събота, 10 август 2019 г.

Варна празнува 140 години от създаването на Военноморските сили

Снимка: "Таралеж"
Плажуващите във Варна днес станаха свидетели на тържествата по случай 140-години от създаването на Военноморските сили (ВМС).

Българският военен флот е създаден на 12 август 1879 г. в град Русе. През 1897 г. започва изграждането на черноморския флот с главна база Варна. 

Първите български морски офицери се подготвят в академиите на Русия, Италия, Австро-Унгария и Франция. 

По време на Балканската война 1912-1913 г. и на Първата световна война флотът активно участва в бойните действия. Тогава се създават подводните сили и морската авиация, започват операции по миночистачна дейност и противолодъчна защита.

Военноморските сили защитават интересите на Република България в морските пространства, гарантират нейния морски суверенитет и подготвят формирования за участие в подкрепа на международния мир и сигурност и за оказване помощ на населението.

Карикатурите на Краси

Краси Петров рисува специално за "Таралеж"

На тази дата: 10 август 1915 г. Българин полита за първи път със собствен самолет

10 август остава славна дата в родната история – през 1915 г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище. Той е, построен от изобретателя Асен Йорданов.

За него световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на авиация.
В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначена специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.
За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски. Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ се сбъдва и юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет “Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене, героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина си.
 

Вицове - само сока, август 2019 г.


Време е за закуска...

Търсиш почивка в Гърция?!
- ТРИ-ВА-ГО!"
Гледаш цените...
- Е-БА-ГО!!!

***

Не особено опитни гъбари се загубили в гората и две седмици яли всякакви гъби... Намерили ги, обаче показанията им се разминават... Разминават се дори епохите...

***

- Тате, какво да правя с тия 10 лв. в Слънчев бряг?
- Потроши ги, бе! Веднъж се живее!

***

Жените искат да ги обичат, както по филмите. То и мъжете искат същото, само че филмите са различни!

***

Патриотична татуировка - белег от изгорено от... казана за ракия...

петък, 9 август 2019 г.

На тази дата: 9 август 1945 г. Японският град Нагасаки е унищожен от атомна бомба „Дебелака”

1945 г. японският град Нагасаки е унищожен от атомна бомба с кодово име „Дебелака”. Любопитен факт е, че Нагасаки никога не е подлаган на голяма бомбардировка преди експлозията на ядрената бомба.
Градът е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от голямо значение във войната поради широко вариращата си промишлена дейност, включително производството на снаряжението, военната екипировка на кораби и други военни материали.
На 1 август 1945 г. много бомби със силен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, включително сградите на известната фирма „Мицубиши Мотърс”. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са директно върху сградата.
Вредата от тези бомби е малка, но създава паника в Нагасаки и много хора, най-вече ученици, от провинциалните области са отведени на безопасни места и затова населението на града значително намалява преди ядрената атака.
Сутринта на 9 август излита американски стратегически бомбардировач - B-29 „Суперфортрес”, на борда на който е ядрена бомба (6,4-килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил). Първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната - Нагасаки.
Пристигайки над Кокура, с половин час закъснение, лошите метеорологични условия (70% облачност) не позволяват изпълнението на атаката. След три обиколки над града и поради намаляване на количеството гориво, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел - Нагасаки, където в 11.01 ч. е извършена бомбардировката.
 

Вицове - само сока, август 2019 г.


Народе????????

На пазара пуснаха нови тенджери с електронно-антизагарящо покритие. Когато храната започне да загаря, автоматично ви се изключва интернета!

***

- Една водка, моля.
- Това е МакДоналдс...
- Добре, една МакВодка тогава!

***

Жените никога няма да разберат, колко смелост се изисква, да пъхнеш най-милото си в чужда уста...

***

Най-опасната комбинация - стоманени мускули и чугунена глава...

***

В България са два вечните въпроси! "Кой е виновен?" и "Какво да правим сега?" И един вечен отговор "Е*а ли му мамата!"

четвъртък, 8 август 2019 г.

На тази дата: 8 август 1815 г. Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да бъде заточен на остров Света Елена

Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. Абдикира през 1814 г. и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г.
Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд”, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба, с ескорт от 3000 войници, които ще го охраняват на Света Елена.
На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща „Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на 8 км от Джеймстаун.
Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.
Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.
Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, Наполеон е обречен на бездействие - здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.
 

Вицове - само сока, август 2019 г.


Заявявам еднократно на целия интернет, че съм съгласен да използва бисквитки!

***

Отварям поканата за сватба, а там пише:
- "Моля, подаръците в плик!"
Че откъде толкова голям плик за тенджери?

***

Лято е. Българските емигранти се прибират да си правят зъбите и да ни разказват колко богато живеят в странство.

***

Поради факта, че вдигат годините за пенсия, на мъжете е позволено да се държат като деца до 55 години!

***

Реклама на БДЖ:
- Пращате прясна ракия! Пристига отлежала!

сряда, 7 август 2019 г.

На тази дата: 7 август 1876 г. е родена прелъстителната шпионка Мата Хари

Мата Хари – скандалната танцьорка и куртизанка, успява да прелъсти и заблуди едни от най-могъщите мъже в Европа. Мъжете се състезавали за нейното благоразположение и тя винаги им го давала – но не за по-малко от 7500 долара на нощ. Сред нейните многобройни любовници са Жул Камброн, началник от Министерството на Външните работи на Франция, френският военен министър Месими, принцът на Германия, холандският премиер-министър Ван дер Линден, херцогът на Брънсуик и Вон Ягов, външният министър на Кайзера.
Един от нейните любовници имал типично френски план, с който тя да се спаси от разстрел в последната минута. Мата Хари, най-прочутата шпионка от библейската Далила и най-успялата любовница от мадам Помпадур насам, щяла да носи само едно дълго кожено палто на екзекуцията си. Когато войниците вдигнели пушките си, тя щяла да разтвори палтото си и със сигурност нито един мъж, в чийто вени тече човешка кръв, нямало да може да стреля по нейното великолепно тяло.
Всъщност това не е най-странната от многото хитрости разработени за спасяването на най-прочутата шпионка и куртизанка в историята. Докато тя чакала спокойно в затворническата си килия, изисквайки къпане във вана с мляко и всички останали луксове, които считала за необходими, любовниците на Мата Хари крояли план след план. Един плейбой-авиатор предложил да прелети над затвора Сен Лазар и да обстреля войниците от въздуха. Брилянтният адвокат на Мата Метр Клюне решил да изненада в последния момент нейните тъмничари с една техническа подробност – според френските закони една жена не може да бъде екзекутирана, ако е бременна и той, нейният 75-годишен любовник, щял да заяви, че тя носи неговото дете. Най-драматичен от всички бил проектът на Пиер де Мортисак, един благородник, който прахосва цялото си огромно богатство, опитвайки се да спечели любовта на Мата Хари. Пиер взаимства своя план направо от операта „Тоска“. Той възнамерявал да подкупи разстрелващия отряд да използва халосни патрони и неговата любима щяла да падне „мъртва“ при първия фалшив изстрел. По-късно през нощта, той и неговите съучастници, щели да изровят живото й тяло от гроба, който щял да бъде изкопан нарочно плитък, за да не може тя да се задуши в ковчега си.
Мата Хари, която знаела за тези, а и за други подобни планове, можела да си позволи да бъде спокойна и да се наслаждава на затвора си, долкото й позволявала мрачната обстановка. Дори и през онези последни часове в тъмницата, тя забавлявала своя млад доктор и двете скептични монахини, които я наблюдавали. Тя изпълнявала своите екзотични, разсъблечени танци и гощавала пазачите си с авантюристични истории от своето минало…
Това минало бе в голяма степен развенчано напоследък и то без основателна причина. Танцьорката на Седемте воала е не само това, което разказва легендата, но е дори още по-сложно създание. Нейните фотографии разкриват една сладострастна и привлекателна жена, притежаваща животинска чувственост, която омаловажава всеки неин дефект. Мата Хари знаела как да „движи своето дълго, слабо и гордо тяло, така както Париж не бил виждал никой друг да го прави досега“, казва френският писател Колет. Тя била олицетворение на секса, но мразела мъжете, които я обичали. Мъжете плащали на Мата Хари с пари, тайни и чужди животи, но тя можела да ги предаде във всеки един момент – обичайки това, което й давали, но мразейки онова, което смятала че представляват те.
Мата Хари не винаги била такава. Колкото и странно да изглежда, някога, преди да стане шпионин, тя била невинна, дори скучновата холандска домакиня. Зад фасадата, осигурена от псевдонима „Мата Хари“, се крие доста прозаичната Маргарета Гертруда Зеле. Бъдещата шпионка е родена на 7 август 1876 г., в едно малко холандско градче, а нейните религиозни родители я изпращат в католически манастир, когато тя е едва на 14 години. Но, когато отива на ваканция в Хага четири години по-късно, тя среща капитан Кембъл Маклеод, красив шотландец, който служел в Холандската колониална армия. Тази случайна среща щяла да промени целия й живот. Макар да бил двойно по-възрастен от нея – над 40-годишен – този развратен пияница някак си успява да впечатли Маргарета. Той се оженва за нея, но още преди да я отведе на остров Ява й разкрива първично бруталния си характер. Още преди да се роди първото им дете, Маргарета изстрадала доста побои от ръцете на Маклеод. В един от случаите той я заплашил със зареден револвер и толкова често й изневерявал с чужди жени, че тя накрая решила да потърси любов другаде.
Не съществуват данни за любовните похождения на Маргарета в Ява, но се знае, че тя е изучавала Ведите и други ориенталски книги, описващи насладите от чувствената любов, превръщайки се в експерт в това древно изкуство. Онези години в Ява я запознали с показните ритуални танци на местните жители. Докато тя упражнявала своите собствени интерпретации на тези танци, от нея започва да излиза наяве една нова личност. Тази трансформация завършва напълно, когато първото й дете е отровено от една медицинска сестра, която мразела Маклеод. Маргарета по-късно разказва, че е удушила слугинята, но, каквато и да е истината, мъртвото дете става причината за раждането на една нова жена. Дори раждането на нейната дъщеря Банда не успява да смекчи омразата й към Маклеод, когото тя считала за виновен за смъртта на техния невръстен син. След като семейството се завръща в Европа тя изоставя съпруга си, оставя Банда на грижите на роднини и започва кариерата, която щяла да я превърне в легенда.
Никой не знае със сигурност, кога Маргарета е танцувала за първи път гола в Париж и е излъгала света, че е родена „на юг от Индия… дете на семейство от свещена секта на Брама“. Но някъде през 1905 г., десет години след завръщането й от Ориента, тя за първи път казва на публиката си с мек и прелъстителен глас, че нейното име е Мата Хари „Окото на Зората“ и че ще изпълни дръзки, ритуални танци, каквито никога досега не са били виждани извън индийските храмове. Скептични или не, редакторите надушват печалбите и скоро нейното сценично име и фотографии се превръщат в обичайна гледка във френските вестници. Снимките, разбира се, се правели преди началото на изпълнението й, защото Мата Хари артистично отмятала прозирните си одежди и подобните на паяжини воали падали един след друг, докато накрая тя оставала на сцената чисто гола. Единствената част от себе си, която тя не показвала били гърдите й. Тя обяснявала, че съпругът й и ги бил обезобразил по някакъв начин. Някои от танците й били изящни, а други откровено развратни, но всичките й изпълнения се славели с изключителна популярност.
Екзотичният чар на Мата Хари пленява цяла Европа. Но нейните ласки винаги стрували скъпо, независимо дали изисквала пари в брой, разкошни бижута или луксозни апартаменти на Шанз-Елизе – и когато някой от нейните благородни и богати любовници се разорял, тя го изоставяла без да се двоуми. Тя се наслаждавала на секса – толкова много, че често била забелязвана да си „отпочива“ в парижките бордеи. Въпреки това тя мразела мъжете. С изключение на един любовник – слепият руски капитан Маров, когото съжалявала – мъжете за нея съществували, за да бъдат използвани. Безмерната суетност на Мата Хари също играела голяма роля във всичко това, както и вкусът й към лукса, с който тя вече била свикнала. Омразата и жестокостта, обаче я накарали да се превърне в шпионин. Тази жестокост е идеално илюстрирана от една нейна хвалба, според която тя била убила понито си Вичена, забивайки златното токче на обувката си в сърцето му, тъй като при една от мисиите й се наложило бързо да напусне Париж, а тя не можела да понесе мисълта, че някой друг ще язди кончето й.
Мата Хари става германски шпионин просто защото немците първи се свързват с нея.  Когато германците я завербуват, между 1907 и 1910г., тя вече осъзнавала, че популярността й като артистка намалява и ако французите се били сетили да й  направят по-добро предложение, тя със сигурност е щяла да го приеме. Тя е обучена в известното училище за шпиони в Лорак и получава кодовия си номер Х21, серия, издавана единствено на агентите отпреди войната. Този номер убедително доказва, че тя е била вербувана преди войната, а не се е присъединила към германското разузнаване по-късно като двоен агент. По време на Първата световна война тя изпълнявала добре задълженията си към своите началници. Френското разузнаване подозирало за нейните занимания още от самото начало, като дори я допуснало да се присъедини към тях. Но по онова време нищо не можело да бъде доказано. Сега се знае със сигурност, че Мата Хари е информирала германците за усъвършенстването на британския „наземен кораб“ (или танк), и, че нейните доклади за плановете на Съюзниците за офанзивата при Шемин де Дам са подготвили германците за това тайно движение. Ще са нужни доста страници, за да бъдат изброени останалите й предателства – непривлекателната, но смъртоносна информация, която тя купувала с тялото си. В замяна, тя предоставяла на французите единствено безполезна информация. Никой не е наясно с непоправимите вреди нанесени от нея на Съюзниците, тъй като тя била шпионин, който не оставял следи, макар да танцувала за хиляди и да спяла със стотици.
Краят на Мата Хари идва, когато самите германци я предават. Като най-скъпо платения им шпионин, тя се превръщала във финансова тежест, а засиленото наблюдение върху нея от страна на френското разузнаване я правело неефективна. Капитан Валтер Вилхелм Канарис, който по-късно застава начело на германските тайни служби през Втората световна война, разработва план, чрез който да я натопи. Тя е изпратена да вземе чека със заплащането си от една неутрална легация в Париж, но германците били написали съобщението си до нея, използвайки код, за който знаели, че е разкрит от французите. Тя била арестувана още преди да може да осребри чека си.
На 24 юли 1917г. Мата Хари е изправена пред военен съд по обвинение в шпионаж и така се превръща в най-известната от многото шпиони, които били съдени във Франция покрай истерията на войната. Френският прокурор бил повече от умерен когато заявил, че нейните действия са стрували на Франция най-малко 50000 живота, макар че доказателствата сочат за поне два пъти по-голяма бройка. Военният съд единодушно я осъжда на смърт…
На 15 октомври 1917г., в 04:00ч. сутринта, в килия 12 на затвора Сен Лазар, Мата Хари била будна и готова за екзекуцията си. Фантастичните планове за бягство се били провалили един по един и увереността й в нейната недосегаемост била разклатена. Старият Метр Клюне изпробвал номера с бременността, но когато докторът дошъл да я прегледа, Мата Хари осъзнала безсмислеността на плана и отказала прегледа. Колкото до идеята за коженото палто, тя била толкова очевидно абсурдна, че Мата никога не я била приемала за нещо по-сериозно от шега за повдигане на духа. Тя поискала позволение да напише три писма. Едното било за нейната дъщеря Банда, която молела за прошка. Красивата Банда щяла за ирония също да стане шпионка няколко години по-късно – една втора Мата Хари, която предупреждава апатичните Съединени Щати, че комунистическата заплаха грози Корея. Впоследствие тя среща същата съдба като майка си.
Докато отпивала от традиционната чаша с ром, която по закон се предлагала на всеки осъден на смърт, Мата Хари все още се надявала. Дори когато я извеждат навън в мразовитата утрин и я изправят пред дулата на пушките, нейното огромно его й вдъхвало сила. Мата Хари била вързана за едно младо дръвче и, отказвайки да сложи превръзката за очи, тя гледала в дулата на пушките, докато прочитали смъртната й присъда. Никой от свидетелите не съзрял и следа от страх по лицето й. Тогава, в ранната светлина на утрото, тази жена за която се знаело, че рядко показва емоциите си, се усмихнала на екзекуторите си. Може би е вярвала, че Пиер де Мортисак е успял да ги подкупи и в оръжията им има само халосни патрони, а от нея ще се иска единствено да се прави на умряла. Във всеки случай Мата Хари стояла изправено и даже не потрепнала, когато майор Масард излаял стегнато последната си команда. Тя не извикала, когато пушките изгърмели. Нейните любовници, гледащи сред свидетелите познали, че тя е мъртва само по алените въжета, които крепели свличащото се тяло. Нейният плейбой-летец наистина прелетял над затвора, но това бил напразен опит, който закъснял с няколко секунди. В 5:47 ч. тялото на Мата Хари, Окото на Зората, чийто голи танци били причинили смъртта на толкова невинни хора, се помръднало за последен път.

Вицове - само сока, август 2019 г.


Защо на всяка огън жена се нахвърля мъж гола вода?


***

Някой, знае ли как мога да прехвърля всичките пари от главата ми в банковата ми сметка?

***

- Георгиев, какво става с теб? Преди беше дебел, сега си слаб. Беше черен, а сега си рус.
- Извинете, аз не съм Георгиев.
- А сега вече не си и Георгиев...

***

Влиза момченце в магазина, дава на продавачката банкнота от "Монополи" и казва:
- Един плюшен тигър, моля.
- Момченце, тези пари не са истински.
- А тигърът какъв е?!

***

Жена заядливо към мъжа си:
- Днес стават точно 15 години, откакто ме нарече злопаметна...