На днешната дата през 1873 г. е обесен Васил Левски. Това
твърдят историците от БАН.
Почитта към паметта на Дякона се отдава на погрешно
наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите. През 1916
г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от
стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди
1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни.
Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов
Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална
революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на
Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на
свободата заради организирането и разработването на стратегията за
освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът” и
„Джингиби” (Неуловимият).
Турската полиция разполага със сведения за него и го търси
още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много
негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за
активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската
хазна.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на
турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп
Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната
организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на
въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч
и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не
знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да
бъде открит.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската
полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания
предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са
заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало
ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият
разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред
съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна
организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По
време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от
организацията, които потвърждават неговата роля в нея.
Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да
избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички
освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и
вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша,
Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се
накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите
Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града.
Включени са още мюсюлмани и евреи.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е
седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и
заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите
на София (днес това е в центъра на града). На мястото, където било издигнато
бесилото на Васил Левски, е издигнат паметник.