събота, 22 декември 2018 г.

На тази дата: 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски

1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата.

Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с -годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин ¬ редник.

Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”.

През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Съществуват и охлюви заешки размери
След протеста на французите, Макрон им вдигна заплатите с 100 евро.
Ние, уж протестирахме, а ни вдигнаха тока и водата...

***

Русалка изплувала на пристанището с бебе на ръце и попитала?
- Къде живее водолазът Пешо?

***

Когато жена ми крещи:
- Ти наистина ли не знаеш защо съм ти бясна?
Започвам да подозирам, че и тя не знае!

***

Щастие - когато имаш до себе си човек, по-интересен от телефона!

***

На всички баби и дядовци, които не са се държали добре през годината, дядо Коледа ще им подари внуците за цялата коледна ваканция!

петък, 21 декември 2018 г.

На тази дата: 21 декември 1971 г. самолет на БГА „Балкан” катастрофира - загиват 32 души, сред които и Паша Христова

1971 г. самолет на БГА „Балкан” Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.

Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”.

Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.

Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.

Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.

Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма.

Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18.

Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.  

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Евала

Най добрата хармония, между растителния и животинския свят, са сармите!

***

Какво законът позволява да управляваш, когато си пиян?
а) Колело...
б) Автомобил...
в) Европейски съюз...

***

Въпрос към радио "Ереван":
- Кога мъжът е най-съсредоточен?
Отговор на радиото:
- Мъжът е най-съсредоточен, когато прелива ракия от дамаджана в малка бутилка...

***

Интересно нещо е това водката. Всеки път вкусът е един и същ, а приключенията различни!

***

Истинският мъж е от стомана и не може да бъде пречупен. Затова на жената ѝ остава само едно - да пили!

четвъртък, 20 декември 2018 г.

На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.
Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:


На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е
пилотирал кап. Списаревски
Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да
разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"
 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.
В битката са поразени 8.
Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в
 Централни софийски гробища.
Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове - само сока, декември 2018 г.


Гледам комшията прибра БМВ-то и изкара Пасата. Явно положението е сериозно.

***

Знанието е сила! Незнанието е спокойствие!

***

Купих си фитнес гривна. Сега знам, че от нас до кръчмата са точно 250 крачки...

***

Вече 3 пъти купувам пиене за нова година. Пиенето свършва, годината мамка и, не!

***

Преди да преминеш с главата през стената, помисли какво ще правиш в съседната стая...

сряда, 19 декември 2018 г.

На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.

Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.

Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.

На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.

От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.

Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.

От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.

На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”

Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.

През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.

Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.

В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.

Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.

Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.

Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.

Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.

Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.

Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.

Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

А бе, тези хора стилист в президенството нямат ли?
Тази година и колата ми е украсена коледно,всички лампички светят:
- За бензина, за маслото, за спирачките...

***

Учител по химия, като усетил, че учениците губят интерес към предмета, предложил:
- В часовете по химия,да се изучава варене на ракия!

***

Народни поверия:
- "Ако завали сняг, ще полагат асфалт."
- "Ако положат асфалт, ще сменят тръбите."

***

- Комшу, бива ли така? Жена ти рине сняг, а ти свириш на акордеон?!
- Ми, тя като не може да свири...

***

Ако жената почне внезапно диета, значи след три дни ѝ е фирменото парти.

вторник, 18 декември 2018 г.

Разфасоват две прасета за Коледа пред Община Пловдив - Европейска столица на културата


Намерението на кмета на Пловдив да припомни на съгражданите си позабравените коледни традиции, като разфасова две прасета пред сградата на Общината, срещна широк отзвук в социалните мрежи.

„Много хора свързват проявите покрай Европейска столица на културата единствено с новото, съвременното изкуство. А това е проект, който включва и опознаване на традициите", каза още Тотев и уточни, че събитието ще бъде "много културно".

От думите на кмета не става ясно дали животните ще бъдат заколени пред Общината или само ще бъдат разфасовани там.

Разфасоването на прасе в централна градска част няма да е прецедент. През 2017 г. това се случи и на Фестивала на стоте войводи в Сливен отново с участието на Ути Бъчваров.

На тази дата: 18 декември 1890 г. В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото

1890 г. в Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. В средата на 19 в. Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население и площ над 100 кв.км, като улиците били тесни и постоянно задръстени от конски впрягове - основно превозно средство по това време. В околностите на града имало много добра железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.

През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ” с метрото. По-късно в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия.

Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.

През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели.

Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.


За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station”. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Нощно Русе
Ако Габровец ви препълни чашата с чай, то не е от щедрост, а за да не можете да сложите захар!

***

Жена, почиствайки 127-та риба, казва на мъжа си:
- Аз като човек те моля, И КАТО ОТИДЕШ ЗА РИБА, ПА ПИЙ КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!!!

***

Софийският зоопарк кани всички желаещи на ново екстремно изживяване - "Ден на отворените врати!"

***

Искам да напомня на всички които прекаляват с коледната украса, че Исус Христос се е родил във Витлеем, не в Лас Вегас!

***

Истинският живот е това, което ти се случва, докато ти се зарежда телефона!

понеделник, 17 декември 2018 г.

Шегувате се?


Откриване на 24 км от магистрала "Струма" днес.

Фотофакт: Инсталация "Хора вглъбени в телефоните си"

Хора на пейка напълно потопени в телефоните си, игнорирайки присъствието си. Това е инсталация на дизайнерската агенциа "Design Bridge" част от фестивала на светлината в Амстердам.

На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.

Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.
През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.

Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.
След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.
През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.

Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".

Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Плановете ми за Нова година
Ценоразпис за посещения по домовете:
Снежанка и Дядо Коледа - 50 лв.
Снежанка без Дядо Коледа - 100 лв.

***

- Вие как се казвате?
- Александър Велики.
- При нас има специално отделение само за императори и ще се чувствате много добре!
- Аз не съм император!
- А тогава кой Александър Велики сте?
- Самолетоносача.

***

На изпит професорът казва на студент:
- Вие сте като хубав филм!
- В какъв смисъл?
- Ще трябва да Ви видя пак.

***

Ако програмист стане лекар, и му кажеш:
- Боли ме ръката.
Отговорът ще бъде:
- Странно, имам същата ръка и не ме боли.

***

Японците са разработили фотоапарат, който снима толкова бързо, че може да улови жена със затворена уста.


неделя, 16 декември 2018 г.

Цитати на великите! Калина Митева, Мис Свят България 2018: Благодарение на изпълнението ми, а именно танц с лъжици, успях да се класирам в топ 20 в категория "Tалант"


Бях се подготвила за всички етапи на конкурса. Благодарение на изпълнението ми, а именно танц с лъжици, успях да се класирам в топ 20 в категория "Tалант".

19-годишната Калина Митева, която преди дни се завърна от Китай, където представи България в престижния конкурс "Мис Свят", разказа пред Life.dir.bg

На тази дата: 16 декември 1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”

1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”. В 18.30 ч. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния сериал „Покемон” по канал TV Tokyo. Излъченият епизод - „Електрическият воин Поригон” (38-ата серия от анимационната поредица), обаче довежда до хоспитализацията на близо 700 япончета заради припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми.

Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от кибер пространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е именно сцената, която постига ужасния ефект.

20-ина минути след началото на епизода погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко - получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.

Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти.

Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ.

През 2000 г. в САЩ е направена цензурирана версия на серията, в която сцената е забавена, но така и не стига до ефир.

Любопитен факт е, че в следствие на тази катастрофа Поригон никога не получава основна роля в „Покемон”, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето. Серията обаче може да бъде намерена свободно в интернет.

В този момент „Покемон” е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. На другия ден след излъчването на епизода обаче каналът TV Tokyo осъмва с надписи с извинение към японския народ, а сериалът е спрян за четири месеца.

Вицове - само сока, декември 2018 г.


Това е розов гълъб. Той наистина
съществува, но тези птици живеят в Мавриций.
Любовта е измислена от жените, защото не могат да чакат докато мъжете намерят пари за секс!


***

- Тате, ти знаеш ли колко е висока мама?
- Да! Метър и 60!
- Ти как разбра, мери ли я?
- Не, но аз съм метър и 80 и ми е дошла до гуша!

***

Човешкият мозък е уникален механизъм. Той работи непрекъснато от момента на вашето раждане, до момента в който си купите телевизор!

***

Доцентът води лекция:
- И така, колеги, най-доброто лечение за една жена в депресия е сексът.
Студент от залата:
- А как да ги доведем до депресия?

***

Фармацевт с 30 годишен стаж, при посещение в Египет, случайно разчел текст от 16 в. пр. Хр.