събота, 21 март 2020 г.

Акцент: Моля те, не ме докосвай, моля те не ме целувай:)



Варна, момент от деня

Битката при Кауфланд продължава. Днес около 12 часа дълга опашка пред магазина.


На тази дата: 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е намерен удушен!

На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата кончина. В некролога още пише: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили

безчовечните и звероподобни същества,

називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си на ул. „Личеулуй” № 1 в кв. „Св. Троица” в  гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Последният дължал на Берон 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.
Д-р Петър Берон ще остане в нашата история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Но всъщност животът му е бил пълен с превратности и приключения. 

След като на 3 юли 1831 г. завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.
С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. той прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. Берон продава  чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. 

От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Същевременно Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев успява да анулира продажбата на  „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.


Вицове - само сока, март 2020 г.

Изпитан метод
- Какво искаме?!?
- Слухови апаратчета!
- Кога ги искаме?!?
- Слухови апаратчета!

***

- Защо не беше в час?
- Нямам мегабайти...

***

Ако си останете по домовете, лекарите ще излязат и ще ви ръкопляскат!

***

Учени от НАСА случайно откриха решение на проблема с COVID-19: Към Земята лети астероид.

***

Габровец към сина си:
- Сине, ако мислиш да се жениш, сега му е майката... не можем никого да поканим.

петък, 20 март 2020 г.

Варна, момент от деня

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.


Вицове - само сока, март 2020 г.

Близо до гр. Попово/ Снимка: Свилен Петров
Въпрос на журналист:
- Генерал Мутафчийски, можем ли да правим секс по време на карантината?
- Можете, но само по един...

***

С тия маски не знам дали ще се предпазим, ама като напече и направим тен, ще заприличаме на панди.

***

Разговор между индианец и индианка в племето:
- Защо сте така натъжена Дълбока Пещера?
- Ох, Къса Стрела... не знам как да ти обясня?

***

- А тези наденички са от яребица, така ли?
- Общо взето - да. Е, вярно е, че добавяме и конско месо...
- В каква пропорция?
- 50/50 - една яребица и един кон.

***

Времето е като жената! Може да захладнее, но пак да те огрее...!

четвъртък, 19 март 2020 г.

Фотофакт: Варна през 7- ия ден на извънредното положение

"Таралеж" направи проверка как Варна спазва извънредното положение през 7 - ия ден.

В центъра на града около 10 часа отново има съвсем малко хора.
































По централната улица "Княз Борис" движението на хора е минимално.



























































На пейките в "Шишковата градинка" група почерпени мъже се забавляваха без да се съобразяват със социалната дистанция.



























Групата на развеселените в "Шишковата градинка".
































Алея 1-ва е също почти празна. Съвсем малко спортуващи се разминават по алеята.






















































В Морската градина има малко хора, главно седнали по пейките.



























































Пред сградата на "Енерго - Про" около 11 часа имаше събиране на група от около 8 човека на едно място без да спазват социалната дистанция.







На тази дата: 19 март 1915 г. са направени първите снимки на Плутон

1915 г. са направени първите снимки на Плутон.

Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Впоследствие планетата е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун.

В действителност обаче тези „отклонения” са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите).

Любопитен факт е, че до 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, обаче се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Статутът му от планета беше променен в планета-джудже след като бяха открити три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.

Вицове - само сока, март 2020 г.


2029:
- Ти, къде завърши училище?
-Основното по БНТ2, средното по БНТ4....

***

Няма да полудеете, ако си стоите две седмици вкъщи. Даже одеве си говорихме по този въпрос с пералнята и с готварската печка.

***

Durex да почнат да правят маски, че и без това нямат работа...

***

Доживях да ме глобяват 5000 лева, за това, че отивам на работа да изкарам 700 лв.

***

Фабрики, заводи, самолети, кораби - всичко спря. Не трябваше да ядосваме Грета.

сряда, 18 март 2020 г.

Фотофакт: Варна е празна по време на извънредното положение

Проверка на Таралеж показва, че днес около 10 часа центъра на Варна е почти празен.

Същото е положението в Морската градина и Морска гара.

На тзи дата: 18 март 1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М”

1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР). Първоначално ракетата „Восток” е конструирана за пилотирани космически полети, но по-късно се използва за извеждане на изкуствени спътници в орбита.

Взривът на 18 март става при зареждане с гориво на ракетата. При разследване на подобен, но избегнат инцидент се открива, че спойка между оловото и калая във водородно пероксидните филтри е причинило аварията и в резултат ракетата е експлодирала.

Любопитен факт е, че първоначално след построяването на космодрума Плесецк, съществуването му се пазело в тайна, но британският учител по физика Джефри Пери и учениците му внимателно изследвали орбитата на спътника „Космос 112” през 1966 г. и установили, че той не може да е бил изстрелян от Байконур.

Тогава наяве излиза информацията, че след края на Студената война се разбира, че ЦРУ е започнало да подозира за съществуването на ракетна база в Плесецк още в края на 50-те години. СССР обаче не признава за съществуването на космодрума до 1983 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Това лято ще е така...

- Мамо, мамо, аз как съм се появил?
- Тихо сега, Вируславе!

***

Покрай това ходене с маски, бая грозотии ще се задомят.

***

Като се замисля, с таз карантина, колко извънбрачни връзки отидоха в канала...

***

Какво ще правите, като след две години, ви свърши тоалетната хартия, която днес напазарувахте?

***

Някой знае ли какъв е курса Milde - Emeka днес?!

вторник, 17 март 2020 г.

На тази дата: 17 март 1959 г. Започва изгнанието на Далай Лама

На 17 март 1959 г. започва изгнанието на Тензин Гятсо, 14-ият Далай Лама. Той напуска Тибет и отпътува за Индия.

Пълното му религиозно име е Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо. Той e духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. 

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставници - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са били включени "петте големи науки": логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия и "петте малки науки": поезия, музика, драматично изкуство, астрология и словесност. На 22 февруари 1940 г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 г. Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но бива принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 г. и да намери убежище в Индия.

От 1960 г. Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала (Малка Лхаса) в щата Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959-1965 г. нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 г. Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

На 10 декември 1989 г. Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Делото на Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач.

„Още от 1960г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Яжте много чесън! Не помага срещу корона вируса, но държи другите на разстояние!

***

Жена се кара на мъжа си:
- Цял живот решаваш кръстословици! Никакво внимание не ми обръщаш! Кажи ми поне една мила дума!
- С колко букви?

***

- В колко часа се прибра?
- В 12 без 5.
- Лъжеш, пияницо, прибра се в 7 сутринта.
- Ми 12 без 5 колко е, ма?

***

В скоро време ще трябва да ловуваме за да се изхранваме, а аз дори не знам къде живее лазанята!

***

Чудя се... Как може в едната кутия с ориз да са 25678 зърна, а в другата 25468?

понеделник, 16 март 2020 г.

На тази дата: 16 март 1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие

1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско пътешествие от 1766 до 1769 г.

Роден в Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право, но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на мускетарите.

През 1763 г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група колонисти.

За да се засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция. За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември 1766 г. до 16 март 1769 г.

На 15 ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.

От 23 до 27 март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао, Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.

След това експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава (вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично) и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.

На 29 май французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра, открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол (вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).

След това корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил дава едномесечен отдих на екипажа.

На 28 септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите все още морета и земи.

След почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.

През 1783 г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от настъпилия терор в страната.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Новини от последните минути:
Емека обяви, че купува Google!

***

Как ще те позная?
аз ще съм с надпис к*р на маската!

***

Е сега се ходи на гости. На всички хладилниците им са пълни...

***

Да харча 0 лева от петък до неделя, не се беше случвало откакто бях на 5 годинки!

***

Народ, който по минимум 300 пъти на ден чете за вирУса, но пише "ВирОс", трудно ще спазва дисциплина!

неделя, 15 март 2020 г.

На тази дата: 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик

Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Гърция

Пускам БНТ Борисов и Мутафчийски, пускам БТВ - Борисов и Мутафчийски, пускам си Нова телевизия - Борисов и Мутафчийски, пускам спортните канали - пак Борисов и Мутафчийски. Страх ме е да пусна пoрно канал.

***

Ако ви затворят за две седмици с жените ви, вирус не ви трябва.

***

"Лафка" първа надуши корона вирусът и затвори обектите си.

***

Телефонни измамници накараха пенсионер да изхвърли през терасата си 110 ролки тоалетна хартия!

***

Ако си мислиш, че живота ти е тежък, помисли си какво му е на дърво, расло 30 години и накрая направено на тетрадка с Фики на корицата.