събота, 25 май 2019 г.

Днес мислете, защото: "после ебенье нема каенье"! Видео

Днес е ден за размисъл преди европейските избори. Мислете днес, за да не мислите след изборите!

На тази дата: 25 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "непристойно поведение с други лица от мъжки пол"

1895 г. — Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.

Уайлд се запознава с  Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. 

Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист". По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление. 

Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал, и свидетелски показания на няколко мъже, с които тайно се срещал, разкриващи много подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.

След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че ще ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември той е принуден насила да посети параклиса в затвора, но бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, чието възпаление по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.

През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробището Пер Лашез, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.

Според някои източници последните думи на духовития писател били: "Или тези пердета ще се махнат, или се махам аз!"

Вицове - само сока, май 2019 г.

Мода от Calvin Klein, не е пътен
работник.

Менделеев цял живот не успя да убеди жена си, че на първо място е водородът, а не тя...

***

Падам си по теб като варненски булевард по време на дъжд!

***

Карах колата, до мен седеше жената. Телефонът ѝ звънна и тя го вдигна с думите:
- Казвай по-бързо, че караме!

***

– Мамо, какво е любов?
– Ами представи си - на теб ти харесват високи, силни, синеоки, с тръпчинки, интелигентни, с чувство за хумор момчета... А любовта като я срещнеш... и забравяш какви момчета ти харесват!

***

Ако едно работно място дълго време е вакантно, значи там и плащат малко, и няма кво да се открадне!

петък, 24 май 2019 г.

На тази дата: 24 май честваме българската просвета и култура и славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.
Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).

От 15 ноември 1990 г. 24 май  е официален празник на Република България.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Да чакаш евродепутати в Брюксел да оправят България, е все едно да чакаш еничарите в Османската Империя да освободят България!!!

***

Когато една жена реши да пести и да си записва разходите:
- храна 10 лв.
- билет 1.60 лв.
- ток 120 лв.
- не помня къде 570 лв.

***

- Още две кюфтета и се разделяме... - шепнеха ми копчетата на панталона.

***

Мъжете и жените са много различни да знаете. Жена легнала на дивана възбужда мъжа, а мъж легнал на дивана вбесява жената!

***

Съпругата на депутата стана успешна бизнес дама. Синът на депутата стана вицепрезидент на голям финансов фонд. И само депутата си стои на една заплата, жалък неудачник, срам за семейството!

четвъртък, 23 май 2019 г.

На тази дата: 23 май 1934 г. Убити са легендарните обирджии Бони и Клайд

Имената, станали символ на "опасната" любов - Бони и Клайд, са реално съществуващи хора - Бони Паркър и Клайд Бароу, които намират смъртта си на 23 май 1934 г. на запустял път в Луизиана. Хайка от шестима полицаи, предвождани от бившия тексаски рейнджър Франк Хамър (преследва ги от февруари с.г.) им устройва засада с цел да ги залови. Хамър счита, че двамата се местят от щат в щат за да използват закона, според който полицаи от един щат не могат да гонят престъпници, излезли от границите му.

Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд приближава и забелязва хайката, Клайд, който шофира не спира, това предизвикало полицаите да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.
Техните "подвизи" съвпадат с периода на Голямата депресия в САЩ, районът им на действие са централните щати, но известността им далеч го надхвърля. Деянията им приковават вниманието в т.нар. ера на обществения враг - 1931 - 1935 г., довела до формирането на ФБР. Въпреки че са известни най-вече като обирджии на банки, те всъщност са предпочитали да нападат малки магазини и бензиностанции.

Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 г. и се влюбва в него. Той вече е лежал в затвора, а през 1930 г. е арестуван отново и остава зад решетките до 1932 г. След излизането си от затвора подновява престъпната си дейност, а Бони успешно му помага. Същата и следващата година двамата неколкократно избягнат поставени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.

Макар и ролята на Бони в престъпленията на бандата на Клайд да е описвана като значителна, всъщност тя се ограничава предимно до логистична подкрепа. Тя дори пише, като поемата "Историята на Бони и Клайд" е забележителна лична изповед за деянията на бандитите и същевременно молба за прошка.

Незабравимите

Възкръсването на легендарната двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 г.. В лентата участват Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са вдъхновили толкова филми, колкото да се проведе цял кино фестивал.

Първите ленти се позовават на книгата на Едуард Андерсън „Крадците изглеждат като нас" от 1937 г. Авторът е сравнен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се определя като „един от най-великите забравени романи на 30-те години".

Критикът Лорънс Блок казва, че Андерсън прекрасно е уловил природата на престъпниците като Клайд и неговата банда - те се възприемат за мъже, чиято професия е да ограбват, защото виждат в образа на крадци всички хора от улицата - адвокати, политици, бизнесмени, капиталистите от Уолстрийт.

Книгата остава неизвестна за широката публика, въпреки че се превръща в основа за три добре приемани и популярни филма. Един от тях е „You Only Live Once" на Фриц Ланг, за който и днес е валиден етикетът „един от най-добрите филми на 30-те години". А "They Live By Night" (1949) на легендарния режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-добрите романтични филми на всички времена.

Колкото до филма на Пен - много критици не го приемат заради нихилистичния дух и сцените с насилие. Акцентът пада върху жаждата за слава на героите като основен мотиватор, а не богатството. Това явно се оказва шокиращо за част от зрителите. А Пенелопе Джилиат пише в списание "The New Yorker", че изобилстват сцените с хихикане и фукане.

На противоположното мнение е колежката й Паулин Кейл, която пише по този повод - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.

По това време - средата на 60-те години - САЩ се намира в турбулентен период. Тогава са бунтове в Чикаго покрай конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Мансън и на четирима студенти от Националната гвардия в Кент, Охайо. Така че филмът перфектно пасва на изнервената социална обстановка в страната.

Самата Бони Паркър пише стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е достатъчно красноречива: „Един ден те ще паднат заедно / Ще ги погребат един до друг / За малцина ще има мъка / За закона - облекчение / Но това е смърт за Бони и Клайд".

Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите автомобили. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи новини, а на полицията - нови доказателства.

Знаели са, че оставят следи напред във времето, но надали са имали представа, че ще стигнат толкова далеч.

Вицове - само сока, май 2019 г.


- А той разказа ли ти за неговите предишни гаджета?
- Не.
- Гад ! А ти на него ?
- Не.
- Умница...

***

- Какво е 90,60,90?
- Градско шофиране с преминаване покрай полиция.

***

Проблемите на съвременния абитуриент:
- Дадеш 200 лева за риза. Пуснат ти Шабан - съдереш я.

***

В последно време не съм чувала вицове за Иванчо в училище. Сигурно е завършил завалията...

***

Не мога да разбера едно, на сметопочистващите фирми как им плащат? На брой обслужени контейнери или на брой събудени граждани?

сряда, 22 май 2019 г.

На тази дата: 22 май 1856 г. В Москва откриват Третяковската галерия

1856 г. в Москва е открита Третяковската галерия. Днес там се съхраняват някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. Галерията започва да се нарича „Московска градска галерия на Павел и Сергей Третякови”. Тогава колекцията наброява 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски творци, а също и 84 картини на чужди майстори.

На 3 юни 1918 г. Третяковската галерия е обявена за държавна с декрет на Ленин и получава названието Държавна Третяковска галерия. За директор на музея е назначен Игор Емануилович Грабар. С неговото активно участие през същата година е създаден и Държавен музеен фонд, който чак до 1927 г. остава сред най-важните източници за попълване на колекцията на галерията.

През 1928 г. е извършен сериозен ремонт на отоплението и вентилацията, а по-късно е прекарано електричество. През 1932 г. са построени три нови зали. От първите дни на Великата Отечествена война, така както и в другите музеи в Москва, в галерията започва демонтаж на експозицията, за да има готовност за евакуация. В средата на 1941 г. ешелон от 17 вагона тръгва от Москва към Новосибирск. Едва на 17 май 1945 г. Третяковската галерия отново е открита в Москва.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Истинските мъже при вида на гола жена, не се изчервяват а бледнеят. Не им остава кръв в лицето!

***

Писането на програмен код е като писане на книга... с тази разлика, че ако пропуснеш една запетая на стр. 157, цялата работа губи смисъл...

***

Най-големият страх на днешните младежи, е да ги спре телевизионен екип на улицата и да ги питат какво честваме...

***

Песимистът отдавна не беше правил секс, а оптимистът беше правил, но отдавна...

***

Не спори с жена си!
На глад е ...

вторник, 21 май 2019 г.

На тази дата: 21 май 1969 г. Палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

1969 г. в САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди.

Минути след полунощ на 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди благодари на привържениците си с реч в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. В 00.15 ч. слиза от платформата и се отправя към кухнята, здрависвайки се с хората по пътя си. Минута по-късно пред него се изправя 24-годишният палестинец Сирхан Сирхан. В ръката му е пистолет 22-ри калибър.

Убиецът стреля в Кенеди и охраната му. Боби се свлича на пода, мъжете наоколо се хвърлят да обезоръжат нападателя. Помощник-келнерът Хуан Ромеро повдига главата на Робърт и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс". Кадрите обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Аутопсията показва, че два куршума са улучили Кенеди в гърба, а един е зад дясното ухо. Четвърти само леко докосва дрехата му. При атаката са ранени още петима души. Всички очевидци твърдят, че Сирхан е бил на около метър-два от Боби, когато е стрелял, и че е стоял пред него.

В доклада си патоанатома пише, че никога не е твърдял, че Сирхан е убиецът, тъй като вероятността за втори стрелец убиец е много голяма. По-късно става ясно, че в хотела присъстват няколко агенти на ЦРУ. Този факт е смущаващ, защото според назначенията им тези мъже трябва да бъдат в Югоизточна Азия.

Десетилетия след атентата беше огласен аудиозапис на стрелбата в кухнята, направен от Станислав Пръсжински, полски репортер, с помощта на портативен касетофон и прикачен към него микрофон. Това е единственият звуков запис на самото убийство на Робърт Кенеди. Според изследователи на инцидента Сирхан не е бил сам, а от записа на поляка, излъчен за пръв път на 6 юни 2007 г., с голяма сигурност може да се твърди, че е имало и втори пистолет. Криминалистите са установили, че на местопрестъплението са произведени най-малко 12 изстрела.

Според разследващите атентаторът Сирхан е бил под хипноза в момента на престъплението. Палестинецът имал „проблеми с главата”, получени при работата му като жокей по-рано. Лечението му включвало хипноза и участие в групи за контролиране на съзнанието.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Аз във фитнеса:
– С колко клякаш?
– С триста.
– Килограма?!
– Зора...

***

Ако един мъж сам чисти, пере и готви - значи този мръсник търси жените само за секс...

***

Хуморът ми е толкова черен, че след малко ще тръгне да бере памук...

***

Българинът не иска да работи в неделя, но псува, когато кварталното магазинче е затворено.

***

Кел файда, ако ти е до коляното, когато не ти е до пъпа!

понеделник, 20 май 2019 г.

На тази дата: 20 май 1932 г. Амелия Еърхарт прави първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан

На 20 май 1932 г. 34-годишната Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „Амелия Еърхарт“.

Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за постижения в авиацията) от Конгреса на САЩ, орден на „Почетния легион“ от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.

Първи опити в авиацията

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. „Просто разбрах, че трябва да летя“ казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет — „Кинър Ърстър“ — който нарича „Канарчето“. На 22 октомври 1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

През 1927 г. Еърхарт вече има почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти и отново се мести на източното крайбрежие. След няколко необмислени инвестиции наследството на баба ѝ, основен източник на средства за семейството ѝ, привършва. Еърхарт е принудена за втори път да изостави следването в „Колумбия“ и да си намери работа. Става учителка, а по-късно и социален работник в Медфорд, Масачузетс.

Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „Кинър“, производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.

Детство и ранни години

Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в семейството на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в „послушни момиченца“. В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 г. от желание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление. „Все едно летях“ казва тя на Пидж.

За пръв път вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.

До дванадесетата си година Амелия се обучава у дома с майка си, баба си и гувернантка. Когато семейството се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно училище. По-късно семейството страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, но почти веднага след това момичетата са изпратени да живеят при приятели в Чикаго. Там Амелия завършва гимназията „Хайд Парк“ през 1916 г. Започва колеж в Пенсилвания, но скоро напуска.

През 1917 г. Ерхарт получава сертификат за помощник-сестра от Червения кръст и започва работа във военна болница „Спадина“ в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 г. постъпва в университета "Колумбия", но и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, за да живее при родителите си.

Околосветски полет


Полетът, който Еърхарт планира, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 г. от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, но полетът е отложен тъй като пораженията по машината са сериозни.

Еърхарт решава да опита повторно само с Нунан и то от запад на изток поради метеорологични причини. Излитат на 1 юни 1937 г. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли тръгват от Лае към остров Хауланд. Там корабът „Итаска“ на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от грешки, за които има много теории, радио навигацията от „Итаска“ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за координатите му.

„Итаска“ започва търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.

Издирването продължава девет дни и струва четири млн. долара. Но недоразвитите техники на търсене и липсата на координация в усилията на военноморските сили и бреговата охрана водят в задънена улица. Не са открити никакви физически останки.

Теории за изчезването на Еърхарт

Теории за изчезването на самолета и екипажа му има много. Една от тях, с много поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази теория намира доказателства и в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 г. се провеждат изследвания с хидролокатор, но самолетът не е открит.

Друга е теорията на Международната група за издирване на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разбива в останките на товарен кораб. През 1940 г. английски пилот съобщава, че е открил скелета на Еърхарт в югоизточния край на острова. Във Фиджи английски учени измерват костите и стигат до заключението, че са на едър мъж. През 1998 г. съдебни антрополози обявяват, че всъщност са на жена, но не могат да определят със сигурност дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — части от мъжки и женски токове, подобни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от самолет и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.

Експедиция през лятото на 2007 г. донася нови находки, но дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава спорно. През 2010 година се подготвя нова експедиция, която твърди, че може да се докаже тяхната теория с изследване на ДНК.

Съществува и теория за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски кораб. По това време южната част на Тихия океан се патрулира редовно от японски войски и според теорията (в която силно вярва майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 г. журналистът Фред Гьорнер публикува книга, в която твърди, че самолетът се разбива в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са заловени и екзекутирани. Книгата среща остри критики, но и поражда безчетни слухове и още теории, които не представят достатъчно доказателства. Между тях присъстват и твърденията, че Еърхарт е била американски шпионин и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отрича да е Ерхарт и дори завежда дело срещу писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите оттеглят книгата от пазара и сключват споразумение с Болан.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Знаете ли че, ако си загащите тениската в панталоните, а крачолите в чорапите - хората спират да имат големи изисквания към вас.

***

- Кое качество различава най-много човека от животното?
- Най-много - простотията, естествено!

***

- Тате, защо носиш снимка на мама в портфейла си?
- За да ми напомня, защо там няма пари...

***

Всички хубави глаголи на тоя свят са с три букви - яде, пие, спи и четвъртия е на вашето въображение!

***

Жената е като САЩ. Ако не и угодиш нещо, веднага санкции и лишаване от достъп до нейните ресурси.

неделя, 19 май 2019 г.

На тази дата: 19 май 1934 г. Извършен е преврат в България

Кимон Георгиев
На 19 май т.г. се навършват 82 г. от Деветнадесетомайския преврат. Държавният преврат е извършен през 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.
Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 г. - 22 януари 1935 г.) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната.

Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанданов. Царят подписва.

След преврата, за около година в периода юни 1935 - май 1936 г., за военен аташе в югославската легация в София е назначен Дража Михайлович, който изключително активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на помощта от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат.

След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставка на кабинета и назначава на нов начело с ген. Пенчо Златев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сформира група около него, Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан. След няколкомесечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. Дамян Велчев прекосява през нощта пеша българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата.

Вицове - само сока, май 2019 г.

БНТ: Хуявей

Сега разбирам защо "Под игото" започва с "Тая прохладна майска вечер"...


***

Не знам, кое е по гъзарско, да се снимам с новата ми S класа или подпрян на черешата в двора!

***

Зад много "успели жени", стоят по няколко мъже, които не знаят един за друг!

***

На Олимпиадата по Алхимия, победител е този, който пръв си направи златен медал.

***

Ислямска държава пое отговорност за ремонта на Графа