На 3 юли 1979 г. американският президент Джими Картър
подписва секретен президентски
„Циклон” е една от най-продължителните и най-скъпи секретни
операции на ЦРУ, чието финансиране започва с $20-30 милиона годишно и към 1987
г. достига до $630 милиона годишно.
Предистория
Съветникът на Картър по националната сигурност Збигнев
Бжежински твърди, че американската помощ за афганистанските муджахедини е
предшествана от усилията на САЩ по въвличане на СССР в скъпоструващ и по
възможност отвличащ военен конфликт по подобие на Виетнамската война.
В свое интервю през 1998 г. за френското списание Le Nouvel
Observateur Бжеживски казва: Ние не сме подтиквали руснаците да се намесват, но
ние нарочно увеличавахме вероятността да го направят... Секретната операция
беше отлична идея. Нейн резултат стана подмамването на Съветския съюз в
афганистанския капан...В деня, когато Съветският съюз официално пресече
границата, аз написах на президента Картър: „Сега ние имаме шанс да дадем на
Съветския съюз негова Виетнамска война.”
Програма „Циклон”
След въвеждането на съветски войски в Афганистан и
назначаването на много по-просъветския президент Бабрак Кармал, Картър обявява:
„Съветското нахлуване в Афганистан е най-голямата заплаха за мира от времето на
Втората световна война.”
Програмата „Циклон” се основава преди всичко на използването
на пакистанското разузнаване (ISI) като посредник за разпределяне на финансирането,
снабдяването с оръжие и обучение на афганистанските сили за съпротива. Покрай
финансирането на аналогични програми от британската МИ-6 и Специалната
авиационна служба, от Саудитска Арабия и Китайската народна република, ISI се
занимава с въоръжаването и обучението на над 100 000 бунтовници в периода от
1978 до 1992 г. Те също така се занимават с вербовка на доброволци от арабските
държави в редовете на афганистанската съпротива за борба със съветските войски
в Афганистан.
САЩ предоставят два транша икономическа помощ и военни
споразумения за подкрепа на Пакистан в неговата роля във войната против
съветските войски в Афганистан. Първият шестгодишен транш (1981-87) в размер на
$3,2 милиарда, е поделен поравно между икономическата помощ и военните
доставки. Покрай този транш в периода от 1983 до 1987 г. Пакистан купува от САЩ
40 самолета F-16 на сума $1,2 милиарда.
Размерът на втория шестгодишен транш (1987-1993) съставлява
$4,2 милиарда. От тях $2,28 милиарда са заделени за икономическа помощ във вид
на грантове или заем под ниска лихва (2-3%). Останалата част от сумата ($1.74
милиарда) е предоставена под формата на кредит за военни покупки.
При продажбата за Пакистан на неамериканско оръжие за
войната в Афганистан съдейства Израел. По такъв начин на страната са
предоставени от 3 до 20 милиарда долара за подготовка и снабдяване на отрядите
на муджахидините с различни видове въоръжение, включително зенитно-ракетни
комплекси „Стингър” (доказано с тях са за свалени 14 вертолета).
Програмата се увеличава от година на година благодарение на
активната подкрепа на някои американски политици и държавни служители, като
конгресмена Чарлз Уилсън и Гордън Хъмфри, директорът на ЦРУ Уилям Кейси и
заместник военният министър Фред Айкъл.
Последствия
След като през декември 1979 г. съветските войски навлизат в
Афганистан, е считано, че Съветският съюз се опитва да разшири своите южни
граници, за да се укрепи в региона. Американските политици (демократи и
републиканци) не знаят за операцията на ЦРУ и се опасяват, че СССР възнамерява
да установи контрол над близкоизточния нефт. Други обаче основателно считат, че
Съветският съюз се опитва да ограничи разпространението на ислямската революция
и афганистанската ислямизация на милиони мюсюлмани в СССР.
САЩ губят интерес към Афганистан след извеждането от него на
съветските войски. Американското финансиране на лидера на афганистанската
съпротива Гулбуддин Хекматияр и неговата Ислямска партия на Афганистан веднага
е прекратено. САЩ също така намаляват обема на своята помощ за афганистанските
бежанци в Пакистан.
През 1990 г. президентът Джордж Буш-старши отказва да
признае, че Пакистан не притежава ядрено оръжие и санкционира наложените
санкции на Пакистан съгласно поправката Преслър (1985) в закона на Конгреса за
чуждестранната помощ. Това решение анулира поетите задължения през 1987 г. по
предоставяне на втория транш и прекъсва неизпълнената част от икономическата
помощ и военните доставки за Пакистан. Прекъсната е програмата за военна
подготовка на военни специалисти и част от пакистанските офицери, преминаващи
стаж в САЩ, се завръщат вкъщи.
Критика
Американското правителство е критикувано за огромните
средства, предоставени на Гулбуддин Хекматияр, който е считан от пакистанското
ръководство за свой съюзник. Хекматияр пък е критикуван за убийството на други
муджахедини и нападения над мирното население, включително артилерийски обстрел
на Кабул с американско въоръжение, довел до 2000 жертви. За него тогава се
говори, че е в приятелски отношения с Усама бин Ладен, ръководещ програмата за
помощ на „афганистанските араби-доброволци” за водене на войната в Афганистан.
В края на 1980 г. пакистанският премиер Беназир Бхуто,
обезпокоена от нарастващата сила на ислюмисткото движение, директно упреква
президента Джордж Буш: „Вие създавате Франкенщайн!”
Адам Долник пише, че съществуват информации за
сътрудничеството на Усама бин Ладен с американски представители на програмата
за помощ на афганистанските муджахедини. По различни оценки във войната
участват около 35 000 чуждестранни мюсюлмани от 43 страни, много от които след
това участват в терористичната дейност на Ал Кайда. Американските власти
естествено отричат и твърдят, че цялото финансиране е изпратено на местните
афганистански бунтовници.