събота, 24 ноември 2018 г.

На тази дата: 24 ноември 1966 г. в Братислава катастрофира български самолет, загиват всичките 82 души

1966 г. при излитане от летището в Братислава катастрофира български самолет Ил-18Б, летящ по линия LZ101 от София за Източен Берлин. Това е една от най-тежките авиационни катастрофи на българските авиолинии, в която загиват всичките 82 души на борда - 8-членният екипаж и 74 пътници.

В салона има пасажери от 12 страни: България, Унгария, Чехословакия, Германия, Бразилия, Чили, Аржентина, Хондурас, Япония, Великобритания, Швейцария и Тунис. Сред пътниците е българската оперна прима Катя Попова, посланикът на България в Източна Германия о.з. ген. Иван Бъчваров и известният хондураски писател и публицист Рамон Амая Амадор.

Полет LZ101 излита от Будапеща в 11.46 ч. По време на полета метеорологичните условия в Прага се влошават. Командирът Любомир Антонов решава да ползва резервното летище „Иванка” в Братислава (дн. „M. Р. Щефаник”) и каца там в 11.58 ч. Към 15.30 ч. времето в Прага се подобрява и Антонов се приготвя да продължи полета. Предполетна беседа с него провежда метеорологът на летище Братислава Ян Попелени, който осведомява командира да очаква средна до силна турбулентност над Малките Карпати - хълмове на северозапад от Братислава.

Към 16.10 ч. пътниците са приети в самолета и в 16.20 ч. Антонов получава разрешение да рулира и излети по свой избор от писта 04 или писта 31. Той избира писта 31, която е в посока към Малките Карпати. Командирът получава разрешение за излитане и нареждане след излитането да завие надясно до курс към радиофар Нитра и оттам над Бърно на път за Прага на височина 5100 м. Междувременно от летището излита Ил-14 на Чехословашките авиолинии. За да се запази разделение между по-бавния Ил-14 и по-бързия Ил-18, на Антонов е наредено да не надвишава височина 300 м до по-нататъшно нареждане.

Ил-18 излита в 16.28 ч. в почти пълна тъмнина. Излитането е наблюдавано от ръководителя на полети Ярослав Вадович, според който то е нормално. Около две минути след излитането самолетът катастрофира на 8 км от летището в местността Сакракопец в полите на Малките Карпати, недалеч от братиславския район Рача, на височина 288 м над равнището на летателното поле. Машината се удря в заснежения терен в праволинеен полет със скорост от порядъка на 500 км/ч и с двигатели на пълна мощност. Избухва интензивен пожар, който спира доста бързо, главно защото останките и горивото са разпръснати върху голяма площ.

Три дни местната милиция (полиция), чехословашката държавна сигурност и курсанти от братиславското военноинженерно училище претърсват района около местопроизшествието. Това изисква снемането на снежен слой дебел между 30 и 50 см. Открити са останките на 74 от 82-мата души на борда, като са пренесени в Братислава за идентифициране. Установено е, че всички жертви са загинали моментално поради множествени наранявания по време на сблъскването.

Разследването се извършва от чехословашка комисия, ръководена от главния инспектор по въздухоплаването Ян Дворжак. Отделно е свикана и българска комисия, ръководена от председателя на Държавната контролна комисия Нинко Стефанов.

Българската страна смята, че ръководителите на полети в кулата и сектор „подход” са пренебрегнали задълженията си, като са разрешили на по-бавен самолет (Ил-14) да излети преди по-бързия Ил-18 и са задали опасна височина на LZ101, като не са го следели на радар. Чехословашката страна обаче смята, че екипажът не е владеел достатъчно добър английски, поради което не е изпълнен докрай разпоредения завой след излитане. На свой ред чехословашките следователи са обвинени от българските в разпространяване на слухове, че екипажът на LZ101 консумирал алкохол, изчаквайки в Братислава.

Докладът заключава, че причината за катастрофата не може да се определи ясно от установените факти. Най-вероятно, тя се свежда до недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене, неподобаващо на тези условия.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Просто си чете книга
Семейният скандал е като рок-концерт. Винаги започва с новият материал... и завършва със старите хитове.

***

След "черния петък" обикновено идва събота, наречена:
- Оф, защо ги купих всички тия боклуци?

***

С жените се живее много лесно - направиш някоя глупост, тя се разсърди, ти ѝ се извиниш... После тя направи някоя глупост, ти се разсърдиш, тя пак ти се разсърди, ти пак ѝ се извиниш... И те така.

***

Значи, каква равноправност на половете, след като мъж, който лети, е супермен, а жена, която лети - вещица!!!

***

Кръстили я Британия на дядо ѝ Велико...

петък, 23 ноември 2018 г.

Кой е кръстникът на Владислав Горанов?


Министърът на финансите Владислав Горанов отрече информацията, че апартаментът, в които живее без да плаща наем е свързан с братя Домусчиеви или с бизнеса им. Имотът бил собственост на кръстника му.



Темата за това къде живее Горанов беше повдигната, след като той декларира, че обитава 180 кв. метра апартамент в столицата без да плаща за него. Снощи в "Шоуто на Слави" главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще започне проверка по случая, а днес тя беше разпоредена.



"Този апартамент ми е предоставен през 2012 година за ползване от близък мой роднина - кръстник на двете ми деца и на мен. Но ще спра дотук. Позволете ми да запазя и аз някакво лично пространство", обясни Горанов по повод проверката и не пожела да каже кой е кръстникът му.

Кой е кръстникът на Горанов?


Запознати твърдят, че кръстник на Горанов е Иван Сариев

Иван Сариев е роден 1966 г. В средата на 90-те той е съосновател на един от ранните доставчици на интернет "Нет Ис" през 1994 г. заедно с Васил Мирчев, Деян Дънешки и Иво Петров. Впоследствие съвместно с тях и други лица има и други участия в технологични компании. През 2002 г., при управлението на НДСВ, той излиза от съдружията си, като влиза в управлението на държавната "Информационно обслужване", където остава до 2005 г. В годините след това името му не се среща в публичните регистри, но съпругата му Снежана Сариева е собственик на редица фирми.

В последните години Иван Сариев започва да се появява публично в неправителствения сектор в управлението на различни фондации - "Благотворителност и милосърдие", "Пчелен кошер", "Клъстер Информационни и комуникационни технологии". 

Управлявал е и масонската "Обединена велика ложа на България". На 30 август 2018 г. е станал председател на новосъздадената фондация "Върховен съвет за България", в която участват и други политически фигури, бизнесмени и масони, сред които независимият депутат Спас Панчев.

Цацаров при Слави: Не съм безконтролен, ще разследвам Горанов

Когато корупцията е държавна политика, никоя прокуратура не може да я спре. Това подчерта главният прокурор Сотир Цацаров в гостуването си при Слави Трифонов, цитирайки думи на бившия си колега Никола Филчев.

Главният прокурор не е абсолютно безконтролен. За главния прокурор се носят всякакви легенди – главният прокурор го контролира парламента, контролира го ВСС, а на практика няма нито едно действие на главния прокурор, което да не подлежи на санкция от съда. Реално всеки прокурор може да ми повдигне обвинение. Да, това не ми изглежда логично – затова се работи за ефективен механизъм за повдигане на обвинения на т.нар. трима големи в съдебната система, увери Цацаров.

Същевременно обаче той е на мнение, че главният прокурор не трябва да се избира пряко, защото щяло да има кампании, платени от някого. В много случаи правосъдието е бавно, защото е подчинено на определени правила и в него не работят безгрешни хора, уточни Цацаров защо мина толкова време. В обществото има глад за справедливост, защото няма справедливост, призна главният прокурор.

Няма обаче главен прокурор, който да въздаде справедливост с магическа пръчка – пред него има служби, след него – съд, е тезата на Цацаров, който бил със съзнанието, че прави каквото може и е чист пред съвестта си. Сам или с още някой е много трудно да го направя, подчерта обвинител номер едно на България. Мисля, че мандатът на главния прокурор трябва да се мери с това колко висши държавни лица са обвинени на база истински доказателства, които могат да издържат на истински процес и колко от тях са осъдени.

Има обвинени висши политици, ще има още обвинени висши политици – но постановяването на присъди не е работа на прокуратурата, каза още Цацаров и се похвали с осъдителната присъда на бившия зам.-външен министър Христо Ангеличин – за безстопанственост и щета от 430 000 евро за купуване на телефонни централи. Върнат и на темата с думите "ти си го избра", изречени от бившия градски прокурор Николай Кокинов пред Бойко Борисов, Цацаров внуши, че Кокинов го е казал, защото не му били удовлетворени амбициите да бъде повишен в ръководител на Софийската апелативна прокуратура. Не се чувствам личният прокурор на Бойко Борисов, добави Цацаров.

Крупните случаи и афери главният прокурор призна, че не знае дали финансовият министър Владислав Горанов живее от 6 години безвъзмездно в апартамент в комплекс "Есте Хоум енд Спа", който е собственост на "Есте пропъртис" ЕООД, дъщерна компания на "Адванс пропъртис" ООД, притежавана от братя Домусчиеви. Става въпрос за комплекс в столичния квартал "Изгрев" и апартамент от 180 кв. метра, по думите на скулптура Велислав Минеков във Facebook. Още утре ще започне проверка, обеща Цацаров, без да бъде питан, че на 8 декември изтича срокът, в който КПКОНПИ трябва да се произнесе по казуса.

Цацаров обяви и, че категорично бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева е държана при такива условия, при каквито са държани всичко останали арестанти. А за аферата "Джи Пи Груп" главният прокурор обяви, че едва ли разследването ще се изчерпа само с двама обвиняеми. И не взе отношение как така обвинените двама служители на "Джи Пи Груп", единият от които е съдружник (съдружници са Владимир Владимиров-Житенски, Стефан Тотев и Георги Василев), не са дори в ареста, а има запор за сума от 14 млн. лева, докато Иванчева е в ареста месеци наред по обвинение за подкуп от 70 000 евро. Белезниците на краката не се поставят от прокурори, а от МВР, оправда се още Цацаров, според когото това било "напълно излишна мярка" и го казвал на вътрешния министър. И не пожела да каже кои точно са обвиняемите от "Джи Пи Груп", но ако това бил проблемът, още утре пресцентърът на прокуратурата щял да ги съобщи.

Относно кипърския гражданин Георгиус Георгиу и „Юлен”, главният прокурор обяви, че е направена изключително мащабна проверка. И посочи, че прокуратурата има ангажимент да защити интересите на държавата за концесионното възнаграждение, което трябва да се плаща от "Юлен" – сега било на базата на изчисления като за концесия за въглища. Ако бездействието на Министерския съвет продължи, очевидно прокуратурата ще предприеме действия, обеща Цацаров, като уточни, че държавното обвинение ще има да почака още "2-3 месеца", но не уточни как ще се търси колективна вина на Министерския съвет, след като първо посочи МОСВ, но се поправи. И посочи, че по памет не може да каже кой е реалният собственик на "Юлен", но прокуратурата го установила. Цацаров отрече и, че и едно евро е достигало до него от Цветан Василев, както твърди банкерът, коментирайки въпроса дали е получавал по 100 000 евро на месец от бившия собственик на КТБ.

Попитан колко време ще чака обществото да завършат 24-те производства по аферата КТБ, в които се търсят връзки на Пеевски със случая, главният прокурор увери, че разследванията продължават, без да влиза в конкретика. Има внесени обвинителни актове, но да посоча имена на подсъдими означава да наруша презумпцията за невиновност, добави Цацаров. Той уточни и, че не се страхува от закона "Магнитски", който Цветан Василев неколкократно посочваше като лост срещу него и Делян Пеевски, който ще използва заради връзките си в САЩ. Относно оградата с Турция - кой я е правил, дали е Валери Симеонов и на какви цени, главният прокурор заяви, че проверка на ДАНС показала, че три сектора на оградата са строени на цена, която била далеч по-висока от реалната цена.

Образувано било досъдебно производство, работела експертиза и ако тя потвърди заключенията на ДАНС, щяло да има обвинени и министри, и областни управители. По темите "Миню Стайков", "Арабаджиеви" и "Баневи" и защо преди избори ставали такива скандали, главният прокурор не се съгласи с тезата, че тези хора били насочени към предстоящите избори. Той обяви и, че на посочените лица им било позволено да привитазират и съсипят големи бизнеси, но разработки можело да започнат чак след събиране на "напълно годни данни" и защо това не се случило в миналото, трябвало да каже някой друг.

Относно въпрос какво прави прокуратурата и защо не разследва обществените поръчки, спечелени от "Хидрострой" и това, че ТИМ управлява града, Цацаров прехвърли топката на Варненската прокуратура и обяви, че главният прокурор не може да се занимава с всички случаи. Те дължат обяснение на своите съграждани защо нямат нито едно значимо дело за корупция, обяви главният прокурор. Същевременно Цацаров не видя престъпление в информацията на гражданско движение "Боец", че имало 16 млрд. лева източено ДДС от 2000 до 2017 година. НАП обясни, че нямало толкова несъбрано ДДС, а толкова ДДС било направено опит да бъде укрито, но несъбраното било 5,8 млрд. лева.



На тази дата: 23 ноември 1852 г. са въведени първите пощенски кутии в Англия

1852 г. в Англия са въведени първите пощенски кутии. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки - Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.

През 16 и 17 в. във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Всъщност на територията на Западна Европа първата частна поща, която се явявала конкуренция на държавната, била създадена в Германия. Частната поща просъществувала 400 години и била откупена през 1867 г. от правителството на Прусия.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Скоро

Идеалните жени - това са шахматистките. Могат да мълчат с часове, следят за фигурите си, пък и знаят доста интересни позиции.

***

Звъни се на вратата. Отваря човека и отвън - комшията, пита:
- Абе комшу, какво я правиш твойта котка, че вие така?
- Ми къпя я.
- Е и аз къпя мойта, ама не вие така.
- А как я изстискваш?

***

- Не разбирам защо ме бие мъжът ми! В къщи е чисто, пера, гладя, готвя, децата отличници..
- Да не ходиш по чужди мъже?
- Е само за това ли?

***

В живота най-важното е да се събереш с лудите от твоята лудница, а не от другите психиатрии...

***

Разбирам момичетата, които изпитват неистово влечение постоянно да се снимат по тоалетните на заведенията. Когато до 18-годишна възраст си бил с външна тоалетна, попаднеш ли най-ненадейно в мраморна, културният шок е неудържим!

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

На тази дата: 22 ноември 1963 г. американският президент Джон Кенеди е застрелян

1963 г. американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Атентатът е извършен в 12.30 ч., докато Кенеди пътува със съпругата си Жаклин, с губернатора на Тексас Джон Конъли и неговата съпруга Нели Конъли, придружавани от президентския конвой.

Специално създадената комисия „Уорън” по време на 10-месечното разследване през 1963 г. и 1964 г. категорично установява, че президентът е убит от Лий Харви Осуалд, който е действал сам и че Джак Руби също действа сам, когато убива Осуалд, преди последният да се яви пред съда.

По-различно е становището на Комисията по Убийствата към Камарата на представителите на САЩ, която заявява през 1979 г., че президентът Джон Кенеди вероятно е убит в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в разследването на ФБР и на Комисията „Уорън”. Въпреки че се съгласява с твърдението на „Уорън”, че Осуалд извършва всички изстрели, които поразяват Кенеди и губернатор Конъли, Комисията по Убийствата твърди, че са дадени поне четири изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама.

Пътят на конвоя на президента Кенеди е планиран така, че да даде максимален показ на Кенеди пред тълпите в Далас, преди да пристигне, заедно с вицепрезидента и губернатора, на официален обяд с граждански и бизнес лидери от града.

Персоналът на Белия дом уведомява Секретната Служба, че президентът ще пристигне в Далас след кратък полет от военно летище Карсуел във Форт Уърт до летище Далас Фийлд. Определено е официалният обяд да се състои в Търговски център Далас, който да бъде крайна дестинация на конвоя. Пресметнато е, че на конвоя са нужни 45 минути, за да измине пътя от летището в Далас до Търговския център. Маршрутът е избран да бъде криволичещ с дължина 16 км, който може да се измине на бавна скорост за време от 45 минути.

Пътят минава през част от покрайнините на града, през центъра му покрай главната улица до Търговския център, както и по кратък участък от магистрала „Стемънс”. За завръщането на президента обратно към летището, от което да отпътува за благотворителна вечеря в Остин, щата Тексас, агентите избират по-директен маршрут с дължина на пътя около 6 км. Планираният маршрут е публикуван в много от вестниците в Далас няколко дни преди събитието, за информиране на хората, които искат да присъстват.

За минаването през централната част на Далас е избран път на запад от главната улица, вместо по Елм Стрийт (една пресечка на север), защото това е традиционния параден маршрут с максимум сгради с удобен изглед за тълпите. Но главната улица не позволява завой за изхода на магистрала „Форт Уърт”, който е част от маршрута за Търговския център, защото изходът е достъпен само чрез Елм Стрийт. Поради тази причина планираният маршрут включва завой в края на главната улица, от където излиза на Хюстън Стрийт, върви на север и отново завива на следващата пресечка на запад, като така се озовава на Елм Стрийт, за да продължи през района Дийли Плаза, преди да излезе на магистрала „Стемънс”.

На 22 ноември, след сутрешна реч във Форт Уърт, където нощува, президентът се качва на „Еър Форс Уан”, който отлита в 11.10 ч. и каца на летището в Далас 15 минути по-късно. В 11.40 ч. президентският конвой напуска летището и започва пътуването през Далас, към което са прибавени допълнително 10 минути към предвидените 45, поради ентусиазираните тълпи и непланирано спиране по желание на президента.

В 12.30 ч. местно време, когато откритата лимузина на Кенеди навлиза в района на Дийли Плаза, Нели Конъли се обръща към Кенеди, който седи зад нея, и коментира: „Господин президент, не може да кажете, че Далас не ви обича!”. Кенеди отговаря: „Това е повече от очевидно”. Това са последните думи на Джон Кенеди.

От Хюстън Стрийт президентската лимузина прави планирания ляв завой, за да излезе на Елм Стрийт, така че да стигне до изхода за магистрала „Стемънс”. Когато продължава по Елм Стрийт, по Кенеди се стреля. Според Комисията „Уорън” и Комисията по Убийствата, след като президентът Кенеди маха с вдигната дясна ръка на тълпите от дясната си страна, куршум пробива врата му, пронизва гръбначния му стълб и горната част на десния му бял дроб, излизайки през гърлото му, почти централно под ларинкса му.

Само минути след покушението няколко свидетели посочват сградата на Книгохранилището като източника на изстрелите. Един от тях, Хауърд Бренан, казва, че на няколко пъти, още преди да мине кортежът, забелязал на един от прозорците на сградата някакъв мъж. След като чул първия изстрел Бренан погледнал нагоре и видял същия този мъж с пушка. В 12.45 ч. полицията разпространява описанието на заподозрения, който според разказа на Бренан е бял мъж, 75 кг, 1,78 м.

Полицаите нахлуват в сградата на Книгохранилището и близо до прозореца на шестия етаж откриват три гилзи и пушка с болтов затвор и с оптичен прицел.

В 13.15 ч. далаският полицай Дж. Д. Типит, патрулиращ на около 2 мили от мястото на атентата, забелязва някакъв мъж, който съвпада с описанието на заподозрения. Типит извиква мъжа до колата си. След кратък разговор проведен през прозореца, полицаят излиза от колата, за да разпита човека по-отблизо. Той обаче изважда пистолет, стреля четири пъти и убива Типит. Около дузина очевидци стават свидетели на стрелбата. Един от тях се обажда на полицията.

Новината за стрелбата по президента прави гражданите на Далас доста бдителни и когато се чуват сирените на полицейските коли, няколко души забелязват някакъв подозрителен мъж, който се мушва във входа на една сграда, намираща се на осем пресечки от мястото на стрелбата.

Един от тези очевидци е Джони Брюър, управител на магазин за обувки, който вижда как мъжът влиза в сградата на кино „Тексас”. Брюър говори със служителката на киното Джулия Постал. Той й казва: „Не знам дали това е човекът, когото търсят… но той бяга от тях поради някаква причина”. Постал се обажда в полицията.

Пред киното се събират повече от дузина полицейски служители. Те нареждат да се включи осветлението в салона и Брюър посочва подозрителния субект. Когато полицаите тръгват да го заобикалят, мъжът размахва пистолета си, но е обезоръжен преди да успее да стреля, макар че някои от полицаите разказват по-късно, че били чули „щракване” подобно на засечка на оръжие.

Арестуван е мъж, името му е Лий Харви Осуалд, който е завършен несретник: роден след смъртта на баща си, не завършил дори и 10-и клас, на 17 години постъпва в Морската пехота, където е обучен за снайперист. После емигрира в СССР, работи в завод за телевизори в Минск, завръща се оттам със съпруга-рускиня Марина Прусакова, от която има дъщеря Джун (1962). Имал достъп до Тексаското училищно книгохранилище, където бил нает да попълва бланки за 1,25 долара на час едва преди шест седмици.

На 22 ноември 1963 г. арестуваният Осуалд е отведен в сградата на полицията в Далас. В 19.10 ч. същата вечер той е посетен от мирови съдия, който повдига срещу него обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 1.30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочита и обвинителния акт за убийството на Кенеди.

През двата дни, последвали ареста му, Осуалд е разпитван в Главното полицейско управление на Далас в продължение на общо 12 часа. Срещу Осуалд е събран голям доказателствен материал: пистолетът Смит енд Уесън 38 калибър, който му е отнет по време на ареста; девет очевидци го идентифицират като убиеца на полицая; има достъп до шестия етаж на Книгохранилището и е забелязан там от очевидци малко преди стрелбата по Кенеди. Веществените доказателства също говорят за неговото присъствие на прозореца, където са намерени гилзите, а отпечатък от дланта му и влакна от дрехите му са открити по пушката, с която е стреляно по Кенеди и по губернатора Конъли.

В около 11.00 ч. на 24 ноември, неделя, следвайки стандартната процедура след повдигане на обвинения срещу заподозрян, Осуалд следва да бъде преместен в областния затвор на Далас. Това обаче се оказва всичко друго, но не и рутинна операция. Срещу обвинения атентатор вече са получени анонимни заплахи и директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър по-късно споделя, че изпратил съобщение до началника на полицията Къри, настоявайки Осуалд „да получи възможно най-засилена охрана”.

Даласката полиция обаче допуска възможността, че Осуалд може да бъде застрашен. Затова е уредено той да бъде транспортиран в бронирана кола. Къри решава да превърне прехвърлянето на Осуалд в медийно събитие и организира фото пресконференция в подземния паркинг на полицейското управление. Той уведомява репортерите, че прехвърлянето ще се състои след 10.00 ч.

В 9.00 ч. екип от 14 полицаи разчиства паркинга от външни лица. На шестте изхода са поставени часови, както и на изходите на двете авторампи, свързващи паркинга с улиците отгоре. След като обезопасяват паркинга, полицаите позволяват на журналистите да влязат. Репортерите и фотографите заемат позиция срещу вратата, през която трябва да се появят Осуалд и неговата охрана. В паркинга прииждат също и униформени и цивилни ченгета, които искат да хвърлят поглед върху обвинения атентатор. В 11.20 ч. приблизително 50 репортери и 75 полицаи вече очакват появяването на Осуалд.

Излъчван на живо по националната телевизия, Осуалд се показва на вратата, заобиколен от служители на реда. Той изминава около три метра и тогава измежду новинарите си пробива път един здрав мъж. Той протяга дясната си ръка, която държи револвер Колт 38 калибър, и изстрелва „единичен фатален куршум в коремната област на Осуалд”.

Мъжът скоро е идентифициран като 52-годишният Джак Руби (до 1947 г. Джейкъб Рубенщайн - евреин от полски произход), собственик на нощен клуб в Далас, който има много приятели сред полицията на града.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

В Белград не се шегуват.

Баба Гинка извежда внучето си на разходка из селото. Съселяните я питат:
- Бабо Гинке, защо си му обула ботушите на баща му, не са ли му големи!?
- Е па големи са, ама ако му обуем неговите не мо'ем да го стигнем!

***

Пациент при психолог:
- Струва ми се, че никой не ме разбира: гледат ме с празни очи, с безразличие на лицето и абсолютно нежелание да ме слушат...
- С какво се занимавате?
- Преподавам квантова физика в университета.

***

В нета:
- Имам чувството, че половината от обкръжението ми са идиоти!
- Пич, 95% не е половината!

***

Прави са будистите, че животът е едно огромно колело! Тази сутрин, закусвайки яйца, се замислих:
- Вчера е било в задника. Сега го слагам в устата. А, още утре пак ще бъде в задника...

***

Когато всяка сутрин се будиш щастлив до своето съкровище, значи имаш добре функционираща връзка... или просто си стар пират!


сряда, 21 ноември 2018 г.

Дрифтърът пред парламента се споразумя – конфискуват му "Голф"-чето


20-годишен "левент", който вече има една осъдителна присъда, и който бе арестуван, след като прави "дрифт" пред Народното събрание, се споразумя с прокуратурата.

Владислав Антонов трябваше - по договорка с държавното обвинение да получи 3 месеца затвор. Софийският районен съд обаче прецени, че това е обидно ниско и го завиши на 1 година. След което замени ефективното изпълнение с 3 години пробация и посещения при пробационен служител.

Съдия Мирослав Петров постанови, че като средство, посредством което е извършено престъплението хулиганство, "Голфът" на Антонов се отнема в полза на държавата.

По време на протестите на 18 ноември  около 14.10 часа в София на бул. „Цар Освободител” пред сградата на Народно събрание и паметника „Цар Освободител“, водачът на МПС извършил - по думите на полицията - "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото".

Като се има предвид, че на мястото в момента е била стоварена сигурно половината униформена полиция на България, действията на Антонов звучат достойни за... снизхождение:

"По време на граждански протест, отразяван от средствата за масова информация, потеглил от пътното плътно до паметника по бул. „Цар Освободител“ с управлявания от него автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ и въпреки намиращите се в близост граждани – „дрифтира” - като изважда преднамерено автомобила извън контрол, прави обратен завой с несъобразена скорост, навлиза в платното за насрещно движещите се, като задната част на автомобила се носи неконтролируемо.

В хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, че извършител на описаното по-горе деяние е В. А., на 20 години. Същият е осъждан, като предходната му присъда е отново за същото престъпление (хулиганство). Повдигнато му е обвинение за извършено престъпление по НК.", съобщи тогава полицията.

Предвид преценката за висока обществена опасност на деянието и извършителя наблюдаващият прокурор тогава го задържа за срок до 72 часа.

На всичкото отгоре - от кадрите, на които се вижда, че полицията вече е извела Антонов извън колата, става ясно, че целият му "кеф" е продължгил около 4 минути.

Парламентът гласува оставката на Валери Симеонов, като вицепремиер


Парламентът трябва да гласува рокадата в кабинета покрай оставката на вицепремиера Валери Симеонов и замяната му на поста от началника на кабинета му - юриста Марияна Николова.

Промените в състава на Министерския съвет бяха внесени вчера вечерта от премиера Бойко Боризов, след като в продължение на близо 6 часа протекоха преговори в коалицията на Обединените патриоти. Тяхнта среща премина без официално изявление.

Такова трябва да направи вицепремиерът в оставка Валери Симеонов преди заседанието на Министерския съвет тази сутрин.

Очаква се Симеонов да се върне в парламента, което означава, че Миглена Александрова от "Атака" трябва да освободи мястото. Това ще доведе до преразпределение на силите в Обединените патриоти така  - 7 за „Атака”, 9 за НФСБ и 11 за ВМРО.

Карикатурите на Краси

Краси Петров рисува специално за "Таралеж"

На тази дата: 21 ноември 1916 г. корабът-близнак на „Титаник” потъва в Егейско море

1916 г. корабът-близнак на „Титаник” - лайнерът „Британик”, попада на мина в Егейско море и потъва. От 1300 души екипаж и пасажери, които били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.

Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф” в Белфаст. След потъването на „Титаник” компанията собственик „Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и „Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник”. Предназначен е за гражданско плаване, но на 13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.

Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име  „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на командването е капитан Чарлс Бартлет.

След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916 г. Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат. На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.

В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика. Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.

Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.

Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие ¬ да доближи кораба до брега. В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня.

Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.

В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Сега разбирам защо не пускат пътници
в кабината на машиниста на влака.

Две са думите, които се произнасят най-гръмогласно - "ГОРЧИВО" и "ЗАЕТО!"

***

Светът се състои от протони, неутрони, електрони и галфони... общо казано.

***

- Дадох на кучето си да опита бира. Сега всеки ден му давам, пропи се.
- Не му давай тогава.
- Не мога, хапе копелето...

***

Общото между автомобила и мъжа е, че виждаш недостатъците им... чак когато легнеш под тях!

***

Някак... не е прилично всички да сочат с пръст премиера ни... И то със средния...

вторник, 20 ноември 2018 г.

На тази дата: 20 ноември 1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило

1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило. 54-годишният руснак е известен като „Канибала от Ростов”. Обвинен е за изнасилването и убийството на 53 души, предимно деца, за периода от 1978 до 1990 г.

По време на детството на Чикатило в Украйна се ширел канибализъм, вследствие на глада и колективизацията. Той се справял добре в училище. След като завършил военна служба през 1960 г., работил като телефонен инженер. През 1971 г. става учител в Новошахтинск, но постоянно се мести от училище в училище заради оплаквания срещу него.

През 1978 г. Чикатило се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно е даден под съд. Той е заставен да направи самопризнания чрез изтезания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като заговаря по автобусни спирки и железопътни гари избягали от дома си деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява четирима души.

След като са открити шест тела от общо 14 изчезнали, московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон е изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който да води разследването. Фетисов съсредоточава търсенето в района около Шахти и назначава Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област.

Разследването се концентрира върху умствено неуравновесените и известни сексуални престъпници, като постепенно да ги задържа, разпитва и изключва от списък на заподозрените. Милицията все повече разширява периметъра на своето разследване. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията се отказва от този подход.

През 1984 г. жертвите вече са 15. Решено е да се усилят мерките - да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилно облечени милиционери на много обществени транспортни спирки. Чикатило е заподозрян заради съмнително поведение на една автобусна спирка в Ростов и е арестуван. Установено е, че той е заподозрян и за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време.

Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не е достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като прекарва три месеца в затвора.

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск и се изтегля в сянка. През август 1985 г. умъртвява две жени по отделно. Следва затишие до май 1987 г., когато убива младо момче, после убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията пак засилва охраната по железопътните гари около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти.

Отново следва продължителна пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило осакатява и убива Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи.

На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Съдебният процес срещу него се провежда на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!”. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Разстрелян е на 14 февруари 1994 г.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.


В село Дебрен издигнаха сграда над дере.
Влиза човек в автосалон и казва:
- Искам такава кола, която не просто да върви, ами да лети направо. Да е суперманеврена, с голяма вместимост, с отлични спирачки...
- Приятел, на теб май ти трябва маршрутка!

***

Всеки вика "вали сняг", а в Перник до първите 30 сантиметра му викат слана...

***

- Знаеш как е в живота, когато една врата се затвори, друга се отваря...
- Знам, знам... Имал съм такъв проблем с Москвича...

***

В корупционните схеми, даже и да хванат големите риби, почват да ги чистят от опашката!

***

- Малеее муцкааа, какъв як грим! Китосала си се като краден камион…. Не ти ли тежи?

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Видеофакт: Динко към восъчната фигура на Меркел: Малко ли ти помогнах, ма, будала?!

"Ловецът на мигранти" Динко Вълев отново напомни за себе си с колоритно видео, в което говори на восъчна статуя на Ангела Меркел.

Действието се развива в музея на "Мадам Тюсо" в Амстердам, а ямболията иска обяснение от германския канцлер, защо не е получил благодарност от нея, заради заловените бежанци.

"Да знаеш колко бежанци ти спрях! Ако си благодарна, един медал да ми дадеш, да ме сложиш тука и аз да съм до тебе... Едно благодаря не каза!", казва във видеото Динко и отсича в заключение:  "Малко ли ти помогнах, ма, будала".

На тази дата: 19 ноември 1703 г. поставено е началото на мистерията за Желязната маска

1703 г. поставено е началото на мистерията за Желязната маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. Историята постепенно се раздухва, добавят се различни детайли, докато накрая изпод перото на Волтер се превръща в истинска легенда.

На 4 септември 1687 г. (по време на управлението на Луи XIV) едно апокрифно ръкописно издание оповестява, че офицерът дьо Сен-Мар е отвел по заповед на краля един затворник в укреплението на остров Света Маргарита в Прованс.

Тайнственият затворник се споменава за втори път в книгата „Тайните мемоари за историята на Персия” (издадена в Амстердам през 1745 г. от анонимен автор), в която се описват политически интриги и реални личности от двора на Луи XIV като действието е пренесено в Персия и имената на героите са скрити зад персийски псевдоними. В „Мемоарите” се посочва, че този затворник е не друг, а самият граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но истината е, твърди книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Волтер превръща историята в легенда посвещавайки на Човека с желязната маска една част от глава XXV на „Векът на Луи XIV”, публикуван през 1751 г. Твърдейки, че той е затворен през 1661 г., когато умира Мазарини, Волтер пръв споменава една подробност, способна да разбуди въображението на читателя - долната част на маската на затворника била снабдена със стоманени пружини, които му позволявали да се храни без да я сваля, и добавя също, че на тъмничарите им било наредено да го убият, ако разкрие самоличността си. Добавя също, че към затворника се отнасяли с изключителен респект, свирели му в килията и му доставяли бельо от най-фина дантела.

Известно е, че затворникът е пристигнал в Бастилията през 1698 г. с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на Луи XIV. Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило на 18 септември 1698 г.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Балет "Спящата красавица"
в Македония.

Тя така страстно му каза "Здравей", че един щъркел застана на стартова позиция.


***

Много мразя общите профили. Ти поздравиш жената... а от там ти благодари мъжът ѝ.

***

- Петре, на твоите години Александър Велики е владеел половината свят!
- Така е г-жо, но е учил при Аристотел, а аз...

***

Две блондинки:
- Представяш ли си муцка, сега, да дойде един богат бизнесмен и да ми даде 50 000$...
- А защо не един милион?
- Един милион е нереално...

***

Неопитна алкохоличка смесила коняк Наполеон с водка Кутузов и усетила цялата тежест на войната от 1812 година...

неделя, 18 ноември 2018 г.

На тази дата: 18 ноември 1307 г. Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му! Това послужило като знак за въстание

1307 г. Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му. Според легендите героят от швейцарския епос прострелял с арбалет ябълката, а после убил и австрийския управител на градчето Алтдорф Хермат Геслер. Това послужило като знак за въстанието, довело до независимостта на Швейцария от австрийското владичество на Хабсбургите.

Любопитен факт е, че всичко, което се знае за Вилхелм Тел всъщност е само легенда. Една от най-известните версии е, че скоро след отварянето на прохода Готард, когато властващите във Виена от 1273 г. Хабсбурги търсят начин за контрол над кантона Ури, а следователно и над трансалпийската търговия, е назначен негов нов управител Херман Геслер. По онова време непокорните планинци от Ури вече се били обединили със съседите си от кантоните Швиц и Нидвалден, подписвайки споразумение в местността Рютли и обещавайки си да се съпротивляват заедно на австрийското потисничество.

Геслер издигнал кол на площада в Алтдорф, столица на кантона Ури, и закачил на него шапката си, като заповядал всички, които минават покрай кола, да му се покланят в знак на уважение. С това преляла чашата на търпението.

Вилхелм Тел, селянин от близкото село Бюргелн, обаче не бил чул за заповедта. Той минал покрай кола с нахлупена шапка, без да се поклони. Геслер го заловил и му наложил изпитание. Заповядал му да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на сина му. Ако улучел ябълката, щял да бъде пуснат, но ако не успеел или откажел, той и синът му щели да бъдат убити.

Ръцете на момчето били завързани за кола. Тел затъкнал една стрела в колана си и една заредил в арбалета, прицелил се, стрелял и улучил ябълката. Геслер, впечатлен и разгневен, попитал за какво е втората стрела. Тел го погледнал в очите и отговорил, че ако първата стрела случайно улучела сина му, втората щяла да порази Геслер.

За тази дързост Тел бил арестуван и осъден на доживотен затвор в тъмниците на замъка в Кюснахт, намиращ се на североизток от Люцерн. За тази цел трябвало да се преплува голямо езеро с лодка. По време на продължителното пътуване се развихрила силна буря над езерото и австрийските гребци, които не го познавали, започнали да молят Геслер да освободи Тел, за да ги насочва към безопасен залив. Геслер отстъпил и Тел умело повел, маневрирайки с лодката близо до брега, после скочил върху една плоска скала и едновременно с това бутнал лодката обратно в бурните води.

Твърдо решен да довърши започнатото и да използва втората стрела, той бързо поел по брега към Кюснахт. Геслер и спътниците му успели все пак да пристигнат там и тръгнали по тъмната алея Холегасе към замъка. Тел изскочил от тъмнината, изстрелял стрелата в главата на тиранина и изчезнал отново в гората, за да се върне в Ури.

Вицове - само сока, ноември 2018 г.

Мики Маус става на 90 години.
Две приятелки си говорят:
- Муци, моят гинеколог е страшен пич!
- Ама женен ли е?
- Не знам... не усетих халка да ти кажа!

***

- Имаш ли снимка на твоите близначета?
- Да, ето.
- Но тук е само едното.
- Е, то другото е същото.

***

Най-слабо стресиращата професия е тази на сапьора - или си свършил работата идеално, или просто това вече не е твоя работа...

***

Жените разчитат на козметиката... мъжете на алкохола... Важното е любов да има.

***

Приятно е, когато сутрин те чакат у дома. Кучето се радва... жената лае...