Мнозина са на мнение, че именно посещение до скрития пети
етаж на хотел "Янггакдо" в Пхенян е причината за задържането и
последвалата смърт на американския студент Ото Вармбиер. Американецът Калвин
Сън също е бил там и съветва всички останали да стоят далеч от там.
Сън е роден и израснал в Ню Йорк в семейство на китайски
емигранти. Преди да отпразнува 20-тата си годишнина, той няма навика да пътува
много и почти не е напускал щата. Предпочита да стои в зоната си на комфорт.
Спонтанно пътуване до Египет променя нещата и така започва
страстта му към пътешествията. Калвин започва свой блог за пътувания и бързо си
печели фенове.
Използва всяка ваканция и всеки уикенд, за да посещава нови
и нови места, а условието е само едно - никога да не бъде на едно и също място
два пъти.
Преди да започне втората си година в университета, Сън
решава да използва лятната си ваканция, за да обиколи Близкия Изток и Азия. Той
няма навика да има предварително начертан маршрут и винаги оставя част от
изживяванията си на случайността. Северна Корея също не е част от плана. Нито
секретният пети етаж на "Янггакдо".
През 2011-а западните туристи, които искат да посетят КНДР,
трябва задължително да използват услугите на туроператори. Половин дузина
агенции предлагат организирани екскурзии до Северна Корея през Китай. Правилата
за тези визити стават далеч по-стриктни през 2017-а, според мнозина - заради
посещение на забранения пети етаж на въпросния хотел.
Докато е в Пекин, Калвин се отбива от любопитство при един
туроператор и офертата да отскочи до мистериозната Северна Корея е твърде
примамлива, за да я пропусне.
Сън е в група заедно с 20 американци, европейци и китайци,
повечето на възраст между 20 и 30 години. По време на инструктажа им в Пекин им
е обяснено да слушат и изпълняват всичко, което гидовете им кажат и винаги да
показват уважение към севернокорейската култура.
При кацането си в Пекин Калвин първо е поразен от контраста
с Китай. Всичко му изглежда черно-бяло на фона на пъстрата китайска столица.
Сградите, билбордовете и дори дрехите - всичко е в бяло,
черно и малко червено.
Групата има трима гидове на възраст около 40 години. И
тримата казват, че са бивши военнослужещи от народната армия на КНДР. Отначало
са стриктни с групата - на никого не е позволено да пресича без придружител или
да снима без предупреждение. Въпреки това гидовете са общителни и непрекъснато
разговарят с туристите.
Калвин стреля за първи път с огнестрелно оръжие по време на
престоя си в Пхенян, а на стрелбището американците отнасят много шеги колко лоши
стрелци са, при положение, че идват от страна, в която почти всеки носи
пистолет. С напредване на времето гидовете стават все по-небрежни към
правилата, а Сън си е спечелил доста нови приятели.
В края на престоя екскурзоводите оставят туристическата
група без надзор в хотела. Те са уморени и се оттеглят да си починат от дългата
седмица. Тогава някой от туристите предлага да разучат хотела.
Със своите 47 етажа "Янггакдо" е една от
най-високите сгради в Пхенян.
Има четири ресторанта, салони, СПА. Телевизорите в стаите
дори предават и чуждестранни канали. Това е и най-популярното място за отсядане
в страната. Според севернокорейските стандарти хотелът е петзвезден, въпреки че
според туристите е по-близо до тризвезден.
Групата първо посещава панорамния ресторант на покрива на
хотела. В асансьора обратно към вътрешността на "Янггакдо" някой
забелязва, че няма бутон за петия етаж. Цифрите на панела са 4 и след нея -
директно 6. Затова посетителите решават да проверят дали етажът наистина
съществува и дали го няма от суеверие.
Мистерията на петия етаж не е нещо ново - тя се споменава в
редица блогове за пътувания. Някои от групата на Сън също са чували за това, но
самият той не е. Дотогава туристи не са били задържани в КНДР и групата не
осъзнава сериозността на положението. В момента в сайта на туроператора, който
Сън е ползвал, е изрично посочено, че етажът е строго забранен за посетители.
Но Калвин и приятелите му не са били предупредени за каквото
и да било.
Групата слиза на четвъртия етаж и се изкачва по стълбите
етаж нагоре. Настроението привидно е весело, но повечето туристи всъщност са
напрегнати и нервни. Един от тях твърди, че отнякъде се чуват викове - нещо,
което Сън не потвърждава. Изненадващо, вратата към петия етаж няма никакви
надписи и табели. Освен това не е заключена. Всички вадят фотоапартите и
пристъпват напред.
Първото, което прави впечатление, е, че таванът е значително
по-нисък от този на останалите етажи. Решени да изследват мястото, туристите се
разделят на по-малки групи. Етажът е слабо осветен и напомня повече на бункер,
отколкото на хотелски коридор.
Повечето стаи са заключени, но една е с открехната врата.
Вън до отворената врата има чифт обувки. Вътре обаче няма никого, но има
множество екрани, които изглежда показват хотелските спални. Затова Калвин
решава, че това са помещенията за охраната на хотела, в които те следят
посетителите.
Стените са покрити с ярки плакати с анти-американска и
анти-японска пропаганда.
След няколко минути отнякъде идва непознат мъж и на ясен
английски пита групата дали не се е загубила. Някой отговаря "Да".
Въпреки че не изглежда ядосан или раздразнен, мъжът веднага ги ескортира до
най-близкия асансьор.
Но част от групата решава да се върне отново и да проучи още
от етажа. Оказва се, че зад някои врати има само тухлени стени, само че една от
тях води към стълби към друг етаж.
Там има още повече пропаганда и още повече заключени врати.
И още веднъж мъж, който изглежда да е от персонала на хотела, ги моли учтиво да
се отправят към най-близкия асансьор.
Най-смелите от туристическата група се връщат за трети път.
В крайна сметка те са само на по 20-и-няколко - млади, смели и до огромна
степен безразсъдни. А тайните им обиколки из петия етаж на "Янггакдо"
им изглеждат напълно безобидни. Всичко, което се случва оттам нататък, показва
точно обратното.
В 5:00 сутринта Сън и приятелите му се прибират по стаите си
и започват да приготвят багажа си. Микробусът, който ще ги откара до летището
на Пхенян, трябва да пристигне след по-малко от два часа.
В 7:00 сутринта групата е в микробуса и все още е в много
добро настроение, докато не се качва служител на хотела и не ги моли да слязат.
Гидовете казват, че знаят какво е направил един от туристите
и ще е по-добре да си признае сега. Никой не проговаря. Според служителя някой
е взел без разрешение бродираните кърпи на "Янггакдо" и ако
чужденците искат да се приберат по домовете си - откраднатото трябва да бъде
върнато. Никой не признава да е виновен.
Тогава гидовете сключват своеобразна сделка със служителите
на хотела. Всички ще се обърнат с гръб, а крадецът ще остави кърпите на земята.
Така неговата анонимност ще бъде запазена. В крайна сметка всички се прибират
по домовете си. Сън започва втората си година като студент по медицина и рядко
се сеща за преживяното в Северна Корея. Четири години по-късно това се променя.
През 2015-а американецът Ото Вармбиер попада в КНДР по почти
същия начин, по който и Калвин и то със същия туроператор.
Вармбиер също е в "Янггакдо". Той обаче е обвинен
от севернокорейските власти, че се е опитал да открадне пропаганден постер.
Минава през скалъпено съдебно дело и е принуден със сила да
направи самопризнания по телевизията. Осъден е на 15 години тежък труд. Заради
насилието в ареста изпада в кома, а смъртта му през 2017-а е новина номер едно
във всички западни медии.
Камерите за наблюдение показват, че той е бил в част на
хотела, която не е публично достъпна.
Според тези, които са отсядали в този хотел, Вармбиер е бил
именно на петия етаж, където се е опитал да свали пропаганден плакат - нещо,
което нито севернокорейските власти, нито персоналът на хотела потвърждава. Те
също така отказват да кажат дали петият етаж въобще съществува.
Според Сън обаче плакатите там не могат да бъдат свалени -
те са заковани здраво за стените, и всъщност нищо от етажа не може да бъде
откраднато.
Смъртта на Вармбиер промени туризма на Северна Корея. Редица
туроператорски фирми вече отказват да предлагат пътувания до там. А Сън
осъзнава какви сериозни последици са можели да имат малките им среднощни
пътешествия из дебрите на "Янггакдо"...
по BBC
