Мутриленд – в подземния лабиринт
По книгите на Атанас Панайотов – Кокаин
Това не е линейна статия.
Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На
негово място стъпва в длъжност
Л. Гоцев |
Генерал Любен Гоцев
Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на
новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер,
банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето
богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде
да вървиш и какви да ги вършиш. В България властта на БКП и ДС се укрепва още
повече след “демократичните” промени. Задкулисните играчи, кукловодите, са така
нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата
държава. Генералското движение в БСП се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев. Той е
роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в
Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен
и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител
на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на
повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и
мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка
Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на
Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен
Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с
куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от
“Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна
ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от
малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и
важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС
изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна
база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е
генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай
Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите”
групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват
ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него
дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като
не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо
Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и
Младен Мутафчийски.
През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в
разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти
на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от
баницата. Най-некадърните влизат в политиката. Но и най-хитрите – по
Андрешковски. Те усещат, че не могат по друг начин да се реализират и стават
политици, а по това време партии бол. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили
вкуса на парите, те са държавни служители и чиновници. Това са съдиите,
прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш
на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните
каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят
се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес,
бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС,
ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция.
Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по
митингите на площадите – тях винаги ще ги има.
Битките за пари са взели вече и жертви. Все по-често
бухалките се заместват с куршуми.
Кочев-Чомбе и С. Бинев |
***
След нападението на “борците” над “каратистите” на Слави
Бинев, повечето борчета се бяха изпокрили. Джамов, Руснака, Маргина и
останалите, взели участие в схватката, бяха дълбоко потопени и освен Васко
Илиев и Младен Михалев от босовете, можеха да се забележат Румен Николов, Бойко
Борисов, Емо Мигача, Симо Щерев из събиранията на момчетата с ниски чела,
дебели вратове и счупени уши. Слави Бинев и Венци Прокопов се бяха барикадирали
на плажа “Република”, преименуван в къпалня “Мария Луиза”, като навсякъде из
гората отвън, вътре зад оградата, дори по покрива патрулираха въоръжени
момчетата от “Защита”, асоциация за защита срещу “Борците”, в която членуваха
освен спортисти, депутати, полицаи, видни бизнесмени, сред които се открояваха
имената на Слави Бинев, Цветан Божков – съдружник на Бинев,
Цветан Цветанов – шеф на ЦСКА, генерал Лилко Йоцов – военен
прокурор, Камен Пенков – собственик на охранителна фирма “Скорпио”, Герман
Винокуров – афганец от братския СССР, Гриша Топалов – “Кристалбанк”, Петьо
Калпакчиев – “Кинтекс”, Здравко Трайков – шеф “Затвори”, Стефан Гайтанджиев,
Иван Иванов, Хрисан Христов и други, която е учредена на 4 ноември 1993 г. в
“Японския”, преименуван на “Кемпински-Зографски”, след като собственик му става
дългогодишният емигрант в Западен Берлин Иван Зографски.
***
Илия Павлов, президент на “Мултигруп”, беше бесен на Любен
Гоцев и Андрей Луканов. Двамата измекяри бяха дали на Гришата Ганчев от Ловеч и
Красимир Стойчев повече обекти, отколкото на него. Вярно, с Евгени Горанов
правеха нова банка, но Гришата и Краси трупаха повече дивиденти от него, Ангел
Първанов също. Максим Димов, Миронов, Гришата Топалов и хюмнетата от Варна бяха
под контрол, но Луканов му играеше двойна игра. Само той трябваше да изкарва
нафта и бензин за Югославия, защо Луканката набутваше в кириза останалите? Даже
Чомбе и Коце Маце бяха вътре в играта. Черепа също се дърпаше, искаше да играе
самостоятелно.
Васил Божков – Черепа и Бойко Борисов – Рапона
***
В комбина с Атанас Тонев – генерален директор на Български
държавни железници, Боян
Черепа и Борисов |
през Калотина, Илия Павлов Найденов организира и извършва
огромна контрабанда на горива по маршрута Гара Север, София – Драгоман –
Калотина – Димитровград – Ниш. През цялата 1993 г. Илийката е прекарал в Юголславия,
с помощта на своите авери, около 10 000 цистерни с бензин и нафта. Тировете,
които преминават оттатък под контрола на сливнишкия “аристократ” Боян Петракиев
– Барона (прякор, който сам си го измисля във виенския следствен затвор) или
танкерите по Дунава от Видин към Нови сад, нито за тях, нито за каквото и било
по въпроса за петролната контрабанда, няма в съчиненията и разказите на
Илийката пред журналистите и през януари 1994 г.
нарушаването на наложеното от ООН ембарго с резолюция на Съвета за сигурност
спрямо Югославия продължава. Любен Беров и неговите министри са богато
възнаградени и те замижават. Само техният началник стои с широко отворени очи и
следи всичко – Ахмед Доган. И премигва.
Сокола, както го наричат неговите приближени – Доган на турски
означава сокол, прави контакт на Илийката с Пламен Камбуров, бивш член на
съвета на директорите на “Нефтохим” и член на съвета на директорите на
“Петрол”. Контактът е осъществен в Меката на българските политици бар-кабаре
“Париж” на улица Солунска под офисите на
братя Коларови, приватизаторите на “Плама” в Плевен. Ахмед Доган е редовен
клиент в кабарето, собственост на Близнаците, но не Зафирофи – Кольо и Нико,
нито Николай и Георги Цветини, а Васковците, участвали в първия дързък обир на
злато в ЦУМ, още по Татово време.
Двамата братя тарикати правят първото кабаре в България,
което се намира в едно мазе и се слиза по стръмна стълба, а вътре ви очакват
знойни гърли, 60 покер-машини и почти целия политико бизнес-елит, освен
“борците”, които редовно си ходят там. Толкова редовно, че започват да
подражават на Ахмед Доган, и Васко Илиев решава да открие своя дискотека и така
се появява “Нерон” – Кафе-театъра в НДК, долу в подлеза до базар “Пасажа”,
собственост на Ружка и Вълчев Пожарникаря. Директно от Министерски съвет,
където е съветник, Камбура прави сделки с големите производители на бензин и
нафта като “Шеврон”, “Тексако” и “Бритиш петролеум”, “Марк Рич” и пр. В
далаверата се включват всички фирми на “Мултигруп” – 33 на брой, Гриша Ганчев с
неговата “Литекс комерс” и други, с личното съдействие на Марио Тодоров,
председател на Комисията по санкциите за спазване на Юго-ембаргото като му
помага Марио Пеев, вице-президент на “Мултигруп” заедно с Младен Михалев –
Маджо, Венцислав Стефанов и Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров и министър
на търговията.
(следва)