На тази дата: 9 май 1945 г. В Берлин е подписана капитулацията на Германия

1945 г. в Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР. Ден по-рано в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. На следващия ден в Берлин са подписани документите по капитулацията на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер.

На 24 юни 1945 г. маршал Георгий Жуков приема и триумфалния Парад на победата в Москва. Командващият парада маршал Константин Рокосовски язди черен кон, а приемащият парада маршал Жуков бял кон.

Парадът завършва с хвърлянето от колона съветски войници на 200 германски военни знамена и щандарти под ударите на барабани на специална платформа пред мавзолея на Ленин. Първото хвърлено знаме е щандартът на Първа СС дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер”.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Бебето на Мъск се казва "Екс Аш А-12". Пожелавам му успех да си изкара лична карта в нашето РПУ.

 

***

 

- За колко време увира главата на шопа?

- В тенджера се слагат главата на шопа и един по-голям камък. Вари се, докато камъкът омекне, след което се изхвърля, а главата се вари още три часа!!!

 

***

 

Бирата подлага организма на големи изпикания...

 

***

 

- Дайте си документите, сър!

- Айде сега, що "сър"?

- Караш в насрещното бе, харпун!

 

***

 

В София, метрото ще се отваря на два етапа. Първо ще отворят входа, а след 14 дни, изхода!

 

Мутра се оплаква от други мутри, че използват същите мутренски номера срещу него. Толкова за Божков – Борисов – Пеевски.

Започна масово кацане във Варна! Внимание, защото при испанския грип втората вълна е била най-опасна!

Над 500 пътници кацнаха във Варна за два дни от Западна Европа, след като нискотарифната компания "Уиз еър" възстанови полетите.

В следващите три дни се очакват още 7 самолета, като Виена и Берлин допълват дестинациите.

Трябва да бъдем много внимателни, защото опитът от испанския грип показва, че "втората вълна" е много по-опасна.

Диаграма, показваща драматичния скок на смъртните случаи през есента на 1918 г., когато „втората вълна“ на вируса залива света. Грипът е бил особено смъртоносен за хората във физически разцвет, като средната възраст на починалите е била около 28 години.

Варна, момент от деня: Първите ентусиасти в морето

На тази дата: 8 май 1794 г. „Републиката не се нуждае от гении”: Френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден

1794 г. френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден. Откривателят на кислорода и един от създателите на съвременната химия е осъден за мнима антиреволюционна дейност по време на Якобинската диктатура. След година и половина е реабилитиран.

През 1765 г. Антоан Лавоазие представя първата си научна статия на Френската академия, а на следващата година представя работата си по осветлението на улиците на Париж, с която печели златния медал на Академията. През 1767 г. участва в геоложко проучване на района на Елзас и Лотарингия, а година по-късно съставя и първата геоложка карта на Франция.

В живота на учения съществувал строг ред. Той се занимавал с наука по шест часа всеки ден. През останалата част от деня се посвещавал на занятията си в университета и на академична работа. Всяка седмица посвещавал един ден изключително на науката. Заедно със своите сътрудници се събирали в лабораторията и повтаряли експерименти.

Лавоазие заемал и редица обществени и държавни постове. От 1775 г. той работи в Кралската администрация по барута, като подобрява значително качеството на избухливия материал и същевременно внедрява химически методи в селското стопанство. Директор е на Департамента на земеделието, депутат в Орлеан, член на Комисията за мерки и теглилки, комисар на държавната хазна, член на Комисията по земеделие.

През 1768 г. Лавоазие става администратор на данъчната служба „Ferme Générale” и е един от 28-те главни бирници във Франция. Две години след началото на Великата френска революция правителството прекратява съществуването на организацията.

През август 1792 г. Лавоазие загубва възможността си да работи в лабораторията на Кралския арсенал. Високите му позиции в дореволюционното управление на Франция обаче се оказват фатални. През ноември 1793 г. революционният комитет нарежда арестуването на всички членове на финансовата организация, заклеймени са като предатели и врагове на революцията. Заедно с останалите 27 членове на Ферме женерал Лавоазие е осъден на смърт.

Той моли изпълнението на присъдата да бъде отложено с няколко дни, за да може да представи най-новите резултати от химическите си експерименти, но съдът отхвърля искането му със заявлението „Републиката не се нуждае от гении”. Гилотиниран е същия ден на Площада на революцията.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Майка поучава дъщеря си: 

Ето, баща ти златни ръце има, всичко поправя. Ти за такъв не се жени, че иначе цял живот НИЩО НОВО НЯМА ДА ИМАШ!

 

***

 

Младоженци след тържеството.

Щастливия съпруг ляга на леглото:

- С какво нетърпение чаках този момент!

Младоженката изненадано:

- Що? И на теб ли ти стискаха обувките?

 

***

 

Храната е пълна с химия, козметиката е фрашкана с авокадо, мед, витамини и минерали... Що не си намажа една филия с шампоан?!

 

***

 

Майка се кара на детето си:

- И ако не слушаш... ще кажа на татко ти повече да не те води в зоопарка!

- То пък на мен много ми се ходи... да седя на един стол и да гледам как някакви лелички се събличат...

 

***

 

- "Колкото по-голям прът имаш, толкова повече сливи ще обрулиш!"

Бай Станчо - председател на ТКЗС.

Навремето в Бояна кокошките снасяха, а не мятаха яйца

На тази дата: 7 май 1934 г. Сталин създава Еврейска автономна област в тайгата

Снимка от 1954г. град Биробиджан, 

столица на Еврейския автономен 

район.
На 8400 км от Москва.

На 7 май 1934 г., 18 века след разгрома на Йудейското царство и само 14 г. преди провъзгласяване на на съвременната държава Израел, в Далекоизточния край на самия край на РСФСР се появява Еврейската автономна област. Сталин й е отрежда място в тайгата, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.

Историята обаче има доста по-далечно начало.

През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с «продуктивен труд» - броят на лицата без определено занятие и т. нар. „нетрудови елементи", лишените от избирателни и граждански права – е достигнал колосални размери. Само в Украйна през 1926-1927 г. броят на „лишенците" е достигнал 30-40%.

Съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района, като през 1936 г. еврейските селскостопански селища обработват 1,75 млн. декара земя.

В Крим на евреите са отделени почти 600 хиляди декара земя. По-малки са мащабите в Белорусия (220 хиляди декра). Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.

Грандиозните планове, разбира се, не се сбъдват – през 1936 г. земя обработват само 200 хиляди евреи. Но в рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район.

Така логично през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 хиляди кв. км. около град Биробиджан, превърнат в столица.

До пристигане на заселниците този край (1/3 от територията на България) е обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан наброява почти 20 хиляди души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.

Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство. Според различни данни от сегашното 190-хилядно население на областта евреите съставляват между 1,3 и 4%, тоест между 1000 и 7500 души. Руснаците са около 85%.

Сега в Израел живеят над 15 хиляди изселници от Еврейската автономна област, като 5 хиляди от тях са в град Маалот (половината от жителите на града). Всяка година в Израел се организира обща среща на изселниците от ЕАО.

През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО е отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация. На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрания на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях думата „автономна” в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта по същество се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на "Закона за Еврейската автономна област" през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. няколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът все още няма окончателно решение.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Журналистка пита овчар:

- Тук в балкана как се справяте със секса бе чичо?

- Ами кмета чат-пат ни праща по някоя журналистка...

 

***

 

- Ало, Жоре, ще дойдеш ли у нас на кафе?

- Ще дойда, Ленче. Само да мина през аптеката да купя бисквитки...

 

***

 

- Риболовът - спорт ли е или изкуство?

- Когато ловиш риба е спорт. Когато разказваш за това е изкуство.

 

***

 

- Имаш ли плочки?

- Да, в банята...

 

***

 

Известен сладкиш от Банкя - тулупички.

За българските медии - толкова!

Варна - отворени кафенета ден 1-ви! Фоторепортаж

В първия ден на отворените кафенета проверка на Таралеж установи, че повечето обекти в центъра на Варна и на плажа останаха затворени. Там където бяха отворени клиенти почти липсваха.

В ЦЕНТЪРА

Там където бяха отворени:

На плажа почти всички бяха затворени

Там където бяха отворени на плажа

На тази дата: 6 май 1651 г. В Рим е отпечатана първата печатна книга на новобългарски език

„Абага̀р“ е първата печатна книга на новобългарски език, отпечатана на кирилицаи хърватски („илирийски“).  Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.  От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“.

Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос.

Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.)

Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.

Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 cm. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите:

- Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари....

Кръчмарката изръмжава зловещо:

- Разкарай се и не припарвай повече тук.

Пътникът:

- А мога ли да говоря с Георги...

***

Баси, хората как се изнервиха още на първата година от карантината!

***

В кафенетата ще може да се седи само с членове на семейството.

- Супер, да се покараме малко и пред хората...

***

Копчето и закопчалката на дънките ми, започнаха да спазват социална дистанция.

***

- Знаеш ли, скъпи, че пред блока две деца бяха нарисували пентаграма и призоваваха демон?

- И как точно в този момент ти се появи там?

Варна, момент от деня

На тази дата: 5 май 1876 г. Извършено е Баташкото клане при потушаването на Априлското въстание

1876 г. При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените оеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието

в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано

отстрани – „Останки от 1876 година”.

На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Българските мъченици. 

Картина на Константин Маковски.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

На 20 януари 1878 г. оцелелите жители на град Батак посрещат пристигащата руска освободителна армия.

Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, специално за канонизацията. През март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак.

Разследвания на турските зверства в България (1876)

Дж. Макгахан отразява неговото кърваво потушаване и неговите репортажи представят пред Европа трагедията на един поробен народ. Русия е принудена да обяви война на Османската империя, за да не загуби авторитет и влияние на Балканите.

„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас.

Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“

Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.

Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.

Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“

Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.

ВИДЕО

Баташкото Клане - В памет на Загиналите

Вицове - само сока, май 2020 г.

Щели да пуснат и басейните на открито... и ако сме послушни, можело и с вода да ги напълнят!

***

Току-що изгорих 3000 калории. Забравих пицата във фурната...

***

Попитах 100 жени:

- "Какъв шампоан за коса предпочитате?"

100 от 100 отговориха:

- "ПРОСТАК, КАК ВЛЕЗЕ ТУК?!"

***

Поради по-чистата вода в Северно море се завърнаха викингите.

***

Понякога си казвам:

- Спри да ядеш шоколади ма Бонкеее!!!

После се сещам, че не съм Бонка и продължавам...

Депутатите продължили да си взимат по близо 3 хиляди на месец, въпреки, че се отказаха от заплатите си

Снимка: Свободна Европа

Депутатите всъщност получават пари - по над 2800 лева месечно, въпреки че публично се отказаха от заплатите си. А всички министри, техните заместници, членовете на политическите им кабинети и шефовете на агенции е трябвало да подпишат документ, с който се съгласяват с решението на парламента и се отказват от заплатите си.

Това става ясно от разследване на "Свободна Европа" чрез документи, разкази на потърпевши и разяснения на експерти.

Преди месец народните представители изцяло се отказаха от заплатите си, за да ги дарят за борбата с COVID-19. В действителност обаче те продължават да получават пари. За месец април народните представители са си поделили над 679 000 лева. Предстои същата сума да им бъде раздадена и за месец май.

И управляващи, и опозиция

Оказва се, че в решението, взето в късните часове на 6 април, депутатите не са включили т. нар. „безотчетни пари“, които те получават всеки месец. Въпреки пунктуалното изреждане на членове и алинеи, по които те сами си отнемат възнагражденията, и управляващи, и опозиция, не са включили в тях точка 11 от Финансовите правила към правилника за дейността на парламента. Именно в този законов текст са регламентирани средствата, които всеки народен представител получава допълнително към заплатата си. Разходването им зависи само от вътрешния правилник на парламентарните групи.

Парите са в размер на 2/3 от основното възнаграждение на депутатите. След актуализацията от месец април основната заплата на депутатите стана 4248 лева. 2/3 от нея са 2832 лева. За 240 народни представители това прави малко над 679 000 лева. Средствата би следвало да се ползват за сътрудници, консултации, експертизи, представителни разходи и други. За изразходването на тези пари отделните депутати трябва да дават отчет пред парламентарните си групи на всеки три месеца.

От парламентарната група на БСП потвърдиха пред "Свободна Европа", че допълнителните пари за месец април са получени.

И негов колега от ГЕРБ потвърди, че 2/3 над заплатите за месец април са разпределени. „Предстои да се получат и за месец май“, каза парламентарист от ГЕРБ.

С уговорката, че няма да бъде цитиран по име, той обясни, че тези пари нарочно не са включени в решението на парламента.

„И ние, и опозицията знаехме, че като не споменем точка 11 от финансовите правила, ще продължим да получаваме тези средства", добави той.

От парламентарната група на ГЕРБ потвърдиха официално, че допълнителните пари са разпределени. В позицията на партията обаче се казва, че това не са заплати на депутатите, а средства, които те трябва да ползват за експерти и работа в районите си.

Откъде идва "тулуп" ?

Откъде идва "тулуп" във фигурното пързаляне?

- От английското “toe loop”– скок, който се изпълнява за първи път от американския фигурист Брус Мейпс през 1920 г. 

Варна, момент от деня

На тази дата: 4 май 1626 г. Индианци продават остров Манхатън на холандци за 60 гулдена

1626 г. остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ.

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър. На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот.

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази „търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между индианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града. През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета - Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис. Днес Манхатън е с население от над 1,7 млн. жители и с обща площ от 87,46 кв.км.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Когато ти кажат, че cамо ти можеш да cвършиш дадено нещо, да знаеш, че не cа намерили по-голяма будала...

***

Само питам, женското на тулуп, тулумба ли е?

***

Тя така нежно ми каза "Здравей", че един щъркел моментално застана на покрива в стартова позиция...

***

2000 г.

- През 2020 година ще се появят летящи коли!

2020 г.

- Не летят дори самолетите!

***

Народ, който с една мокра кърпичка си изтрива ръцете, волана на колата, таблото и накрая обувките, не може да бъде унищожен...

Цитати на великите

"Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. 
Веднъж да свърши, че да си почнем редовната сиромашия." 

Чудомир.

Любопитно: Хората сенки от паралелния свят

Те се появяват на снимки и видеа, а във всекидневния живот често са невидими. Хората обикновено ги вземат за призраци на починали. Парапсихолозите имат и друга версия – това са същности от друго измерение, които живеят редом с нас.

Субектите от снимките 

През 1964 година британецът Джим Темпълтън и семейството му се разхождали недалеч от залива Солуей Фърт в безлюдно място. Бащата решил да снима петгодишната си дъщеря. Какво било учудването му, когато на една от снимките се появила загадъчна фигура, надникваща иззад гърба на детето! Семейство Купър от Тексас подреждало новия си дом. На масата решили да си направят няколко снимки за спомен. При проявяването на филма се оказало, че на кадрите е изобразено нещо, подобно на човешко тяло, което нито висяло, нито падало от тавана.

Дейвид Лий от Мерибъро (Австралия) направил снимка на своята бременна жена със стар лентов апарат. След проявяване на филма открил, че на корема на жена му лежи нечия тъмна ръка с разперени пръсти. На негативите, освен ръката, се виждали рамото и част от тялото на непознатия, намиращ се зад гърба на Сандра Лий. Впоследствие тя си спомнила, че по време на снимката зад гърба си усетила странен студ, сякаш отнякъде повял вятър.

Снимката на Джим Темпълтън. Зад детето наднича загадъчна фигура.

Включете камерата!

Впрочем понякога подобни неща се фиксират и на цифрови фото- и видеоапарати. Не толкова отдавна в Мрежата попаднала снимка, която направила майка, след като изкъпала своето детенце. На пръв поглед на снимката няма нищо странно – просто зад детето стои жена, облечена в лятна рокля. В действителност нямало никаква жена във ваната, а там, където тя се намирала, имало стена, твърди авторката на снимката.

Миналата година широк отглас сред интернет потребителите предизвикало видео, в което призрачна жена спасява велосипедист от колелата на камион, „премествайки“ го на безопасно място. При преглеждане на друго видео, снимано в изоставена къща, в кадъра попада лицето на малко момиченце, плашещо и зловещо, като във филм на ужасите.

Съвсем наскоро в Мрежата се появило видео, на което се вижда как мъж върви по коридора, изведнъж пада и някой невидим го влачи няколко метра по пода за краката. Във видеото може да се види неясният силует на съществото, което напада непознатия. Кадрите са запечатани от камера за проследяване, монтирана на един от апартаментите.

Авторът на видеото съобщава, че жителите неведнъж са се жалвали от атаките на неземното същество.

„Скритите хора”

Според парапсихолога Хайди Холис съществува вид свръхестествени субекти, които тя нарича „хора сенки“. Те са същите хора като нас, но обитаващи друго измерение, което понякога се пресича с нашето. В Индонезия се въртят легенди за оранг буниан, което в превод означава „свирещи хора“.

 Местните ги смятат за нещо от рода на горски духове и се страхуват от тях. Те не могат да се видят, но може да се чуят звуците на барабаните на оранг буниан, когато те правят своите церемонии. Според поверието всички оранг буниан притежават свръхестествени способности. Те живеят много далече от обикновените хора и времето при тях тече различно от нашия свят. Оранг буниан често влизат в контакт с хората. Те може да откраднат деца, а понякога да вземат и възрастни. „Свирещите хора“ дори може да встъпват в брак с нас, но тогава човек отива да живее в тяхното общество и също става невидим за предишните си близки.

Понякога човек може да се обърне към оранг буниан за помощ, например да ги помоли за прибори назаем, ако му дойдат гости. Шаманите могат да общуват с „горските духове“ по време на своите ритуали. Вратите към местата, където живеят оранг буниан, са отбелязани с камъни, които се почитат от местните като свещени. Там се ходи с дарения и хората се обръщат към невидимите с различни молби.

 

На старинна снимка се вижда фигурата на мъж, който в момента на заснемането на децата не е бил там.

Подобни легенди има и в Малайзия. Там има хотели, в които една от стаите винаги е запазена за „специални гости“. Впрочем тук може да попадне и обикновен простосмъртен, но при спазването на определени правила. Например първо трябва да чукнеш на вратата на стаята и чак тогава да влезеш. Ако в стаята се окаже доста студено, трябва да излезеш и да поискаш друга стая – значи тази е заета.

Ако всичко е наред, то трябва веднага да включиш осветлението и да дръпнеш завесите на прозорците. Преди сън трябва да поставиш обувките си така, че едното ходило да е нагоре. Ако ти предстои да спиш сам на двоен креват, то трябва да положиш на свободната половина разни неща. Тогава оранг буниан няма да те притеснява.

Подобни духове обитават и Исландия. Изследователят Магнус Скарфединсон от Рейкявик е събрал повече от 700 свидетелства за срещи със „скрития народ“, както го наричат тук. Според очевидци тези същества изглеждат като обикновени хора, но в старомодни дрехи. В бита си също използват старинни вещи и оръдия на труда.

Някои свидетелства не предизвикват съмнения. Например основателят на Комунистическата партия на Исландия Т. Емилсон в своята автобиография описва какво му се случило, когато бил на 14 години. Тогава той отишъл на далечно пасище да прибира овцете. Едно от агнетата паднало в пукнатина, момчето се опитало да го измъкне, но самото то се заклещило. Помощ нямало откъде да дойде. Момчето разбрало, че до сутринта никой няма да го потърси, а междувременно се стъмвало и ставало студено. Изведнъж над него се надвесило непознато лице на момиче. Емилсон по чуден начин се озовал отгоре.

Момичето му разказало, че живее във фермата Литенщамер, и показало с ръка разположения недалеч на хълма дом. Емилсон се учудил, че преди не го е виждал и че тук живеят хора. Тогава новата му позната му казала, че е от… друг свят. 

− Ние сме от тези, които вие наричате „скрития народ“ 

– казала девойката. В този миг глас откъм фермата я повикал по име: 

− Катерина! 

− Трябва да вървя! – скокнало момичето и с бързи крачки тръгнало към хълма. 

След това Емилсон неведнъж идвал на това място с надеждата да срещне Катерина, но повече не видял нито нея, нито загадъчната къща… Любопитна е историята на Торлакур Стефансон от Скагфьордюр.

Той се заблудил в гората през зимата, замръзнал и бил вече съвсем отчаян, когато изведнъж видял светлина през дърветата. Скоро стигнал до фермерска къща. Стопаните го пуснали вътре. Стефансон попитал коя е тази ферма, казали му името ѝ – Хегстатир. Мъжът се зачудил – никога не бил чувал, че в околностите има такава ферма. − Ние сме тези, които вие наричате „скрити“ – отговорили му. – Винаги сме тук, но вие не ни виждате. Стефансон пренощувал във фермата, а сутринта тръгнал на път.

Като се отдалечил на триста метра от къщата, се обърнал. Открил, че там няма никаква ферма! Тогава решил да се върне по собствените си следи. Оказало се, че следите му просто са отрязани на снега.

На 16 декември 1936 г. сп. Country Life публикува снимка, направена в стар английски замък, като свидетелство за съществуването на призраци.

Неземният свещеник

 През миналия август загадъчен епизод бил фиксиран в щата Мисури. 19-годишната Кати Ленц катастрофирала сериозно в насрещен автомобил. Колата ѝ се превърнала в купчина смачкан метал.

Кати останала жива, но спасителите повече от час и половина не могли да я извадят от ламарините. Накрая взели решение да разрежат мерцедеса вертикално, което представлявало опасност за момичето, притиснато от смачканата кола. Изведнъж се появил беловлас мъж в дрехи на свещеник. Той започнал да чете молитва, а след това намазал момичето с елей от шишенце, което носел със себе си.

Кати била извадена благополучно и със спасителен хеликоптер била откарана в болницата. Момичето получило много травми, но животът му бил вън от опасност. Когато ръководителят на спасителите Реймънд Рийд поискал да благодари на свещеника, открил, че от него няма и следа. Впоследствие не го открили на нито една от снимките, направени на местопроизшествието.

Журналистите от местното издание The Blaze обиколили всички църкви в околовръст с фоторобот на тайнствения свещенослужител, направен по разкази на очевидци, но никой не го разпознал.

Още един пришълец от паралелен свят?

Препечатано от www.actualno.com

На тази дата: 3 май 1802 г. Вашингтон е обявен за град

1802 г. Вашингтон е обявен за град. Първите европейци, които стъпват в земите на днешен Вашингтон са от антуража на испански капитан Дон Бруно де Хечета, който идва тук около 1775 г., плавайки с кораба Сантяго. Днес Вашингтон е столицата на Съединените американски щати. Разположен между щатите Мериленд и Вирджиния на източното крайбрежие на континента, Вашингтон е в територията на Федерален окръг Колумбия. Това е единственият федерален окръг в САЩ.

Градът е едно от най-красивите и изпълнени с исторически паметници населени места в САЩ. В самия център на града има множество интересни музеи и атракции, галерии и природни паркове, но основните забележителности като Белия дом, Джорджтаун, Конгресът на Капитолия през цялото време на годината са препълнени с любопитни туристи от всички краища на планетата. В сградата на Капитолия са настанени законодателните органи на Съединените щати, но независимо от това тук са възможни организирани туристически посещения.

Лично президентът Джордж Вашингтон заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, където да бъде издигнат президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство.

Във Вашингтон се намира и Пентагонът, където е седалището на Министерство на отбраната на САЩ. Тази постройка във Вашингтон се счита за най-голямата административна сграда в света. Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за шест месеца са извършени грубите строителни работи. Официално Пентагонът край Вашингтон влиза в експлоатация на 15 януари 1943 г., а построяването на цялата сграда струва на САЩ значителните 83 млн. долара.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Ако смятате, че трудът облагородява човека, отидете до близкия строеж и вижте колко благородници има там!

***

Жена се мушка под завивката и нежно прошепва в ухото на мъжа си:

– Без бикини съм.

– Така е, като не переш...

***

Махаме маските, отварят планината - такава бурна радост, че чак земетресение в Пловдивско!

***

- А бе Кире, живееш до морето, а не можеш да плуваш!

- Ти като живееш до летището, да не би да можеш да летиш?

***

В условията на карантина, всичко се променя... Време е и критериите, за пропорциите на манекените да се актуализират...