събота, 19 януари 2019 г.

На тази дата: 19 януари 1950 г. България праща нота до САЩ! Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години

Българският дипломат д-р Петър Вутов
 получил
нотата на Държавния департамент 
за прекъсване
 на отношенията между НРБ и САЩ през 
февруари 1950 г.
1950 В нота до Държавния департамент на САЩ България иска отзоваване на пълномощния министър Доналд Хийд, защото "поддържал отношения" с осъдения за "шпионаж" Трайчо Костов (екзекутиран на 16 декември 1949 г.). В резултат дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години.

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата. 

Правителството на Васил Коларов отказва, с аргумента,

че не желае американските шпиони

под прикритието на дипломати в София, да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен в персона нон грата. Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Червенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната.

Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, отношенията леко се затоплят и на 14 март 1960 г.

американците пак отварят легацията си в София. 

Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулигански нападения, официалната реакция от София е в съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че нападенията са подготвени от ЦРУ.
През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание “US News and World Report” се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда /а в текста се разказва/, как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията на кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в “US News and World Report” е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов

решава начаса да реагира.

Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерения да сваля американското правителство с партизански и военни методи и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж /1943-1944/ в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US-посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба.
Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала

по време на 7-дневното посещение на Хрушчов

у нас през 1962 г. Съветникът на първият съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград с министъра на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: „Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”.
Посещението на Хрушчов особено зорко се следяла от тогавашният посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Още повече, че при разговор с Живков, тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като второстепенна държава.”

През октомври 1962 г.,

когато карибската криза е в своя апогей,

нашите дипломати във Вашингтон получават заповед от Външно министерство да унищожат архива на мисията заради „все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия на посолството К. Щерев.
След броени дни когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от Трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон.

Вицове - само сока, януари 2019 г.



Да крадеш - Това е криминално... Да крадеш много - Това е бизнес... Да ограбваш целият народ
- Е, това е вече политика...

***

Строители проверяват звукоизолацията на нов блок:
- Жоро, чуваш ли ме?
- Не викай! Даже те и виждам!

***

"КРАСОТАТА ИСКА ЖЕРТВИ!" Аз съм - красота. Мъжът ми - жертва.

***

- Вие защо сте на плаващо работно време?
- Щото сме потъваща фирма!

***

Съседката ми предложи да преспи с мен, понеже се скарала с мъжа си и не можела да го понася. Всъщност и аз не го харесвам, щото редовно си паркира колата на моето място и... веднага се съгласих...

петък, 18 януари 2019 г.

На тази дата: 18 януари 1902 г. Завършва аферата „Мис Стоун“, платен е откуп на четата на Яне Сандански 14 500 златни турски лири

Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов,
Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.
1902 Завършва аферата „Мис Стоун“. На ВМОРО са дадени 14 500 златни турски лири, за да бъдат освободени американската мисионерка Елена Стоун и придружителката й Катерина Цилка, отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. Двете са освободени на 2 февруари с.г.

Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.

Елън Мария Стоун.

Отвличането


Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България. Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията. След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и
Катерина Цилка.
Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна. Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.
Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Преговори


На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.


Усложняване на отвличането и край на акцията


Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.

Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6] Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Ок
- Кажи ми, дебела ли съм?!
- Не, но както усещам, скандал ще има...

***

Мисълта за нея, не му даваше да спи по корем!

***

Жените са като зимата... Ако нямаш пари са студени...

***

Гаджето:
- Не искам да пиеш!
Съпругата:
- Не искам да пиеш без мене!

***

Крайно време е на снимките да има етикет като на дрехите. Например: 30% натурално, 30% силикон, 40% фотошоп.

четвъртък, 17 януари 2019 г.

На тази дата: 17 януари 2003 г. До българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години

2003 г. в Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години. Откритието прави група от български и американски археолози, а информация за находката се появява първо в „Ню Йорк Таймс”. Експертите коментират, че това е най-древното корабокрушение в това море.

Единственото, което е останало от древния плавателен съд, е товарът му от амфори. В една от тях са били намерени кости от риба, пренасяна в Гърция от Крим (днешна Украйна). То е и доказателство, че древните гърци са внасяли храни чак от Крим.

Костите са от сладководен вид риба - ивичеста зъбатка, - ловена в района на Крим и в реки, вливащи се в близкото Азовско море. Известно е, че по това време в Крим е имало гръцки колонии. Следи от рязане върху костите показват, че рибата е била транжирана, за да бъде сушена на рибени пържоли.

Любопитен факт е, че един от откривателите на този кораб е подводният Робърт Балард, който открива и останките от кораба „Титаник”. Името му в България стана популярно през 2001 г., когато световните медии съобщиха, че посещението му в България е свързано с търсенето край нашите брегове на Ноевия ковчег. Тогава Балард обясни, че не търси Ноевия ковчег, а изучава местата, обитавани от хора преди Потопа.

Повод за подобни теории дават направените в последните десетилетия открития, че Черно море е било пресноводно езеро, около чиито брегове е живяла високоразвита цивилизация. То е било превърнато в море от потоп преди около 8600 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Лъвов мост

До какви върхове достигна прогресът в автомобилостроенето! Караш си по пътя, задремеш за миг и веднага - възглавница!

***

Толкова съм луд, че като ми падне пердето, ми пада и корниза.

***

Свидетели на Йехова звънят на някаква врата. От вътре се показва Моше:
- Какво обичате?
- Вие чели ли сте библията?
- Чели?! Та ние сме я писали!

***

- Вече петнадесет години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не я задуша.
- А сега?
- Сега точно натам вървят нещата.

***

"Да превърнем думите в дела!" Като се сетя колко хора съм напсувал, няма да ми стигнат три живота за да изпълня тази заръка!

сряда, 16 януари 2019 г.

На тази дата: 16 януари 1920 г. в САЩ е въведен сух режим

1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.

Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.

От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.

Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.

Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.

Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.

Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

На работа...

Седемдесетте години на миналия век.
В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата:
"Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!"...

***

Властна жена към мъжа си:
- Изми ли чиниите?
- Почти, скъпа. Остана само сателитната...

***

- Скъпи, къде си?
- На лов.
- А кой диша там така тежко?!?!?
- ...Една мечка.

***

Помните ли преди, като нямаше социални мрежи, как на никой не му пукаше къде сте, какво ядете и какво пиете? И сега е така.

***

Една овесена каша сутрин, ме зарежда с енергия и ненавист за целия ден.

вторник, 15 януари 2019 г.

На тази дата: 15 януари 1951 г. В Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох - „Вещицата от Бухенвалд”

1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох


е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера. 

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Ниагара през зимата на 1911 г.

Във Варна полицаи се мъчат да извадят пиян моряк от локва!
Морякът изръмжал:
- Мен ме оставете... Спасявайте първо жените и децата!

***

Не разбирам как избират "Мис Вселена" по тия конкурси, след като участници от други планети няма...

***

- Айдеее, кофи тайм! - извика бригадира, и общите работници фанАа кофите.

***

Ако петролът стане безплатен, с колко ли ще поскъпнат стоките у нас?

***

Предимството да закусваш с пълнозърнести бисквити е, че ако свършат можеш спокойно да изядеш и кутията - вкусът е същият...

понеделник, 14 януари 2019 г.

На тази дата: 14 януари 1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай

1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай. Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево.

Първият вагон тръгва накичен с цветя, около него са току-що назначените ватмани, зад тях любопитните столичани. Вестник от онова време описва събитието така: „Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Първият електрически трамвай се движи по трасето от гарата до днешния пл. „Славейков”. Маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, а около пл. „Славейков” още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина, днес градинката пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Той е разработил седем варианта за електрическо осветление и трамваи в София още през 1896 г.

Първоначално има шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 25 км, с коловози за разминаване на някои от възловите места. На крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, защото мотрисите нямат обръщателни колела. Тогава е построено и депото на бул. „Княгиня Мария Луиза”.

Веднага е въведено и „класовото” деление - билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, във вагоните пътниците били натъпкани. Първите, престрашили се да се качат на трамвай, били впечатлени, както описват съвременници, от „бързината му (трамваят развивал около 20 км/ч) и светлите искри под колелата и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Любопитен факт е, че работата по електрифицирането и пускането на първия трамвай е започнала 13 години по-рано, още при управлението на Димитър Петков. После са се сменили още петима кметове, но големи заслуги за новото техническо чудо има Димитър Яблански, който на два пъти е обявявал нови концесии за електрифицирането на София. То става факт при Христо Попов.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Говорят си двама приятели:
- Ти за какво си, да имат ли равни права мъжете и жените?
- Твърдо съм ЗА!!! Писна ми да ме командва жена ми…

***

Жена в средна възраст се кара на таксиметров шофьор:
- Не може ли да карате по-внимателно? В къщи ме чакат осем деца!
Шофьорът, без да се обърне:
- И вие ми говорите, че трябва да внимавам!?

***

- Мили, направих ти палачинки, като извинение, че снощи ти ударих колата.
- Кааакво си направила?!
- Палачинкиии...

***

Синът на психолога никога не се дрънкаше в магазина за играчки. Той кротко питаше:
- Тате, твоето детство също ли беше тежко и безрадостно?

***

Събота вечер извънземните гледаха отгоре нещо да святка в Пловдив, чудеха се кво става... После излезе Валя Балканска и те си викат "а, тва го знаем!"

неделя, 13 януари 2019 г.

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева


След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Много култура в тая столица на
културата...

Тя:
- Искам да бъда твоята мечта!
Той:
- Едва ли ще се превърнеш в AUDI!

***

И казала феята на Пепеляшка:
- А 6 часа след полунощ, вълшебството ще изчезне и ще започне махмурлука!

***

Не бих се учудил, ако винетките, които продават Български пощи, са за 2018 година.

***

Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница, но не можете да съблазните мъж, който има шише ракия и точно си е нарязал салатката!

***

- Ти мен разбираш ли ме?
- Разбирам те!
- А тогава ми обясни и на мене!