 |
| Превземане на Бастилията |
1789 г. жителите на Париж превземат Бастилията и започва
Френската революция. Крепостта
e построена през 1382 г., за да служи като
укрепление на подстъпите към столицата. Скоро обаче тя започнала да изпълнява
функциите на затвор, предимно за политически затворници.
Превземането на Бастилията е предшествано от свикването през
май с.г. на Генералните щати, което се случва за пръв път от близо 180 години.
В тях са представени три съсловия - аристокрацията, духовенството и
буржоазията, а решенията се взимат на съсловен принцип, което пък
предопределяна доминирането на първите две. През юли обаче третото съсловие
излиза от щатите и формира ново Национално събрание, чиято цел е създаде
конституция на страната. Кралят първоначално се противопоставя, но после
признава събранието, което на 9 юли се преименува на Национално учредително.
На 11 юли кралят освобождава финансовия министър Жак Некер,
който е близък до третото съсловие. Решението е изтълкувано от улицата като
начало на консервативен преврат. От 12 юли по улиците започват да се събират
тълпи и да се говори за бунт. На 14 юли тълпите щурмуват „Отел дез’Инвалид”,
въоръжават се и се насочват към Бастилията, където има 13 600 кг барут, а
затворът се охранява от едва 32-ма надзиратели. След нейното падане бунтът
излиза от Париж и се разпространява из цяла Франция.
И макар по това време в Бастилията да са зартворени едва
седмина - четирима фалшификатори, двама луди и един изпаднал аристократ - граф
дьо Солаж, денят завинаги остава във френската история се отбелязва като
Национален празник.
Френската революция е период от историята на Франция,
продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически и социални
промени. Важно нейно следствие е премахваето на абсолютната монархия и, след
кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон
Бонапарт империя. Той оказва силно въздействие върху обществения живот в
Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
Условно, Френската революция може да се раздели на два етапа
— първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първия етап
се премахват феодалните привилегии и църковния десятък. През август 1789 се
създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се
гласува и приема конституция. С издаването ѝ, Франция става конституционна
монархия. Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да
сформира правителство. Създава се и свободен съд - според идеите на Монтескьо
за разделение на властите и на Русо за превъзходство на законодателната власт и
държава, в която суверен е народът.
По време на Френската революция, френското общество
претърпява дълбока промяна, при която феодалните, аристократски и църковни
привилегии са отменени под натиска на леви политически групи, масите по улиците
и селяните. Старите идеи за традиция и йерархия - свързани с монархията,
аристокрацията и религиозните власти - за заменени с идеалите на Просвещението:
равенство, гражданство и неотменими, естествени права.
Вторият етап е белязан от успешното отблъскване на
антиреволюционна коалиция, а именно на съюзните сили на Прусия,Русия и Австрия
(Съюз на тримата императори), към които се присъединяват емигрилали
офицери-аристократи, срещу която се изправя напуснатата от множество
благородници-офицери армия, която печели голяма стратегическа и психологическа победа
в битката при Валми. Този етап завършва със свалянето на монархията.