събота, 23 ноември 2019 г.

На тази дата: 23 ноември 1852 г. са въведени първите пощенски кутии в Англия

1852 г. в Англия са въведени първите пощенски кутии. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки - Черното пени, на които е изобразена кралица Виктория.
През 16 и 17 в. във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Всъщност на територията на Западна Европа първата частна поща, която се явявала конкуренция на държавната, била създадена в Германия. Частната поща просъществувала 400 години и била откупена през 1867 г. от правителството на Прусия.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.


ПОСЛЕДЕН ВАРИАНТ:
- Първият ден от болничния да е за сметка на доктора...

***

Бръснарят порязва няколко пъти клиента.
- Пич, дай един бръснач и на мен, да се отбранявам...

***

Уважаема редакция,
Много ни хареса новата кулинарна рецепта. Беше чудесно преживяване. Само заменихме авокадото с варени картофи а скаридите с пържена сланина с лук.

***

Режа лук и ми потекоха сълзи, но се сетих че го режа за салата за ракията и разбрах, че това са "сълзи от радост".

***

- Ало, магазина на Самсунг ли е?
- Да, кажете!
- Вчера купих от вас супер мощна прахосмукачка...
- Говорете по-високо, едва ви чувам!
- Е как ще ме чуете, аз съм в торбичката!

петък, 22 ноември 2019 г.

На тази дата: 22 ноември 1963 г. американският президент Джон Кенеди е застрелян

1963 г. американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Атентатът е извършен в 12.30 ч., докато Кенеди пътува със съпругата си Жаклин, с губернатора на Тексас Джон Конъли и неговата съпруга Нели Конъли, придружавани от президентския конвой.
Специално създадената комисия „Уорън” по време на 10-месечното разследване през 1963 г. и 1964 г. категорично установява, че президентът е убит от Лий Харви Осуалд, който е действал сам и че Джак Руби също действа сам, когато убива Осуалд, преди последният да се яви пред съда.
По-различно е становището на Комисията по Убийствата към Камарата на представителите на САЩ, която заявява през 1979 г., че президентът Джон Кенеди вероятно е убит в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в разследването на ФБР и на Комисията „Уорън”. Въпреки че се съгласява с твърдението на „Уорън”, че Осуалд извършва всички изстрели, които поразяват Кенеди и губернатор Конъли, Комисията по Убийствата твърди, че са дадени поне четири изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама.
Пътят на конвоя на президента Кенеди е планиран така, че да даде максимален показ на Кенеди пред тълпите в Далас, преди да пристигне, заедно с вицепрезидента и губернатора, на официален обяд с граждански и бизнес лидери от града.
Персоналът на Белия дом уведомява Секретната Служба, че президентът ще пристигне в Далас след кратък полет от военно летище Карсуел във Форт Уърт до летище Далас Фийлд. Определено е официалният обяд да се състои в Търговски център Далас, който да бъде крайна дестинация на конвоя. Пресметнато е, че на конвоя са нужни 45 минути, за да измине пътя от летището в Далас до Търговския център. Маршрутът е избран да бъде криволичещ с дължина 16 км, който може да се измине на бавна скорост за време от 45 минути.
Пътят минава през част от покрайнините на града, през центъра му покрай главната улица до Търговския център, както и по кратък участък от магистрала „Стемънс”. За завръщането на президента обратно към летището, от което да отпътува за благотворителна вечеря в Остин, щата Тексас, агентите избират по-директен маршрут с дължина на пътя около 6 км. Планираният маршрут е публикуван в много от вестниците в Далас няколко дни преди събитието, за информиране на хората, които искат да присъстват.
За минаването през централната част на Далас е избран път на запад от главната улица, вместо по Елм Стрийт (една пресечка на север), защото това е традиционния параден маршрут с максимум сгради с удобен изглед за тълпите. Но главната улица не позволява завой за изхода на магистрала „Форт Уърт”, който е част от маршрута за Търговския център, защото изходът е достъпен само чрез Елм Стрийт. Поради тази причина планираният маршрут включва завой в края на главната улица, от където излиза на Хюстън Стрийт, върви на север и отново завива на следващата пресечка на запад, като така се озовава на Елм Стрийт, за да продължи през района Дийли Плаза, преди да излезе на магистрала „Стемънс”.
На 22 ноември, след сутрешна реч във Форт Уърт, където нощува, президентът се качва на „Еър Форс Уан”, който отлита в 11.10 ч. и каца на летището в Далас 15 минути по-късно. В 11.40 ч. президентският конвой напуска летището и започва пътуването през Далас, към което са прибавени допълнително 10 минути към предвидените 45, поради ентусиазираните тълпи и непланирано спиране по желание на президента.
В 12.30 ч. местно време, когато откритата лимузина на Кенеди навлиза в района на Дийли Плаза, Нели Конъли се обръща към Кенеди, който седи зад нея, и коментира: „Господин президент, не може да кажете, че Далас не ви обича!”. Кенеди отговаря: „Това е повече от очевидно”. Това са последните думи на Джон Кенеди.
От Хюстън Стрийт президентската лимузина прави планирания ляв завой, за да излезе на Елм Стрийт, така че да стигне до изхода за магистрала „Стемънс”. Когато продължава по Елм Стрийт, по Кенеди се стреля. Според Комисията „Уорън” и Комисията по Убийствата, след като президентът Кенеди маха с вдигната дясна ръка на тълпите от дясната си страна, куршум пробива врата му, пронизва гръбначния му стълб и горната част на десния му бял дроб, излизайки през гърлото му, почти централно под ларинкса му.
Само минути след покушението няколко свидетели посочват сградата на Книгохранилището като източника на изстрелите. Един от тях, Хауърд Бренан, казва, че на няколко пъти, още преди да мине кортежът, забелязал на един от прозорците на сградата някакъв мъж. След като чул първия изстрел Бренан погледнал нагоре и видял същия този мъж с пушка. В 12.45 ч. полицията разпространява описанието на заподозрения, който според разказа на Бренан е бял мъж, 75 кг, 1,78 м.
Полицаите нахлуват в сградата на Книгохранилището и близо до прозореца на шестия етаж откриват три гилзи и пушка с болтов затвор и с оптичен прицел.
В 13.15 ч. далаският полицай Дж. Д. Типит, патрулиращ на около 2 мили от мястото на атентата, забелязва някакъв мъж, който съвпада с описанието на заподозрения. Типит извиква мъжа до колата си. След кратък разговор проведен през прозореца, полицаят излиза от колата, за да разпита човека по-отблизо. Той обаче изважда пистолет, стреля четири пъти и убива Типит. Около дузина очевидци стават свидетели на стрелбата. Един от тях се обажда на полицията.
Новината за стрелбата по президента прави гражданите на Далас доста бдителни и когато се чуват сирените на полицейските коли, няколко души забелязват някакъв подозрителен мъж, който се мушва във входа на една сграда, намираща се на осем пресечки от мястото на стрелбата.
Един от тези очевидци е Джони Брюър, управител на магазин за обувки, който вижда как мъжът влиза в сградата на кино „Тексас”. Брюър говори със служителката на киното Джулия Постал. Той й казва: „Не знам дали това е човекът, когото търсят… но той бяга от тях поради някаква причина”. Постал се обажда в полицията.
Пред киното се събират повече от дузина полицейски служители. Те нареждат да се включи осветлението в салона и Брюър посочва подозрителния субект. Когато полицаите тръгват да го заобикалят, мъжът размахва пистолета си, но е обезоръжен преди да успее да стреля, макар че някои от полицаите разказват по-късно, че били чули „щракване” подобно на засечка на оръжие.
Арестуван е мъж, името му е Лий Харви Осуалд, който е завършен несретник: роден след смъртта на баща си, не завършил дори и 10-и клас, на 17 години постъпва в Морската пехота, където е обучен за снайперист. После емигрира в СССР, работи в завод за телевизори в Минск, завръща се оттам със съпруга-рускиня Марина Прусакова, от която има дъщеря Джун (1962). Имал достъп до Тексаското училищно книгохранилище, където бил нает да попълва бланки за 1,25 долара на час едва преди шест седмици.
На 22 ноември 1963 г. арестуваният Осуалд е отведен в сградата на полицията в Далас. В 19.10 ч. същата вечер той е посетен от мирови съдия, който повдига срещу него обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 1.30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочита и обвинителния акт за убийството на Кенеди.
През двата дни, последвали ареста му, Осуалд е разпитван в Главното полицейско управление на Далас в продължение на общо 12 часа. Срещу Осуалд е събран голям доказателствен материал: пистолетът Смит енд Уесън 38 калибър, който му е отнет по време на ареста; девет очевидци го идентифицират като убиеца на полицая; има достъп до шестия етаж на Книгохранилището и е забелязан там от очевидци малко преди стрелбата по Кенеди. Веществените доказателства също говорят за неговото присъствие на прозореца, където са намерени гилзите, а отпечатък от дланта му и влакна от дрехите му са открити по пушката, с която е стреляно по Кенеди и по губернатора Конъли.
В около 11.00 ч. на 24 ноември, неделя, следвайки стандартната процедура след повдигане на обвинения срещу заподозрян, Осуалд следва да бъде преместен в областния затвор на Далас. Това обаче се оказва всичко друго, но не и рутинна операция. Срещу обвинения атентатор вече са получени анонимни заплахи и директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър по-късно споделя, че изпратил съобщение до началника на полицията Къри, настоявайки Осуалд „да получи възможно най-засилена охрана”.
Даласката полиция обаче допуска възможността, че Осуалд може да бъде застрашен. Затова е уредено той да бъде транспортиран в бронирана кола. Къри решава да превърне прехвърлянето на Осуалд в медийно събитие и организира фото пресконференция в подземния паркинг на полицейското управление. Той уведомява репортерите, че прехвърлянето ще се състои след 10.00 ч.
В 9.00 ч. екип от 14 полицаи разчиства паркинга от външни лица. На шестте изхода са поставени часови, както и на изходите на двете авторампи, свързващи паркинга с улиците отгоре. След като обезопасяват паркинга, полицаите позволяват на журналистите да влязат. Репортерите и фотографите заемат позиция срещу вратата, през която трябва да се появят Осуалд и неговата охрана. В паркинга прииждат също и униформени и цивилни ченгета, които искат да хвърлят поглед върху обвинения атентатор. В 11.20 ч. приблизително 50 репортери и 75 полицаи вече очакват появяването на Осуалд.
Излъчван на живо по националната телевизия, Осуалд се показва на вратата, заобиколен от служители на реда. Той изминава около три метра и тогава измежду новинарите си пробива път един здрав мъж. Той протяга дясната си ръка, която държи револвер Колт 38 калибър, и изстрелва „единичен фатален куршум в коремната област на Осуалд”.
Мъжът скоро е идентифициран като 52-годишният Джак Руби (до 1947 г. Джейкъб Рубенщайн - евреин от полски произход), собственик на нощен клуб в Далас, който има много приятели сред полицията на града.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.


Откакто асфалтираха улицата се молим ВиК да не разбере.

***

Бях на лекция за мотивация. Лекторът твърдеше, че целта е това, което ни кара да ставаме сутрин. Значи моята цел в живота е да пикая.

***

- Скъпи, така ми омръзна всичко, такова еднообразие в сeкса... Хайде да си поиграем, например аз ще съм продавачката в магазина, а ти клиент.
- Добре, да опитаме. Добър ден, девойче! Имате ли сланина?
- Не!
- А-а-а, аз напипах...

***

След като видя как неговата дъщеря нанася фон дьо тен за първи път, бай Иван шпакловчикa спря да се съмнява в своето бащинство.

***

На закуска малката ни дъщеря заявява:
– А аз вчера написах писмо до Дядо Коледа!
– И какво му поръча? - пита я майката.
– За мен телефон, за кака таблет, а за мама лаптоп.
При което “Дядо Коледа”... направо се задави с кафето.

четвъртък, 21 ноември 2019 г.

На тази дата: 21 ноември 1916 г. корабът-близнак на „Титаник” потъва в Егейско море

1916 г. корабът-близнак на „Титаник” - лайнерът „Британик”, попада на мина в Егейско море и потъва. От 1300 души екипаж и пасажери, които били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.
Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф” в Белфаст. След потъването на „Титаник” компанията собственик „Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и „Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник”. Предназначен е за гражданско плаване, но на 13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.
Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име  „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на командването е капитан Чарлс Бартлет.
След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916 г. Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат. На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.
В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика. Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.
Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.
Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие ¬ да доближи кораба до брега. В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня.
Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.
В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.


От лотарията печелят само хора, чийто съседи ги описват като добри, скромни и изключително възпитани. Аз... няма смисъл да купувам билети тогава...

***

Изхвърлиха ме от психиатрията... Депресирал съм останалите пациенти...

***

В холандските приказки, прекрасния принц се жени за друг прекрасен принц!

***

"Мръсни и яростни" е новата мегапродукция, която ще се снима в Перник.

***

- Значи, когато искаш - можеш!
Похвалила жена мъжа си - хващайки го, със съседката...

сряда, 20 ноември 2019 г.

На тази дата: 20 ноември 1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило

1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило. 54-годишният руснак е известен като „Канибала от Ростов”. Обвинен е за изнасилването и убийството на 53 души, предимно деца, за периода от 1978 до 1990 г.
По време на детството на Чикатило в Украйна се ширел канибализъм, вследствие на глада и колективизацията. Той се справял добре в училище. След като завършил военна служба през 1960 г., работил като телефонен инженер. През 1971 г. става учител в Новошахтинск, но постоянно се мести от училище в училище заради оплаквания срещу него.
През 1978 г. Чикатило се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно е даден под съд. Той е заставен да направи самопризнания чрез изтезания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като заговаря по автобусни спирки и железопътни гари избягали от дома си деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява четирима души.
След като са открити шест тела от общо 14 изчезнали, московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон е изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който да води разследването. Фетисов съсредоточава търсенето в района около Шахти и назначава Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област.
Разследването се концентрира върху умствено неуравновесените и известни сексуални престъпници, като постепенно да ги задържа, разпитва и изключва от списък на заподозрените. Милицията все повече разширява периметъра на своето разследване. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията се отказва от този подход.
През 1984 г. жертвите вече са 15. Решено е да се усилят мерките - да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилно облечени милиционери на много обществени транспортни спирки. Чикатило е заподозрян заради съмнително поведение на една автобусна спирка в Ростов и е арестуван. Установено е, че той е заподозрян и за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време.
Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не е достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като прекарва три месеца в затвора.
Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск и се изтегля в сянка. През август 1985 г. умъртвява две жени по отделно. Следва затишие до май 1987 г., когато убива младо момче, после убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията пак засилва охраната по железопътните гари около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти.
Отново следва продължителна пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило осакатява и убива Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи.
На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
Съдебният процес срещу него се провежда на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!”. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Разстрелян е на 14 февруари 1994 г.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.


Един врачанин намерил стара бутилка на брега на язовира и гледа вътре - дух. Търкал бутилката ни'къф ефект.
Търкал час, два и накра'а от бутилката се чул отегчен глас:
- А, ма'ани тапата, бе, да та е*а...

***

Има хора, които стават в 5 сутринта. Има хора, които за нищо не стават.

***

- Жена ми ми даде лекарство, което убива желанието за пиене.
- И какво стана?
- Ми ще пия без желание...

***

На нашенеца, като си паркираш колата на любимото му място пред блока, все едно си му легнал на спалнята до жената.

***

Мъжете винаги знаят всичко. Докато не ги питаш:
- Коя е тая?