събота, 12 януари 2019 г.

На тази дата: 12 януари 1998 г. Европейският съюз забранява клонирането на хора

1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.

Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Хъркащият през нощта мъж е отмъщение към жената която цял ден не млъква!

***

Пернишката жена е като Пинокио!!! Всеки път като излъже, носът и се подува...

***

Предимството да закусваш с пълнозърнести бисквити е, че ако свършат можеш спокойно да изядеш и кутията - вкусът е същият...

***

Жените харесват мъже в униформа, защото изпълняват команди и ядат всякакви гадости без да мрънкат.

***

Вчера, заобикаляйки яма на пътя, се оказах в друг град.

петък, 11 януари 2019 г.

Филмът не е шведски, а съветски


Помните ли оня виц:
Седемдесетте години на миналия век. В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата: "Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!"...

На този виц заприлича масираната лява пропаганда по темата „купуване на нов изтребител за ВВС“ в последните месеци.

По тази тема интересна статия публикува Стефан Ташев:

Процесът набра скорост след решението да се преговаря със САЩ за купуване на последната модификация на изтребителя Ф-16.

Срещу това скочиха всички проруски партии, моментално бяха активизирани всички русофилски медии, тролове и всевъзможни организации, контролирани от Москва. Първоначално, след изявлението на президента Румен Радев, бяха пуснати опорните точки-корупция, лобизъм и непрозрачност. Въпреки, че сделка за самолети още няма, а има само намерения.

След това русофилската маса бе хвърлена в защита на шведския самолет „Грипен“. Тон даде шефът на маргиналната партия „АБВ“ Румен Петков, счупил тъпомера по телевизионните студия с твърдението, че „Грипен“ имал два двигателя, а Ф-16 не.

Да се чуди човек  този „Грипен“ шведски ли е или съветски, та някои отговорни другари си късат ризите за него по националните телевизии ? Къде ги стяга чепика тези другари-русофили?

„Не е без значение и двойно по-големия обхват на полета и обсега на радара на Ф-16 в сравнение с Грипен“, казва в интервю пред БНР о.р. ген. Съби Събев, член на Атлантическия съвет на България.

Преведено на обикновен език това означава, че самолетът Ф-16 хваща в обсега си полуостров Крим, анексиран от Русия незаконно и превърнат за четири години в една от най-милитаризираните територии на планетата.

Там са новите руски изтребители СУ-27 и СУ-30, ракети С-400 „Триумф“. Последните имат обсег до България и Румъния.

В Крим са разположени ракетните комплекси С-300 ПМУ и протовокорабни ракети „Бал“ и „Бастион“. През 2015 г., една година след анекса на полуострова, в Крим Москва разположи ескадрила бомбардировачи с далечно действие ТУ22МЗ. Зоната на тяхното действие се простира далеч извън акваторията на Черно море. На полуострова е концентриран целият Черноморски флот на Русия. И още и още.

Ако се замислите срещу кого е струпана такава мощ ще си отговорите на въпроса защо е този вой срещу модернизирания самолет Ф-16 и подкрепата за „Грипен“.

Според експерти шведският самолет е удобен за русофилите, защото може да изпълнява по-скоро функции като „Еър Полисинг“, за защита на българското небе и нищо повече. Докато Ф-16 „Вайпър“ е сериозна заплаха за Русия.

Ето там е заровено кучето, както се казва. Затова ви облъчват с фалшиви новини от типа: Щом чуха за новия руски изтребител, в Германия веднага бракуваха всичките 68 Ф-16“. Няколко пъти съм писал, че шефовете на кремълската пропаганда не са особено умни, а самите „творци“, които пишат такива глупости пък съвсем.

Те дори не знаят, че германските ВВС никога не са имали самолети Ф-16. Нещо повече-след обединението на Германия Берлин продаде почти без пари, за по 1 долар, наследените от армията на ГДР съветски самолети МИГ-29. Тези, по които ронят сълзи „експертите“ от Фейсбук.

След издънката с „двата двигателя“  бе пусната нова опорка-“вместо милиарди за самолети, парите да се дадат за пенсии“. Тук обаче опоркаджиите се оплетоха. Как ще обяснят на „електората“, който облъчват, че хем техният президент Румен Радев реве не умряло за „нова техника за ВВС“, хем пък добрите хора от БСП искат да ги дадат вместо за самолети за пенсии. Пък се и оказа, че като шеф на ВВС Радев първо лобирал за Ф-16, после за „Грипен“. Пълно объркване, нещо като филмът не е шведски, а съветски.

От БСП вече побързаха да обявят, че Ф-16, „Вайпър“ е само на хартия.  Това съвпадна със същото изявление на представителката на СААБ за България. И не са ги виждали. Затова им предлагам видео с полети на F-16 Block 70 Viper, купени наскоро от Филипините.
Социалистите, русофилите и президентът Радев подминават тихомълком темата със скандалите около „Грипен“. По света, където компанията участва в обществени поръчки – Чехия, Унгария, Австрия, Южна Африка, Бразилия -техните лобисти са разследвани за корупция.

Мълчат по тази тема и лобистите на компанията у нас.
Странно. Накрая, за да ни е мирна главата, да купим един „Грипен“ за президента Радев и 16 Ф-16 за нуждите на армията. Дано държавният глава се успокои малко.

Чакаме следващите опорки от Москва-да изковем от самолетите пенсии или нещо подобно.


На тази дата: 11 януари 1921 г. България получава от Германия 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война

На 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили.

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните.

През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.
През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците изпълняват.
На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.

Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към Гърция.

Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 37 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Къща в норвежко село. Тук ще е приключение да качиш
мебелите

В присъствието на красива жена се превръщам в дете - искам всичко да пипна.

***

Добре, че не живеем в 16-ти век и не се налага да си ловим храната, че тия дюнери от де да ги знам къде живеят…

***

Личният ми лекар ми разреши да пия по 50 гр., и то само преди лягане... та сега си лягам по 10-15 пъти.

***

- Имате ли възможност да спестявате пари?
- Възможност имам, пари нямам...

***

- Вашата любима поза?
- 96.
- Може би имахте в предвид 69?
- Не, 96...

четвъртък, 10 януари 2019 г.

На тази дата: 10 януари 1944 г. при въздушната отбрана на София загива германският капитан Венгел

На 10 януари 1944 г. при отбраната на София от масирана англо-американска бомбардировка е свален край Радомир и загива капитан (хауптман) Герхард Венгел - германски летец, командир на 1-а група от 5-та изтребителна ескадрила на Луфтвафе “Eismeer” (I./JG5).

Кой е Венгел?

Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград). На 17.2.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.8.1938 г. е произведен в първи офицерски чин лейтенант и командирован в учебната рота на Военновъздушното училище в град Детмолд. От 1.11.1939 г. е в 72-ри Учебен полк за летци. Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група.

На 14.9.1941 г. е ранен, когато неговият самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Петсамо, Финландия. Тогава задачата на ескадрилата, която е в състава на Пети въздушен флот, е да прикрива окупираните от Вермахта съветски територии, да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да нарушава снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт.

В началото на 1942 г. е сформирана 5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ от различни бойни части, базирани в Норвегия. Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрата - I./JG5 - e формирана през януари от бившата I./JG77. Именно в това подразделение е служил дотогава Герхард Венгел.

Група I е базирана на западния норвежки бряг в района на град Ставандж (Stavanger) с цел въздушно прикритие на немските бойни кораби в Северно море.

Между 4.9.1942 г. и 7.7.1943 г. Венгел е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer).

От януари 1943 г. 1-а група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и превъоръжена със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. През февруари 1943 г. капитан Венгел е назначен за командир на групата (gruppenkommandeur) на мястото на капитан фон Верен. Дотогава кап. Венгел за кратко е началник-щаб на 9./JG5.

На 15 ноември 1943 г. Група 1 на JG5 е дислоцирана в Румъния на летище Търгшорул Ноу, за да прикрива ключовите за Германия петролни рафинерии в Плоещ.

На 9 януари Група 1 e прехвърлена от Румъния в София на летище Враждебна. Още на следващия ден англо-американците провеждат първата комбинирана (дневно-нощна) бомбардировка над българската столица.

В дневния удар, изпълнен от американците, участват 280 самолета - 180 бомбардировача „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress и 37 B-24 Liberator), прикривани от 100 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях излитат 39 български изтребителя - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G.

Излита от Враждебна и немската I./JG 5 с 30 изтребителя Me-109G над абсолютно непознатата българска територия. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя.

Немските летци също се бият самоотвержено и унищожават 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator.

Капитан Венгел пада на 2 км източно от Радомир с изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според информацията е загинал при атака срещу изтребител Lightning, който охранява бомбардировачите на съюзниците. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (1975 г.), Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет.

Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София.

Освен капитан Венгел на 10 януари е свален и втори изтребител, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени, а 3 пилоти са ранени.

След гибелта на командира на I./JG5 групата е зачислена към III./JG6 и е предислоцирана във Франция, където през лятото води тежки въздушни боеве над Нормандия.

Памет

На 5 ноември 2004 г. с официални почести в столичната градина „Мадара“ край бул. "Прага" по решение на Столичния общински съвет е открита гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел, поставена върху къс от витошка морена.

На 20 юни 2012 г. през нощта мемориалната плоча на летеца е поругана и разбита от псевдопатриоти, но надписът с името на капитана бе възстановен. Грубо е погазена международна конвенция за опазване на военните гробове. Всяка страна си има своите герои и тяхната памет трябва да се уважава. Същото искаме за българските военни гробища в Македония, Сърбия и Унгария.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Вечерна София

В новите нискотарифни авиокомпании, който се качи последен на самолета, ще е стюардеса.

***

Всички мъже са еднакви... не им се обадиш няколко години... и те веднага вземат, че си намерят друга...

***

– 8°C, 40 см. сняг, сергия на пазара:
- Доматите пресни ли са?
- Мхм, сутринта ги брах.

***

- Добре де, може ли така да се напия?! - си мислеше Пепеляшка, докато събуваше кристалните пепелници.

***

Навън е толкова студено, че нарисуваните вежди се ронят, като стар хляб!

сряда, 9 януари 2019 г.

Истински истории: СССР приютил в Москва гей активисти, объркали ги с млади комунисти


Тази история е наистина забележителна. От ЦК на КПСС канят в Москва група млади активисти от ФРГ. Мислели ги за комунисти, но младежите се оказват активисти на гей движението. Случката се разиграва през 1978 - годината, в която над 1 300 души в СССР са осъдени заради хомосексуалната им ориентация.

Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе главна роля в тази куриозна история. В интервю за ДВ тя разказва за случилото се в онези дни:

ДВ: В Съветския съюз хомосексуалността се наказва с до пет години затвор или принудителен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на германски активисти на гей движението, дошли на официално посещение в Москва. Как се стигна до тази парадоксална ситуация?

Лариса Белцер-Лисюткина: По онова време работех в Института на международното работническо движение. Тъй като повечето сътрудници на института владееха чужди езици, ЦК на КПСС редовно ни възлагаше да съпровождаме чуждестранни гости. Така че изобщо не се учудих, когато един ден ме извикаха в ЦК. Отговорникът ми съобщи, че в Москва пристига група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и искали да установят контакти със свои съветски връстници. Секретарят на ЦК на КПСС Иван Капитонов се бил запознал с тези комунисти по време на посещение в Западен Берлин и веднага ги поканил в Москва.

Започнах да се подготвям, но в нито един справочник не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите гости. Свързах се с мои познати от Западна Германия и направо се втрещих, когато ми съобщиха, че HAW означава "Homosexuelle Aktion Westberlin" (Хомосексуално движение Западен Берлин). Но вече ми бяха връчили книжка с купони, с които можех да плащам каквото си искам и където си искам - в ресторанти, хотели, кина и прочие. 

Отидох на летището, вдигнах табелата с имената на гостите и в крайна сметка посрещнах една доста странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която впоследствие стана ясно, че е англичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел "Метропол", а момчетата веднага ме попитаха: "Къде са ви младежките клубове?". Отговорих им, че младежки клубове има в ЦК на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. "Не", отвърнаха двамата германци, "питаме за клубове, където младежите се събират просто така, например дискотеки". Разбира се, че в ЦК на ВЛКСМ има и дискотеки, отговорих им аз. 

Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, но още на следващия ден поставиха въпроса ребром: "Къде са ви гей клубовете?". Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специални гей клубове, защото хомосексуалните са равномерно разпределени сред младежта. Това много ги впечатли, а единият дори каза на другия: "Виждаш ли, тук всички са интегрирани". Замълчах си. Не им разказах къде и как точно са "интегрирани" хомосексуалните.

В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, ресторанти, забележителности. Но на четвъртия ден, когато вече сериозно ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им разкажа всичко. Обясних им, че в СССР няма гей клубове, защото тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в затвора заради хомосексуалната си ориентация. "Тъкмо затова сме длъжни да намерим хора от гей общността, за да разберем какво точно се случва тук", отговориха ми двамата германци.

ДВ: А Вие самата имахте ли по това време приятели или познати с хомосексуална ориентация?

Лариса Белцер-Лисюткина: Да, но никой от тях нямаше да се осмели да осъществи контакт със западногермански активисти на гей движението. Обясних на гостите ни колко сложна е цялата тази ситуация, но те не отстъпиха. "Къде се запознават гейовете?" - попитаха ме двамата германци. Този път директно им казах истината - запознават се в обществените тоалетни, където по стените висят бележки с телефонни номера и предложения за еднополови контакти. Гостите от Западна Германия веднага ме попитаха къде е най-близката обществена тоалетна. В онези години обществените тоалетни в Москва бяха места, където човек рискуваше да преживее доста неприятни неща. Но аз си спомних за една тоалетна, която беше що-годе прилична. Обещах им да ги заведа там, а съпругът ми да ги съпровожда в мъжката тоалетна. Още на следващия ден изпълних обещанието си. Самата аз влязох в женската тоалетна, където снимах разни еротични надписи. А от мъжката тоалетна дочувах луд смях.

ДВ: А как реагира на всичко това отговорникът от ЦК на КПСС?

Лариса Белцер-Лисюткина: Когато му разказах кого сме поканили, той направо се хвана за главата. Казах му, че може би трябва да информираме другаря Капитонов. "Ти луда ли си? Ще караме така до край. Ще ги качим в самолета, ще им помахаме за сбогом и после ще отидем да си получим премиите. Лично аз ще ти отпусна премия. С тези две ръце", отговори ми той. След това започна да идва с нас в хотел "Метропол", където ни правеше компания по време на обедите и вечерите. А аз превеждах като автомат за младежките организации и за усвояването на целината. На прощаване на летище "Шереметиево" се прегръщахме, целувахме и плакахме. Наистина ми дадоха премия, а когато отговорникът от ЦК на КПСС ме срещаше някъде, тихо ми казваше: "Видя ли, че всичко беше наред. Колко хубаво си поживяхме само".

ДВ: Този човек от КГБ ли беше?

Лариса Белцер-Лисюткина: Очевидно. Но в онези години всички бяха корумпирани. Хората на КГБ - също. Интересуваха се най-вече от валута, вносни дрехи и скъпи принадлежности. Германските активисти обаче бяха нащрек и все ме питаха: "Вярваш ли, че този човек действително симпатизира на гей движението?". А аз им отговарях: "Ако беше иначе, отдавна да ни е издал".

ДВ: Тоест, началството нищо не е знаело?

Лариса Белцер-Лисюткина: Не знам каква информация е предал въпросният отговорник на другаря Капитонов. Но е пределно ясно, че не си е струвало да съобщи на секретаря на ЦК на КПСС, че е поканил гейове.

Дойче веле

На тази дата: 9 януари 1570 г. По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород

По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата.

През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт.
Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание.

През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието.

 Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

В съшото време в Пловдив
Жените днес трудно се влюбват от пръв поглед, щото не могат да преценят веднага, тоя има ли пари, няма ли!?

***

Вчера спечелих дело срещу КАТ. Адвокатът ми успя да убеди съдиите, че при скорост 286 км, знака 40 не се вижда...

***

Цел на диетата: да мога да си режа ноктите на краката и да дишам едновременно!

***

Съвременните деца ги учат да ядат супа, като накланят чинията към себе си. Защото ако стане нещо да залеят себе си, а не таблета или телефона!

***

Не завиждайте на "звездите"! Съдейки по рекламите, те всички имат проблеми със зъбите, кожата, ставите и пърхота!

вторник, 8 януари 2019 г.

На тази дата: 8 януари 1935 г. се ражда Кралят Елвис Пресли

През 1935 г. на 8 януари се ражда бъдещия Крал на рокендрола… или просто Кралят Елвис Пресли. Той е най-продаваният солов изпълнител в историята на поп-музиката. Номиниран е за 14 награди Грами, като печели 3 от тях, а освен това получава и Грами за цялостен принос.

Любопитен факт е, че Елвис е имал брат близнак, който обаче умира часове след раждането. Може би и поради това нещастие в семейството през годините Елвис се радва на изключителната любов на майка си.

През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио Сън Рекърдс, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента My Happiness. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис. През януари 1954 г. Елвис отново отива в студиото и се среща със Сам Филипс. Изпява две други песни и този път не иска да направи подарък, а се надява да го забележат.

Елвис привлича вниманието на Филипс, който го извиква през март и отново през юли 1954 г. Открива, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That's All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли. Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си плочата се продава в 15 000 бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Сън Рекърдс.

По това време Елвис се прехранва, като кара камион. Все още не е спечелил нищо от музиката си. Опитите му да пробие в кънтри шоуто Гранд Ол Опри се провалят. Затова пък упоритият Сам Филипс го изпраща на друго кънтри шоу - Луизиана Хейрайд. Там Елвис пее няколко години и там за пръв път започва да добива популярност в цялата страна.

С поредица от успешни сингли и телевизионни участия той се превръща във водеща фигура в зараждащия се стил рокендрол. През 50-те и 60-те години на миналия век участва и в киното и издава филмова музика, но след 1968 г. подновява концертната си дейност, до смъртта си през 1977 г.

Шеметната си кариера обаче Елвис заплаща с безкрайна умора. Напрежението му през годините е толкова голямо, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и постепенно го довеждат до разруха. Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсланд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни.

За поколенията остава една от крилатите фрази на Краля: „Когато нещата отидат по дяволите, не отивай с тях и ти”.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Дед Мороз в Русия

Разбираш, че си пораснал, когато излизаш навън с гребло, а не с шейна.


***

Толкова е студено, че срещнах няколко комунисти, бръкнали в собствените си джобове!

***

В момента съм на три диети! С една не мога да се наям...

***

Покани ме у тях. Навсякъде по стените висят оръжия - бойни, ловни. Но най ме напряга, че ми вика “ Зайче”...

***

Когато питат синоптик за дължината, той казва "14, но се усеща като 19!"

понеделник, 7 януари 2019 г.

На тази дата: 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"! Избиват хиляди хора с българско самосъзнание

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.

Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства.

Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.

Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!

По повод Богоявление беше поставен нов рекорд. След като попа по погрешка хвърли Ролекса си, вместо кръста, във водите скочиха около 2000 души!

***

Шофьорка:
- Моля Ви, не ми вземайте книжката! На тази снимка изглеждам толкова добре!

***

Почнеш ли да слагаш лук в салатата, значи връзката ви е стабилна!

***

Значи, каква равноправност на половете, след като мъж, който лети, е супермен, а жена, която лети - вещица!!!

***

Всички искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане!

неделя, 6 януари 2019 г.

Фотофакт: Корнелия Нинова на "мъжкото хоро"


Лидерът на БСП Корнелия Нинова се хвана на мъжкото калоферско хоро на Йордановден.

На тази дата: 6 януари 1994 г. Американската фигуристка Тоня Хардинг наема бияч да контузи съперничката й Нанси Кериган

Шест седмици преди старта на олимпиадата в Лилехамер, американката Нанси Кериган бе сочена за абсолютен фаворит в състезанието по фигурно парзаляне. Тя беше златното момиче на Америка, като всички погледи бяха насочени към нея.

Точно тогава обаче, след като излизаше от тренировъчния център, тя бе наръгана с нож, малко над коляното от неизвестен извършител. Впоследствие се оказа, че престъпникът е нает от бившия съпруг на нейната основна съперничка - Тоня Хардинк.

Събитието шокира света, а специалистите смятаха, че Кериган няма да може да се състезава на олимпиадата. Въпреки това фигуристката прояви нечувана воля и се яви на състезанието в Лилехамер. Въпреки контузията, там тя грабва среброто, докато Тоня Хердинк едва се добра до осмото място.
Четири години по-късно Тоня признава, че е поръчала атентата. Заради него е наказана със 160 000 долара глоба, 500 часа общественополезен труд, отнемане на титлата и доживотна забрана да се състезава.
Понапълнялата Тоня Хардинг (вляво)
 на професионалния ринг.
Бившата фигуристка днес се подвизава като боксьорка.

Тоня си остава личност, за която хората искат да знаят повече, дори само от любопитство.
"Винаги съм искала някой да ме обича заради самата мен, а не заради това, което бях - споделя Хардинг. - Днес мисля само за себе си и за никой друг. Звучи жестоко и егоистично, но аз съм препатила много."

Неотдавна тя бе действащо лице в поредния кървав екшън. Полицията задържа нейното гадже Кристофър Нолън след пиянска домашна свада. Хардинг тогава се отърва с аркада на дясната вежда и кървяща рана на лявата буза. Нолън бе арестуван за нападение, но отрече вината си. Той се оплака, че 35-годишната дама го проснала със свирепо кроше на пода след което опитала да му отхапе пръста, и то само защото я нарекъл пияндура.

След инцидента по-младият с 8 г. приятел на Тоня получи забрана да се доближава до нея.

Най-голям проблем на бойната дама са алкохолните й подвизи. След запои през 1997 г. тя отсича дърво с пикапа си, а през 2000 г. губи контрол над управлението и се гмурва в канавка. Месец по-късно пребива старо гадже и прекарва 3 дни зад решетките. А през 2002 пиянските скандали нямат чет.

Въпреки че често "връзва кънките", Тоня вече се пързаля само за загрявка преди боксов мач. Днес целта й е да спечели достатъчно от бокса и да се оттегли на спокойствие със своята персийска котка Смолс. "Трябват ми пари единствено за да ходя на лов, риболов и офроуд състезания", не мирясва бунтарката.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Електронно ми е

Чакам да качат елкектронната винетка в Замунда, за да си я изтегля.


***

Беше велик ден - китайците кацнаха на Луната, а ние пуснахме толсистемата!

***

Според статистиката жените са средно с по 10 години по-млади от мъжете на същата възраст.

***

- Муцка, ти омъжена ли си?
- Не.
- Ама що така бе? Толкова си сладка?
- Ми не знам. Пробват ме, хвалят ме пък не ме вземат!

***

Първото момиче в живота ми, което отказа да излезе с мен в гимназията заяви, че не съм от нейната класа. Сетих се за тази история днес, докато си купувах краставици от нея.