събота, 27 юли 2019 г.

На тази дата: 27 юли 1147 г. Основан е град Москва

1147 г. е основан град Москва. С население над 11 милиона души настоящата столица на Русия е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.
Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
Първото споменаване на Москва датира от 1147 г., когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 г. Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 г., поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 г., когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци.
Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 г. довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.
През 15 в. Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 г. московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 г., при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.
През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 г. столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Вицове - само сока, юли 2019 г.


"Двете хлебарки са в отпуска."
/надпис в селска хлебарница/

***

Стои си един заварчик и си работи. При него идва един човек:
- Добре дошъл! - казал заварчикът.
- Добре заварил! - отвърнал човекът.

***

Той имаше толкова татуировки на ръката, че когато се пресегна да плати на касата в Кауфланд, скенерът го отчете като кроасан...

***

СЛЕДВАЩИЯТ етап от развитието на Толерантността Е... ДА ЗАБРАНЯТ на УМНИТЕ да МИСЛЯТ... за ДА НЕ накърняват правата на ТЪПИТЕ...

***

Забележка в ученически бележник:
- Уважаеми родители! В часа по музика вашият син три пъти поръча "Бяла роза", а накрая не плати!


петък, 26 юли 2019 г.

На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход

Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.
Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.
Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.
Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.
През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.
 

Вицове - само сока, юли 2019 г.


Откакто си купих матрак "Дормео", гърбът вече ме боли равномерно!


***

В магазин за бельо.
Мъж се обръща към продавачката:
- Имате ли мъжки боксерки?
- В момента - не, господине, но мога да Ви предложа дамски боксерки. Почти няма разлика...
- А искаш ли да извадя разликата и да те плесна с нея по челото?

***

0т Шеф и Жена се иска Всичко, пък каквото даде…!

***

- Скъпа, счупих една чаша в кухнята!
- Идвам с метлата.
- Не е спешно, може да дойдеш и пеша!

***

Жена влиза в аптека и пита:
- Кое е по-подходящо за мъж - валериан или валидол?
 - Каква е диагнозата? - пита аптекарката.
- Ботуши за 500 лв.
- Имаме вазелин, ако искате!?

четвъртък, 25 юли 2019 г.

На тази дата: 25 юли 1980 г. умира Владимир Висоцки

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.
Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.
Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.
Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“
Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.
Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.
За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.
И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.
Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.
Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.
Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.




Вицове - само сока, юли 2019 г.


Новият премиер на Великобритания и нашия човек.

Преди 10-ти един младеж мята позиви. Хващат го "органите", гледат - бели листи.
- Добре, бе! Барем нещо да беше написал на тях!
- К'во да пиша, бе, то всичко е ясно...

***

Днес, шефът толкова дълго вика по мен, че накрая неволно възкликнах:
- Да, скъпа!

***

Детето на Червената Шапчица най-вероятно се казва Вълко Червенков.

***

Връзката от разстояние се получава, само ако и тримата си имате доверие...

***

Хубаво е да си гъсеница... Ядеш, ядеш, ядеш... спиш, спиш, спиш... Събудиш се - хоп - Красавица!

сряда, 24 юли 2019 г.

На тази дата: 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски става първият монарх, който си възвръща властта чрез демократични избори

2001 г. Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.
Симеон се връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).
През 2005 г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.

Вицове - само сока, юли 2019 г.


- Ало, скъпа, ти ли си?
- Аз съм. Кой се обажда?

***

Чета статус на приятелка "Моят мъж е най-добрия любовник!" Гледам отдолу 125 лайка от нейни приятелки - явно не лъже...!

***

Едно от най-страшните неща, които човек е чувал в детството си е:
- И така на дъската да излезе номер, номееееер...

***

Блондинка пита инструктора:
- Е, как е, издържах ли изпита?
Инструктора, плувайки към брега:
- НЕ!

***

Габровче пита баща си:
- Тате, може ли да гледам телевизор?
- Може сине, гледай, само не го включвай!