събота, 15 юни 2019 г.

На тази дата: 15 юни 1969 г. Пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена! По-късно същия ден Георги Марков напуска страната

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков


На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото


Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Чанта

Прекарахме нощта само двамата... аз и... комара! Той пя, аз плясках!

***

Иванчо, какво е „той“ в изречението „Той никак не харесваше момичетата?“
– „Пед*раст“, госпожо!

***

Партиите щели да фалират. Ама партиите какво произвеждат та ги е страх от фалит?

***

- Бай Венко, как е новия слухов апарат?
- Три без десет!

***

В отпуска излезе само шефът, но си отпочина цялата фирма.

петък, 14 юни 2019 г.

На тази дата: 14 юни 1923 г. Зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски

Александър Стамболийски оставя саморъчен
кървав надпис на стената преди да издъхне.
На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.

Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.

Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III... 

Ето какво казват те по този въпрос:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")

Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)

Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)

Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)

Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)

Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Яйцевидно куче

Какво всички са се юрнали в Гърция на море? Нашето си е бетон...

***

Мъж разглежда банкнота от сто лева срещу светлината, за да се увери, че не е фалшива.
Появява се катаджия:
- С кола ли сте?
- Не, защо?
- Жалко!

***

- Извинете, Госпожице, вече час Ви гледам. Тези гърди Ваши ли са?
- Не съвсем! Имам още две вноски по кредита!

***

- Взе ли си шофьорския изпит?
- Не знам,инструкторът още не е дошъл в съзнание...

***

Абсолютно непонятно ми е защо съм се съпротивлявала на следобедния сън като дете...

четвъртък, 13 юни 2019 г.

На тази дата: 13 юни 1895 г. Провежда се първото автомобилно рали във Франция

1895 г. провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж-Бордо-Париж. В тридневното скоростно състезание по 1178-километровото трасе се включват 46 машини - 29 автомобила са с бензинови двигатели, 15 са с парни и само два са с електрически.

Победител в състезанието става Емил Левасор, който сам кара своята двуместна машина „Панар-Левассор” и преодолява разстоянието за 48 часа и 47 минути, като средната му скорост е 24,4 км/ч. Той пристига 6 часа преди заелия второто място.

Победата му обаче не никак случайна. По това време френският изобретател и пионер в автомобилостроенето заедно с приятеля си Рене Панар притежава фабрика за дървообработващи машини. През 1889 г. двамата купуват от Даймлер лиценз за неговия 2-цилиндров мотор, а през 1890 г. създават и първия си собствен образец автомобил.

Следващият техен автомобил, създаден през 1891 г., вече е пускан серийно и се отличава с блестящи конструктивни хрумвания и извънредна здравина. Автомобилите на фирмата започват да участват в състезания.

Интересно е, че на това рали за първи път се появява и автомобилът Eclair с пневматични гуми. Кара го авторът на нововъведението Андре Мишлен. По целия маршрут той разполага огромен брой сервизни пунктове, но му се налага толкова често да сменя гумите, че не се побира в норматива от 100 часа.

През 1897 г. Емил Левасор загива при катастрофа по време на състезанието Париж-Марсилия. В Париж е поставен негов паметник, на чийто постамент са издялани думите, казани от Левасор веднага след завършване на ралито Париж-Бордо-Париж: „Това беше безумие! Аз правех до 30 км/ч”.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Спящо пате

- Скъпи, започнах нова диета! Вече ще ям само трюфели, омари и хайвер!
- Любов моя, защо така се измъчваш? Яж направо банкноти!

***

- Ти си алкохолик бе!
- Ннеее, аз съм сомелиер-трудохолик!

***

Мечката в Пернишкия цирк шашна всички, като на втората обиколка с мотор по манежа, моторът спря... А тя запали цигара, изпсува и почна да сваля карбуратора...

***

Питат евреин:
– Как са дъщерите Ви?
- Две са продадени, една е капарирана и само най-малката е в складова наличност.

***

Акушерката подава новороденото на бащата и той радостно възкликва:
- Момче!
- Момиче е. И ми пуснете кутрето.

сряда, 12 юни 2019 г.

На тази дата: 12 юни 1955 г. В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти

1955 г. в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. Местни хора разказват, че когато бог създавал света, ръката му спряла, докато минавала над Якутия, и изсипала богатства навсякъде из замръзналата пустош, разположена на 8000 км от Москва.

Република Саха (Якутия) е единственият регион на планетата, където не само добиват елмази, но и ги обработват: отначало ги превръщат в диаманти, а след това - в уникални бижутерски изделия. В Якутия се добиват 26% от елмазите на Земята. Кариерата „Мирний” е най-голямата яма, изкопана от човека. Нейната дълбочина е 525 м, а диаметърът й е 1300 м.

Любопитен факт е, че през лятото на 2012 г. в Якутия за първи път бе проведен бизнес-турът „Диамантената седмица на Якутия”. Участниците в уникалния якутски тур видяха всички етапи на появата на скъпоценностите: от огромните кариери на елмазена руда кимберлит до цеховете за рязане и бижутерски работилници.

„Звездата на Якутия”

Както личи от името му  този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит  е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока  прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в  постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Сън ли си или те има
Ако 10 г. след завършването познаете вашият съученик значи все още не е женен!

***

Организирахме се 5 приятелки да ходим на плаж. На слабата нищо не казахме. Ми, да е яла!

***

При разкопки археолози откриха оръдия на труда от 10 век. Още от 10 век, хората за заравяли оръдията на труда, за да не работят!

***

На банкета на синоптиците присъстваха между 5 и 8 човека,на места до 12...
А се усещаха като 20!

***

Жените след 30 са най-опасни! Продължават да са млади и красиви, но вече не са глупави...


вторник, 11 юни 2019 г.

На тази дата: 11 юни 1770 г. Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия

1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.

Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.

Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.

Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.

През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

България в една снимка

- Айдеееее, мама си идвааа! – крещеше бабата, изпреварвайки с тичане и блъскане внуците.

***

Българи на сафари в Африка:
- Мите мама, недей да дърпаш лъва за гривата, че може да има бълхи!

***

На интервю за работа ме питат:
- Важна ли ви е заплатата?
- Ма не, бе... Световният мир ми е на първо място.

***

Само бясна жена може да напише СМС с текст "Включи си телефона!"

***

След разгонването на гей парада, на жандармерията и се губят... седем палки.

понеделник, 10 юни 2019 г.

На тази дата: 10 юни 1871 г. В Румъния излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”

1871 г. в Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”. Това е първият вестник на Христо Ботев. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!”.

В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари”. В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев - „Наместо програма”, „Народът вчера, днес и утре”, „Смешен плач”, „Решен ли е църковният въпрос”, стихотворенията „До либето ми”, „Дялба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.

Последният брой на „Дума на българските имигранти” излиза на 5 август 1871 г.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Едно време, юни се падаше през лятото...

***

Животът си е мой и ще си го живея така, както каже жена ми.

***

Полска дефиниция за "нищо" - една бутилка водка за двама души!

***

Стар си не когато започнат да ти стърчат косми от носа и ушите, а когато това престане да ти е проблем.

***

След закупуването на 12 см. токчета, тя разбра една проста истина — НЯМА ДА ТИЧА СЛЕД НИКОГО!

неделя, 9 юни 2019 г.

На тази дата: 9 юни 1923 г. В Царство България е извършен Деветоюнският преврат

Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. 

В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (БКП).

Подготовка

Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Провеждане на преврата

Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев - те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.

Опити за съпротива

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание)

Вицове - само сока, юни 2019 г.


- Ало, техниците?
- Да, какъв е проблемът?
- Не ми работи рутерът.
- Кои лампи светят?
- В хола и в банята.
- Оставете, пращаме техник.

***

- По какво си приличат 55 год. мъж и вълка?
- Гонят през деня Червената шапчица, а вечер „ядат” бабата...

***

Акушерката:
- Такова бързо раждане не бях виждала.
Родилката:
- Вие зачатието ако знаете какво беше...

***

Еврейският бумеранг - назад се връща с пари!

***

Мъжете винаги носят детето в себе си! Но, по някога го дават и на жените да го поносят!