събота, 21 септември 2019 г.

На тази дата: 21 септември Цар Иван Шишман дава на Рилския манастир феод от 20 села

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. 

В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава. 
Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век.
За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.
Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от деспот Добротица, другата – от Иван Срацимир, а третата – от Иван Шишман.

Вицове - само сока, септември 2019 г.


След 50 живота е само изненади. Кихнеш и не знаеш кой прешлен накъде ще тръгне...

***

Зад всяко възпитано дете стои, мила и усмихната майка, която вкъщи се дере, като ненормална и пие валериан!

***

Мъж с брада през 919 г. излиза от пещерата:
- Сега ще удуша мечка с двете си ръце!
Мъж с брада през 2019 г. в аптека:
- Извинете, този крем за ръце био ли е?
Мъж с брада през 2090 г.
- Докторе, вече втори месец не ми идва...

***

Стивън Кинг пише още по-страшен роман от "То". Казва се "Тя!"

***

- Комшу, как е синът ти, още ли е в Германия?
- Да, още е там! Завършва правния факултет! После ще местят скелето на медицинския...



петък, 20 септември 2019 г.

На тази дата: 20 септември 1916г. Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда

Знаехте ли, че българският класик Иван Вазов е бил предложен за Нобеловата награда за литература за 1917 г.? Да, това е истина.

На този ден преди почти век професор Иван Шишманов (според други източници - председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция - през 1895 г. “Под игото” е преведен там.
Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга "Мисъл" му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.
За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).
Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


Кучешко такси?

До 40 години доказваш, че си мъж. След 40 години доказваш, че още си млад.

***

- Мило, искаш ли да те докосна на място, от което ще изгубиш и ума, и дума?
- Само да си посмяла да ми бръкнеш в портмонето!!!

***

- Какво работиш?
- Програмист съм.
- По-точно?
- Вкъщи сменям програмите на телевизора.

***

Ако си обкръжен от глупаци, значи ти си централен!

***

Не всички крокодили се казват Гена. На комшията например се казва Пена.

четвъртък, 19 септември 2019 г.

На тази дата: 19 септември 1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е.

1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано.
Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха).
Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп.
От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.
Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц.
Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни.
Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания.
Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа.
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


В живота има много безсмислени неща. Например, реклама на ракия!

 
***

Идеята на Тръмп да вдигне стена по границата с Мексико е гениална! Ето, китайците от 2000 години имат стена и нямат проблеми с мексиканските имигранти.

***

Онзи момент, в който срещаш някого, и още от първия миг, от първия поглед знаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си без него.

***

След Битълс, Брекзит е най-популярната британска група. Но се разцепиха и те.

***

Мили дами, угаждайте си на душичките, че след 50-тата ви година само тенджерата под налягане ще ви подсвирква!

сряда, 18 септември 2019 г.

На тази дата: 18 септември 1698 г. в Бастилията се заражда легендата за Желязната маска

1698 г. в парижката Бастилия е преместен от Пиемонт тайнствен затворник - човек, с желязна маска на лицето. Това е един от малкото достоверни факти от неговия живот, дал почва за многобройни хипотези за истинското име и произход на затворника.
 
Известно е, че затворникът пристига в Бастилията с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на краля-слънце Луи XIV.

Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило: „В четвъртък, 18 септември, в 3 ч. следобед пристигна г-н дьо Сен-Мар, комендант на Бастилията, от остров Света Маргарита, водейки със себе си един затворник, който му е поверен още от Пинероло и когото той държи винаги с маска и чието име не се казва”.

От това излиза, че затворникът следва дьо Сен-Мар при всичките му премествания от крепост на крепост - от Пинероло, която Сен-Мар е командвал между 1665 и 1681 г., след това в Exilles между 1681 и 1687 г., на остров Света Маргарита от 30 април 1687 до 1698 г. и накрая в Бастилията. Той е докаран в Бастилията в покрита носилка и, съгласно предписанията, е заключен в едно от най-глухите подземия на крепостта-затвор, като с него е забранено да се разговаря. Живее в безмълвие и самота в килията си дълги пет години и умира на 19 ноември 1703 г. в Бастилията.

След 86 години парижани превземат с щурм Бастилията. Великата френска революция прави възможно обнародване на архивите на страшната крепост-затвор. Разкрити са вековни тайни, изяснена е съдбата на много жертви на кралския произвол. Но загадката на „Желязната маска” остава неразгадана.

Историци и писатели изграждат различни хипотези за личността на тайнствения мъж. Сред най-разпространените хипотези е, че това е граф Вермандуа, син на Луи ХІV от госпожица Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но се твърди, че е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Особено настойчиви са версиите, считащи, че „Желязната маска” е доведен брат на „краля-слънце”. Предполага се също, че затворникът може да е роден брат на Луи ХІV, негов близнак, който е изолиран заради опасност от междуособици в страната.

Вицове - само сока, септември 2019 г.


Първият учебен ден и втория учебен ден...

Всяка нова паста за зъби я препоръчват девет от десет зъболекари! Чудя се, какъв е този десетия, дето все нещо не му харесва...

***

Учителка провери днес съчиненията на 9А клас на тема "Как прекарах лятото?" И постави два вида оценки 16+ и 18+...

***

Българите сме с много щедри души... Обичаме много да даваме... Най вече акъл... Особено когато го нямаме.

***

На моите години трябвало да съм по-зряла... Аз да не съм тиква, ве?

***

- Когато затваряш една врата, друга се отваря...
- Знам, и аз съм имал "Москвич!"

вторник, 17 септември 2019 г.

На тази дата: 17 септември 1915 г. На аудиенция Александър Стамболийски заплашва цар Фердинанд I, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор

По настояване на БЗНС е организирана среща на опозиционните лидери, на която Александър Стамболийски ги запознава с авантюрата на двореца и правителството. "След кратко съвещание - четем в спомена на ген. Г. Вазов - се реши да се отиде при Фердинанд, като се възложи на Стамболийски да поиска аудиенция".

Освен земеделският водач на аудиенцията в червения салон са и Александър Малинов, Найчо Цанов, Иван Е. Гешов и д-р Стоян Данев. Тесните и широките социалисти не изпращат своите лидери. Приети от цар Фердинанд и престолонаследника Борис Трети, при ръкуването си Кобургът понечва да започне непринуден разговор за познанството си със Стамболийски още от Търново, от Народното събрание. Конфликтът между двамата политически мъже всъщност датира някъде от 1903 г. Разправата на Фердинанд с министъра на правосъдието Ал. Радев предизвиква гнева на селския водач: "Княз Фердинанд... трябва да разбере един път завинаги, че българският народ забавя, но не забравя."
Когато вече Негово Величество царят дръзва през 1908 г. да прочете тронното си слово в Народното събрание, седнал и с калпак на главата, отново предизвиква недоволство у Стамболийски. А в реч пред студенти на 6.VI.1914 г. посочва царя като виновник за националната катастрофа на страната. И дръзва да изрече нечуваното дотогава: "Фердинанд трябва да бъде обесен тук пред Народното събрание!"
Така се стига до споменатата аудиенция, на която влизат в първия пряк словесен сблъсък. След лидера на Демократическата партия Малинов, който по същество подкрепя войната срещу Съглашението, говори Стамболийски. И то така,
сякаш е на
селския мегдан,
наричайки действията на властта авантюра, "която ще тласне в пропастта и народ, и държава, и династия". И от упор казва на Величеството: вярата на народа във Вас "е окончателно разколебана и убита".
И все така нападателно: "България
няма борческа мощ да играе тая грамадна и продължителна роля - да се бие с всичките си съседи и с четири велики сили." Пък и кой е сигурен, че Централните сили ще бъдат победителите?
След изявленията и на останалите партийни лидери царят е кратък, но и озлобен от думите на Стамболийски: "Уверявам ви, че ще предам всички ваши съждения на моя пръв министър и ще му предам пророчествата и заплашванията на господин Стамболийски."
После царят повежда индивидуален разговор: очи в очи, насаме с всеки и в същото време пред всички. Изненадващо прекосява залата и благодари на Н. Цанов "за толерантното" му изявление. Всъщност целта му е да се доближи до бунтаря на селските слоеве. И да му покаже кой е царят в тази страна.
Фердинанд уж започва разговора си за плодородието, за комитета по обществената предвидливост, но и възнегодува от БЗНС, чиято резолюция забранявала "сношенията" с царя. И рязко: "Вие ме съветвате да се сближа с народа, а бягате от мен!"
Стамболийски: "Ние бягахме, когато всички, дори и най-ближните ви, бягаха от вас."
Фердинанд: "Вие бяхте много дързък в речта си към мен."
Стамболийски: "Не, аз бях напълно откровен. Възползвах се от свободата на словото, която вън не съществува, и ви казах онова, което трябва да знаете."
Фердинанд: "Защо само мен държите отговорен за всичко? Тук има и други фактори."
Стамболийски: "Това е не само мое убеждение, но и на целия народ. Голяма празнота в конституцията е, че ви дава широк простор да бъдете всьо и вся."
След тоарят се опитва да научи нещо по-конкретно за разговора на Стамболийски с министър-председателя отпреди аудиенцията. Раздразнен, че политиците знаят за поетия от правителството фатален за народа път, царят изпуска нервите си. "Вие, господин Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове; вие ми съобщавате, че никой нямал вяра в моята способност и че сами някога щели сте да ми поднесете тежката народна присъда."
Чувайки повторно заканата на дръзкия политик, Фердинанд, доста невъздържано и властнически: "Знайте, че аз си имам определен път... определена политика. И ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от вашите заплашвания." Не дал възможност да го прекъсват, царят още по-сърдито: "Вашето служене на народа в тоя момент търпи въпросителни, много въпросителни."
Стамболийски: "А, вие се опитвате да хвърляте обиди. И то в един момент, когато се нуждаете от подкрепата на всички... Аз съм щастлив, че чух от устата ви онова, което цял народ твърди... Вие смятате да вървите из вашия път. Вървете, аз ще вървя из моя."
Фердинанд: "...Моят път е истинското служене на народа, а не вашият."
Стамболийски: "Моят път не е свършвал с погроми, както вашият. И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си."
Фердинанд: (извън себе си): "Не жалете за моята глава, аз съм стар, мислете за вашата глава, че сте млад." (Стамболийски е 36-годишен - б.а.)
Стамболийски отпечатва своите "пререкания" с царя в отделна брошура и тръгва из села и паланки, подготвяйки населението за масов отпор. Арестуван по време на една от своите обиколки в родното му село Славовица, той е изпратен в София. Правителственият печат го ругае, нарича го предател, а съдът прибягва към груб натиск, настоявайки да даде писмена декларация, че одобрява правителствената външна политика.
В прокурорското
обвинение
срещу него четем: "Вместо да изложи гледището си, той държал една реч по адрес на Негово Величество царя, в която му отправял най-дръзки оскърбителни обвинения и заплашване с бунтове и метежи."
И по време на процеса земеделският водач е непреклонен в правотата на антивоенните си действия. "Осмелявам се да вярвам, че съм изпълнил достойно и доблестно своя дълг в тоя исторически и съдбовен за отечеството момент. Ако стореното от мен и моите другари е оказало влияние за предотвратяване на катастрофата на страната, аз с готовност поемам всичката отговорност пред закона."
Осъден на доживотен затвор, прокурорът Марков ехидно пита съидейника му поета Цанко Церковски дали е доволен от присъдата. "Доволен съм, само че трябва още двама-трима честни и самоотвержени да осъдите, защото в края на войната ще потрябват светци, които да спасяват България." Прозрението на селския поет е пророческо. След пробива на Южния фронт при Добро поле войниците тръгват към София да търсят отговорност от царя и правителството.
Фердинанд е принуден да отстъпи пред затворника Стамболийски - на 25 септември 1918 г. го помилва и той е заведен при него в двореца. В тяхното второ "пререкание", преди царят да абдикира, земеделският водач нанася и най-тежката - смъртоносната рана на Кобурга.