събота, 15 февруари 2020 г.

Царе на рекламата: Варна кюфтета, като сърца за св. Валентин

На тази дата: 15 февруари 1914 г. император Николай II издава указ за борба с алкохолизма

1914 г. император Николай II, последният император на Русия, издава указ за борба с алкохолизма.
Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.
Император Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 г. Царят и семейството му са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно са преместени в Тоболск, Урал, а през април 1918 г. - в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес.
Решението на Николай II практически е първата кампания срещу алкохолизма в Русия. В последствие са организирани подобни кампании и през 1958, 1972 и 1985 г., но… нито една практически не е успяла да намали употребата на алкохол сред населението. Включително и през 2010 г. руският премиер Владимир Путин одобри концепция за контрол върху алкохолната продукция, която предвижда употребата на спиртни напитки в страната да намалее двойно до 2020 г., а нелегалният пазар на алкохол да изчезне изобщо.
Любопитен факт е, че концепцията на правителството предвижда да се намали броят на бирените и винените фестивали и конкурси в Русия, да се ограничи и рекламата на спиртни напитки, а скритата им реклама в крайна сметка да се забрани. Затова пък властите ще рекламират по-активно здравословния начин на живот, ще създават центрове за борба с алкохолизма.
По официални данни в Русия днес има 2,7 милиона болни от алкохолизъм, а според експертни оценки - те са поне 5 милиона. Средният жител на страната изпива за година 12,5 л водка, 80 л бира, 9 л вино и почти литър коняк, показват анализи на официалните продажби. Най-много водка се пие в Москва и Чукотка (над 20 л годишно), а в Петербург и Челябинска област е установен руски рекорд по изпита бира - над 120 л за година. Най-много алкохолици има в Магаданска област, където са се пропили близо 6 на сто от населението.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Халщат, Австрия

Ако се скъсат горните три копчета на блузата ти - на гадже е. Ако се скъсат долните три копчета - на диета е.

***

- Скъпа, мисля, че си понапълняла.
- Защо мислиш така?
- Татуираната пеперудка на гърба ти, прилича на птеродактил...

***

- Търся работа!
- А опит имате ли?
- Разбира се, вече година и половина търся!

***

Това, че жена те пита на първа среща каква кола караш, не я прави златотърсачка... може да е автомеханик.

***

От ЕС били казали, че в България има корупция... На кого и колко пари да дадем за да спре да говори подобни глупости?!

петък, 14 февруари 2020 г.

На тази дата: 14 февруари 1994 г. Съветският сериен убиец Чикатило е разстрелян

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. 
Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.
Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.
Детство
Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.
Начало на убийствата
През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.
6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.
Арест и освобождаване
Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.
Следващи убийства и преследване
Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Водопадът Виктория

На границата на  Замбия и Зимбабве.

Ще скачам за пръв път с парашут. Тандемен скок с инструктор. Дойде човекът, върза се за мен и скочихме. Сред писъка на вятъра (и моя), успях да го чуя как изкрещя в ухото ми:
- От колко време сте инструктор?

***

14 февруари:
- Имате ли картичка с надпис: За единствената жена в живота ми?
- Да!
- Дайте ми седем.

***

Преди ми казваше:
- Сваляй всичко, искам те!
А сега
- Сваляй всичко, ще зареждам пералнята!

***

Когато работата стигне до шоколад, безсмислено е да се съпротивляваш.

***

Мъжете, които ходят с камуфлажно облекло по улиците, явно са на лов за жените, които ходят с леопардови клинове...

четвъртък, 13 февруари 2020 г.

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.
На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.
На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.
Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.
На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.
Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.
В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.
На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.
След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.


Целунете мъжа си, нека се чуди какво става.


***

Ако се притеснявате, че някой комшия ви краде от безжичния интернет, има много просто решение. Отворете прозорците, изключете рутера и се заслушайте! По псувните ще ги познаете!

***

Момичета, ако за св. Валентин не ви подарят това, за което сте мечтали, следващият път мечтайте по-гръмогласно.

***

Хубавите мъже са като червеите, покажат се и хоп - грабне ги някоя кокошка...

***

Толкова ми е скучно, че ако дойдат Свидетели на Йехова ще ги изслушам.