1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия. 12 години по-късно на същата дата Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото.
След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на Райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 г.”, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години - т.е. канцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента.
Постът набира още повече власт през август 1934 г., когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт” слива постовете на канцлер и президент в нов пост - фюрер. И въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер”. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 г., самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер.
В последните дни от Втората световна война, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.
В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се самопрострелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.
Съгласно завещанието му за кратко е наследен от Йозеф Гьобелс. След като и Гьобелс се самоубива, властта се поема от гросадмирал Карл Дьониц в качеството на президент. Дьониц избира консервативния Люц Граф Шверин фон Крозиг за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно Дьониц и фон Крозиг официално преговарят в капитулацията на Германия през Втората световна война.