1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК
на КПСС. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне
на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Михаил Сергеевич Горбачов е
още и първият и последен президент на СССР. Той е носител на Нобелова награда
за мир 1990 г.
Горбачов влиза в КПСС през 1952 г., когато е 21-годишен.
През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията,
а през 1970 г. - на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията. През
1971 г. е избран и за член на Централния комитет (ЦК) на КПСС; през 1979 г. -
за кандидат-член, а след 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство -
Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител
на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев.
След смъртта на Константин Черненко, по предложение на
външния министър Андрей Громико, на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за
генерален секретар на КПСС. Той става първия партиен лидер, роден след Великата
октомврийска социалистическа революция от 1917 г.
През 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е
изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени
„ускорение”, а по-късно се въвежда терминът „перестройка”. Съществена част от
перестройката на Горбачов е и „гласността” - след дългогодишната цензура и
ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват
своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги,
останали неотпечатани поради наличието на цензура.
Докато политиката му на гласност довежда до демократизация
на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши
проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в
Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика,
разчитаща предимно на износ на тази суровина, до необявена криза.
На 10 януари 1991 Горбачов дава ултиматум на литовския
парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички
неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено
литовското правителство, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това
има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.
В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага
създаване на нов съюз - на независимите държави, в които участието да е на
доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18
август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква
реорганизация на СССР и организират преврат за сваляне на Горбачов от власт.
Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу
преврата (19-21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На
практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените
позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус - трите
страни учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз.