събота, 14 март 2020 г.

На тази дата: 14 март 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници

1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).

Целта на този закон била да стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.

Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.

По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.
За младата българска държава протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на нашата индустрия.

Отново през март 1897 година е прието и допълнение към Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.

Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Ох, добре че Националната лотария фалира - сега хората щяха да се презапасяват с билети за цял месец.

***

С тези темпове на параноя, скоро ще изкупят и маските на Батман и Спайдърмен от Jumbo.

***

С тия орди пред Фантастико можеше да превземем Македония...

***

Полицията предупреждава! Не оставяйте в автомобилите си ценни неща, като: брашно, макарони, консерви и тоалетна хартия!

***

Ако затворят и салоните за красота ще сме свидетели на зомби апокалипсис!

петък, 13 март 2020 г.

Хумор по време на извънредно положение! Допълва се:)

Вижте какви работници се търсят в момента: 















НАШИТЕ ЛИДЕРИ: 






















Aко пуснат филми с Маколи Кълкин по телевизора ще е като Коледа

***

Българинът не е дисциплиниран. Българинът е прост човек, който взема мерки, само когато някой му е спрял на мястото, което не е негово. Българинът има нужда от строги забрани, той няма самоконтрол, няма самодисциплина.

***

Новините утре: Прокуратурата проверява всички епидемии досега.


Допълва се!

Без паника! Мийте си ръцете, спазвайте социална дистанция и се насладете на морето от варненския бряг

Снимка: Дани Иванов

На тази дата: 13 март 1935 г. в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г.пр.Хр., която потвърждава библейската история

1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история. Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.

Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.

Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово - Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.

Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги.

Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.

Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.

Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира „Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.

Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.

При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.

Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично.

Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията.

През Средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.

Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа. Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.

Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Библиотека в Канзас.

- Кога един българин се чувства интегриран в чужбина?
- Когато вместо "Дейба мааму", започва да вика "Упс!"

***

Гледам хората и си мисля, че не трябва да ми се поверява оръжие.

***

В изучаването на английски език настъпва момент, когато вече разбираш индийците, а англичаните още не.

***

Целия свят:
- Не излизайте, ограничете контакта!
БГ:
- Инкасаторката за водата ще мине между 10:00 и 18:00ч.

***

Човек... с много приятели, е богат! Човек... с много комшийки е информиран!

четвъртък, 12 март 2020 г.

На тази дата: 12 март 1894 г. започва продажбата Coca-Cola

1894 г. започва продажбата Coca-Cola в бутилки. Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.

В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време.

След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката Jacob's Pharmacy в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.

Считайки, че две „C” ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама се появява във вестник „Атланта Джърнъл” и приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка”. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола.

Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г., той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.

На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл”, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща”. Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.

До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън - Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани”. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка, която се използва от 1886 г., е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ” на 31 януари 1893 г.

Компанията продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.

„Кока-Кола” започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но предприемачите, които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана „Кока-Кола” за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.

За първи път напитка „Кока-Кола” напуска САЩ през 1900 г., когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.

Рецептата на „Кока-Кола” е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк” в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.

Името на напитката пък идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Варна

Ако на етикета на часовник пише "С него можете да плувате", да знаете, че могат да плуват САМО тези, които могат и без часовника!

***

Ядосана учителка към ученик:
- Не свиркай в час, че такава свирка ще ти извъртя... свят ще ти се завие!

***

Ако, няма Бог. То, в Кого не вярват атеистите?

***

Карам си оня ден Голфа към работата и пред мене едно BMW Е46.
Гледам на задното стъкло, че се продава и набирам номера:
- Ало, за BMW-то се обаждам.
- Да, продава се!
- А върви ли?
- Много ясно!
- Ми айде тогава настъпи газта или мръдни вдясно, че от пет минути ти святкам да мина...

***

Живея на 100 метра от летището, точно до ЖП гарата... За къв … ми беше безшумна пералня?

сряда, 11 март 2020 г.

Бъдете отговорни!

Доктор Петър Марков епидемиолог и
преподавател в Оксфордския университет
Публикувам коментара на доктор Петър Марков, който е епидемиолог и преподавател в Оксфордския университет :

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ИТАЛИЯ?

Броят на заболелите и епидемията там сега са стигнали до критични размери по отношение на способността на болниците да ги лекуват. Тежките случаи там вече са толкова много че многократно надхвърлят капацитета на всичките интензивни отделения в района. Малко переспектива: Ломбардия е най богатата провинция в Италия. 

Провинцията генерира между ¼ и 1/3 от целия брутен национален продукт на страната, която пък е в десятката на най-богатите страни в света и члена на Г7. В Ломбардия са най-добре оборудваните и най-многото болници на глава от населението спрямо всички други провинции в Италия. Помнете това, докато четете по-надолу. 

От колеги лекари работещи в реанимации в района на Бергамо и на юг в Ломбардия, разбираме че в момента за всяко легло с апаратура за обдишване има няколко пациенти, които ако не бъдат поставени на командно дишане ще умрат. Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация защото няма къде да ги сложат. В Италия са решили да приоритизират хората според оставащите им години живот (!!!). Т.е. дават предимство на по млади тежко болни пациенти за интензивна терапия. Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги. Резултатът от това е, че ако човек в напреднала възраст се зарази, и развие тежко заболяване, то той ще умре защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение. 

Мои колеги, които са от региона ми казват че са поставили възрастните си родители под „домашен арест“, носи им се храна и се обслужват от техни по-млади близки с кола защото заразяването им би било почти равносилно на смъртна присъда.

Това е ситуацията в северна Италия накратко. Защо е важно да я знаем? Важно е защото ни показва бъдещето за нас в България. Кривата на епидемията във всички страни в Европа е горе долу една и същата – на стръмно експоненциално нарастване. Просто в различните страни е в различно напреднала фаза. В повечето страни модела на нарастване е горе долу такъв: ден едно: 2 случая, ден две: 150 случая: една семица по късно: 1500. Приблизително така беше в Италия, така беше във Франция, в Испания (вчера докладваха 600 случая, за едно денонощие удвоявайки броя им на 1200) и т.н. В България за сега сме само на 6 потвърдени случая. 

Не виждам разумни причини да очакваме че у нас нещата ще протечат по-различно. Новият коронавирус е par excellence пандемичен вирус. Той така се разпространява. Освен това откриването на случаи критично зависи от практиката на тестване, стриктно следване на транспортни и лабораторни протоколи, видовете тестове и систематичността или пък добро прицелване на тестването в правилните високорискови групи от населението.

Ако в момента неразкритите случаи в България са от порядъка на десетки (оптимистично допускане), то най-вероятно до 2 седмици трябва да очакваме първите систаматични презентации на критично болни, може би по 1-2 дневно които ще имат нужда от интензивна терапия и обдишване. При експоненциално нарастване след месец случаите ще са в порядъка на стотици и тогава можем да очакваме постъпващите тежко болни да започват да приближават десетки на ден. Това ще започне да оказва сериозен натиск върху отделенията за интензивно лечение и да надхвърля капацитета им, особено като се има предвид че тези болни трябва най-често да престоят там седмица или повече. Такива тежко болни случаи също така (поради самото естество на инфекциозните болести) е много вероятно да са концентрирани на няколко места в страната, поне първоначално, а не равномерно разпределени. Това ще доведе до изключителна, свръхмерна натовареност на тези центрове, особено ако са в градове с по-малки болници.


Какво следва от всичко това? 


За мен критично важният извод е че държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обдишване. Това трябва да започне веднага. Колкото по-рано, толкова по-голям би бил шанса че ще го имаме когато ни трябва. В момента всички страни в Европа активно правят точно това - търсят и купуват такова оборудване. Знам че дори към момента набавянето на такова оборудване е проблем, особено с непосредствено доставяне. Но когато във всички страни в Европа случаите станат с хиляди вече ще е невъзможно, освен ако го искаме за догодина. 

Междувременно стотици лечими случаи ще загинат. Отделно трябва да има план как на неизвестните засега места където ще имаме голямо струпване на тежко болни да можем в оперативен порядък да доставим апаратура и легла за интензивна животоспасяваща терапия в изолация. Когато имаме такива случаи може да не е най-разумното от гледна точка на епидемичен контрол да ги возим с линейки до София (въпреки че при липса на местен капацитет в края на крайщата, това ще се наложи да правим).

Варна е спокойна

На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Сан Франциско , Калифорния
Недоволни българи питат разгневено:
- Още колко време трябва да си мием ръцете!?

***

- Защо подари на жена си за 8-ми март толкова скъп сервиз?
- Така тя няма да ми дава да мия чиниите!

***

Не си истински Българин, ако нямаш пред вратата стари обуща (подпетени), с които да одиш да си фъргаш боклука!

***

Той я съблече с поглед – изплаши се и я облече обратно.

***

Шеф към подчинените си:
– Постоянно хленчите и се оплаквате, но е факт, че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!
Плах глас от залата:
– Спрямо коя година?
– Спрямо следващата.


вторник, 10 март 2020 г.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.
В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Снимка от конкурс на Apple за нощна снимка, Русия.
1980 година:
- Хората в бъдещето ще живеят на други планети.
2020 година:
- Как да си мием ръцете правилно?

***

Момиче отказало на младият Бил Гейтс, вече не отказва на никого. За всеки случай...

***

Навъдиха се едни мъже, не стига, че не си искат, ами и не дават.

***

В началото на една връзка на жените им се струва, че всички мъже са смотани, само техният - не. По-късно разбират, че всички мъже са смотани, ама колкото техния - никой...

***

Като бях малка, много се смеех, че баба и дядо заспиваха, както си седят на фотьойлите. Вече не ми е смешно...

понеделник, 9 март 2020 г.

На тази дата: 9 март 1985 г. кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.
Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.
Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.
Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.
Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./