събота, 26 януари 2019 г.

На тази дата: 26 януари 1788 г. е основан Сидни като английски каторжен лагер

1788 г. по време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни. Днешният ден е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.

През 1770 г. британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.

На 18 януари 1788 г. 11 британски кораба - „Първата флотилия”, с около 750 затворници и над 200 моряци и офицери (за охрана) на борда пристигат в Порт Джаксън (днес пристанище на Сидни) и основават първата наказателна колония в Австралия. Британците имат нужда да облекчат пренаселването на затворите в родината си и виждат в обширната страна. Според някои този ход е част от по-мащабния британски план да се установи плацдарм за понататъшни икономически начинания в южната част на Тихия океан.

Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Заселването на новата колония обаче не е лесно - земята се обработва трудно, болестите са хроничен проблем и освен това възникват конфликти с местното население - аборигените, които населяват континента вече 60 000 години. Въпреки това през следващите шест десетилетия в Австралия са докарани още 160 000 осъдени.

Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 г. обаче тежка епидемия унищожава голяма част от местните жители. Към 1820 г. в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова”, като ги отдели от клановете им. При управлението на губернатора на Нови Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.

Едва през 30-те години на 19 в., когато вътрешността на континента добива известност като добро място за отглеждане на овце, започва преселническият бум на обикновените британци.

На 20 юли 1842 г. е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг. През 1851 г. започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.

Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Гледаш БНТ-1 и разбираш, че във страната е тихо и спокойно! Гледаш BTV и мислиш... как въобще си се прибрал жив от магазина до вас? Гледаш Нова телевизия и недоумяваш... как все още извънземните не са те отвлекли! Какъв е изводът? Не си пълни главата с глупости!

***

Град София все още не е в грипна ваканция, защото от мръсния въздух вирусите не оцеляват.

***

- Тате, а защо тоалетните чинии са бели?
- Защото от край време дъще, човечеството е искало да осере всичко бяло и чисто...

***

Коелю - това е авторът, написал повече неща във фейсбук, отколкото в книгите си, за повечето от които и той самият не подозира.

***

Няма нищо което е за еднократна употреба, а българинът да не го използва поне два пъти!

петък, 25 януари 2019 г.

На тази дата: 25 януари 1905 г. Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света

Скъпоценният камък преди обработката.
1905 Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света. „Кулинан”, наречен така по името на собственика на мината, тежи 3106 карата (над 620 грама). Когато е раздробен за обработка, се получават 9 големи скъпоценни камъка и 100 по-малки. Най-големият - „Кулинан - 1”, е от 516,5 карата и го монтират в британския кралски скиптър.

Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. 

Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

9-те най-големи къса след разделянето.
По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г.
е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.

Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. 

Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.

От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. 

Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Винаги ще се намери някой да предложи
 по-ниска цена
Инспектор от БАБХ, при проверка на колбас, открил частици от предишният инспектор...


***

- Недоумявам защо много от жените се притесняват да се събличат пред мъже, а не се притесняват да се събличат пред жени...
- Жените са критични, докато мъжете са просто... благодарни!

***

Мъж купил на жена си гащи в еднакъв цвят.
- Защо си ми купил еднакви гащи? Хората ще кажат, че не ги сменям...
- Кои хора, ма?...

***

Защо птиците пеят рано сутрин?
Защото не им се налага да ходят на работа.

***

Майка се кара на сина си:
- Каква снаха си довел - бащата прокурор, майката съдия, братята полицаи. Не рода, ами направо мафия.

четвъртък, 24 януари 2019 г.

На тази дата 24 януари 1972 г. Селяни откриват японския сержант, който не разбрал за края на Втората световна война и 28 години се укривал

На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.

Странният индивид, който бил напълно контактен и адекватен заявил, че се казва Шоичи Йокой, представил се като редник от японската армия и обяснил, че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо. В продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила...

Историята на редника започнала в края на 44-та. Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови, в това число и Гуамо. В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи. Не щеш ли обаче, войната в тези райони взела, че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят, повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.

На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта, защото в суматохата на боевете изостанал от частта, към която се числял, загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла. Нямал никакъв интерес да се предава, защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата, който вършели японците, че ако бъде заловен от местните, веднага ще бъде убит. Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства, до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие, за да оцелее.

За целта навлязъл навътре в джунглата, избрал си едно безлюдно място и си направил землянка, в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне. С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия, с които успешно ловувал дивеч, а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени. Колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години. Всичко свършило на 24 януари 1972 година, когато двамата гуамски селяни, които споменах в началото съвсем случайно го открили. Въпреки, че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст, а след като го разпитали, най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.

И така, след почти три десетилетия в изгнание, Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце. Там почти никой не искал да повярва, че е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата, но в последствие, когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало войника взел, че станал супер известен. Медиите го обсипвали с внимание, канели го по разни предавания, интервюирали го, а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо. След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче, хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер. Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години, починал от инфаркт. По ирония на съдбата бил погребан в родното си място, точно под надгробната плоча, която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Жена в лондонско такси, към шофьора:
- Към Ватерло!
- Гарата ли?
- Ми то за битката съм малко позакъсняла...

***

Кара си един след като му сменили гумите в сервиза и получава sms:
- Пешо, ако си жив още, спри внимателно и затегни болтовете, че ние забравихме.

***

Корема, за разлика от главата, казва кога е празен!

***

Ако мъжът е упорит, той непременно ще постигне това, което иска жената.

***

Рускиня честити рожден ден на приятелка:
- Дорогая Сонечка! Желая ти красота, акъл, любов и пари! Останалото си го имаш!

сряда, 23 януари 2019 г.

На тази дата: 23 януари 1849 г. Елизабет Блекуел става първата жена лекар

1849 г. Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата съвременна жена-лекар в САЩ и Великобритания. Родена в семейството на собственик на захарна рафинерия тя от малка получава добро образование. По-късно Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература и през 1847 г. успява да постъпи в колежа в Дженива.

Първоначално е отбягвана от състуденти и професори. Не е допускана до лекции. Постоянно среща укор и отхвърляне. Местните хора я мислят за луда и неморална заради желанието й да стане лекар. Тя се съсредоточава единствено върху образованието си и завършва като отличник на курса. По време на дипломирането, деканът я поздравява за постиженията, но изразява и съмненията си дали би допуснал други кандидатки, защото това внася дискомфорт за учебното заведение.

След завършването си Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. През 1850 г. се връща в Лондон и работи известно време в болница, после отива в Ню Йорк. Там през 1853 г. основава малък диспансер, преобразуван през 1857 г. в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца. През 1858-1859 г. прави обиколка във Великобритания, като изнася лекции и става първата жена, включена в Британския медицински регистър. През 1868 г. основава Женски медицински колеж към Нюйоркската амбулатория, който функционира до 1899-а.

През 1869 г. Елизабет Блекуел окончателно се премества в Англия, където установява успешна частна практика и преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени. Оттегля се от преподавателското място през 1907 г., умира три години по-късно.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!
Шетам си из кухнята и чета следния надпис на етикет:
- Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона години. Трайност 2 години...

***

Минаха 4 години от интервюто за работа и почвам да си мисля, че са наели някой друг!

***

Боксът ми спаси живота! Веднъж в дома ми влязоха въоръжени грабители, а аз бях на тренировка...

***

Преди година си купих селфи стик, вчера го използвах за първи път. Беше ми паднал един чорап зад пералнята, та си го извадих.

***

Продължителността на 1 минута, зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната си!


вторник, 22 януари 2019 г.

На тази дата: 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски

1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски. Той е 32-ият султан на Османската империя. Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861 г.

През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. През неговото управление е разрешен българския черковен въпрос. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Българска екзархия, полунезависима от Цариградската гръцка патриаршия.

През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Свален е с преврат и е детрониран на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун.


Любопитен факт е, че в Русе пазят вагона на Абдул Азис. Луксозното возило е перлата на Националния музей на транспорта. Луксозният вагон „Султание” е построен в Брюксел през 1866 г. специално за посещението на султан Абдул Азис в България. Височайшата турска особа пристига в Русе една година по-късно, за да открие първата жп линия у нас, свързваща крайдунавския град с Варна. Именно тази линия била липсващата връзка между Европа и Цариград.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


- Защо никой не закача цигането от 1А клас?
- Защото баща му е от 7Б клас!

***

Афиканско племе канибали. Приема мигранти от всички страни!

***

България е страната с най-много столетници! Справката е от избирателните списъци.

***

Мъж се оплаква в компания:
- Жена ми готви толкова зле, че като оставя конец за зъби в кухнята, хлебарките... направо се бесят на него!

***

Тая държава се превърна във фурна! Бълва само кифли и тутманици...

понеделник, 21 януари 2019 г.

На тази дата: 21 януари 1890 г. разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд

Коста Паница заедно със Захарий Стоянов и 
Димитър Ризов.
Коста Паница е един от главните поддръжници на княз Александър Батенберг и един от главните организатори на контрапреврата. След възкачването на княз Фердинанд I  на българския престол, Паница обмисля идея за организиране на заговор. На 21 януари 1890 година заговорът в столичния гарнизон за убийството на княз Фердинад е разкрит, а негов организатор е майор Коста Паница. Той е осъден от военния съд на смърт и е екзекутиран на 16 юни.

Костадин Атанасов Паница е роден във Велико Търново. Обучава се в Одеското военно училище в периода от 1875 г. до 1876 г. През 1876 година участва като като куриер по време на Априлското въстание, но след провала му емигрира в Румъния.

През 1876 г. е доброволец в Сръбско-турската война в отряда на генерал-майор Черняев. Същата година на 21 октомври постъпва в армията на Русия. Става част от опълчението на България при подготовката на Руско-турската война. Опълченец е от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада. Участва в битките при Стара Загора и връх Шипка.

За военните си постижения е награден за храброст с войнишки кръст „Свети Георги“. Повишен е в звание "прапорщик" (младши офицер). По-късно е произведен в първо офицерско звание — подпоручик.

През 1878 г. Паница се среща с  Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други, докато служи в Българската войска и в Търново. Те заедно основават комитет „Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е акредитиран да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие.

След потушаването на Кресненско-Разложкото въстание през май 1879 г. Паница служи във военната милиция на Източна Румелия. След като е командирован в Русия, завършва Константиновското военно училище и Петербургската военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в Княжество България. Назначен е за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан.

Паница участва активно в Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. По време на Сръбско-българската война е командир на Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Корава котка
- И съгласно правилата в нашата фирма, не бива да съобщавате на никого размера на заплатата си!
- Ми то аз не съм се и канил да ставам за смях!


***

– Докторе, що като ям люто ми пари на г*за, а като ям локум, не ми е сладко?
– Ти за тая простотия ли чака 4 часа пред кабинета?

***

Женска мъдрост:
- Ако е с чисти и здрави чорапи,бягай далече. Или е женен или живее още с майка си.

***

Инспектор от БАБХ, при проверка на колбас, открил частици от предишният инспектор...

***

- Ела да изпушим по една цигара.
- Не мога, зарежда се!

неделя, 20 януари 2019 г.

На тази дата: 20 януари 1912 г. е полетял самолетът, конструиран от Сотир Черкезов

Самолет, управлявана от българина Сотир Черкезов се издигнала и приземила успешно
в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година.

Преди 107 години е полетял самолетът, конструиран от свищовлията Сотир Черкезов.
Покрай многобройните януарски събития и сибирските студове някак незабелязана остана годишнината от полета на първия български самолет „Княз Борис Търновски”. Самолетът, модел биплан полетял на 300 метра височина на летището край руския град Санкт Петербург е конструиран от свищовлията Сотир Черкезов, възпитаник на Всерусийския императорски аероклубв гр. Гатчина. 

Машината, управлявана от него се издигнала и приземила успешно в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година. Тя представлявала революционно  изобретение поради поставеното предно колело под носа на самолета, което се правело за първи път от началото на самолетостроенето в света. Така Сотир Черкезов станал изобретател и на ползвания и досега носов триколесник, а по-късно и на катапулта.

         Новината пристигнала в България със закъснение. Тя била публикувана в началото на февруари във вестник „Утро”. От него сънародниците на Черкезов научили, че самолетът с две крила едно над друго по подобие на тогавашните модели „Райт”, „Фарман” и „Къртис” бил управляван от своя създател Сотир Черкезов. Машината била дълга 18 метра и тежала 840 килограма. Тя била изобразена на издадена в Русия пощенска картичка, на която отделно имало и портрет на българина – изобретател.
         Сотир Черкезов е роден на 21 декември 1882 година в Свищов. Син е на опълченеца Петър Черкезов – кавалер на Георгиевския кръст. Младежът се запалил по летенето след като присъствал на едно събиране, по време на което автоконструкторът Хараламби Джамджиев от В. Търново произнесъл реч за въздушните полети.

         През 1905 година Сотир Черкезов заминал за Русия, за да учи за инженер, но плановете му се провалили. Затова пък се записал да учи във Всерусийската императорска школа, която завършил с отличие. Негови преподаватели били инструкторите Лебедев и Костин и те го обучавали за летец на самолетите „Фарман” и „Блерио”. Според архивите, запазени и до днес в Регионалния музей В. Търново Черкезов е първият българин, получил диплом за летец.

         Поради обявената на 5 октомври 1912 година от цар Фердинанд война на Турция остана неосъществено намерението на свищовлията да прелети разстоянието от Петербург до столицата на България, но пък той взел участие във войната като летец на Одринския фронт. По-късно е включен в авиационния отряд на армията с командир ген. лейтенант Радко Димитриев, а след това е изпратен на заточение, лежи и в Петербургския гарнизонен затвор. По време на революцията през 1917 година е пилот в Русия, след което се завръща в България, но след деветоюнския преврат и последвалите събития през периода 1923 – 1925 година го считат за неблагонадежден и емигрира във Франция. Там оценяват професионалните му умения и го назначават на работа в авиационните заводи в Париж и Лион.

         Завръща се в България през 1931 година и се установява във В. Търново заедно със съпругата си Николина Манева от гр. Елена. Изнася беседи за авиацията и е канен на много места в България. Обучил много млади пилоти, почива на 1 февруари 1961 година във В. Търново.

         През 1977 година уредничката на Регионалния музей В. Търново Невяна Бъчварова заедно с дъщерята на авиатора Маргита Черкезова започват да издирват документи, снимки и предмети, свързани с живота и работата на Сотир Черкезов. Докато историчката от В. Търново събирала публикациите от българския печат, дъщерята на първия български летец посетила Русия и по пътя, извървян от нейния баща успяла да събере богата информация. Двете заедно успели да създадат сравнително богат фонд, който се съхранява и до днес в Регионалния музей В. Търново. Експозицията е била показвана и в родния град на летеца Свищов.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!

Много сладка двойка сте! От колко години сте женени? Аз от три, тя от пет!


***

- Чай или кафе?
- Нещо по твърдо нямаш ли?
- Орехи!

***

Закусвай като ЦАР! Обядвай като ЦАР! Вечеряй като ЦАР! Помни - ти не си дебел, ти си ЦАР!

***

Учените установиха, че най-голям стрес жените изпитват когато мъжът им лежи на дивана и нищо не прави!

***

- Ела да изпушим по една цигара.
- Не мога, зарежда се!