 |
На закуската с Митеран през 1989 г. Вляво е акад. Шелудко,
до него Блага Димитрова, президентът Митеран,
вдясно е Копринка Червенкова.
Снимка: БТА
|
На 18 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран
пристига на официално
посещение в България и митологизира българското
дисидентство. Реално у нас дисиденство като в СССР или Чехословакия няма, но
режим има. Има и хора, които му се противопоставят, повече или по.малко
стоически.
Митеран, който е легендарен френски политик социалист, два
мандата президент от 1981 до 1995 г., кани на закуска на 19 януари 12 видни
интелектуалци, които, в една или друга степен, са опозиция на режима, а част от
тях са и франкофони.
 |
Тодор Живков посреща в София френския президент
Митеран 1989
г. Снимка: БТА
|
Към онзи момент в България се надига съпротива срещу властта
на Живков. Някои от опозиционерите на режима са сред 12-те поканени на
неформална закуска извън официалния протокол. С тази закуска те са официално
припознати като дисиденти. По подобен начин малко по-рано на посещението си в
Чехословакия Митеран кани на среща дисиденти начело с Вацлав Хавел, а в СССР се
среща с прочутия Андрей Сахаров. Срещата на френския президент у нас дава
тласък на съпротивата срещу режима, вдъхва смелост и подготвя края му. Жестът
на Митеран поставя властта на Живков в неудобното положение, ако се опита да се
разправя занапред с някои от поканените.
В България няма такива изтъкнати дисиденти, които да са били
в затвора. Има неколцина политически, дълго лежали по затворите, като Илия
Минев, Петър Гогов и др., но те остават извън вниманието на високия гост. Те са
несъизмерими с интелектуалците дисиденти на Източна Европа. От тях не излезе и
Лех Валенса, те не успяват и да спечелят масово привърженици, дори след като
режимът пада и те влизат във фокуса на медиите. Към онзи момент хора като
Тренчев и др. по-късни антикомунисти не са направили впечатление, така че
светът да ги забележи и да попаднат на закуска с Митеран.
Посещението на Митеран в България е официално. Отношенията
между него и Живков са уважителни, няма сблъсъци, въпреки неформалните срещи на
Митеран. След заминаването му става известно, че България получава кредити от
няколкостотин милиона франка – последният заем от Запада, който Живков взима,
преди да падне начело на финансово фалиралата държава. През януари 1989 г. той
награждава Митеран с най-високия орден за чужденец - „Стара планина“ с лента.
Тогавашният ректор на СУ проф. Минчо Семов прави Митеран почетен доктор по
право. Г-жа Даниел Митеран получава женския „Орден на розата“ - златен.
От своя страна и Митеран удостоява Живков с Големия кръст на
Почетния легион.
Заедно с това гостът прави някои срещи по свое настояване.
Освен закуската той се среща със студенти в аудитория в Софийския университет и
говори свободно с тях, отговаря на въпросите им. Митеран изненадващо настоява
да посети БАН и се среща с академици и професори, разговаря с тях и прави
комплимент на българската наука тогава в областта на изчислителната техника, с
която работил в космоса френски космонавт, летял на съветската космическа
станция.
Поканените във френското посолство са:
Светлин Русев (художник)
 |
| След срещата Радой Ралин и Блага Димитрова |
акад. Алексей Шелудко (учен химик от БАН)
Желю Желев (философ)
Николай Василев (философ, сега професор)
Стефан Продев (журналист)
Копринка Червенкова (журналист)
Барух Шамлиев (журналист)
Анжел Вагенщайн (сценарист)
Радой Ралин (писател)
Ивайло Петров (писател)
Йордан Радичков (писател)
Блага Димитрова (писател)
Тогава няма коментари защо са поканени точно тези хора. Те
всички са с ореола си на независими и уважавани, някои уволнявани, изключвани
от БКП, повече или по-малко опозиционно настроени.
В годините след 10 ноември, обаче, за поканените при Митеран
започват люти спорове. Сипят се обвинения, че всичките са били комунисти, че
част от поканените са били по списък на ЦК на БКП, а не по искане на Митеран.
Хора от върховете на бившия режим, които искат да омаловажат ролята на
опозицията тогава, също се изказват, че Митеран няма начин да не е съгласувал
поканите с Живков.
Вече след години, особено дразнещо сред поканените става
името на Стефан Продев. През 1990 г. той става част от реформаторите на БСП,
избират го за главен редактор на „Работническо дело” и той го преименува на в.
„Дума”. Така става знакова фигура в БСП, срещу която друга част от закусващите
с Митеран оформят опозиционни партии.
Времето така променя отношенията и оценките на събитията, че
и хора като Желев отнасят недоволството на нароилите се купища антикомунисти.
Реално по време на режима на Живков, антикомунистите са
единици. Някои от тях преувеличават собственото си значение по-късно, убедени, че
са се борили с комунизма, само затова, че са се събирали по кафенета и квартири
да ругаят и обсъждат режима. Но това още не е дисидентска дейност. В онзи
момент в затвора са само хора като Янко Янков, юрист от Института по държавата
и правото в БАН, известен с невъздържаното си и неадекватно поведение, което до
голяма степен е причина да влезе в затвора. Друг известен затворник тогава е
Ахмед Доган. Въпреки че е бил и сътрудник на ДС.
Видни борци с комунизма от началото на 90-те като Стефан
Савов и разни земеделци, по времето на Живков никой не ги е чувал (Името на
Савов специално може някой да го е срещал като зам.-шеф на Съюза на
преводачите).
Сред късните антикомунисти, появили се след 10 ноември, има
и такива, които активно са сътрудничили на режима на Живков, дори са били
партийни секретари и т н. Но за тях беше достатъчно да се обявят за
антикомунисти и да викат срещу БСП, за да бъде изпрано като с белина миналото
им.
И германският, и френският президент, канят личности. Йордан
Радичков, например, е на срещата и с Вайцзекер, и с Митеран, а същевременно е
поканен и на официалните вечери, дадени от Живков на двамата. Радичков е бил и
делегат на конгреси на БКП, но никога не е казал и една сервилна дума на тези
конгреси, за разлика от поета Левчев, например. Радичков не можеш да го наречеш
дисидент, но негови произведения като „Образ и подобие” предизвикваха еуфория
сред интелигенцията с метафоричния образ на режима.
