събота, 11 април 2020 г.

На тази дата: 11 април 2006 г. В град Корлеоне е заловен боса на Коза Ностра

2006 г. в град Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано. Според данните на службите за сигурност в годините на управлението си Провенцано е създал „директорат” от седем души, които са решавали бъдещето на организацията и могат да поемат контрола по всяко време.

Когато той поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце”. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора.

Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.

По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове” в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.
Босът вече го няма, но мафията остава. Убийството или ареста на capo di tutti capi никога не означава смърт за мафията, а само началото на метаморфоза.

Най-малкото защото опитът сочи, че най-висшите в мафиотската йерархия никога не си отиват без помощ „отвътре“ - полицията се намесва едва тогава, когато наследникът е готов да поеме поста на боса. Фактът, че след 10 години неуспехи полицията успя да арестува последния голям Кръстник в Италия - Бернардо Провенцано, е сигнал, че е дошло времето за нова промяна за коза ностра. Така през 80-те Лучано Лиджио и Тото Риина започнаха войната с държавата, но през 90-те дойде Провенцано и сложи край на битката без победител, за да върне мафията там, откъдето тръгна - в Сицилия. Наследникът му обаче може да реши нещо друго.

Мафията от селски тип си отива

Така с ареста на боса мафията в Сицилия няма да загине. Най-вероятно обаче ще се промени коренно, смята журналистът от в. „Република“ Атилио Болцони. „Това е краят на „селската“ мафия, а Провенцано е последният Корлеонец“, твърди Болцони. Според него, който и да поеме контрола над организацията, тя неизбежно ще отреже корените си, за да оцелее, и ще се превърне в урбанизирана структура от „американски“ тип.

Всъщност животът и арестът на Провенцано до голяма степен носят посланието на коза ностра за новото време - живей в тайна, пази богатството си скрито. Когато настоящият бос поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., той наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце“. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора (някои твърдят, не без по­мощ­та на дясната си ръка - Провенцано).

Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.

По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове“ в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.

Скорошен полицейски доклад разкри, че девет от всеки десет заведения на острова плащат пицо на мафията - рекетът царува в Сицилия. Насилието никога не е изключено, но то е скрито, тайно, далеч от публичните очи - „ако го няма в медиите, значи не съществува“ е мотото на новите гангстери от острова. „Мафията се промени, казва ръководителят на комисията „Антимафия“ Пиерлуиджи Виня. Хората имат чувството, че тя е изличена и победена, но всъщност не е така. Станала е по-дискретна, по-интелигентна и по-богата от преди.“

От обществени поръчки до екологични престъпления

Иронично е, че човекът, спечелил си прякора Счетоводителя заради умението си да пере милиарди долари, беше заловен благодарение на чистото пране, изпратено от жена му. Но иронията започва да горчи, когато се погледне статистиката - Би Би Си твърди, че 96% от обществените поръчки в Сицилия са нечисти, т.е. с участието на мафиотски фирми. Управлението на пристанища, пътища, сметища, строежът на инфраструктурни обекти и жилищни сгради, финансови услуги - коза ностра е навсякъде. Октоподът не простира пипалата си през океани, но за сметка на това здраво е хванал родната си земя.

Наркотиците са старата любов, трафикът на хора - новата. Африка, Близкия изток, бившият СССР - съседите на обединена Европа искат да влязат в „обетованата земя“ и коза ностра е повече от готова да помогне. Според доклад на германското разузнаване трафикът на хора е все по-печеливш бизнес за мафиотските структури, като Италия е „въртележката“ на Европа. Географията също е от полза - Сицилия отдавна е стъпалото към Стария континент за Северна Африка. Този бизнес обаче понякога се оказва нож с две остриета. Според Виня новите имигранти от Сърбия, Китай, Русия и Нигерия се вливат в редиците на нови организации, които се борят с местната мафия за контрола над някои престъпни дейности. На техния фон италианската престъпна класика изглежда нерешителна и мекушава.

Другото ново начинание, в което сицилианците си сътрудничат успешно със своите континентални „колеги“ - ндрангета от Калабрия и камората от Неапол, е „екомафията“. Мафиотският „джойнт венчър“ се занимава с всичко, което е вредно за околната среда - от незаконно строителство, през токсични отпадъци до внос на екзотични птици. Нови незаконни сметища никнат в Южна Италия, а строежи се появяват в паркове, край археологически паметници и в други защитени места, но тук влизат в сила старите връзки с местните политици. И докато Италия е в рецесия, „екомафията“ просперира: през 2004 г. тя е направила почти 25 млрд. евро оборот - повече от ФИАТ, „Телеком Италия“ или която и да било от другите фирми в топ 10. Италианският институт „Юрисп“ твърди, че от 1999 г. до 2004 приходите на мафията са се равнявали на 3.4% от БВП на Италия, или около 43 млрд. евро. Според нови прогнози до 2005 г. този процент вече е близо 10, или 100 млрд. евро.

Огромно количество пари, част от които са били управлявани само с помощта на бележки от една малка ферма в Корлеоне. Бернардо Провенцано може да е горд, че е опровергал някогашния си шеф за качеството на своя интелект.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Варна
Българинът не вярва, че съществува Covid-19, но вярва, че 5G ще му убие кокошките.

***

Децата са като полицаите. Харесвате ги, само ако са ви роднини.

***

Нощ. Дете влиза в стаята на родителите си и крещи:
- Браво, мамо, а мен ме прати на психолог, че съм си бил смукал пръста...

***

Като видя бисквитка се сещам за кафе. Като видя салата се сещам за ракия. Гледам една мотика... нищо не ми говори!

***

- Брат, снощи хванах жена ми на калъп в изневяра с един германец!
- Каза ли нещо?
- К'во да кажа, не знам немски...

петък, 10 април 2020 г.

Варна, момент от деня: Красота на правилната дистанция

На тази дата: 10 април 1979 г. в 20:34 ч. е изстрелян космически кораб с първият български космонавт Георги Иванов

1979 г. в 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета Николай Рукавишников.

Основната цел е скачване със станцията „Салют 6”, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32” и да се приземи с нея.

След успешния старт от Байконур в 20.34 ч. (московско време), корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют 6”.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6”. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз 33”. Той трябва да работи в продължение на 6 секунди но се самоизключва след първите 3 секунди, а екипажът в станцията „Салют 6”, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла”. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.

Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция. Екипажът на „Союз 33” започва да се приготвя за връщане на Земята.

Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 секунди, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл.

При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 м/с²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от „Союз 33”, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени и на специалистите от БАН. Днес спускаемият апарат на космически кораб „Союз 33” се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Ню Йорк 40-те години на 20 век.
Сутрешният брифинг на Щаба на Великден:
- 30 заразени, 2-ма умрели и 1 възкръснал.

***

Когато Пешо си дезинфекцира ръцете с "Шанел", Пена разбра какво е почувствал той виждайки я да се мие с отлежала гроздова.

***

Биберонът е първата силиконова измама в живота на мъжа...

***

И да знаете, че в парка не глобяват, ако носите метла с дълга дръжка и светлоотразителна жилетка.

***

Мисля да предложа, като се върнем в офиса, в началото да е разрешено служителите да идват по пижама. От една страна плавен преход, от друга да не се залъгваме - трудно ще си влезем в дрехите.

четвъртък, 9 април 2020 г.

На тази дата: 9 април 2005 г. Принц Чарлз сключва брак с любовницата си Камила Паркър

2005 г. Принц Чарлз - принцът на Уелс сключва брак с дългогодишната си любовница Камила Паркър-Боулс.

Връзката между Камила и принца на Уелс започва през 1970 г., когато те се срещат по време на поло мач. Въпреки че тя е поредната от приятелките му и се твърди, че той има желание да се ожени за нея, дворът я намира за изключително неподходяща съпруга за бъдещия крал.

През 1970-те години сестрата на Камила - Анабел, работи като художник в Ню Йорк. По същото време Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор е полковник в кралския полк на Уелс и всяка година посещава полка в Ню Йорк, където се запознава с Анабел. Камила също посещава сестра си по това време. Поради това се твърди, че това е моментът, в който двойката подновява връзката си и че тя продължава дори по време на годежа на принца и принцесата на Уелс. Говори се дори за интимна среща между тях в нощта преди сватбата на Чарлз. Въпреки това, макар че времето по което тези срещи са се случили се обсъжда много пъти, официални доклади сочат, че те са подновили романтичните си взаимоотношения в началото на 80-те.

Аферата става публична едва десетилетие по-късно с публикуването на книгата „Даяна: Нейната истинската история”, последвано от скандала Камилагейт - тайно записан интимен разговор между Камила и Чарлз, който по-късно е предоставен на таблоидите. Когато извънбрачната връзка излиза наяве, Даяна дава интервю за BBC, в което заявява, че връзката между Камила и принца на Уелс е причината за разпадането на нейния собствен брак, казвайки: „Е, в този брак бяхме трима, така че беше малко пренаселено”.

Въпреки че Камила се опитва да остане незабелязана през този период, тези разкрития я правят изключително непопулярна. Слуховете са отричани от нейните приятели, които твърдят че всичко е медийна измислица, превърната в градска легенда. Чарлз обаче потвърждава в интервю пред Джонатан Дъмбълби, че двамата са възстановили връзката помежду си, след като вече са били сключили бракове. След това семейство Паркър Боулс съобщава за собствения си развод през 1995 г.

На 10 февруари 2005, от Кларънс Хаус излизат с изявление, че Камила и принцът на Уелс са се сгодили. Камила е получила годежния пръстен, принадлежал на Елизабет, кралицата-майка. Бракът трябва да се състои на 8 април, същата година, с гражданска церемония в замъка Уиндзор, и църковна благословия в църквата „Св. Джордж”. Но тъй като провеждането на гражданска церемония в замъка Уиндзор означава, че след това мястото е достъпно за всеки, който иска да сключи брак там, мястото е променено на Уиндзор Гилдхол.

На 4 април е съобщено, че сватбата ще се отложи с един ден, тъй като принцът на Уелс трябва да присъства на погребението на папа Йоан Павел II. Свидетели на брака са децата на Камила, тъй като родителите и на двамата младоженци отказват да присъстват. Кралицата и херцогът на Единбург се появяват на църковната благословия и организират прием за младоженците в замъка Уиндзор. След сватбата двойката заминава за провинциалното имение на принца Бъркхол и изпълнява първите си обществени задължения като двойка по време на медения си месец.

След брака си с принца на Уелс, Камила по закон носи титлата принцеса на Уелс, но използва една от другите си титли - херцогиня на Корнуол - във всички части на Обединеното кралство, освен в Шотландия, където се нарича херцогиня на Ротеси. Тази необичайна употреба на титли е възприета, тъй като официално титлата принцеса на Уелс се свързва с Даяна Спенсър, първа съпруга на принца и известна публична личност.

Преди да се свърже официално с Чарлз Камила има зад гърба си един брак и две деца. Тя се появява в публичното пространство по време на т.нар. „Война на Уелс” (разпадът на брака на Чарлз и Даяна), когато е набедена за любовница на принца. След развода му с изключително популярната Даяна, администрацията в Кларънс Хаус (домът на Чарлз) работи много усърдно върху обществения имидж на Камила и тя постепенно се превръща в част от кралския живот.

Любопитен факт е, че през март 2013 г. се появиха информации, че Принц Чарлз и Камила Паркър Боулс са подали документи за развод. Според информацията Кралица Елизабет Втора е основният инициатор на раздялата, след като с Камила се скарали публично и тя нагрубила кралицата. Слуховете обаче не намериха реално и потвърждение и е факт, че кралският живот... си върви по вода.

Вицове - само сока, април 2020 г.


Онзи неловък момент, в който приятел ти споделя как се казва детето му и не ти става ясно дали е момче, момиче или последният модел на Тойота.

***

Днес хладилника ми отбеляза 6000 преглеждания за месец!

***

Поп срещнал приятел, и му разказва:
- Днес венчах три двойки, и сега седем сърца преливат от щастие!
- Попе, искаш да кажеш, шест сърца?
- Ти да не мислиш, че ги венчавам без пари?

***

- По време на скандал, в жената се събужда историчката!
- Може би истеричката?
- Не историчката. Припомня ти всички издънки с точната дата и час!

***

Гледах прогнозата за времето - много подходящо за кафе на балкона!

сряда, 8 април 2020 г.

На тази дата: 8 април - Международен ден на ромите!

На 8 април 1992 г. по предложение на Романо юнион (Международният ромски съюз) ООН и Европейският съюз обявяват датата за Международен ден на ромите.

Нa 8 aпpил ce пoчитa пaмeттa нa oкoлo пoлoвин милиoн poми, избити в лaгepитe нa cмъpттa през Втората световна война. Нa същия ден пpeз 1971 г. в Лoндoн e oткpит пъpвият кoнгpec нa Мeждyнapoдния poмcки cъюз. 

Нa cpeщaтa ca пpиeти poмcки химн и знaмe. Химнът e пoпyляpнaтa и в Бългapия пeceн “Джeлeм, джeлeм”, нaпиcaнa oт cъpбинa Жapкo Йoвaнoвич, a poмcкoтo знaмe e чepвeнo кoлeлo c 16 cпици въpхy cиньo и зeлeнo, cимвoлизиpaщи нeбeтo и тpeвaтa, кaктo и вoлния чepгapcки живoт нa poмитe в минaлoтo.

У нас днес денят ще бъде отбелязан от ромската общност с дискусии, лекции и шествия. Инициативата е на Цeнтъp “Амaлипe” и ще премине пoд мoтoтo “Слънцeтo cвeти eднaквo зa вcички”.

На този ден poмитe oтпpaвят aпeл зa yвaжeниe, миp и тoлepaнтнocт. Инициaтивaтa нa “Амaлипe” oбхваща десетки нaceлeни мecтa в цялaтa cтpaнa. Към нeя ce пpиcъeдинихa цeнтpoвeтe и мecтнитe клyбoвe зa paзвитиe нa oбщнocттa зaeднo c мнoгo yчилищa.

Вицове - само сока, април 2020 г.


Депутатите се отказаха от заплатите си, докато трае извънредното положение... Бъдете спокойни, скоро всичко ще свърши.

***

Тук, в Бг, не питаме "На колко години си?" , а "Кой набор си?" и почваме да смятаме. Смятай кви големи математици сме!

***

Почнах да изперквам. Вчера цял ден бях по пижама. Вечерта, когато отидох да си лягам се побърках да я търся...

***

Половината от тази карантина ще излязат като супер готвачи. Другата половина ще излязат като алкохолици...!

***

Навремето имаше една игра... дето 22-ма тичаха след една топка... Ей, как се казваше?

вторник, 7 април 2020 г.

Да живее популизмът!


Депутати решиха да работят без заплати, но задължиха и министри и шефове на агенции и
полит.кабинети да работят без пари.

Президентът пък ни уведоми, че си дарил заплатата още миналия месец.

Работата заприлича малко на оня виц:

Грузинец и арменец пред гардероба на излизане от ресторант.
Грузинецът към гардеробиера: - Вземи 100 долара и ресто не искам.
Арменецът от своя страна към гардеробиера: Вземи100 долара и палто не искам.

На тази дата: 7 април 1926 г. англичанката Вайълет Гибсън прави опит да убие Бенито Мусолини

1926 г. англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. В този ден Мусолини открива в Рим Седмия международен конгрес на хирурзите.

В навалицата от медицински светила една промъкнала се ирландка стреля право в лицето на „дучето”, но в последния миг той, зърнал пистолетния блясък във вдигнатата над множеството ръка, обръща главата си. Куршумът засяга само върха на носа му. Въпреки че атентатът не е политически - гспожица Вайълот Джибсън е нервно болна и току-що е излязла от психиатрична клиника, Мусолини се възползва от изстрела за своите политически цели (самата ирландка е изпъдена от страната).

С превръзка на лице пред свиканото предварително за същия ден съвещание на ръководството на НФП, министрите и областните секретари, прави важно изявление: „Ние погребахме старата демолиберална държава и живеем във фашистка държава; ние контролираме политическите сили, контролираме моралните сили, контролираме икономическите сили, значи сме напълно в корпоративна фашистка държава”. Краят на речта е ефектен: „Не напразно избрах мото на живота си - „Живей опасно” (прочут израз на Ницше) и ви казвам както стария боец - „Ако напредвам - следвайте ме; ако отстъпвам - убийте ме; ако умра - отмъстете ме”.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Варна
След секс, тя се обръща нежно към него:
– Скъпи, за бъдещето ли мислиш?
– Дааа, чудя се дали вече да не сложа летните гуми?!

***

- Айде де, легни си с мен!
- Ти си последният, с когото бих си легнала!
- Добре, ще им кажа на другите, да не се редят след мен!

***

На опашката пред магазина стои една с ютия, и обяснява:
- Вместо да се чудя, дали я изключих...

***

Препоръчайте ми книга, на която много сте плакали... БЕЗ МАТЕМАТИКА ЗА 5 КЛАС!

***

Нутела, Нутела - па после що съм дебела?

понеделник, 6 април 2020 г.

Варна, момент от деня

Бурно море, вятър и слънце

На тази дата: 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски обещава да ни "оправи" за 800 дни

2001 г. Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. В резиденция „Врана” бившият цар обяви създаването на Национално движение на негово име, с което ще участва в парламентарните избори през 2001 г. в речта си тогава той обещава, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.

„Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, заяви тогава Сакскобургготски.

Същата година движението спечели парламентарните избори. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател. Той получава мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС.

НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 г. Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС.

ВИДЕО

Вицове - само сока, април 2020 г.

Виртуална разходка в парка

Избърсах телевизора с дезинфектант и сега не хваща Nova и BTV!


***

Аз викам да почват да дават "Дързост и красота" отначало.

***

Обява:
- Жена ми си е изгубила книжката. Който я намери да я изгори!

***

Нищо не краси спяща жена така, както седящото до нея детенце, с флумастери...

***

След години:
- Дядо, разкажи ми за 2020-та година...
- Еххх, детето ми... Всичко започна, когато Ливърпул бяха на косъм да станат шампиони...

неделя, 5 април 2020 г.

На тази дата: 5 април 1614 г. Индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф

По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.

Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.

Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.

Детство

Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”.

Портрет от ХІХ в.
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).

Титла

Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”.

Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.

В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”

В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.

Отвличането на Покахонтас, 
Йохан Теодор де Бри, гравюра, 1619 г.
Залавяне и плен

Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).

С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”.

По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.

През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.

През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.

Наследници

Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел.

Популярна легенда

След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.

Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.

Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.

Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.

„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.

Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).

Вицове - само сока, април 2020 г.


- Марче, к’во мислиш за секса?
- Пешо, имам 5 деца, нямам време за теории...

***

Най-накрая и аз заживях като папата.Излизам на балкона и махам на хората...

***

Жена оглежда критично напълнелият си мъж:
- Що не вземеш да тичаш, бе?
- Щото като хукна, няма се върна!

***

Удължаването на карантината е с цел, цялата нация да си изпие запасите от ракия.

***

За първи път в историята, всяка жена знае къде е мъжа ѝ!