1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче,
откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При
пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и
Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови
арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група
революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой
членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград),
Етрополе, Ловеч и близките край тях села.
Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави
Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил
Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на
революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и
запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил
Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен
комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек,
преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в
комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна
организация.
На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче,
заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а
след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът
прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху
себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на
смърт и е обесен край София.
След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се
завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В
края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само
основите й.
На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на
къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10
май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения
и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.