събота, 7 март 2020 г.

На тази дата: 7 март 1983 е направен опит за отвличане на самолета София — Варна

На 7 март 1983 г. — преди 37
години - е направен опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) на БГА "Балкан", пътуващ по линията София — Варна.

Четирима български младежи отвличат самолет АН-24, 20 минути след излитането на машината от летище София с искане курсът да се промени към Австрия. Това са Лъчезар Иванов (19 г.), Красен Гечев (22 г.), Ивайло Владимиров (17 г.) и Валентин Иванов. Всички имат проблеми: Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

При разпитите след това те заявяват, че идеята им е била да кацнат във Виена и да поискат политическо убежище. Приятел на момчетата им разказал как година по-рано поляк отвлякъл български самолет. Тогава похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако аеропланът не кацне във Виена. В началото на март четиримата купуват билети за самолета до Варна. Кандидат- похитителите се подготвят предварително и се снабдяват с германски марки, с които могат да живеят в Австрия, когато пристигнат. Оръжието, с което е извършено похищението, са четири ножчета, купени от столичен магазин часове преди полета.

Проверката на летището се оказва повърхностна. Ножчетата им не са открити. За да са защитени откъм гърба, те сядат най-отзад, на последните четири седалки в самолета.

Самолетът излита по разписание в 18 часа. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, единият от похитителите опира нож в гърлото на ѝ.

Екипажът и милицията във Варна взема решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. В същото време електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море.

На летището в морската столица пък двама служители – Марта Константинова и Стоян Митков – са преоблечени уж като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София.

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.

Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: "Не го ли виждате, че е с българско яке?"

Четирима командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на ужасената жена.

Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин.

Следва дело със съдия Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. Процесът продължава кратко, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия, които били масово явление в Европа и най-вече в Близкия Изток. Лъчезар Иванов е осъден на 10 години затвор, Ивайло Владимиров – на 7 години, а Красен Генчев – на 9 години лишаване от свобода

България остава единствената държава, изгасила тока на цял град, за да спаси човешки живот.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Варна в очакване на пролетта.

От притеснение преди сватбата изпуших толкова цигари в двора на църквата, че хората от селцето си помислиха, че е избран нов папа.

***

И в Чернобил вече е Пролет: тревата синее, птиците лаят, а баба Настя гони зюмбюлите из двора...

***

Мъж и жена бутат колата към автосервиза. Мъжът пъшкайки:
– Обаче тоя, дето ми продаде колата се оказа много прав.
– В смисъл?
– Ами, че не харчи много гориво…

***

- Аврам, какво подари на младите за сватбата им?
- Старинен сервиз за хранене за 12 души, а ти, Моше?
- Аз ли? Цедка за чай за 88 души!

***

Не ме приеха в клуб "Голям и дебел"... Оказа се ,че не ставало въпрос за ръст и тегло...

петък, 6 март 2020 г.

На тази дата: 6 март 1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг обвинени в шпионаж в полза на СССР

1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Юлиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания.

Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания. След осъждането на британския физик Клаус Фукс през 1949 г. вината им е потвърдена.

Съвместното разледване на Фукс от американски, канадски и британски секретни служби, е подпомогнато от прихванати шифрограми на съветската резидентура в Ню Йорк до Москва. Проектът с кодовото име „Венона” бил строго секретен, с цел да не се разбира, че американските служби прихващат и четат съветската секретна кореспонденция. Доказателствата, предоставени от Фукс, а не толкова материалите, събрани от „Венона”, отвеждат ФБР до Хари Голд, който е бил съветски куриер. На 22 май 1950 г. Голд е арестуван по обвинение в шпионаж. Той признава пред американските власти и разкрива Дейвид Грийнглас и Мортън Собел, като шпиони в атомната лаборатория в Лос Аламос.

Грийнглас и съпругата му Рут - и двамата членове на американската комунистическа партия, посочват сестрата на Дейвид - Етел Розенберг, и съпруга й Юлиус Розенберг като шпиони.

Подобно на много американски комунисти по това време семейство Розенберг сляпо следва криволичещата линия на комунистическата партия, която настоява за американски неутралитет още в началото на Втората световна война и за американска помощ на руснаците, след като германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г.

През 1940 г. Юлиус започва работа като цивилен в американския Радиотехнически корпус, но през 1945 г. е уволнен поради просъветските му идеи. Тогава той започва да води троен живот - като обикновен американец, предан партиен член и нелегален агент за Съветския съюз. Той е ръководител на група от инженери, които през войната и след нея работят в заводи за производство на защитни средства и във военни бази, откъдето крадат каквото успеят.

Гаик Овакимян - президент на НКВД в Ню Йорк през 30-те години, вербува семейство Розенберг, а също и други шпиони. Овакимян е под прикритието на „Амторг” - съветска търговска организация, която в действителност провежда широкомащабна шпионска операция. Отначало семейство Розенберг не са в групата за събиране на атомни тайни. Те са привлечени в атомния кръг, когато Голд и Грийнглас, и двамата в отделни групи, започват работа заедно, с което нарушават правилата на техниката на шпионажа. Дейвид Грийнглас съобщава на ФБР, че скоро след като е назначен в Лос Аламос, Ню Мексико, през 1944 г., Етел и Юлиус са го убедили да шпионира за Съветския съюз.

През юни 1950 г. Розенберг си прави снимки за паспорт - за себе си и семейството си. Но вече е твърде късно. На 17 юли ФБР арестува Юлиус по обвинение в шпионаж, а на 11 август е задържана и Етел. Синовете им - Майкъл на 7 и Робърт на 3 години, са оставени на майката на Етел.

През март 1951 г. семейство Розенберг заедно със Собел и Грийнглас се дадени под съд в Ню Йорк. Делото се гледа от съдията Ървинг Кауфман. Американското правосъдно министерство препоръчва Юлиус Розенберг да бъде екзекутиран, а на Етел да се дадат 30 години затвор.

Кауфман свързва шпионските действия на семейство Розенберг с Корейската война, която е започнала само месец преди Юлиус Розенберг да бъде арестуван. Той заявява, че като помагат на руснаците да получат атомната бомба по-рано, отколкото те сами ще я създадат, двойката е тласнала напред събития, които водят до война и „несъмнено (са)... променили хода на историята в ущърб на нашата страна”. Той осъжда и двамата на смърт.

Присъдите шокират света. Симпатизанти, сред които има представители от либерали чак до хардлайнери комунисти, организират митинги, за да бъдат отменени присъдите. Но след повече от 20 апелации, подадени за повече от две години, на 19 юни 1953 г. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на електрическия стол в затвора Синг Синг в Осининг, Ню Йорк.

Любопитен факт е, че Етел е първата жена, екзекутирана в САЩ за федерално престъпление от времето, когато Мери Сурат е обесена през 1865 г. за ролята й в замисъла за убийството на президента Линкълн. Освен това Юлиус и Етел Розенберг са единствените американски предатели, екзекутирани в мирно време.

През 1995 г. АНС разсекретява съобщенията от Венона, като показва, че съветските разузнавачи, които са направлявали дейността на кръга атомни шпиони през 1944 г., са се обръщали към Юлиус Розенберг с кодовите наименования „Антена” и „Либерал”. В едно от съобщенията се отбелязва, че Етел Розенберг е знаела за „работата на съпруга си” и, въпреки че самата тя „не е работила”, е показвала преданост.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Тотото ви дава шанс 1 към 200 000 000 на другия ден да не ходите на работа. Алкохолът 1 към 5!


***

Мъжът на 30 г. обича всички жени! На 40 г. само една! На 50 г. пак обича всички, освен... едната.

***

Мойта жена днес я е прострелял Цупидон, така като гледам.

***

Мъжете са като кокошките... На два метра от вкъщи и вече са ничии, а хитри лисици дебнат отвсякъде...

***

Чувствам се добре, имам пари за Боровец. Само се чудя - с лешници или натурална вафла да си взема!?

четвъртък, 5 март 2020 г.

На тази дата: 5 март 1940 г. взето е решение за Катинското клане

Решението за избиването на 22 000 военнопленници.
На 5 март 1940г. по искане на съветското вътрешно министерство (НКВД) Политбюро на Централния комитет на болшевишката партия решава да бъдат разстреляни поляците, пленени при настъплението на Червената армия в Полша през септември 1939г. През следващите няколко месеца без съд и присъда са избити почти 22 000 полски военнопленници.

Днес се навършват 76 години от началото на едно от най-бруталните престъпления от времето на Втората световна война. СССР десетилетия наред отрича да има нещо общо и част от документите стават достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. До днес Москва не е разкрила всички документи.

Как започва всичко

В съгласие с тайните клаузи на германско-съветския пакт Молотов-Рибентроп на 17 септември Червената армия нахлува в Полша без обявяване на война и до 6 октомври окупира западната част от страната, взимайки в плен поне 230 000 души.

Съветското настъпление е посрещнато с объркване. Комуникациите в полската армия са объркани от водените от над две седмици сражения с германската армия, нахлула на 1 септември от запад. Едни части получават заповеди да не се съпротивляват, други защитават с бой страната си.

Някои източни райони смятат, че руснаците идват да им помогнат, посрещат ги с хляб и сол и ги пропускат на запад. Пропагандата на съветското правителство твърди, че то действа, за да защити етническите украинци и беларуси, живеещи в източните войводини на Полша, тъй като централната власт във Варшава е рухнала под нацисткия натиск и вече не може да гарантира сигурността на собствените си граждани. Франция и Великобритания реагират сдържано, защото не искат война със СССР.

Но скоро всичко става ясно, когато нацистката и съветската армия започват да си разменят контрола над превзети градове и обекти и организират съвместни паради. През ноември територията с над 13 милиона души население е анексирана и включена в СССР.
Създаването на концлагерите

Още на 17 септември, в първия ден на нахлуването, НКВД създава лагери за пленени поляци, разположени в Украинската и Беларуската съветски републики, т.е. изначално е имало план те да бъдат изтеглени на съветска територия. След две седмици те са претъпкани с хиляди мъже, държани при примитивни условия и дори им е забранено за Коледа да проведат празнична литургия и да окачат икони и кръстове.

На 7 януари група полски офицери връчват писмо, в което искат правителството на СССР да изясни какъв точно е статутът им. "Военнопленници ли сме? Ако да, то да се отнасят към нас според приетите от всички държави правила за това. Арестувани ли сме? Ако да, уведомете ни за какво престъпление сме лишени от свобода и ни повдигнете обвинение. Интернирани ли сме? Ако е така, изяснете ни кои наши действия са предизвикали това ограничаване на свободата ни, още повече, че бяхме задържани на полска територия."

Решението от 5 март 1940г.

Два месеца по-късно в Москва е взето решение: "Да се предложи на НКВД на СССР: Делата за намиращите се в лагерите за военнопленници 14 700 бивши полски офицери, чиновници, помешчици, полицаи, разузнавачи, жандарми и пазачи от затворите, както и делата за арестуваните и намиращи се в затворите в западните области на Украйна и Беларус 11 000 членове на различни контрареволюционни шпионски и диверсионни организации, бивши помешчици, фабриканти, бивши полски офицери, чиновници и бегълци – да се разгледат по съкратена процедура с прилагане на висшата степен на наказание – разстрел. Съдебните заседания да се провеждат без присъствието на арестуваните и без да се повдигат обвинения."

На 7 март Лаврентий Берия, ръководителят на НКВД, нарежда в 5-дневен срок да се съставят точни списъци на задържаните. Някои от подчинените му питат има ли смисъл да правят отделни за ергените, защото специални списъци за тях "е нецелесъобразно, тъй като те никому не са нужни".

"Разтоварването" на лагерите започва веднага.

Почерпка за избиването на 6300 души

Дмитрий Токарев, един от ръководителите на тази операция, разказва:

"Водеха хората един по един до една червена стая. Там за последно проверяваха самоличността, питаха го за името и рожденната му дата. След това го отбелязваха в списъка, за да не стане някаква грешка. Накрая, на полския офицер или полицай надяваха белезници и го отвеждаха в "камерата за екзекуции".

Тук животът на пленения приключваше с изстрел в тила. Опитните палачи стреляха в шията, държейки оръжието под ъгъл нагоре. Тогава имаше вероятност куршумът да излезе през окото или устата. Тогава има по-малко кръв, докато куршум, изстрелян в тилната част, предизвиква обилно кръвотечение – повече от литър кръв. Убиваха най-малко по 250 души на ден.

Труповете извличаха от камерата през друга врата към двора, където чакаше камион. Всеки ден каросерията се измиваше от останките от кръв и мозък. Труповете (по 25-30 на всеки автомобил) покриваха с брезент, който в края на "операцията" бе наредено да бъде изгорен. Телата бяха откарвани до общи траншеи в гората недалеч от Медное, а ги зариваше служиел на НКВД, операторът на багер Антонов с помощника си.

Когато всички затворници от Осташково бяха унищожени, Блохин устрои прощална почерпка за лицата, избили над 6300 души. Блохин получи премия от една месечна заплата. На някои като награда бяха дадени пистолет, велосипед или грамофон."

Токарев по това време е началник на НКВД в Калининска област, след войната става министър на държавната сигурност в Таджикската СССР и Татарската автономна ССР. От 1954г. е в запаса, свидетелства при разследванията от 1991-1992г. , но никога не са му повдигани обвинения. Умира на 99 години.

Осташковският лагер е концлагер за полски военнопленници в района на манастир на остров Столбни. По данни към 1 април 1940г. в него е имало 6364 души, от които за разстреляни 6311.

Другите "разчистени" лагери са:

Козелският лагер в манастира Оптина пустиня с 4599 военнопленници, от които край Смоленск са изпратени за разстрел 4400. Те са заровени в Катинската гора и телата им са открити от нацистите през февруари 1943г. Затова и цялата трагедия става известна като Катинското клане.

Путивилският концлагер е на територията на бившия Софроненски манастир и околните торфища, но охраната и снабдяването му са толкова лоши, че на 1 ноември 1939г. той е разформирован. Редниците и младшите офицери са отправени у дома, старшите офицери са прехвърлени в Козелския лагер.

Старобелският концлагер е в Луганска област на територията на манастира "Радост за всички скърбящи". На 1 април 1940г. в него е имало 3894 военнопленници, от които 3802 са изпратени за разстрел в Харков и погребани в покрайнините на града.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Връх на разбирателството в брака е, когато и без думи успеете да се скарате!

***

Събрали се мъж с пари и жена с опит. След раздялата им... Мъжът бил с опит, а жената с пари!

***

Ставайки в 3 посред нощ да пикая, заварих в кухнята жената... да пази диета.

***

- Какъв е вашият сeксуален живот?
- Като приказка...
- Значи, чудесен?
- Значи... имало едно време...

***

Кучето, е най-истинския ти приятел...
То, никога не те пита:
- А бе, ти що ядеш нощем?
Просто идва и яде с тебе!

сряда, 4 март 2020 г.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове - само сока, март 2020 г.


"Тетрис" става на 35 години. Играта, която ни научи, че трябва да го пъхаме там, където може, а не където искаме...

***

На работа го наричаха 007.
0 Мотивация за работа
0 желание за работа
7 почивки за кафе

***

- С кво се събуждат варненци?
- С лай от чайка.

***

Момиче към своя любим:
- Ще ти подаря такава нощ, която никога няма да забравиш... Само да си доям боба...

***

В чата:
- Вчера бях пияна, ти помниш ли, имаше ли нещо между нас?
- Не, нямаше нищо!
- И що така не ти върви?

вторник, 3 март 2020 г.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.
Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.
Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.
На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.
На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.
Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Честит празник!

Невероятно, но факт:
- Там където закона забранява пиенето, там жените носят фередже!

***

Ако искаш всички играчки от стрелбището, цели се не в играчките!

***

- Как кръстихте внучката?
- Британи, на дядо ѝ Велико.

***

И Пепеляшка се омъжила за принца. Той посипал пода с листа от рози, но в 00:00 те се превърнали в чорапи.

***

Ако закрият уикипедията, в България няма да остане безплатно образование!

понеделник, 2 март 2020 г.

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.


Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.
След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.
Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.
На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 
През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.
По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.
 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.
Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.
Предпоставки и причини за конфликта
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.
Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.
Край на конфликта
На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Норвегия

Как една жена иска прошка от мъжа си?
- Да ме прощаваш, ама не си прав...

***

Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и казва:
- Това е посрещане!

***

Любов е, когато около теб има поне 100 жени, но ти мислиш само за 7-8...

***

- Миме, какво правиш за корем и дупе?
- Палачинки с шоколад!

***

Женкар - това е мъж, които много точно усеща коя жена иска да се омъжи за него и коя - само си иска.