събота, 20 април 2019 г.

На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.
Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове - само сока, април 2019 г.

Новият модел пролет 2019 г.

- Кога разбрахте, че не стреляте по елен, а по ваш другар от ловната дружинка?
- Когато еленът започна да отвръща на огъня!

***

Любовта е като ПИН-код, сбъркаш ли три пъти - БЛОКИРАН си!

***

- Може ли един мъж с комплекси да има успех сред красивите жени?
- Може, ако комплексите му са хотелски и петзвездни!

***

Да си прибереш топлите дрехи преди юни месец, е много лоша поличба!

***

Закона на маршрутката - колкото повече хора, толкова по-меко вози!!!

петък, 19 април 2019 г.

На тази дата: 19 април 1970г. е произведено първото "Жигули"



На 19 април 1970 г. от монтажния конвейер на Волжския автомобилен завод (ВАЗ) италианският шеф-инструктор Бенито Гуидо Савоини сваля първия автомобил ВАЗ-2101 „Жигули”, наричан от руснаците простичко „копейката”.

Впоследствие поредицата модели са преименувани на „Лада”.Заводът е построен за лицензно производство на италиански Фиат-124, който само 4 г. преди това (1966 г.) печели приза „Автомобил на годината за Европа”. 

Затова в момента на производство ВАЗ-2101 става най-комфортният в своя клас в СССР, един от най-съвременните и надеждни съветски автомобили, чието притежаване се превръща в признак на благополучие.

Италианските и руските конструктори обаче адаптират „жигулата” към руските условия и пътища. Направени са общо 800 изменения: увеличен е просветът от пътя до дъното, усилени са окачването и каросерията, задните дискови спирачки са заменени с барабанни като по-устойчиви на замърсяване и по-издръжливи, добавен е „крив стартер“. Отвън отляво се появява огледало за обратно виждане. Изменена е конструкцията на двигателя: разпределителният вал е пренесен в главата, увеличено е разстоянието между цилиндрите. Масата на автомобила е увеличена с 90 кг.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Шабла ще помогне на Париж със 70 милиона евро.
Сакът ще бъде изпратен още днес.

***

- Добър ден! Дошла съм да си купя пералня!
- Модел?
- О, благодаря за комплимента, детска учителка съм!

***

- Във CV-то ви пише, че сте лауреат за Нобелова награда! В коя област?
- В Монтанска!

***

Човек върши глупости, докато е млад и е млад, докато върши глупости.


***

Сиренето "Горгонзола" ми звучи, като че то ще яде мен, а не аз него.

четвъртък, 18 април 2019 г.

На тази дата: 18 април 1956 г. Принцът на Монако Рение се жени за кинозвездата Грейс Кели!

1956 г. принцът на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
Гражданската церемония се провежда в тронната зала на двореца в Монако. Присъстват 80 гости и за да получат право да стиснат ръката на новата принцеса, те приемат монакско гражданство.

На следващия ден е венчавката в църквата „Сен Никола”. Архиепископът на княжеството води ритуала в присъствието на 600 гости. Още 30 милиона наблюдават церемонията, излъчвана пряко по Евровизия.

Любопитен факт е, че преди да влезе в аристократичната фамилия Грималди, Грейс Кели си прави тест за фертилност - процедурата е задължителна, за да са сигурни в княжеството, че новата принцеса ще осигури наследник. Друга „техническа” необходимост е предбрачното споразумение - актрисата декларира, че в случай на развод ще преотстъпи всичките права на децата си.

Принцесата никога не се връща в киното, освен като зрител. Приема най-великата роля - да бъде майка и дарява съпруга си с три деца - Албер, Каролина и Стефани.

Кинозвездата става принцеса

Когато се омъжва за принц Рение през 1956 г., тя е на път да стане най-голямата холивудска звезда. Въпреки това избира да сложи край на кариерата си, за да се посвети на съпруга си и семейството, което създават. Тя достойно приема през целия си живот това решение. Въпреки това на 40-ия си рожден ден признава пред един журналист: “…Едно от малкото ми съжаления е, че нямах възможността да се развия като актриса.

Напуснах тази професия преди да успея…”През 1962 г., т.е. шест години след сватбата, Хичкок смята, че е време да предложи главната женска роля в новия си филм “Марни” на любимата си актриса, която вече е принцеса на Монако. Първоначално Грейс приема предложението, но скоро след това отказва, за което е изписано много мастило. Дали е отказала под натиска на съпруга си? Не се ли чувства вече способна да играе?

 Много по-късно тя ще довери на приятелката си Жаклин Монсини: “Аз реших да не го правя”.Две други предложения да играе в театъра също остават неосъществени: да играе в пиесата на Хенрик Ибсен “Хеда Габлер”, както и в една от най-хубавите пиеси на чичо си, Джордж Кели, Behold the Bridgeroom.

С чувство за хумор Грейс прикрива съжалението си, че повече не може да играе: “Запазих несесера си с гримове, същия, с който не се разделям от времето на Американската академия за драматично изкуство. Заровен е в един шкаф, без съмнение под дебел слой прах. Може би един ден ще го извадя… или може би не”.

Вицове - само сока, април 2019 г.

Чикаго 1909 година

- За каква работа мечтаете?
- В мечтите си не работя...

***

На работа не ме вземат, защото съм стара, а пенсия не ми дават, защото съм млада!?

***

Между колежки:
- Твоят мъж много ме харесва. Където ме види винаги ме прегръща и целува..
- Той си е такъв! Хич не е гнуслив!

***

По цялото черноморие плува кокаин, а аз съм тръгнала в чужбина да работя!

***

Да се ожениш на 50 си е като да купиш кола на старо - молиш се да не е била такси.

сряда, 17 април 2019 г.

На тази дата: 17 април 1961 г. ЦРУ прави неуспешнен опит за сваляне на Фидел Кастро в Залива на прасетата! Видео

1961 г.  ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро. Операцията в Залива на прасетата е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Кастро от власт.

Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба.

Операцията започва през април 1961 г., само три месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 млн. долара, за да откупи пленниците. Операцията от кубинска страна води Че Гевара.

През 1960 година, президентът на САЩ – Дуайът Айзенхауер одобрява провеждането на тайна военна операция срещу правителството на Фидел Кастро в Куба, дошло на власт с метеж и последвало всеобщо народно въстание.

За тази цел, ЦРУ е организирало, снабдило с оръжие и боеприпаси и съответно тренирало в базите си стотици кубински емигранти, изявили желание да се върнат и да воюват срещу комунистическото правителството.

Така е била сформирана “Бригада 2506″, на която е била отредена водещата цел в цялата операция. Предвидено е било новосформираното опълчение да атакува югозападната част на Куба, наречена Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

На 15 април 1961 година, едва три месеца след встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Джон Кенеди, осем американски бомбардировача “Douglas A-26″ нанасят бомбени удари по три от летищата на островите Куба с цел да унищожат наличната авиация. Само че, от 24 самолета от кубинското ВВС са били засегнати два. По неизвестен за ЦРУ начин, кубинците са били отрано предупредени за нападението и островните военни власти са разместили под открито небе само неизправните летателни машини  и специално създадени за целта макети. Американското разузнаване не е знаело за този факт, а и първоначалните планове и очаквания са били светкавично да се ликвидират и изведат от строя всичките видими на пистите самолети.
Опълченците на кубинската армия на Фидел

Около полунощ на 17 април, над Залива на Прасетата започва хвърлянето на десантните части на участниците в операцията. Самолетите на кубинските ВВС нанасят няколко удара по мястото на кацане на доброволците.

Също така, биват уцелени и потопени четири американски транспортни лодки, в това число и най-голямата – “Хюстън”, на която се е намирал пехотния батальон “Рио-Ескондидо”. “Хюстън” е превовал огромна част от необходимите за операцията боеприпаси и тежко въоръжение.

Към средата на деня, кубинската армия на Фидел успява да изолира и спре настъплението. Разкъсано е и предвижването на наемниците от САЩ във всички направления на острова. В крайна сметка, доброволците емигранти, завърнали се да освободят страната си от комунистическия режим, са окончателно изтласкани към крайбрежията в района на Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

Сутринта на 19-ти април, след 30-минутен артилерийски обстрел, кубинските войски водени от Фидел, преминават в окончателно си настъпление и успяват да сломят противодействието на противника, който в крайна сметка се предава и хвърля оръжието.

В хода на конфликта, военните загуби на Куба са 176 убити и повече от 500 ранени, а от кубинско-американска страна в “Бригада 2506″ – 118 убити и 360 ранени.
Видео

Вицове - само сока, април 2019 г.

Възстановка на събитията от 1879 г. по БНТ, брадата е
много "яка"

- Цял живот само кръстословици решаваш, няма ли да ми кажеш поне една мила дума?
- С колко букви?

***

- Специалитетът на заведението ни е охлюви.
- Да знам, вчера един ни обслужваше...

***

- Какво е сомелиер?
- Пиян с диплома.

***

- Ако някой ти даде 10 000 лева, защото си грозна ще ги вземеш ли?
- Разбира се, аз съм грозна, не тъпа.

***

- Как се нарича русалка от района на Шабла?
- Друсалка...

вторник, 16 април 2019 г.

На тази дата: 16 април 1925 г. Атентатът в „Света Неделя“-213 жертви!

"Света Неделя", след атентата.
На 16 април 1925 г. по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София.

Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. 

Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.

Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.

Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?

Част от осъдените на път към екзекуцията им.
Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.   Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”

Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”
Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на ПСВ), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 г. Започват “Априлските събития“ – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията. Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига въпроси като: има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?  Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.

Вицове - само сока, април 2019 г.


Всеки мъж е много отворен, докато жена му не го извика с цялото му име.

***

- Змей страховит, дойдох да те победя в честен двубой и да спася принцесата!!!
- Но… аз съм принцесата?!
- Опс… Малко тъпо се получи.

***

Варна, морето, белите вълни...

***

Почна режим на фейсбука. Явно БСП идват на власт.

***

- Айдеее, кофи тайм! - извика бригадирът и общите работници хванаха кофите...

понеделник, 15 април 2019 г.

На тази дата: 15 април 1957 г. в София е открит ЦУМ

Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият Николов има интересна и драматична съдба.

Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.

През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и  след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.
Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.

ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.

Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на третото ниво – „мъжките“. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени „Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма.

На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки
средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“. „Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция „Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели „Жигули“, „Вартбург“, дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за онова време.

Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.

 „Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.

Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“, в което пее как с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на ЦУМ“ и се заканва как „в тоя благодатен час нещичко ще купя аз“.  От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко: „От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова  с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!“.

Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради.

Вицове - само сока, април 2019 г.


- Върнах се при моя...
- Защо?
- Омръзна ми да гледам щастливата му физиономия...

***

Зад всеки колега, който от сутринта ви къса нервите, стои жена, която му го връща тъпкано...

***

Стадии на брадясване:
1. Секси
2. Едноседмичен алкохолизъм
3. Морски капитан
4. Военнопленник
5. Клошар
6. Магьосник

***

Съпруг към съпругата си:
- Бих се съгласил с теб, но тогава и двамата няма да сме прави...

***

Той много обичаше да чете в тоалетната и затова не усети как се насра в библиотеката.

неделя, 14 април 2019 г.

На тази дата: 14 април 1925 г. Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ

Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г. от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата и главен ловджия Петър Котев.

Има две версии за подготовката на атентата. Според едната, отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение фактът, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит.

Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и "редови" поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за "избавлението" му. В кореспонденция на английския вестник "Таймс" от София, на 15 април четем: "Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя."

На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият терористичен акт в историята на България.

Вицове - само сока, април 2019 г.

...?

Жизненият стандарт в България се покачи толкова много, че 90% от хората не могат да го достигнат...

***

- Кой въпрос най-често ти задаваха като беше малка?
- “А шамари искаш ли?”

***

Катаджията:
- Употребил ли сте алкохол преди да седнете зад волана?
- Не...
- А Каква е тази бутилка до Вас?
- Вода...
- Та това е вино!
- Хвала Тебе, Исусе Христе!

***

Сега гледах " Пепеляшка" и доколкото схванах, за една жена е важно да се удържи красива до полунощ, нататък както дойде...

***

Седи работник в зоопарка и втренчено гледа отворената уста на крокодила.
- Какво му има? - пита посетител зад оградата.
- Ми незнам, ама доктора вече един час не излиза отвътре.