 |
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван,
че не е успял да унищожи шпионското оборудване в
самолета и че не се е самоубил
с отровата, която му е била дадена.
Но въпреки всичко военните не повдигат
обвинения срещу
него и той продължава да работи във военната авиация.
Снимка:
Guliver/Getty Images
|
1962 г. заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен
за пилота Гари Пауърс, свален над СССР през 1960 г.
На моста „Гленикер”, който свързва Източен и Западен Берлин,
руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет Франсис Гари Пауърс
срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Двамата
са разменени точно в 8.52 ч. сутринта берлинско време. Малко по-рано, на друг
пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента
Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г.
Рудолф Иванович Абел е един от най-изявените съветски шпиони
на Запад, експерт в техническите аспекти на шпионажа. След като служи във
военното разузнаване през Втората световна война, Абел под фалшива самоличност
отива в германски лагер за бежанци, откъдето получава убежище в Канада. През
1948 г. се прехвърля в САЩ, където реорганизира съветската шпионска мрежа.
Под името Емил Голдфус създава свое фотографско студио в
Бруклин, Ню Йорк. ФБР попада на следите му през юни 1957 г., след като друг
съветски шпионин в САЩ - подполковникът от КГБ Рейно Хейханен, бяга в
американското посолство в Париж.
Франсис Гари Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси
през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на
изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети
на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския
съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Прикритието на пилотите на U-2 е, че
работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в
Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През
1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска
територия. На 1 май 1960 г. той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита
6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо,
Норвегия.
Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които
биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични
ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс
за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за
втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край
на полетите на U-2, поне за известно време.
В същото време обаче Дуайт Айзенхауер, френският президент
Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският
премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май. След
това се очаква Айзенхауер да направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не
желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази
височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв
съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява
да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го
задържат до идването на полицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че
е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите
радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска
територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за
прикритие, която се разпространява от военновъздушните сили и според която
американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ „горните
атмосферни слоеве”, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във
вдъхновена реч и заклеймява „агресивните американски кръгове” за това, че се
опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен
акт. САЩ се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е
бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът,
оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно
пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че
пилотът на самолета е „жив и здрав”, и добавя, че е замълчал за това умишлено,
тъй като в противен случай американците биха „съчинили още някаква басня”.
Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки,
че просто е взел всички „всички възможни мерки за защита на САЩ срещу
изненадващо нападение”. Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в
разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на
Айзенхауер в Москва е отложено.
Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран
показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф - репортер от Си Би Ес,
акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си „1 май: Айзенхауер,
Хрушчов и аферата U-2”, че Джаф „е получил данни за съветския шпионаж като
доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В
репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски
самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване”.
На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на
Върховния съд на СССР на 10 години затвор.
На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин
Рудолф Абел, който е в затвор в САЩ. След завръщането си в САЩ Пауърс
първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в
самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Но въпреки
всичко военните не повдигат обвинения срещу него и той продължава да работи във
военната авиация.