тъй като за него не е известно нищо, до момента, когато през 1881 година губернаторът на щата Ню Мексико обявява парична награда за главата му. Три години по-рано, през 1878 година Били Хлапето е признат за виновен за убийството на шерифа на Линкълн каунти – Уилям Брейди, извършено година по-рано по време на т.нар. “войни в Линкълн каунти”.

От този момент нататък Били Хлапето е обявен за престъпник и издирван от закона. В продължение на три години успява да се изплъзва на властите, докато е заловен през април 1881 година. Малко преди изпълнението на екзекуцията му, успява да избяга от затвора. През следващите няколко месеца скита с бандата си и се изплъзва на потерите от шерифи, изпратени да го заловят.

На 14 юли 1881 година шерифът Пат Гарет (амбициозен съдържател на бар, а преди това ловец на бизони) убива Били Хлапето. Превръщането му в легенда започва именно от този момент. Година по-късно убиецът му Пат Гарет издава сензационната биография, която нарича “Истинската история на Били Хлапето”. Това поставя началото на митологизирането на Уилям Хенри Маккарти, подвизавал се още като Хенри Антрим и Уилям Харисън Бони.

На 25 юли 2011 година, на провеждащият се всяка година в Денвър Brian Lebel’s Old West Show & Auction, единствената оригинална фотография, запечатала образа на Били Хлапето, е продадена за сумата от 2,3 милиона долара. За последните над 130 години образът на Били Хлапето се е превърнал в синоним на онези времена, когато Дивия запад е бил истински див Запад.

Вицове - само сока, септември 2018 г.


Журналист пита Сергей Бондерчук след като е поставил нов световен рекорд по хвърляне на чук:
- Как така успяхте да хвърлите чука толкова надалече?
Бондерчук отговорил сърдито:
- Вие ми дайте сърпа да видите него къде ще го хвърля...

***

На вниманието на мъжете в кухнята:
- Горещата тенджера изглежда точно така, както и студената!

***

В парка:
- Може ли по-тихо? Имаме дете.
- Ми да сте внимавали бе... ние как нямаме.

***

Сигурно е яко да живееш в Китай! Вечер шляпнеш 5-6 статуса и на другият ден, докато прочетеш 123 000-те коментара под тях и работното ти време е свършило...

***

Градска девойка за пръв път от години на гости на баба си.
- Бабо, а къде може тука да се ходи вечер?
- Е в тая кофа...