1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор
Ферстер” в Република Южна Африка.
Нелсън Ролихлахла Мандела започва да се занимава политическа
дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския
национален конгрес (АНК). През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на
расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция
Трансваал.
През 1956 г. той попада в списъка на 156-те човека, обвинени
в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. Мандела е в
нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г.
отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава
доживотна присъда.
Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън, през
1982 г. е преместен в затвор в Кейптаун, където остава още шест години, след
което е хоспитализиран заради туберкулоза.
В продължение на дълги години по света се води кампания за
неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента
Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.
Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на
апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК
през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември с.г. Мандела
подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите
за спиране на политическо насилие.
На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР
Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир „Хофу-Боани”. През 1993 г.
отново с Де Клерк е отличен и получава и Нобелова награда за мир.
През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите
общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под
негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.