събота, 6 април 2019 г.

На тази дата: 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски обещава да ни "оправи" за 800 дни

2001 г. Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. В резиденция „Врана” бившият цар обяви създаването на Национално движение на негово име, с което ще участва в парламентарните избори през 2001 г. в речта си тогава той обещава, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.

„Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, заяви тогава Сакскобургготски.

Същата година движението спечели парламентарните избори. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател. Той получава мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС.

НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 г. Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС.

ВИДЕО

Вицове - само сока, април 2019 г.

Техническа помощ в Русия

Видинският завод за автомобилни гуми спечелил търг за снабдяване с автомобилни гуми на Формула-1. Количеството е 5000 гуми за огражденията на трасето.

***

- Тя е такава... такава...
- Каква е?
- Ми като я видиш и моментално ти отесняват гащите!
- Отпред или отзад?

***

Сексът е стресиращо занимание: Първо се криеш от родителите си... После от невръстните си деца... А накрая и от собствената си жена.

***

Жена оглежда критично напълнелият си мъж:
- Що не вземеш да тичаш, бе?
- Щото като хукна, няма да се върна!

***

Жените винаги са раздвоени, щото все търсят забавен мъж, ама сериозен.

петък, 5 април 2019 г.

На тази дата: 5 април 1614 г. Индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф

По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.

Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.

Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.

Детство

Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”.

Портрет от ХІХ в.
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).

Титла

Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”.

Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.

В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”

В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.

Отвличането на Покахонтас, 
Йохан Теодор де Бри, гравюра, 1619 г.
Залавяне и плен

Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).

С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”.

По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.

През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.

През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.

Наследници

Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел.

Популярна легенда

След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.

Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.

Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.

Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.

„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.

Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).

Вицове - само сока, април 2019 г.


Две години дядото пръска картофите си с ГМО продукти. На третата година... Колорадския бръмбар му помагаше да ги вади.

***

Днес беше първата ми среща с психолог. Нормално ли е през цялото време да цъка с език и да вика:
- Вeрно ли?!

***

Преди много много години вървели по пътя двама евреи и изведнъж видели в прахта да блести медна монета. Грабнали я едновременно... и така се родила медната жица.

***

Мъж се жалва:
- Мойта вече прекалява! Наела е човек да ѝ пази дрехите в гардероба...
Откъде пари, ма!?

***

Всичко което днес смятате за съпружески права, утре може да се окажат задължения...

четвъртък, 4 април 2019 г.

На тази дата: 4 април 1968 г. Мартин Лутър Кинг е застрелян в мотел в Мемфис

1968 г. в мотел в Мемфис, Тенеси, е застрелян борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг. През 1964 г. Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства.

Към края на март 1968 г. заминава за Мемфис, Тенеси, където посещава стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на втория етаж на 4 април 1968 г., е застрелян в 18.01 ч. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „Вземи ръката ми, скъпи Боже”.

Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19.05 ч. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.

Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 г. годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари

Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже”.

Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Ако на вилата ми открият нефт, странно, но държавата смята, че е неин...
Но ако открият канабис - той е мой...

***

Археолози са открили древен храм на тракийския бог на удивлението Бахмааму.

***

С глупак нищо не се прави - нито си сам, нито сте двама.

***

Всичко е до мисленето! Мислиш си, че си влюбен - влюбен си. Мислиш си, че си гладен - гладен си. Мислиш си, че можеш да мислиш - само така си мислиш.

***

- Какво обичаш да готвиш?
- Нещо лесно за миене...

сряда, 3 април 2019 г.

На тази дата: 3 април 2011 г. Канонизират за светци новомъчениците от Ново село и Батак

2011 г. Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание. Канонизацията беше извършена в катедралния храм „Св. Александър Невски” от патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква (БПЦ).

Това беше първата канонизация, която извърши патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 г. Историята е запазила само някои от имената на Баташките мъченици - това са местните свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, на седем монахини и на една мирянка.
Канонизацията е правов акт на църковната власт, чрез която след смъртта си, заслужил член на църквата се въвежда в сонма на светиите. Определя се ден за неговата прослава и честване, написвано със житие, съставя се и специална църковна служба, а образът му се изписва на икона.

Канонизираните нови български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак и в Новоселския манастир „Света Троица” в Априлци, ще бъдат почитани като Събор на Баташките мъченици - на 17 май, и Събор на новомъчениците от Ново село - на 9 май.

До този момент последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил. През 2000 г. т.нар. алтернативен синод на Пимен и Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, но тази канонизация не беше призната от Светия синод на БПЦ, ръководен от патриарх Максим.

Вицове - само сока, април 2019 г.

Протест на испанските пожарникари

– IQ на един човек може да се определи без тест. Достатъчно е да слушаш какви въпроси задава.
– За кое?

***

Не всички крокодили се казват Гена... На комшията например се казва Пена.

***

Ако загубите жена си в дискотеката, застанете до друга жена... Тя ще дойде веднага!

***

Програмист гледа кода и си мрънка:
- Баси, защо стана така?!
Негов колега се обажда:
- Така е било писано...

***

- Защо направиха винетките електронни?
- За да не се разлепват от вибрациите по пътя.


вторник, 2 април 2019 г.

На тази дата: 2 април 1972 г. Чарли Чаплин се завръща в САЩ за първи път, откакто е обявен за комунист

1972 г. актьорът Чарли Чаплин се завръща в САЩ за първи път, откакто е обявен за комунист по време на Маккартизма. Чаплин не е бил любимец на американските власти, особено на консерваторите и нерядко си е навличал гнева заради сатиричните си роли в киното - достатъчно прозрачни, за да могат зрителите да разпознаят в тях конкретни хора от тогавашното време. За 40 години живот в САЩ Чаплин така и не получава американско гражданство. Положението се утежнява, когато в края на 1940-те години идва маккартизмът. Дотогава вече ФБР разполагало с досие от 2000 страници за Чаплин.

Преди няколко години Националният архив на Великобритания разсекрети досието на Чарли Чаплин, от което стана ясно, че актьорът е бил под наблюдение от контраразузнаването МИ-5 по молба на ФБР, което го подозирало във връзки с комунистите.

През 1952 г., когато комикът отива в Лондон за премиерата на фирма си „Светлините на рампата”, не може да се върне в САЩ, тъй като под натиска на ФБР имиграционните служби не го пускат отново в страната. Чаплин заминава за Швейцария, където живее до смъртта си през 1977 г. Само веднъж за този период - именно през 1972 г., той посещава САЩ, за да получи почетния си „Оскар”.

От публикуваните сега документи става ясно, че преди и след забраната за влизане на Чаплин в САЩ американските и британските спецслужби активно са си сътрудничели в търсенето на компромат за комика. Работата им обаче не оправдала очакванията. Така например през есента на 1952 г. агент на МИ-5 предал на американските си колеги думи на Чаплин, произнесени от него десетилетие по-рано по време на заседание на комитет за американско-съветската дружба, че „в комунизма има много хубави неща и ние може да вземем доброто и да се откажем от лошото”.

Разсекретените материали показват ролята, която е изиграл в живота на Чаплин писателят Джордж Оруел, автор на антиутопиите „1984”. Оказва се, че малко преди смъртта си Оруел е предал на познат от МИ-5 списък с 35 души, които той считал за „лакеи на комунистите” и сред тях било името на Чарли Чаплин. Подозренията срещу актьора били подхранвани и от познанството му с кинокритика Айвор Монтегю, който се оказал агент на съветските служби. По тази връзка обаче е открита само една телеграма до Чаплин, в която кинокритикът изказва съжаление, че не може да го посрещне в Лондон. В крайна сметка контраразузнавачите били принудени да признаят, че Чарли Чаплин не представлява заплаха за сигурността на САЩ и Великобритания.

Самият Чаплин винаги е отричал да има нещо общо с комунизма. „Аз съм либерал, мен винаги ме е вълнувал проблемът със световния мир, но това не значи, че се интересувам от комунизма. Не са ми нужни никакви организации за прикритие, аз винаги действам от свое име”, заявил комикът през 1948 г. по време на събеседване в имиграционните служби на САЩ.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Едно време - целунеш жаба, стане принцеса. Сега целунеш жаба, тя те съди.


***

- Тате, защо косата ти побелява, а мустаците още не?
- Защото мустаците ми са с 18 години по-млади.

***

Между цигани:
- А бе ти спал ли си с медицинска сестра?
- Еее, чак пък с медицинска не съм...

***

Истинската жена е тази, която от нищо може да направи салата и скандал.

***

В прекрасното време на соца имахме Час на Земята всеки ден. Даже по няколко часа на ден.

понеделник, 1 април 2019 г.

На тази дата: 1 април празнуваме Денят на шегата!

Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Денят на шегата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.

Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.


Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.


Ден на шегата/лъжата празнуват и в други страни по света, макар и не винаги точно на 1 април.

На 28 декември в Испания празнуват „Денят на невинните”. Според католическата църква това е денят,
в който по заповед на цар Ирод са избити всички деца до две години, родени в древна Юдея, за да се премахне току-що роденият Исус от Назарет.

На същата дата в Испания се чества „Денят на шегата”. По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания. В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на тази дата в Мексико не се дава нищо назаем - пари, бижута, книги. В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки.

На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.

В други страни, които не са испаноговорещи, този ден се нарича „Ден на лъжата” и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима „Априлски глупчо”.

Във Франция, Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден. Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Празникът се нарича „Сиздах Бедар” или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.

Във Франция празникът се нарича „Априлска риба”. На този ден французите се опитват да закачат хартиена риба на гърба на жертвата, без да бъдат забелязани. Подобна шега се прави и в Италия.

Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само, когато те обещаят да им дадат лакомство. На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за „губещ” и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.

В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.

В Дания „Денят на лъжата” идва с месец закъснение - 1 май и е известен като „Майска котка”. Датчаните много рядко празнуват на този ден. В Германия и Австрия считат 1 април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.

В България от стари времена се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем или нас да ни излъжат до обяд на този ден. Закачките са незлобливи и не целят да засегнат никого. Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността” на времето. Денят на шегата и на лъжата е на особена почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1972 г. е създаден Домът на хумора, а габровският хумор е пословичен.

Шеги правени  на 1 април



Шведското бране на спагети през 1957 година


Уважаваното шоу за новини „Панорама” по BBC обявява, че благодарение на мекия климат шведските фермери се наслаждавали на добра реколта от спагети. Много хора се обадили в BBC, за да разберат как да си отгледат свое собствено спагетено дърво. Дипломатичният отговор бил: „поставете спагети в консерва от доматен сок и се надявайте.”

Плачещият Ленин

През годините безброй икони и статуи на Дева Мария са ронили сълзи по чудотворен начин, но на 1 април 1995 година това прави статуята на Ленин в италианското градче Кавриаго. Разположено на 70 км северозападно от Болоня, в район, доминиран по традиция от левицата, Кавриаго се гордее със своята статуя на Ленин още от началото на 20-те години на миналия век.

Огромната тълпа, събрала се пред статуята, вижда как по бронзовото лице на вожда на световния пролетариат се стичат сълзи с млечнобял цвят. Множеството остава на площада (който между другото се нарича Пиаца Ленин) в продължение на часове, преди да стане ясно, че това е първоаприлска пакост на местни шегаджии.

Намалена гравитация

На 1 април 1976 г. британският астроном Патрик Мур заявява по Би Би Си Радио 2, че в 9,47 ч ще станат свидетели на изключително рядко астрономическо явление - планетата Плутон ще мине зад Юпитер и ще породи гравитационна аномалия, вследствие на която земното притегляне ще отслабне.

Мур уведомил слушателите, че ако точно в този момент подскочат във въздуха, ще изпитат неподозирана лекота. В 9,48 стотици хора вече звънели в радиото, за да съобщят, че те са изпитали необикновеното усещане. Една жена дори заявила, че тя и нейните приятелки се издигнали над фотьойлите си и левитирали във въздуха.

Няколко идеи за първоаприлски шеги


1. Вземете телефона на колегата и му променете езика. На китайски, например.

2. Сменете кафето за кафе-машината с безкофеиново.

3. Разменете табелите на мъжката и женската тоалетна, ако си имате табели, защото ние нямаме.

4. Добавете оцветител към млякото за кафето. Например с цвят зелен.

5. Сложете паста за зъби в слепени бисквитки, вместо крем и почерпете колегите.

6. Донесете си няколко ката дрехи на работа и си ги сменяйте на всеки час, все едно нищо странно не се случва.

7. Сменете картинката на десктопа на някой колега.

8. Покрийте капака на тоалетната чиния с фолио. каквото и да покриете с фолио, няма да сбъркате.

9. Оставете бележка на колата на някой колега, в която се извинявате за това, че сте го блъснали (без да е имало катастрофа). Например "Петров, съжалявам много за смазания ти десен фар.".

10. Направете конферентна връзка по скайп с двама колеги, но не казвайте нищо, само ги слушайте.

11. Сложете лак за нокти на химикалката на колегата, така че тя няма да може да пише.

12. Пуснете обява за къщата или колата на някой приятел в сайт за продажба на къщи или автомобили.

13. Сложете будилник в спалнята на някой приятел и го нагласете да звъни в 3 през нощта.

14. Отвийте слушалката на душа и сложете кубче пилешки бульон в нея, после я сложете пак на душа.

15. Разменете чекмеджетата на бюрото на някой колега.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Много българи се страхуват, че ще загубят работата си, заради роботите. Не бойте се! Кой робот ще им работи за тия пари?

***

Жените трябва да знаят истината, че 90% от мъжете не усещат удоволствие от мусаката!

***

Съпругът е уникален човек. За него всичките ви рокли са еднакви, а отвертките са различни!

***

Всичко което научих за Джеин Суши, го научих против волята си!

***

75% от хората нищо не разбират от математика! За щастие аз съм от останалите 18%...

неделя, 31 март 2019 г.

На тази дата: 31 март 1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара

1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория”. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. Заради нанесените щети на сценичното оборудване, получава предупреждение от управителите на „Ранк Тиатър” да „смекчи” сценичното си изпълнение.

На 5 септември 2008 г. прочутата китара Fender Stratocaster беше продадена за 280 000 паунда. Тони Гарланд, човек от охраната, разчистил обгорялата китара от сцената и я занесъл в гаража на родителите си, където тя прекарала следващите 40 години. Въпреки че Джими Хендрикс става известен с практиката си да изгаря китарите по време на изпълнение, инструментът бил смятан за безследно изчезнал, докато братовчеда на Гарланд не се натъкнал случайно на него.

Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на починалия брат на баща му.

Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори стиска ръце с Литъл Ричард, който гостува в квартала му. След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-ти парашутен скок.

След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. През 1966 г., Джими сформира своя група - Jimmy James and the Blue Flames и се установява в Ню Йорк. В този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа.

Докато се подвизава в Ню Йорк се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс - Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe”, стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс, която по това време е „стандарт“ за рок-групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze” и „The Wind Cries Mary”, които заедно с „Hey Joe” са хитове в Топ 10 класацията. Първият албум на групата излиза през 1967 г. „Are You Experienced?” е съчетание между мелодични балади като „The Wind Cries Mary”, поп-рок - „Fire”, психеделик - „Third Stone from the Sun” (вдъхновено от сериала „Стар Трек”) и блус „Red House”.

Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър „Monterey Pop” - по време на изпълнението на „Wild Thing”, той отново запалва китарата си и изумява публиката. Това става запазена част от концертите му. Изгорената и счупена Stratocaster, с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 г., е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г.

Любопитен факт е, че през кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или „Strat”. Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Рафтърите откриха сезона
Егати дупките! Можеш да спукаш гума,дори да е в багажника...


***

Харесвам това, как музиката те пренася на друго място. Например, Фики пее в тази дискотека, а аз отивам в друга.

***

Жените са много по-умни от мъжете... досега не съм чула, една жена да е поискала на един мъж ръката, само защото му е харесала краката...

***

Млад, красив, интелигентен, сeксапилен и с чувство за хумор..., не търся никоя..., само се хваля!

***

Новина от Индия:
- Български турист нарекъл жена си крава и безплатно ги настанили в Президентския апартамент.