вторник, 31 декември 2019 г.

На тази дата: 31 декември народите празнуват новата година!

Празненства във Вавилон
Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането й датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.
За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
Пир в Рим
В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който
годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.
През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. Следващата 2015 г. ще бъде Годината на Дървената Овца (Коза).
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.
Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата:
Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.
Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през Новата година.
Англичаните по традиция не посрещат Новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат Новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.
 

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Който смята, че България е малка, да пътува от София до Варна с влак.


***

Мъжът прави 90 % от това, което е обещал... да направи.
Жената прави 90% от това , което е обещала... да не прави.

***

Пена мълчеше и слушаше оправданията на мъжа си, защо цяла вечер е пил с Кольо.
Кольо също мълчеше.
В гардероба.

***

Само в България има новогодишен късмет - Работа в чужбина !

***

Абе ,"Код Жълто" за сняг си е тревожно... Моля не го яжте!

понеделник, 30 декември 2019 г.

На тази дата: 30 декември 1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица

1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица. С развитието на индустриалното производство през 19 век заетоста на работната сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране положението на населението полагащо наемен труд.
В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна работна седмица от правителството на Леон Блум.
В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на петдневната работна седмица.
С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”, процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Гениално:)

Първа категория труд:
1. Миньор
2. Водолаз
3. Преводач на Бойко

***

Вчера ходих на психолог. Нормално ли е през цялото време да пляска, да се хили и да пита: "Верно ли, бе?"

***

- А бе свиньо, как не те беше срам да изплюскаш едно кило кремвирши?
- Епа я фанах един иии... они са повлекоя...

***

На Коледа всички стават поне малко по-добри, с изключение на националите ни по футбол.

***

Поверието.. който първи влезе у дома.
Излезнах и пак влезнах в нас.
И така 365 дни доброта, красота и скромност.

неделя, 29 декември 2019 г.

На тази дата: 29 декември 1890 г. САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота

Войници на САЩ по време на избиването на индианците
1890 г. армията на САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота в резервата „Пайн Ридж”. Битката се състои при ручея Уундид-Ний.
На 15 декември по заповед на генерал Майлс е направен опит за арестуването на Седящия бик в неговия лагер заедно със сина му и шест други индианци. При акцията обаче вождът е убит. Останалата част от племето му продължава пътя си към Бад Лендс. На 29 декември се състояла битка близо до Уундид-Ний между кавалерийски полк и оцелелите мъже на Голямата стъпка. 30 бели са убити, а от индианците падат 200, сред които имало много жени и деца.
Повече от 3000 индианци се преселват близо до Уайт Клей Крийк, където на следващия ден се разразява нова битка. Резултатът е разпръсване на индианците и тежки загуби от тяхна страна. На 14 януари 1891 г. са проведени два съвета с участието на генерал Майлс и индианските предводители. Осъзнавайки безизходността на своята ситуация, индианците са принудени да отстъпят. Войната приключва на 21 януари и по-голямата част от племената са върнати в резервата.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Монголия

Звъни телефонът в апартамент. Момченце вдига слушалката
-Петьо, ти ли си?
-Да.
-Извикай мама.
-Мама е във ваната
-Тогава татко
-И той е във ваната
-Ще излязат ли скоро?
-Не.
-Откъде знаеш?
-Поискаха да им занеса вазелин, а аз им занесох лепило.

***

Най-добрият подарък са парите. Никой няма да ти каже "Вече имам такива."

***

Мъж и жена лягат да спят и жената забелязва, че мъжът е без брачния си пръстен:
- Скъпи, а къде е брачният ти пръстен?
- Скъпа, разбираш ли...
И така се родила трилогията "Властелинът на пръстените"...

***

Записки на шофьор в министерски съвет:
- Като малък карах кола с педали, сега карам педали с кола...

***

Не се напрягайте излишно, след 10 дена всичко ще е миналогодишно...

събота, 28 декември 2019 г.

На тази дата: 28 декември 1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта

1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.
Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.
Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.
Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.
Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.
Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът
•             28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
•             Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
•             Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
•             Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
•             Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
•             Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
•             Савичеви умряха.
•             Умряха всички.
На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е кръстен астероидът Таня 2127.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Най-мощният носител на данни е кафето с комшийката.

***

И помни пепеляшке, точно в 6 сутринта, този чудесен смартфон ще се превърне в будилник!

***

От работата ни организираха Тиймбилдинг и понеже не знаех какво е това... за всеки случай си вземах шише ракия.

***

Запомнете! След празниците всички връщаме кантарите 5 кила назад.

***

Не учите физика в училище, и целият ви живот ще бъде пълен с чудеса и вълшебства!