1959 г. Фидел Кастро встъпва в длъжността
министър-председател на Куба. Кастро заема
След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана,
но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия, с която се свързва още
през 1947 г. Той става известен със своите силно националистически възгледи и
своето противопоставяне на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи. През
1952 г. Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени
след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста. Режимът на Батиста
се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от
САЩ. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия,
прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на
Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него
петиция.
През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си
практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се
стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За
тази цел на 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада,
военен гарнизон край Сантяго де Куба. Резултатът е катастрофален, като над 60
от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници
успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени.
След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден
на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за
политически активисти на остров Пиньос, но през май 1955 г. е освободен при
обща амнистия и заминава за Мексико. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в
Куба заедно с 80 свои последователи, сред които е и Че Гевара. 18 месеца Кастро
води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март
1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба
срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза
в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на
Куба.
През 1965 г. става Първи секретар на Кубинската
комунистическата партия и трансформира страната в еднопартийна система и
социалистическа република. През 1976 г. става председател на Държавния съвет на
Куба. Той също заема поста върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на
Куба.
Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно
правомощията си на първия вицепрезидент - своя по-малък брат Раул Кастро. На 19
февруари 2008, пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и
няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. Така на
24 февруари 2008 г. Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за президент
на Куба.